Р Е Ш Е Н И Е  №  260661

гр.Пловдив,17.05.2021г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 

Пловдивският окръжен съд,въззивно гражданско отделение,в закрито заседание на седемнадесети май,през две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  СВЕТЛАНА ИЗЕВА           

        ЧЛЕНОВЕ:  РАДОСТИНА СТЕФАНОВА

                                                                               СВЕТЛАНА СТАНЕВА

 

като разгледа  докладваното от председателя гр.д.№ 424/21г.по описа на ПдОС, за да се произнесе, взе предвид следното:

 Производство по реда на чл. 435,ал.2 и сл. ГПК.

 Образувано по жалба на Б.  А.Д.,ЕГН-********** в качеството му на длъжник по изпълнително дело № 2336/19г. по описа на ЧСИ Илиев с рег. № 821 на КЧСИ и с район на действие ПдОС против действия по насочване на принудително изпълнение върху имот с административен адрес: с.А.,Община Сопот,ул.„***“,представляващ поземлен имот с идентификатор 00480.122.5 с площ от 1376 кв.м.,ведно с построените в него: сграда с идентификатор 00480.122.5.1 със застроена площ 64кв.м.,с предназначение: друг вид сграда за обитаване; и сграда с идентификатор 00480.122.5.2 със застроена площ от 75кв.м.с предназначение: жилищна сграда – еднофамилна,за който твърди,че е несеквестируем на осн.чл.444,т.7 от ГПК,тъй като е единствено жилище на длъжника-физическо лице и неговата съпруга.На това основание иска от съда да отмени действията по насочване на изпълнението срещу имота.Твърди се също,че взискателят разполага с възможност да се удовлетвори от стойността на заложена от другия солидарен длъжник движима вещ,поради което насочването на изпълнението върху описания по-горе недвижим имот е незаконосъобразно.На посоченото основание от съда се иска да отмени действията по насочване на принудителното изпълнение срещу описания имот като несеквестируем.Правят се доказателствени искания.

Взискателят в изпълнителното производство „Ейч Ти Ай България“ ЕООД – с.Казичене,ЕИК-********* изразява становище за неоснователност на жалбата.

Длъжникът „Амби-АБ“ЕООД,ЕИК-*********,гр.Карлово в писмен отговор  изразява становище,че жалбата е основателна.

Съдебният изпълнител в мотивите си по чл.436,ал.3 от ГПК счита  жалбата за допустима,но неоснователна.

След преценка на доказателствата по делото и становищата на страните,настоящата инстанция намира за установено следното:

От приложеното изп.д.№ 2336/19г. е видно,че същото е образувано по молба на взискателя „Ейч Ти Ай България“ ЕООД против солидарно отговорните длъжници „Амби-АБ“ЕООД  и Б.  А.Д.,жалбоподател по настоящото дело,въз основа на изпълнителен лист от 25.11.19г.на ПдОС,с предмет на изпълнение-парично задължение,възникнало на основание търговски договор.

В хода на производството съдебният изпълнител е установил,че длъжникът притежава право на собственост върху два недвижими имота:  описания по-горе недвижим имот,за който ЧСИ е констатирал,че е придобит от длъжника по наследство и поземлен имот (УПИ I-971) и построена в него жилищна сграда,находящ се в с. К.,за който съдебният изпълнител е констатирал,че е придобит от длъжника в режим на СИО.Върху имотите са наложени възбрани и на същите са извършени описи.

На 13.03.20г. при ЧСИ постъпва възражение от длъжника Д.,с което посочва,че процесният имот-ПИ и сгради в с.А.,представлява единствено жилище за него и съпругата му,поради което попада под законовата закрила на чл.444,т.7 от ГПК,а другият длъжник- „Амби-АБ“ЕООД  разполага с достатъчно имущество,с което да се удовлетвори вземането на взискателя.С разпореждане на ЧСИ възражението е оставено без уважение,за което длъжникът Д. е редовно уведомен със съобщение от 28.11.20г.,връчено му на 02.12.20г.

Настоящият съдебен състав счита намира жалбата за неоснователна по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл.444,т.7 от ГПК,която е императивна, изпълнението не може да бъде насочено върху жилището на длъжника- физическо лице,ако той и никой от членовете на семейството му, с които живее заедно, нямат друго жилище,независимо от това дали длъжникът живее в него. Целта на защитата по чл.444 от ГПК е да се гарантира на длъжника, че принудата срещу него ще бъде упражнена в такива рамки,които да не застрашават възможността му за в бъдеще да посреща елементарните си битови нужди и да не се застраши съществуването му.Следователно за приложението на чл.444,т.7 от ГПК е без значение кое жилище е „основно“ за длъжника,както и дали длъжникът живее в него.Условието,при което жилището се ползва от закрилата на несеквестируемостта,е то да е единствено за длъжника и за членовете на семейството му, с които живее.

В настоящия случай се установява от извършената в изпълнителното производство справка за вписванията в имотния регистър и приложените нотариален акт за покупко-продажба от 20.07.2007г.и констативен нотариален акт от 05.09.2019г.,че длъжникът заедно със съпругата си,притежава право на собственост върху повече от един жилищен имот-освен процесния в с.А. той притежава и такъв в с.К..Тези доказателства опровергават твърденията в жалбата,че процесното жилище в с.А. е единствено за семейството на длъжника Д..

Предявеното от жалбоподателя възражение за това,че фактически обитава процесното жилище,е без значение за приложимостта на закрилата по чл.444,т.7 от ГПК. Законът не  дава право на длъжника, притежаващ повече от едно жилище, да избира кое от тях да запази при насочено срещу имуществото му принудително изпълнение.При това положение следва да се приеме, че процесното жилище не отговаря на условието за приложимост на чл.444,т.7 от ГПК.Поради изложеното жалбата се явява неоснователна и следва да се остави без уважение,без да се допуска събиране на поисканите със същата доказателства поради тяхната неотносимост към спора.

Неоснователни са доводите,че другият длъжник притежава достатъчно активи,които да удовлетворят взискателя,тъй като в случая отговорността на двамата длъжници е солидарна и взискателят има правото да избере към имуществото на кого от двамата длъжници да насочи принудителното изпълнение.

По изложените съображения съдът

 

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на Б.  А.Д.,ЕГН-********** в качеството му на длъжник по изпълнително дело № 2336/19г. по описа на ЧСИ Илиев с рег. № 821 на КЧСИ и с район на действие ПдОС, против действия по насочване на принудително изпълнение върху имот с административен адрес:с.А.,Община Сопот,ул.„***“,представляващ поземлен имот с идентификатор 00480.122.5 с площ от 1376кв.м.,ведно с построените в него: сграда с идентификатор 00480.122.5 .1 със застроена площ 64 кв.м.,с предназначение: друг вид сграда за обитаване; и сграда с идентификатор 00480.122.5.2 със застроена площ от 75кв.м.с предназначение: жилищна сграда–еднофамилна,поради несъвместимост на изпълнителните действия с несеквестируемостта.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

          ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                 ЧЛЕНОВЕ: