РЕШЕНИЕ
№ 801
гр. Бургас, 10.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на втори април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ПАНАЙОТ СТ. АТАНАСОВ
при участието на секретаря ЕЛЕНА Г. ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от ПАНАЙОТ СТ. АТАНАСОВ Гражданско дело
№ 20252120100535 по описа за 2025 година
Делото е образувано въз основа исковата молба на непълнолетното
дете Б. Н. К., род. на 06.01.2008 год., подадена със съгласие на майката-
законен попечител М. И. К., двете от гр. Бургас, с която претендира изменение
размера на издръжката на детето – 280 лева, определена с решение по гр. д. №
665/2021 год. на РС – Несебър, и за осъждане на бащата Н. В. К., от гр.
Несебър, да заплаща на дъщеря си Б. К. месечна издръжка от 650 лева,
начиная от подаване на исковата молба до настъпване на основание за
изменение или прекратяване на задължението.
Правното основание на иска е чл. 150 във вр. с чл. 143, ал. 1, СК.
Ищецът Б. К. е изложила следните фактически и правни твърдения:
ответникът е баща на непълнолетния ищец; бракът на родителите й е
прекратен с решение по гр. д. № 665/2021 год. на РС – Несебър, по силата на
което упражняването на родителските права върху ищеца е предоставено на
майката, а бащата е осъден да заплаща на дъщеря си месечна издръжка от 280
лева; налице е изменение на обстоятелствата – след м. септември 2023 год., по
настояване на ответника ищецът и майка му са напуснали семейното жилище
и понастоящем двете живеят под наем, с оглед обучението на ищеца в СУ
„Иван Вазов“ – гр. Бургас; наемът възлиза на 600 лева месечно; режийните
разходи се поемат само от майката; възрастта на ищеца налага закупуване на
дрехи, обувки и училищни материали; увеличени са цените на стоките и
1
услугите; ищецът провежда ортодонтско лечение; на ищеца предстоят матури
и тя желае да посещава частни уроци по български език и по математика;
ответникът притежава достатъчно имущество и няма други деца под 18 год.
възраст, които да издържа.
Ищецът е ангажирал доказателства, моли за присъждане на
деловодните разноски.
В срока по чл. 131, ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, с
който е признал допустимостта на иска, както и частичната му основателност
– за месечна издръжка до 300 лева месечно; изложил е следните насрещни
възражения: претендираният увеличен размер е прекомерен за задоволяване
нуждите на дете на 17-годишна възраст; материалните възможности на бащата
не му позволяват заплащане на издръжката от 650 лева; майката сама е
решила да напусне семейното жилище на ответника в гр. Несебър и да
заживее в имот под наем; представеният договор за наем е оспорен и не следва
да бъде приет като доказателство; майката също има задължение да издържа
дъщеря си Б.; бащата плаща на детето определената от съда издръжка, като му
дава и допълнителни средства – при поискване от дъщеря му или от майка й;
бащата полага и грижи за детето, не само финансови; не е вярно, че майката е
платила ортодонтското лечение на детето; доходите на бащата не са високи
заради сезонния им характер и липсата на туристи в гр. Несебър през летния
сезон; месечният доход на бащата възлиза на 933 лева; нуждите на детето от
ученическа униформа и лечение са извънредни разходи, а не с постоянен
характер; от 1 год. майката ограничава срещите на бащата с детето, поради
което той не може да й предава подаръци и материални пособия; ответникът
заплаща издръжка от 250 лева на друга своя дъщеря – пълнолетната А..К.,
съгласно решение по гр. д. № 171/2023 год. на РС – Несебър; майката на
ответницата получава високо по размер трудово възнаграждение, поради което
следва да поема по-голямата част от издръжката на дъщеря си.
Ответникът е ангажирал доказателства, моли за присъждане на
деловодните разноски.
ДСП – Бургас не е изразила становище по делото, не е ангажирала
доказателства.
Съдът, след запознаване със становищата на страните, при съвкупна
преценка на събрания по делото доказателствен материал, като съобрази
приложимите нормативни разпоредби, намира за установено:
Видно от данните по делото, непълнолетният ищец Б. К. е дъщеря на
М. и Н. К.и, чийто брак е прекратен с развод по реда на чл. 49, ал. 1, СК, с
решение по гр. д. № 665/2021 год. на РС – Несебър, влязло в законна сила на
25.06.2022 год. С този съдебен акт упражняването на родителските права
върху Б. е предоставено на майката, а в тежест на бащата е възложено
задължението да заплаща на дъщеря си месечна издръжка от 280 лева,
2
считано от влизане на решението в законна сила.
В обстоятелствена част на исковата молба по настоящото дело са
изложени твърдения за увеличени материални нужди на детето, предвид
възрастта й, учебната й ангажираност, предстоящите матури, ортодонтското
лечение, съвместното живеене с майка й в гр. Бургас – в жилище под наем,
както и инфлацията в страната.
Ответникът признава частично твърденията на ищеца Б. К. относно
месечните й нужди, но оспорва иска с доводите, че не е в състояние да
заплаща увеличена издръжка над 300 лева месечно, тъй като доходите му не
са високи, за разлика от тези на майката на Б., а и има алиментни задължения
към другото си дете – пълнолетната А..К., род. на 22.09.2003 год., определени
с решение по гр. д. № 171/2023 год. на РС – Несебър.
При така изложената фактическа и правна обстановка съдът намира
иска за увеличение на издръжката за доказан по основание. Нормата на чл.
150, СК сочи, че при промяна на обстоятелствата съдът може да измени
определения размер на издръжката. Такъв е разглежданият казус, в който
дължимата на навършилото 17-годишна възраст дете Б. К. месечна издръжка е
в размер от 280 лева, определена през 2022 година, при по-различна
икономическа обстановка в страната, при по-ниска възраст и по-малки
финансови нужди на детето. Тези обстоятелства, ведно с необходимите
разноски, свързани с възрастта на Б., битовото й ежедневие, инфлацията в
страната и училищното й обучение мотивират съда да приеме, че месечните й
разходи и нужди са значително и трайно увеличени. Долната граница в
размера на издръжката е определен нормативно – 233,25 лева (чл. 142, ал. 2,
СК), т. е. размерът на настоящото парично задължение на ответника Н. К. е
близо до минималния, установен от законодателя, и не може да покрие
нуждите на непълнолетната Б.. Предвид това, съдът намира, че дължимата от
бащата месечна издръжка следва да бъде увеличена до 550 лева месечно. От
представените по делото декларация на ответника и писмени доказателства се
установява, че бащата Н. К. притежава лек автомобил, 11 недвижими имота (4
жилища, 6 склада и 1 магазин за промишлени стоки), както и идеални части от
поземлен имот и от сграда върху него в гр. Несебър. Липсата на доказателства
за месечния доход на бащата не може да обоснове извод, че той не е в
състояние да реализира печалби от отдаването на имотите под наем, нито че
3
издръжката на детето следва да бъде определена в нисък размер.
Задължението на ответника за издръжка към второто му дете, Анастасия, не
изключва алиментната ангажираност на бащата към по-малката му дъщеря,
която не може да бъде поставена в по-неблагоприятно положение. Съдът
намира, че възрастта, здравословното състояние на ответника и
притежаваното от него имущество му позволяват да полага труд и са
реализира доходи, с които да осигурява част от издръжката на дъщеря си Б., т.
е. месечното парично задължение на бащата следва да бъде увеличено до
сумата от 550 лева.
Делото не съдържа доказателства, че материалното състояние и
доходите на майката М. К., която живее с детето и участва в ежедневните
грижи за него, й позволяват да поеме по-голяма част от издръжката на дъщеря
си Б., поради което отговорността на бащата по чл. 141, т. 1, предл. първо, СК
следва да бъде ангажирана в посочения по-висок размер.
По отношение горницата от 100 лева искът е недоказан и следва да
бъде отхвърлен, тъй като не са налице данни за втората нормативна
предпоставка на чл. 142, ал. 1, СК – финансови възможности и имуществено
състояние на бащата-длъжник, позволяващи му да заплаща издръжката в
пълния претендиран по-висок размер.
Частичното уважаване на претенцията налага уважаване молбите на
страните с правни основания чл. 78, ал. 1 и 3, ГПК за присъждане на
направените деловодни разноски в съответен размер – 511 лева за ищеца, 2,70
лева за ответника.
Съгласно нормата на чл. 78, ал. 6 във вр. с чл. 83, ал. 1, т. 2, ГПК,
ответникът Н. К. следва да заплати на БсРС държавна такса от 129,60 лева,
дължима върху увеличеното по размер задължение за издръжка.
В изпълнение императива на чл. 242, ал. 1, ГПК, съдът следва да
постанови предварително изпълнение на решението в частите относно
увеличената по размер издръжка и обезщетението за забава.
Мотивиран от изложеното, на основание чл. 235, ГПК,
Бургаският районен съд
РЕШИ:
4
ИЗМЕНЯ размера на месечната издръжка, дължима на непълнолетното
дете Б. Н. К., род. на 06.01.2008 год., определена с Решение № 171/06.06.2022
год. по гр. д. № 665/2021 год. на РС – Несебър, като го увеличава от 280 лева
на 550 лева, и
ОСЪЖДА Н. В. К., ЕГН **********, с адрес гр. .....да заплаща на
непълнолетната си дъщеря Б. Н. К., ЕГН **********, действаща със съгласие
на майката-законен попечител М. И. К., ЕГН **********, двете с адрес гр. .....,
месечна издръжка в размер от 550 (петстотин и петдесет) лева, начиная от
подаване на исковата молба – 27.01.2025 год., до настъпване на основание за
изменение или прекратяване на задължението, ведно със законната лихва за
забавено плащане на всяка една от месечните вноски, И ОТХВЪРЛЯ иска в
частта му за увеличаване на месечната издръжка над 550 лева до
претендираните 650 лева.
ОСЪЖДА Н. В. К., ЕГН **********, с адрес гр. ..... на основание чл.
78, ал. 1, ГПК, да заплати на непълнолетната си дъщеря Б. Н. К., ЕГН
**********, действаща със съгласие на майката-законен попечител М. И. К.,
ЕГН **********, двете с адрес гр. .....деловодни разноски в размер от 511
лева.
ОСЪЖДА непълнолетното дете Б. Н. К., ЕГН **********, действаща
със съгласие на майката-законен попечител М. И. К., ЕГН **********, двете с
адрес гр. ....., на основание чл. 78, ал. 3, ГПК, да заплати на Н. В. К., ЕГН
**********, с адрес гр. . ..., деловодни разноски в размер от 2,70 лева.
ОСЪЖДА Н. В. К., ЕГН **********, с адрес гр. ....., на основание чл.
78, ал. 6, ГПК, да заплати на БсРС държавна такса в размер от 129,60 лева.
ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на решението в частите
му относно увеличената месечна издръжка и обезщетението за забавата й.
Решението може да бъде обжалвано от страните по въззивен ред пред
БсОС в 2-седмичен срок, считано от 10.04.2025 год., на основание чл. 315, ал.
2, ГПК.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5