Р Е Ш Е Н И Е
№
31.07.2017г., гр. Плевен
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ДВАНАДЕСЕТИ
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в открито съдебно заседание на десети юли две хиляди и седемнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА МАРИНСКА
При секретаря Петя Иванова и прокурора.........................., като разгледа
докладваното от председателя гр.д.№2077/2017г.
по описа на ПлРС, за да се произнесе, намери за установено следното:
Искове с правно основание чл.422, ал.1, вр.чл.415, ал.1
от ГПК, вр.чл. 232, ал.1, вр чл.79, ал.1 от ЗЗД.
Пред ПлРС е депозирана искова
молба от Л.Х.Т., чрез адв. Ю. С., против КООПЕРАЦИЯ ”З.Н.2.”***, представлявана
от С.А., с която се твърди, че между страните е сключен договор за наем на
земеделска земя № Н150000033/07.05.2015г., с обща площ на отдадената под наем
земя- 18,591 дка., при наемна цена – 50лв/дка, и договор за наем на земеделска
земя № Н150000034/07.05.2015г., с обща площ на отдадената под наем земя-
190,290дка., при наемна цена – 50лв/дка. Твърди се, че клаузите в двата
договора са идентични, като начин на плащане- в брой и срок- до 30 дни от
реализиране на селскостопанската
продукция в края на всяка стопанска година. Посочва се,че и двата договора са
сключени за една стоп. година- 2015/2016г. Твърди се, че ответникът- като
наемател, не е заплатил дължимата наемна цена- по договор
№Н150000033/07.05.2015г., в размер на 947,50лв. и по договор
№Н150000034/07.05.2015г. в размер на 9514,50лв- съставляващи дължимата наемна цена,
за стоп. 2015/2016г. Твърди се, че подадено заявление по чл. 410 от ГПК, е
образувано ч.гр.д. № 9801/2016г. на ПлРС. Моли съдът да постанови решение, с
което да признае за установено спрямо ответника, че дължи сумата общо
10462,05лв., като сбор от посочените по – горе суми, ведно със законната лихва,
считано от датата на заявлението по чл.410 от ГПК, до окончателното й
изплащане. Претендират се и разноски.
В срока за отговор, отв.
„КООПЕРАЦИЯ ”З.Н.2.”***, представлявана от С.А., р. ув., изразява становище за
неоснователност на предявените искове, като се посочва, че между страните няма
сключвани договори за наем на земеделска земя.
Съдът, като съобрази становищата
на страните, на основание събраните по делото доказателства и закона, намира за
установено следното:
Безспорно по делото е установено,
че въз основа на заявление по чл.410 от ГПК, е издадена заповед за изпълнение №6172/29.12.2016г.,
по ч. гр.д.№ 9801/2016г. по описа на ПлРС. Настоящият иск е предявен в срока по
чл.415, ал.1 от ГПК, поради което, същият е допустим.
По делото, с ИМ са представени два договора за
наем на земеделска земя № Н150000033/07.05.2015г. и № Н150000034/07.05.2015г.- в заверени от
страната копия. Договорите са представени в оригинал в с.з. на 10.07.2017т, и
след констатация за идентичност от председателя на съдебния състав, са върнати
на страната.
От представеният договор за наем
на земеделска земя № Н150000033/07.05.2016г., съдът установи, че ищеца Л.Х.Т.,
като наемодател, е предоставил на ответника- КООПЕРАЦИЯ” З.Н.2.”***- като
наемател, за временно и възмездно ползване, описаните недвижими имоти-
земеделски земи, с обща площ от 18,951 дка, находящи се в землището на с.
Пелишат. Видно от съдържанието на договора, се установява, че същият е сключен
за една стопанска година-2015/2016г, с дължимата наемна цена е 50лв/дка. Установява
се също, че падежа на задължението за заплащане на дължимия наем е до 30 дни от
реализирането на селскостопанската продукция в края на стопанската година, в
брой.
От представеният договор за наем
на земеделска земя № Н150000034/07.05.2016г., съдът установи, че ищеца Л.Х.Т.,
като наемодател, е предоставил на ответника- КООПЕРАЦИЯ ”З.Н.2.”***- като
наемател, за временно и възмездно ползване, описаните недвижими имоти-
земеделски земи, с обща площ от 190,290 дка, находящи се в землището на с.
Пелишат. Видно от съдържанието на договора, се установява, че същият е сключен
за една стопанска година-2015/2016г, с дължимата наемна цена е 50лв/дка.
Установява се също, че падежа на задължението за заплащане на дължимия наем е
до 30 дни от реализирането на селскостопанската продукция в края на всяка
стопанската година, в брой, срещу разписка.
В настоящето производство не са
представени доказателства, от страна на ответника, че същият е заплатил
дължимите суми.
При така установеното от
фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна следното:
Съобразно приложените по делото
договори за наем, съдът намира, че между страните по тях, е възникнало валидно
облигационно наемно отношение, с предмет- описаната земеделска земя. Съдът намира,
че възражението на ответника за липса на сключени договори за наем, с ищеца-
като наемодател, за неоснователно. По делото от страна на ищеца са представени
писмени доказателства, в т.ч. и писмо от ОД-Земеделие гр. Плевен, в което е
посочено, че от страна на отв. КООПЕРАЦИЯ” З.Н.2.”***, има подадена декларация
по чл.70 от ППЗСПЗЗ, като заявените имоти са съобразно представените два наемни
договори- № Н150000033/07.05.2015г. и № Н150000034/07.05.2015г. Следва да се
отбележи също, че от страна на ответника няма направено изрично оспорване на
представените договори за наем, по смисъла на чл.193 от ГПК, като се оспорва
самото съществуване на наемно отношение между страните.
Съдът намира също, че съобразно
уговореното в наемният договор, като падеж на задължението – края на
съответната стопанска година- или в случая- 01.10.2016г., е настъпила и
изискуемостта на същото. Както бе посочено по- горе, по делото, от страна на
ответника, няма ангажирани доказателства, за извършване на плащане на дължимата
наемна цена, за стоп. 2015/2016година.
На основание гореизложеното,
съдът намира, че искът с правно основание чл.422, вр.чл.415, ал.1 от ГПК, вр.чл.232,
ал.2, вр.чл.79, ал.1 от ЗЗД е основателен и следва да бъде уважен, като бъде
признато за установено спрямо ответникът, че същият дължи сумата от 10462,05лв.-общо,
съставляващи дължимата наемна цена, за стоп. 2015/2016г., по Договор за наем на
земеделска земя №Н150000033/07.05.2015г., в размер на 947,50лв. и по Договор за
наем на земеделска земя №Н150000034/07.05.2015г., в размер на 9514,50лв..,
ведно със законната лихва, считано от датата на заявлението по чл.410 от ГПК-28.12.2016г.,
до окончателното й изплащане..
С оглед
разпоредбата на чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати
на ищеца сумата от 1071,34лв.- разноски по делото.
Ответникът
следва да понесе и направените от ищеца разноски в заповедното
производство, в размер на общо 799,24лв.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1, вр. чл. 415, ал.1 от ГПК, вр. чл. 232, ал.2, вр. чл. 79, ал.1 от ЗЗД, че КООПЕРАЦИЯ ”З.Н.2.”***, ЕИК *********,
представлявано от С.А.А, със седалище и адрес на управление ***, ДЪЛЖИ НА Л.Х.Т., ЕГН **********,***. ***,
сумата от 10 462,05лв.- общо,
съставляващи дължимата наемна цена, за стоп. 2015/2016г., по Договор за
наем на земеделска земя № Н150000033/07.05.2015г., в размер на 947,50лв. и по
Договор за наем на земеделска земя № Н150000034/07.05.2015г., в размер на
9514,50лв.., ведно със законната лихва, считано от датата на заявлението по
чл.410 от ГПК-28.12.2016г., до окончателното й изплащане, за които суми има
издадена заповед за изпълнение № 6172/29.12.2016г., по ч. гр.д.№ 9801/2016г..
по описа на ПлРС.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, КООПЕРАЦИЯ ”З.Н.2.”***, ЕИК *********,
представлявано от С.А.А, със седалище и адрес на управление ***, ДА ЗАПЛАТИ НА Л.Х.Т., ЕГН **********,***.
***, сумата от 1071,34лв.- разноски
по настоящето дело и сумата от 799,24лв.-разноски
по ч.гр.д.№ 9801/2016г.. по описа на ПлРС.
Решението може да бъде обжалвано
в двуседмичен срок от съобщението до страните, пред ПлОС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: