№ 17499
гр. С, 30.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ
при участието на секретаря СИМОНА Г. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Гражданско
дело № 20251110139741 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от С. Г. С., ЕГН
********** против СГБ АД, ЕИК ***, с която са предявени обективно
кумулативно съединени осъдителни искове, с които се иска осъждането на
ответното дружество да заплати на ищеца суми, както следва: 1/ сумата от
6547,44 лева, представляваща трета вноска по споразумение към трудов
договор от 546/2021 от 30.10.2024 г., сключено между страните в
производството, с което се уреждат парични отношения между страните,
възникнали във връзка с трудов договор от 546/2021 г.; 2/ сумата от 319,78
лева, представлява лихва за забава за периода 01.03.2025 г. – 07.07.2025 г.
В исковата си молба ищецът твърди, че се намирал в трудово
правоотношение с ответника по силата на сключен трудов договор № 546 от
2021 г. Посочва, че считано от 01.07.2025 г. била извършена промяна по
отношение на уговореното между страните по трудовото правоотношение
възнаграждание, като същото било уговорено в размер на 3974,02 лева.
Поддържа, че за периода 01.10.2023 г. – 15.11.2023 г., като незаплатена
останала сума в размер на 6574,44 лева, която се претендира в настоящото
производство. На следващо място, ищецът посочва, че при прекратяване на
трудовото правоотношение не му било изплатено и обезщетение за в
заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение.
1
Моли се, за уважаване на предявените искове и за осъждане на
ответното дружество да заплати в полза на ищеца, суми, както следва: 1/
сумата от 6547,44 лева, представляваща трета вноска по споразумение към
трудов договор от 546/2021 от 30.10.2024 г., сключено между страните в
производството, с което се уреждат парични отношения между страните,
възникнали във връзка с трудов договор от 546/2021 г.; 2/ сумата от 319,78
лева, представлява лихва за забава за периода 01.03.2025 г. – 07.07.2025 г.
Претендират се разноски.
В срока за отговор по чл. 131 ГПК, от името на ответника е депозиран
отговор на исковата молба, с който се признават предявените искове.
С оглед извършеното от името на ответника признание на предявените
за разглеждане в настоящото производство искове и на основание чл. 146, ал.
1, т. 3 и т. 4 ГПК, съдът е отделил за безспорни и ненуждаещи се от доказване
в производството всички факти и обстоятелства, включени във фактическия
състав на спорното право.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с
правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 128, т. 2 КТ, чл. 224, ал. 1 КТ и чл.
221, ал. 1 КТ.
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 128, т. 2 вр/ КТ:
В тежест на ищеца е да докаже, че през процесния период е бил в
трудово правоотношение с ответника и е престирал съобразно уговореното,
т.е., че за ответника е възникнало задължението за заплащане на месечно
трудово възнаграждение в претендирания размер. Сключване на процесното
споразумение.
В тежест на ответника при установяване на горните факти е да докаже
заплащането на трудовото възнаграждение, както и обстоятелствата
изключващи или намаляващи задълженията му в претендирания с исковата
молба размер.
По иска с правно основание 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 224, ал. 1 КТ:
В тежест на ищеца е да докаже, че е работил по трудово правоотношение
2
с ответника за посочения в исковата молба период, размера на неизползвания
платен годишен отпуск, на дължимото обезщетение за неползван платен
годишен отпуск, респ. на последното брутно трудово възнаграждение – база за
изчисляване на обезщетението по чл. 224, ал. 1 КТ.
В тежест на ответника при установяване на горните факти е да докаже
заплащането на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за за
периода на действие на трудовото правоотношение.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
В тежест на ищеца е да установи наличието на главен дълги и
изпадането на ответника в забава.
Съдът, като взе предвид направеното от името на ответника признание
на предявените за разглеждане в настоящото производство искове, както и
обстоятелството, че признанието не противоречи на закона и добрите нрави,
на основание чл. 237 ГПК намира, че са налице предпоставките за
постановяване на решение при признание на иска по направените от ищеца в
исковата молба искания.
По отношение на разпределението на отговорността за разноски:
По общото правило на чл. 78 ГПК присъждането на разноски на
страните се основава на вината на противната страна, която с поведението си е
предизвикала предявяване на иска или защитни действия срещу
неоснователно предявен срещу нея иск. Следователно, логиката на закона е,
че разноски винаги се дължат, когато неправомерно е засегната чужда правна
сфера, като задължението за заплащането им е задължение за заплащане на
понесените от съответната страна вреди.
Ако предявеният иск бъде отхвърлен, се предполага, че ищецът виновно
и неоснователно е заставил ответника да направи разноски по делото – в този
случай последният има право на разноски (чл. 78, ал. 3 ГПК). Ако обаче искът
бъде отхвърлен по причини извън вината на ищеца, следва да се приеме, че
последният има право на разноски. И това е така, тъй като в духа на закона е
да се присъждат разноски в полза на ищеца, когато искът е отхвърлен, защото
след предявяването му ответникът доброволно е изпълнил задължението си.
Когато обаче с поведението си ответникът не е дал повод за завеждане на
делото и ако признае иска, разноските се възлагат на ищеца независимо от
изхода на делото – арг. чл. 78, ал. 2 ГПК. В тази връзка следва да се изследва
3
цялостното поведение на ответника в процеса, като в случай че не оспорва
заявена осъдителна претенция, признанието на иска следва да е съпроводено с
удовлетворяване на изискуемото вземане на ищеца в хода на процеса.
В настоящия случай ответникът е дал повод за завеждане на делото, тъй
като към датата на депозиране на исковата молба, срокът за доброволно
изпълнение на претендираните задължения е бил изтекъл.
От името на ищеца се претендира адвокатско възнаграждение за
предоставена безплатна правна помощ и съдействие в настоящото
производство.
Видно от представения по делото договор за правна защита и
съдействие от 01.06.2025 г., сключен между С. Г. С., ЕГН ********** и
адвокат М. В. Я., за изпълнение на възложената работа адвокатът ще
осъществява безплатна правна помощ на възложителя на основание чл. 38, ал.
1, т. 3 от Закон за адвокатурата. Съгласно чл. 38, ал. 2 ЗА, когато адвокатът е
оказал безплатна правна помощ, при постановяване на благоприятно решение
по спора за представлявания, съдът осъжда насрещната страна да заплати на
адвоката възнаграждение в размер, не по-нисък от предвидения в наредбата на
Висшия адвокатски съвет по чл. 36, ал. 2 ЗА.
В Решение от 28.07.2016г. по дело C-57/2015 Съдът на ЕС дава
принципни тълкувания и разяснения относно приложението на института на
съдебните разноски в светлината на правото на ЕС. В пар. 21 е припомнено, че
член 14 от Директива 2004/48 прогласява принципа, че направените от
спечелилата делото страна разумни и пропорционални съдебни разноски по
принцип се поемат от загубилата делото страна, освен ако това е недопустимо
поради съображения за справедливост. В пар. 23 и 24 изрично е посочено, че
от съображение 17 от Директива 2004/48 се установява, че предвидените в нея
мерки, процедури и средства за защита следва да се определят във всеки
случай по такъв начин, че да отчитат надлежно специфичните особености на
случая, при все това член 14 от Директива 2004/48 налага на държавите
членки да гарантират възстановяването единствено на „разумни“ съдебни
разноски. Правната уредба следва да цели да гарантира разумния характер на
подлежащите на възстановяване разноски, като се вземат предвид фактори
като предмета на спора, неговата цена или труда, които следва да понесе
загубилата делото страна, трябва да бъдат „пропорционални“. Въпросът дали
4
тези разноски са пропорционални обаче не би могъл да се преценява отделно
от разноските, които спечелилата/загубилата делото страна действително е
понесла. Съответстваща на правото на ЕС е уредба, която допуска съдът да
може във всеки случай, в който прилагането на общия режим в областта на
съдебните разноски би довело до резултат, който се счита за несправедлив, да
се отклони по изключение от този режим.” В Решение от 23.11.2017г. по
съединени дела C 427/16 и C 428/16 Съдът на ЕС, излагайки сходни
съображения, достига до крайния извод, че член 101, параграф 1 ДФЕС във
връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че национална
правна уредба като разглежданата в главните производства, съгласно която, от
една страна, адвокатът и неговият клиент не могат — под страх от
дисциплинарно производство срещу адвоката — да договорят възнаграждение
в по-нисък от минималния размер, определен с наредба, приета от
професионална организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет
(България), и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за
възнаграждение в по-нисък от минималния размер, би могла да ограничи
конкуренцията в рамките на вътрешния пазар по смисъла на член 101,
параграф 1 ДФЕС.
В същия смисъл са и приетите от СЕС разрешения в Решение на СЕС,
Втори състав от 25.01.2024 г. по дело С-438/22.
В настоящия случай съдът следва да се съобрази именно с
горецитираната практика на СЕС, която има превес над националната такава,
като на ответника бъдат присъдени разумни, пропорционални и справедливи
разноски за адвокатско възнаграждение. При определяне на размера им съдът
следва да съобрази наличните обективни фактори, включително реално
извършените действия от процесуалния представител.
Доколкото присъдените разноски за адвокатско възнаграждение в
заповедното производство, следва да бъдат разумни и най-вече справедливи,
следва да се вземе предвид и процесуалното поведение на всяка една от
страните в това производство, както и реално извършените процесуални
действия. При така очертаната рамка, настоящият съдебен състав намира, че
доколкото делото не се отличава с фактическа и правна сложност и от страна
на ответника е извършено признание на исковете, предмет на разглеждане в
производството, то в полза на адвоката, предоставил безплатна правна помощ
5
на ищеца, следва да се определи възнаграждение в размер на 700 лева.
Предвид горното и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК във вр. чл. 38, ал. 2 вр.
ал. 1, т. 3 от Закон за адвокатурата, в полза на адвоката предоставил на
ответника безплатна правна защита в настоящото производство, следва да се
определи възнаграждение в размер на 700,00 лева.
От ищеца се претендират и разноски, извършени във връзка с допуснато
обезпечение на исковете, предмет на разглеждане в настоящото исково
производство, а именно разноски за адвокатско възнаграждение в
производството по гр.д. № 32620/2025 г. по описа на СРС, ГО, 49 състав –
производство по допускане обезпечение на бъдещи искове, които са
предявени за разглеждане в настоящото производство.
От името на ищеца се претендира адвокатско възнаграждение за
предоставена безплатна правна помощ и съдействие в производството по гр.д.
№ 32620/2025 г. по описа на СРС, ГО, 49 състав.
Видно от представения по делото договор за правна защита и
съдействие от 01.06.2025 г., сключен между С. Г. С., ЕГН ********** и
адвокат М. В. Я., за изпълнение на възложената работа адвокатът ще
осъществява безплатна правна помощ на възложителя на основание чл. 38, ал.
1, т. 3 от Закон за адвокатурата. Съгласно чл. 38, ал. 2 ЗА, когато адвокатът е
оказал безплатна правна помощ, при постановяване на благоприятно решение
по спора за представлявания, съдът осъжда насрещната страна да заплати на
адвоката възнаграждение в размер, не по-нисък от предвидения в наредбата на
Висшия адвокатски съвет по чл. 36, ал. 2 ЗА.
В Решение от 28.07.2016г. по дело C-57/2015 Съдът на ЕС дава
принципни тълкувания и разяснения относно приложението на института на
съдебните разноски в светлината на правото на ЕС. В пар. 21 е припомнено, че
член 14 от Директива 2004/48 прогласява принципа, че направените от
спечелилата делото страна разумни и пропорционални съдебни разноски по
принцип се поемат от загубилата делото страна, освен ако това е недопустимо
поради съображения за справедливост. В пар. 23 и 24 изрично е посочено, че
от съображение 17 от Директива 2004/48 се установява, че предвидените в нея
мерки, процедури и средства за защита следва да се определят във всеки
случай по такъв начин, че да отчитат надлежно специфичните особености на
случая, при все това член 14 от Директива 2004/48 налага на държавите
6
членки да гарантират възстановяването единствено на „разумни“ съдебни
разноски. Правната уредба следва да цели да гарантира разумния характер на
подлежащите на възстановяване разноски, като се вземат предвид фактори
като предмета на спора, неговата цена или труда, които следва да понесе
загубилата делото страна, трябва да бъдат „пропорционални“. Въпросът дали
тези разноски са пропорционални обаче не би могъл да се преценява отделно
от разноските, които спечелилата/загубилата делото страна действително е
понесла. Съответстваща на правото на ЕС е уредба, която допуска съдът да
може във всеки случай, в който прилагането на общия режим в областта на
съдебните разноски би довело до резултат, който се счита за несправедлив, да
се отклони по изключение от този режим.” В Решение от 23.11.2017г. по
съединени дела C 427/16 и C 428/16 Съдът на ЕС, излагайки сходни
съображения, достига до крайния извод, че член 101, параграф 1 ДФЕС във
връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че национална
правна уредба като разглежданата в главните производства, съгласно която, от
една страна, адвокатът и неговият клиент не могат — под страх от
дисциплинарно производство срещу адвоката — да договорят възнаграждение
в по-нисък от минималния размер, определен с наредба, приета от
професионална организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет
(България), и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за
възнаграждение в по-нисък от минималния размер, би могла да ограничи
конкуренцията в рамките на вътрешния пазар по смисъла на член 101,
параграф 1 ДФЕС.
В същия смисъл са и приетите от СЕС разрешения в Решение на СЕС,
Втори състав от 25.01.2024 г. по дело С-438/22.
В настоящия случай съдът следва да се съобрази именно с
горецитираната практика на СЕС, която има превес над националната такава,
като на ответника бъдат присъдени разумни, пропорционални и справедливи
разноски за адвокатско възнаграждение. При определяне на размера им съдът
следва да съобрази наличните обективни фактори, включително реално
извършените действия от процесуалния представител.
Доколкото присъдените разноски за адвокатско възнаграждение в
заповедното производство, следва да бъдат разумни и най-вече справедливи,
следва да се вземе предвид и процесуалното поведение на всяка една от
7
страните в това производство, както и реално извършените процесуални
действия. При така очертаната рамка, настоящият съдебен състав намира, че
доколкото делото не се отличава с фактическа и правна сложност и
същинската работа, извършена от процесуалния представител на ищеца се
изчерпва с депозиране на молба за допускане обезпечение на бъдещи искове,
то в полза на адвоката, предоставил безплатна правна помощ на ищеца в
производството по гр.д. № 32620/2025 г. по описа на СРС, ГО, 49 състав,
следва да се определи възнаграждение в размер на 400,00 лева.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът СГБ АД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: със седалище и адрес на управление: гр. С,
п.к. 1784, район „М“, бул. „Ц“ № **, следва да бъде осъден да заплати в полза
на Софийски районен съд, сумата от 274,69 лева, представляваща дължима
държавна такса за разглеждане на предявените и уважени в настоящото
производство искове.
Така мотивиран, Софийски районен съд, II ГО, 160 състав
РЕШИ:
ОСЪЖДА СГБ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: със
седалище и адрес на управление: гр. С, п.к. 1784, район „М“, бул. „Ц“ № ** да
заплати в полза на С. Г. С., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. С, бул. „В“
***, на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 128, т. 2 КТ, чл. 224, ал. 1 КТ и чл.
221, ал. 1 КТ, суми, както следва: 1/ сумата от 6547,44 лева, представляваща
трета вноска по споразумение към трудов договор от 546/2021 от 30.10.2024 г.,
сключено между страните в производството, с което се уреждат парични
отношения между страните, възникнали във връзка с трудов договор от
546/2021 г.; 2/ сумата от 319,78 лева, представлява лихва за забава за периода
01.03.2025 г. – 07.07.2025 г.
ОСЪЖДА СГБ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: със
седалище и адрес на управление: гр. С, п.к. 1784, район „М“, бул. „Ц“ № ** да
заплати в полза на адвокат М. В. Я., личен № **********, със съдебен адрес:
гр. С, бул. „В“ ***, на основание на основание чл. 78, ал. 1 ГПК във вр. чл. 38,
ал. 2 вр. ал. 1, т. 3 от Закон за адвокатурата, сумата от 700,00 лева,
представляваща разноски за адвокатско възнаграждение за предоставена на
8
ищеца безплатна правна помощ в исковото производство по гр. д. №
39741/2025 г. по описа на СРС, ГО, 160 състав.
ОСЪЖДА СГБ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: със
седалище и адрес на управление: гр. С, п.к. 1784, район „М“, бул. „Ц“ № ** да
заплати в полза на адвокат М. В. Я., личен № **********, със съдебен адрес:
гр. С, бул. „В“ ***, на основание на основание чл. 78, ал. 1 ГПК във вр. чл. 38,
ал. 2 вр. ал. 1, т. 3 от Закон за адвокатурата, сумата от 400,00 лева,
представляваща разноски за адвокатско възнаграждение за предоставена на
ищеца безплатна правна помощ в производството по гр.д. № 32620/2025 г. по
описа на СРС, ГО, 49 състав.
ОСЪЖДА СГБ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: със
седалище и адрес на управление: гр. С, п.к. 1784, район „М“, бул. „Ц“ № ** да
заплати в полза на Софийски районен съд, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК,
сумата от 274,69 лева, представляваща дължима държавна такса за
разглеждане на предявените и уважени в настоящото производство искове.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Препис от решението да се връчи на страните!
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9