№ 292
гр. Бл. , 08.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – Бл., ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на осми юни, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Катя Бельова
Членове:Лилия Масева
Анета Илинска
при участието на секретаря Здравка Янева
като разгледа докладваното от Анета Илинска Въззивно гражданско дело №
20211200500234 по описа за 2021 година
И за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по
подадена въззивна жалба от адв. Е.Р. в качеството й на особен представител
на ответника Д. В. Н., с ЕГН **********, с постоянен адрес Бл., ул. „З“ № 1,
ет. 2 срещу Решение № 908274/22.10.2020 г., постановено по гр.дело №
2541/2019 г. по описа на РС – Благовеград.
С това решение, РС Бл. е :
ПРИЗНАЛ ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника Д. В. Н., с
ЕГН **********, с постоянен адрес Бл., ул. „З“ № 1, ет. 2, че ДЪЛЖИ на
"А.С.В." ЕАД, с ЕИК ,,,, със седалище и адрес на управление гр.С., бул."Д-р
П.Д." № 25, офис сграда Л., ет.2, офис 4, представлявано от Д.Б. чрез
пълномощник Ц.П., юрисконсулт на А.С.В. ЕАД, със съдебен адрес гр.С.,
бул."Д-р П.Д." № 25, офис сграда Л., ет.2, офис 4, следните суми, предмет на
издадената заповед за изпълнение, постановена по ч.гр.д. № 794/2019г. по
описа на Районен съд – гр. Бл., а именно:
- сумата от 1000, 00 лв. /хиляда лева/- главница, произтичаща от
Договор за заем CrediHome №: **** от 04.01.2018 г., сключен между „М.К.”
АД и Д. В. Н., с ЕГН **********, прехвърлена от страна на „М.К.” АД пo
силата на Приложение № 1 oт дата 10.05.2018 г. към Рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания (цесия) oт 16.01.2015 г. в полза на
1
„А.С.В.“ EAД, ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК –01.04.2019 г. до изплащане на вземането;
- сумата от 175,16 лв. /сто седемдесет и пет лева и шестнадесет
стотинки/, представляваща договорна лихва по договор за заем CrediHome №:
**** от 04.01.2018 г. за периода от 7.02.2018 г. (падеж на първа неплатена
погасителна вноска) до 7.01.2019 г. (падеж на последна погасителна вноска).
- сумата от 43, 01 лв. /четиридесет и три лева и една стотинка/,
представляваща лихва за забава по договор за заем CrediHome №: **** от
04.01.2018 г. за периода от 8.02.2018 г. до 31.03.2019г.
С решението са ОТХВЪРЛЕНИ КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ исковете
на "А.С.В." ЕАД, с ЕИК ,,, против Д. В. Н., с ЕГН **********, с които се
претендира да бъде признато за установено по реда на чл. 422 ГПК, че
ответникът дължи на ищеца следните суми, които са били предмет на Заповед
за изпълнение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 794/2019г. на Районен
съд – гр. Бл., а именно:
- сумата от 105,60 лв., представляваща сума за допълнителни
услуги по Договор за допълнителни услуги към заем CrediHome №: **** от
04.01.2018 г. за периода от 7.02.2018 г. /падеж на първа неплатена вноска по
договор за допълнителни услуги/ до 7.01.2019 г. /падеж на последна вноска по
договор за допълнителни услуги/.
- сумата от 792, 00лв., представляваща застрахователна премия по
Договор за допълнителни услуги към заем CrediHome №: **** от 04.01.2018
г. за периода от 7.02.2018 г. /падеж на първа неплатена вноска по договор за
допълнителни услуги/ до 7.01.2019 г. /падеж на последна вноска по договор за
допълнителни услуги/.
- сумата от 32, 86 лв., представляваща лихва за забава по Договор за
допълнителни услуги към заем CrediHome №: **** от 04.01.2018 г. за периода
от 08.02.2018 г. до датата на подаване на заявлението в съда.
РС - Бл. е ОСЪДИЛ Д. В. Н. ДА ЗАПЛАТИ на "А.С.В." ЕАД сумата от
66, 88 лв. /шестдесет и шест лева и осемдесет и осем стотинки/,
представляваща направени от ищеца разноски по заповедното производство,
съразмерно с уважената част от иска, както и сумата от 531, 48 лв. /петстотин
тридесет и един лева и четиридесет и осем стотинки/, представляваща
направени от ищеца разноски в първоинстанционното производство,
съразмерно с уважената част от иска.
В въззивната жалба се твърди, че искът е изцяло неоснователен, поради
което и решението на първоинстнационният съд в тази насока е неправилно.
Счита, че цесията не е породила никакво действие спрямо длъжника
поради липса на надлежното му уведомяване за това. Посочва, че връчването
2
на исковата молба не се счита за уведомяване, поради факта, че се връчва на
особен представител.
Твърди, че ответникът не е открит на адреса, който е постоянен и
настоящ нито в хода на заповедното, нито входа на исковото производство.
Посочва, че уведомителното писмо за извършено прехвърляне на вземанията
от „А.С.В.“ ЕАД е връчено на бащата на длъжника Валери Николов на
18.05.2018 г., поради което се твърди, че ответникът не знае за образуваното
срещу него производство. Посочва се, че за да бъдат защитени правата на
Д.Н. е назначен особен представител.
Посочва, че особеният представител, макар и назначен от съда по реда
на чл. 47,ал.6 ГПК, не упражнява свои процесуални права, а тези на страна,
която представлява - в този смисъл т. 7 Тълкувателно решение №6 от
06.11.2013 година на ВКС по тълк.д. № 6/2012 година на ОСГТК. Принципно,
процесуалното представителство можело да произтича от закона /в случаите
на изрично уредено законно представителство/ или договор.
Представителството чрез особен представител, макар и регламентирано от
специална правна норма, не било законово, тъй, като произтичало от акт на
съда.
Посочва, че от горното се налага изводът, че особения представител
защитава процесуални права на страната, но не е нито законов, нито
договорен представител и не може да приема адресирани до
представляваното лице /в случая ответник/ материално-правни изявления на
трети лица, каквото безспорно е уведомяването на длъжника от стария
кредитор за сключен договор за цесия - чл.99, ал.З ЗЗД. Вярно било, че
уведомлението за цесията в рамките на исковото производство с връчване на
изходящо от цедента или неговия пълномощник съобщение по чл. 99, ал.З
ЗЗД, е валидно и имало действие спрямо длъжника, но само, ако последния го
е получил лично или чрез законен представител или договорен такъв. Такова
действие за лично уведомление не било приложено.
Сочи, че след, като особен представител и ответник, очевидно нямат
контакт /или правоотношение/ помежду си, то длъжникът не може да се счита
за уведомен за цесията чрез особен представител, поради и което и тя няма
действие спрямо него - чл.99, ал.4 ЗЗД
Изразява несъгласие със становището на PC- Бл., че с назначаването на
адв. Р., като особен представител на длъжника по реда на чл.47, ал.6 ГПК,
възниква автоматично задължението, че длъжникът е уведомен за цесията,
поради което цесионерът е материално правно легитимно лице да претендира
вземанията по договора и да има възможността да предяви заявление по реда
на чл.410 ГПК срещу длъжника.
Твърди, че Договорът, с който е прехвърлено вземането от „М.К.“ АД
към „А.С.В.’’ЕАД е с дата 04.01.2018 г., а Договорът между „М.К.”” АД и
Д.Н. за отпускане на паричен заем е с дата също е 04.01.2018 г. Посочва, че
3
уведомлението за настъпилата „цесия”, според новия кредитор е на 14.05.2018
година. В кой един момент от дата 04.01.2018 г. до 04.01.2018 г. е могло
длъжникът да направи своето възражение към стария кредитор, след като
според съда е редовно уведомен за цесията едва на 14.05.2018 година?
Посочва, че в тази насока са мотивите на PC-Бл., че Д.Н. не е направила
възражение за липса на надлежно уведомяване, едновременно с възражение,
че е било извършено плащане към стария кредитор до момента на
уведомяването. Навежда довод, че след като липсва такова възражение,
съдът неправилно приема, че длъжникът е редовно уведомен за цесията.
Оправено е искане до съда да се отмени Решение № 908274,
постановено на 22.10.2020 година на PC-Бл..
По реда на чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
въззиваемата страна - „А.С.В.“ ЕАД, чрез юрисконсулт Ц.П., в който се
излагат съображения за неоснователност на въззивната жалба и се отправя
искане за потвърждаване на атакуваното решение, като правилно и
законосъобразно. Претендира се и присъждане на сторените съдебно-
деловодни разноски, в това число и юрисконсултско възнаграждение.
В откритото съдебно заседание, в което е даден ход на делото по
същество, жалбоподателката не се представлява. Постъпило е писмено
становище от особения представител - адв.Р., която поддържа съображения за
основателност на жалбата и отправя искане за отмяна на
първоинстанционното решение. Желае също така и присъждане на
възнаграждение за осъщественото от нея процесуално представителство на
жалбоподателката.
В откритото съдебно заседание, в което е даден ход на делото по
същество, въззиваемата страна - „А.С.В.“ ЕАД, редовно призована, не
изпраща процесуален представител. С молба, депозирана преди о.с.з. заявява,
че изцяло поддържа отговора на въззивната жалба на основанията, посочени в
него.Претендира разноски по списък.
Бл.ският окръжен съд, след като съобрази материалите по делото и
приложимия закон, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Въззивната жалба отговаря на изискванията на чл.259 и сл. ГПК, същата
е подадена в законоустановения срок от страна по делото, която има правен
интерес от обжалването на постановеното от районния съд решение в частта,
с която искът е уважен, поради което съдът я намира за допустима и следва да
се разгледа по същество.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната
му част. По отношение правилността на първоинстанционния съдебен акт,
4
съгласно разпореждането на чл.269, ал.1, изр.2-ро от ГПК, въззивният съд е
ограничен от посочените в жалбата оплаквания, като съгласно указанията,
дадени в т.1 от ТР №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, служебно следи за
приложението на императивни правни норми. Съдът счита, че обжалваното
решение е валидно постановено в пределите на правораздавателната власт на
съда, същото е допустимо в обжалваната част, като постановено при
наличието на положителните и липса на отрицателните процесуални
предпоставки.
Съдът намира, че атакуваното решение в обжалваната част е и
правилно, а жалбата е неоснователна, по следните съображения от
фактическа и правна страна:
Фактическата обстановка е изяснена от първоинстанционния съд
правилно, поради което съдът препраща на основание чл.272 ГПК към
изложената от него фактическа обстановка.
При анализа на събраните по делото доказателства, правилно РС е
установил, че видно от приложеното ч.гр.д. № 794/2019г. по описа на Районен
съд – гр. Бл., ищецът е подал Заявление за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 410 от ГПК, с вх. № 1867/01.04.2019г., въз основа на което съдът е
издал Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК №
3160 от 02.04.2019г., по силата на която е разпоредено длъжникът Д. В. Н.,
ЕГН **********, с адрес: гр. Бл., ул. „З“, № 1, ет. 2, да заплати на кредитора
„А.С.В.“ ЕАД, с ЕИК ,,,, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Д-р
П.Д.“ № 25, офис - сграда Л., ет.2, офис 4, представлявано от Н.Т.С. и М.Д.Д.
– Изпълнителни директори, чрез юрисконсулт Албена Благоева, следните
суми:
- сумата от 1000,00 лева (хиляда лева), представляваща главница по
договор за заем CrediHome + № ****/04.01.2018г., сключен между „М.К.“ АД
и Д. В. Н., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 01.04.2019г., до
окончателното ѝ изплащане;
- сумата от 175,16 лева (сто седемдесет и пет лева и шестнадесет
стотинки), представляваща договорна лихва по договора за заем за периода от
07.02.2018 г. до 07.01.2019г.;
- сумата от 105,60 лева (сто и пет лева и шестдесет стотинки),
представляваща сума за допълнителни услуги по договор за допълнителни
услуги към заем CrediHome + № ****/04.01.2018г., сключен между „М.К.“ АД
и Д. В. Н., дължима за периода от 07.02.2018г. до 07.01.2019г.;
- сумата от 792,00 лева (седемстотин девет и два лева), представляваща
застрахователна премия по договора за допълнителни услуги за периода
07.02.2018г.-07.01.2019г.;
5
- сумата от 43,01 лева (четиридесет и три лева и една стотинка),
представляваща лихва за забава по договор за заем за периода 08.02.2018г.-
31.03.2019г.;
- сумата от 32,86 лева (тридесет и два лева и осемдесет и шест
стотинки), представляваща лихва за забава по договор за допълнителни
услуги за периода 08.02.2018г.- 31.03.2019г.;
- сумата от 42,97 лв. (четиридесет и два лева и деветдесет и седем
стотинки), представляваща внесена държавна такса;
- сумата от 75,00 лв. (седемдесет и пет лева), представляваща
възнаграждение за юрисконсулт.
Изпратеното съобщение до длъжника със заверено копие от издадената
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК е връчено на
длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради което съдът е дал указания
на заявителя да предяви иск за установяване на вземането си. Съобщението с
указанията е връчено на заявителя на 28.08.2019г., като видно от данните по
делото в законоустановения едномесечен срок на 26.09.2019г. същият е
предявил настоящия иск.
От Договор за заем CrediHome № **** от 04.01.2018г. (в оригинал на л.
97 от делото), се установява, че между Д. В. Н., ЕГН **********, като
заемател и „М.К.“ АД, като заемодател, е сключен договор, по силата на
който заемодателят е предоставил на ответника сума в размер на 1000,00
лева, при Общи условия и Погасителен план, инкорпориран в договора.
Заемателят се задължава да върне заема при следните условия: Еднократна
такса - 50,00 лева; Сума за получаване – 950, 00 лева. Длъжникът се е
задължил да върне заема на 12 месечни вноски, с дата на плащане - 7-мо
число на месеца; размер на месечната погасителна вноска – 97, 93 лева; дата
на първо плащане - 07.02.2018г. Видно от договора Годишния процент на
разходите е 50,00 %; при фиксиран лихвен процент - 30,91 % и обща сума за
погасяване – 1175, 16 лева. В договора е инкорпориран погасителен план, в
който са посочени месечните погасителни вноски по размер и падеж, като
първата вноска е на 07.02.2018г., а последната вноска на 07.01.2019г. В
подписания договор за заем заемодателят е удостоверил, че заемателят е
получил предоставената в заем сума от 950, 00 лв.
Съгласно чл. 28 от Общите условия заемодателят предоставя
допълнителни услуги към подписан договор за заем CrediHome, включително
предлагани в различни комбинации от пакети, чийто вид и цена са подробно
описани в „Тарифа за такси и допълнителни услуги“ (Тарифата).
Допълнителните услуги се предоставят по искане на заемополучателя и не са
задължителна предпоставка за отпускане на кредит CrediHome. Пакетите от
допълнителни услуги се предоставят на заемополучателя при изрично негово
писмено искане, с попълване на формуляр Искане за допълнителни услуги и
след сключване на договор за допълнителни услуги. При сключване на
6
Договор за допълнителни услуги направените от заемополучателя плащания
към заемодателя ще погасяват първо дължими суми по Договора за
допълнителни услуги.
Видно от Договор за допълнителни услуги към заем CrediHome № ****
от 04.01.2018г. (л. 8 от делото), въз основа на Искане за допълнителни услуги
от 04.01.2018 г. (л. 11 от делото), „М.К.“ АД предоставил на ответника Д. В.
Н. пакет от допълнителни услуги и финансиране и разсрочване на сключена с
посредничеството на „М.К.“ АД застраховка, както следва: 1. Пакет Комфорт
със срок 12 месеца, вноска 8, 80 лв. и ден на изплащане – 07-мо число, който
пакет включва: посещение вкъщи или на удобно място за събиране на вноски,
безплатно внасяне на вноските от името и за сметка на клиента по банкова
сметка, безплатно внасяне на вноски директно в офиса на заемодателя;
безплатно предоговаряне и разсрочване на заема, без наказателна лихва за
просрочие при закъснение до 15 дни и 2. Застраховка Защита Пакет
„Премиум Живот“ със срок 12 месеца, вноска – 66, 00 лв. и ден на изплащане
– 07-мо число, за което в качеството си на застрахователен посредник към ЗК
„Уника Живот“ АД, издал Застрахователна полица за застраховка „Защита“
№ МС 32014****. В чл.4. 3 от договора за допълнителни услуги е уговорено,
че в случай, че клиентът е избрал да сключи застраховка с посредничеството
на "М.К." АД и заплащането на дължимата еднократна застрахователна
премия да се финансира от същия търговец, то в този случай клиентът ще
дължи връщане на сумата на дружеството на равни вноски. Съгласно чл. 4.8
от договора за допълнителни услуги цената на застраховката се дължи от
потребителя дори и в случаите на предсрочно погасяване на договора за заем,
както и при отказ от услугата, т. е. възнаграждението за допълнителните
услуги се дължи и когато такива не са били предоставени на клиента поради
отказ или прекратяване на договора.
Установява се от Застрахователната полица за застраховка „Защита”
сключена между ЗК „УНИКА Живот” АД, с ЕИК: *********, в качеството си
на застраховател, „М.К.” АД, с ЕИК: ......, в качеството си на застрахователен
посредник, и ответника Д. В. Н., в качеството му на застраховано лице, че
покритите рискове на застраховката включват пакет „Премиум живот” –
смърт и трайна пълна неработоспособност над 50 %, вследствие на
заболяване или злополука и „хоспитализация“ вследствие на заболяване или
злополука.
По делото е приобщено извлечение от банкова сметка на ищцовото
дружество /л. 93 от делото/, от което е видно, че е извършен превод по сметка
на ЗК „Уника Живот“ на сумата от 11 069, 42 лв. на 13.02.2018г. с приложен
списък на новосключените полици за месец януари2018г., сред които и тази
на ответника.
Видно от Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания
/цесия/, сключен на 16.01.2015г. между „М.К.” АД, с ЕИК: ......, в качеството
си на цедент, и „А.С.В.” ООД, с ЕИК: *********, в качеството си на
7
цесионер, е че „М.К.” АД регулярно ще прехвърля на „А.С.В.” ООД станали
ликвидни и изискуеми вземания срещу заплащане на покупна цена от страна
на цесионера, като вземанията ще бъдат индивидуализирани в опис във вид и
форма на Приложение № 1, което ще бъде неразделна част от този договор.
Уговорено е също така, че новите вземания ще бъдат прехвърляни при
спазване условията на посочения рамков договор на месечна база, като
следващите вземания се индивидуализират от страните в ново Приложение №
1, като със съставянето, изпращането и потвърждаването му, същото става
неразделна част от рамковия договор. Съгласно т. 2.1.3. от Рамковия договор
вземанията, предмет на договора за цесия, произтичат от договори за заем и
договори за допълнителни услуги по предлагани от цедента кредитни
продукти със закъснения на погасителните вноски по тях, като длъжниците по
всички вземания са физически лица. Видно от §4 „Прехвърляне на
вземанията” е, че прехвърлителният ефект върху вземанията по всяко
регулярно прехвърляне настъпва след като цесионерът потвърди
получаването на месечния опис от цедента – по аргумент на т. 4.1. Съгласно т.
4.4. от договора за цесия цесионерът се задължава от името на цедента и за
своя сметка да изпраща писмени уведомления до длъжниците за сключен
договор за цесия, съгласно чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, като също така цесионерът се
задължава да изпрати писмените уведомления до длъжниците по всяко
регулярно прехвърляне в рамките на 6 месеца от датата на прехвърляне.
Договорът за цесия е двустранно подписан от сключилите го ЮЛ.
Установява се от Анекс № 4 към Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания /цесия/ между „М.К.” АД и „А.С.В.” ЕАД от
16.01.2015г., сключен на 22.01.2018г., че страните се споразумяват и по
взаимно съгласие удължават срока на действие на Договора за цесия от
22.01.2019г.
Представено е извлечение от Приложение № 1/10.05.2018г., в което в
графа под № 180 фигурира името на длъжника Д. В. Н. по процесния Договор
за заем от 04.01.2018г., с посочена общо дължима сума по заема към датата на
продажба.
От приобщеното по делото Потвърждение за сключена цесия на
основание чл. 99, ал. 3 от ЗЗД 10.05.2018г. към Д-15-00010-1 е видно, че
„М.К.” АД, на основание чл. 4.1. от Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.01.2015г., потвърдило извършената
цесия на всички вземания, цедирани от „М.К.” АД на 10.05.2018г., които
вземания са индивидуализирани в Приложение № 1/10.05.2018г.,
представляващо неразделна част от Рамковия договор за продажба и
прехвърляне на вземания /цесия/. Посочено е, че вземанията, обективирани в
Приложение № 1/10.05.2018г. са прехвърлени от финансовата институция
„М.К.” АД на „А.С.В.” ЕАД изцяло и с всички привилегии, обезпечения и
принадлежности, където има такива, включително всички лихви. На
основание визираното в чл. 99, ал. 3 от ЗЗД задължение на цедента по
сключения на 16.01.2015г. Рамков договор за цесия /прехвърляне на вземания/
8
е да уведоми всички длъжници за извършеното прехвърляне на вземания, за
което същият упълномощил „А.С.В.” ООД, включително и да извършва
всички необходими правни и фактически действия с оглед надлежното
уведомяване на длъжниците по вземанията, съгласно приобщеното по делото
Пълномощно /л. 26 от делото/.
По делото е приобщено Уведомително писмо за извършено прехвърляне
на вземания /цесия/ с изх. №: УПЦ-П-МКР/**** от 14.05.2018 г., адресирано
до ответника от „М.К.” АД, чрез „А.С.В.” ЕАД, видно от което съдържание
ищцовото дружество уведомява ответницата за извършената на цесия между
цедента „М.К.” АД и цесионера „А.С.В.” ООД, с правоприемник – „А.С.В.”
ЕАД, като се установява, че към 14.05.2018г. задължението на ответника по
процесния договор, възлиза на 2 081, 79 лв., включително начислена лихва за
просрочие. В тази връзка видно от Известие за доставяне /л. 28 от делото/,
изпратено до адреса на ответника, посочен в договора за заем, чрез Български
пощи, уведомителното писмо е получено на адреса на ответника от Валери
Николов-баща.
За изясняване на делото от фактическа страна, първоинстанционният
съд е допуснал и назначил съдебно-счетоводна експертиза, изпълними от
вещото лице Росица Велинова, от чието заключение се установява, че по
процесния договор няма постъпили суми за плащане, като размерът на
усвоения паричен заем по Договор за заем CrediHome № 1182-
00030644/04,01,2018 г. е 1 000,00 лева. Според заключението на вещото лице
задължението на ответника Д.Н. по Договор за заем CrediHome №
****/04,01,2018 г. и договор за допълнителни условия към заем CrediHome
№ ****/04.01.2018 г към датата на подаване на заявлението 01.04.2019 г. е в
размер на 2 209,24 лева, от които:- главница - 1 000.00 лева; - редовна
лихва - 175.16 лв. за периода 07.02.2018г.-07.01.2019г.;застраховка - 792,00
лв.; -пакет Комфорт - 105,60 лв. и лихва за забава по договор за заем за
периода от 08.02.2018г. до 01.04.2019г.- 67, 46 лева, лихва за забава по
договор за допълнителни услуги за периода от 08.02.2018г.-01.04.2019г. в
размер на 62, 85 лв. Вещото лице е посочило, че в счетоводството на
ищцовото дружество е начислена лихва за забава по договора за заем в размер
на 43,01 лв. за периода от 08.02.2018 г. до 01.03.2019 г. и е начислена лихва за
забава по договор за допълнителни услуги в размер на 32,86 лв. за периода от
08.02.2018 г. до 01.03.2019 г.
При така изложените факти, съдът намира, че правилно районният съд е
счел за доказани предпоставките за признаване съществуването по реда на
чл.422 ГПК на заявените вземания за сумите:
- сумата от 1000, 00 лв. /хиляда лева/- главница, произтичаща от
Договор за заем CrediHome №: **** от 04.01.2018 г., сключен между „М.К.”
АД и Д. В. Н., с ЕГН **********, прехвърлена от страна на „М.К.” АД пo
силата на Приложение № 1 oт дата 10.05.2018 г. към Рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания (цесия) oт 16.01.2015 г. в полза на
9
„А.С.В.“ EAД, ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК –01.04.2019 г. до изплащане на вземането;
- сумата от 175,16 лв. /сто седемдесет и пет лева и шестнадесет
стотинки/, представляваща договорна лихва по договор за заем CrediHome №:
**** от 04.01.2018 г. за периода от 7.02.2018 г. (падеж на първа неплатена
погасителна вноска) до 7.01.2019 г. (падеж на последна погасителна вноска).
- сумата от 43, 01 лв. /четиридесет и три лева и една стотинка/,
представляваща лихва за забава по договор за заем CrediHome №: **** от
04.01.2018 г. за периода от 8.02.2018 г. до 31.03.2019г.
Изложените в тази връзка съображения от районния съд се споделят
изцяло от настоящият състав, който препраща към тях на основание чл.272
ГПК.
Неоснователно е направеното възражение в жалбата, че цесията на
процесните вземания не е породила действие по отношение на длъжника-
ответница по предявените искове. Действително, съобщението за цесията не е
връчено на длъжника. Останалата невръчена пратка обаче, не променя извода,
че ответницата е била уведомена за извършената цесия, тъй като
уведомлението е достигнало до знанието на ответницата с приложенията към
исковата молба. Този факт, настъпил в хода на производството по делото
следва да бъде съобразен по реда на чл.235, ал.3 ГПК. В съдебната практика е
прието, че уведомлението по чл.99 ал.3 ЗЗД за прехвърлянето на вземането
може да бъде извършено от новия кредитор (цесионера), ако е упълномощен
за това от стария кредитор /цедента/ -решение по т.д. №62/2015г. на ВКС-ТК-
Второ т.о., решение №137/2.06.2015 г. по гр.д.№5759/2014г.-ГК- Трето
г.о.;решение №156/30.11.2015г. по т.д.№2639/2014г.-ТК-Второ т.о. В случая
освен включената в цесионния договор клауза за предоставяне на право на
цесионера да уведоми длъжника за прехвърлянето на вземането, има и
изрично упълномощаване за това по представеното пълномощно. Връчването
на уведомлението по чл.99, ал.3 ЗЗД като приложение към исковата молба на
особения представител на ответницата поражда за нея предвиденото в чл.99
ал.4 ЗЗД действие (вж.решение №114/07.09.2016г. на ВКС-ТК-Второ т.о. по
т.д.№362/2015г.;решение №123/24.06.2009г. по т.д.№12/2009г. на ТК-Второ
т.о.;решение №3/16.04.2014г. по т.д.№1711/2013г. на ТК-Първо т.о.).
Връчването на особен представител е приравнено на връчване на страната
(решение №209/28.11.2018г. по т.д. №2530/2017г. на ТК-Първо
т.о.;определение №260/16.05.2019г. по т.д.№1821/2018г. на ТК- Първо т.о.).
Предвид изложеното доводът на особения представител на ответницата за
неизвършено съобщаване на цесията по чл.99 ал.3 ЗЗД, е неоснователен.
Доколкото доводите в жалбата са неоснователни, а вземанията, за които
искът е уважен се установяват от доказателствата по делото и съдебно-
счетоводната експертиза, и по делото не се установи плащане на същите от
длъжника, то решението в частта, с която исковете са уважени, се явява
10
правилно и следва да се потвърди. Като последица от това, решението следва
да се потвърди и в частта относно разноските.
На основание чл.78, ал.8 ГПК,вр. с чл.37, ал.1 ЗПП, вр. с чл.25, ал.1 от
НЗПП жалбоподателят дължи на въззиваемото дружество направените по
делото разноски пред настоящата инстанция за юрисконсулт в размер на 100
лв. и 315.27 лв. за заплатени разноски за особен представител пред въззивния
съд. Или общо сумата от 415, 27 лв. за разноски по делото.
На особения представител на жалбоподателя - адв. Е.Р., следва да се
изплати възнаграждение за осъщественото от нея процесуално
представителство пред въззивния съд в размер на 315.27 лв., внесено с
платежно нареждане на л.8 от въззивното дело.
Водим от горните съображения, Бл.ският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 908274/22.10.2020 г., постановено по
гр.дело № 2541/2019 г. , в частта, в която РС – Благовеград е :
ПРИЗНАЛ ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника Д. В. Н., с
ЕГН **********, с постоянен адрес Бл., ул. „З“ № 1, ет. 2, че ДЪЛЖИ на
"А.С.В." ЕАД, с ЕИК ,,,, със седалище и адрес на управление гр.С., бул."Д-р
П.Д." № 25, офис сграда Л., ет.2, офис 4, представлявано от Д.Б. чрез
пълномощник Ц.П., юрисконсулт на А.С.В. ЕАД, със съдебен адрес гр.С.,
бул."Д-р П.Д." № 25, офис сграда Л., ет.2, офис 4, следните суми, предмет на
издадената заповед за изпълнение, постановена по ч.гр.д. № 794/2019г. по
описа на Районен съд – гр. Бл., а именно:
- сумата от 1000, 00 лв. /хиляда лева/- главница, произтичаща от
Договор за заем CrediHome №: **** от 04.01.2018 г., сключен между „М.К.”
АД и Д. В. Н., с ЕГН **********, прехвърлена от страна на „М.К.” АД пo
силата на Приложение № 1 oт дата 10.05.2018 г. към Рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания (цесия) oт 16.01.2015 г. в полза на
„А.С.В.“ EAД, ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК –01.04.2019 г. до изплащане на вземането;
- сумата от 175,16 лв. /сто седемдесет и пет лева и шестнадесет
стотинки/, представляваща договорна лихва по договор за заем CrediHome №:
**** от 04.01.2018 г. за периода от 7.02.2018 г. (падеж на първа неплатена
погасителна вноска) до 7.01.2019 г. (падеж на последна погасителна вноска).
- сумата от 43, 01 лв. /четиридесет и три лева и една стотинка/,
представляваща лихва за забава по договор за заем CrediHome №: **** от
04.01.2018 г. за периода от 8.02.2018 г. до 31.03.2019г.,
11
както и в частта, в която РС - Бл. е ОСЪДИЛ Д. В. Н. ДА ЗАПЛАТИ на
"А.С.В." ЕАД сумата от 66, 88 лв. /шестдесет и шест лева и осемдесет и осем
стотинки/, представляваща направени от ищеца разноски по заповедното
производство, съразмерно с уважената част от иска, както и сумата от 531, 48
лв. /петстотин тридесет и един лева и четиридесет и осем стотинки/,
представляваща направени от ищеца разноски в първоинстанционното
производство, съразмерно с уважената част от иска.
В останалата част, с която исковете са отхвърлени, решението е влязло в
законна сила, поради необжалването му в установения от закона срок.
ОСЪЖДА Д. В. Н., с ЕГН **********, с постоянен адрес Бл., ул. „З“ №
1, ет. 2 ДА ЗАПЛАТИ на "А.С.В." ЕАД, с ЕИК ,,,, със седалище и адрес на
управление гр.С., бул."Д-р П.Д." № 25, офис сграда Л., ет.2, офис 4,
представлявано от Д.Б. чрез пълномощник Ц.П., юрисконсулт на А.С.В. ЕАД,
със съдебен адрес гр.С., бул."Д-р П.Д." № 25, офис сграда Л., ет.2, офис 4,
сумата в размер на 415, 27 лв лв. (четиристотин и петнадесет лева и двадесет
и седем стотинки) - разноски пред въззивния съд.
ДА СЕ изплати на адв. Е.Р. възнаграждение за осъщественото от нея
процесуално представителство на жалбоподателката пред въззивния съд в
размер на 315, 27 лв. (триста и и петнадесет лева и двадесет и седем
стотинки), внесено с платежно нареждане на л.8 от въззивното дело.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12