Определение по дело №20/2020 на Военен съд - Пловдив

Номер на акта: 8
Дата: 21 февруари 2020 г. (в сила от 27 февруари 2020 г.)
Съдия: Стойко Драганов Спасов
Дело: 20206200200020
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 19 февруари 2020 г.

Съдържание на акта

                                                                                               

                                                           

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

 

№ 8

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Днес, 21.02.2020 г., Пловдивският военен съд в гр. Пловдив, в сградата на съда, в открито съдебно заседание, в състав

 

ВОЕНЕН СЪДИЯ: полковник СТОЙКО СПАСОВ

 

при съдебен секретар Виолета Драгиева и с участието на пловдивския военен прокурор полк. Георги Згуров, разгледа  докладваното от председателя ЧНД № 20/2020 г. по описа на Военен съд – Пловдив.

       

        Производството е по чл. 64, ал. 1 от НПК.                         

 

Постъпило е писмено искане от прокурор при Военно-окръжна прокуратура – Пловдив за вземане на мярка за неотклонение “Задържане под стража” на обвиняемия *** И.Г.Д., от военно формирование *** – Пловдив.

Бързо производство № 104/2020 г. по описа на Трето РУ при ОД МВР –Пловдив, е образувано на 17.02.2020 г. по реда на чл. 212, ал. 2 от НПК, със съставянето на протокола за първото действие по разследването – протокол за претърсване и изземване. Същото се води за това, че на 17.02.2020 г. без надлежно разрешително, е държано високорисково наркотично вещество марихуана – престъпление по чл. 354а, ал. 3, т. 1 от НК.

С постановление от 18.02.2020 г. на прокурор при Районна прокуратура гр. Пловдив, бързото производство № 104/2020 г. на основание чл. 199, чл. 396, ал. 1, т. 1 и чл. 36, ал. 1 от НПК, е било изпратено по компетентност на Военно-окръжна прокуратура гр. Пловдив

С постановление от 18.02.2020 г. на прокурор при Военно-окръжна прокуратура – Пловдив, разследването по делото е било прието за доразследване и е възложено за довършване на военен разследващ орган при РС „Военна полиция“ гр. Пловдив.

С постановление от 18.02.2020  г. на *** И.Г.Д. е било повдигнато и предявено обвинение за извършено престъпление по чл. 354, ал. 3, т. 1 от НК, за това че 17.02.2020 г. към 16:30 часа в гр. ***, в ж.к. ***, без надлежно разрешение е държал високорисково наркотично вещество марихуана, с общо тегло на растителната маса 190,10 грама.

 

В съдебно заседание, прокурорът поддържа писменото си искане за вземане на мярка за неотклонение “Задържане под стража”. Като мотиви за това си искане същият сочи, че по надлежния ред, първо чрез личен обиск, след това чрез претърсване и изземване, одобрено от съдия, за веществото е установено, че е държано от обвиняемия, иззето е същото, извършена е справка и е установено, че е високо високорисково. Намира, че са налице: престъплението е тежко по смисъла на чл. 93, т. 7 НК, т.е. наказуемо с лишаване от свобода от една до шест години – повече от пет години. Има доказателства по делото, които сочат, че съществува реална опасност обвиняемият да се укрие или извърши друго престъпление. Мотивите, относно аргументът, че съществува реална опасност да се укрие са следните: видно от доказателствата по делото лицето е посочило два различни адреса за живеене: единият по лична карта, другият, на който дефакто пребивава, дома на баба си и дядо си, и в който живее фактически. Видно от доказателствата по делото явно липсва, както самоконтрол, така и контрол върху поведението на обвиняемия, тъй като наркотикът е намерен там. Счита, че може да се предположи, че обвиняемият е с непостоянен адрес и е с укоримо поведение и може да се укрие от органите на ДП и да затрудни разкриването на обективната истина. Мотивите, относно аргументът, че съществува реална опасност да извърши престъпление са: видно от обясненията на самия обвиняем, същият бил пристрастен към приемането, придобиването и държането на високорисково наркотично вещество  марихуана. Изтъква, че обвиняемият би извършил престъпление, свързано с придобиване и държане на наркотично вещество, неразрешено по надлежния ред. Тези аргументи са дали основания на ВОП – Пловдив да поиска от съда по настоящото производство вземане на постоянна мярка за неотклонение „Задържане под стража”.

 

В съдебно заседание защитата на обвиняемия счита, че искането е неоснователно за вземането на най-тежката мярка за неотклонение, поради следните обстоятелства :  по делото липсват данни, че обвиняемият може да се укрие. Същият живее при свои роднини – в апартамента на *** си в гр. ***, като полагал съответните грижи за тях двамата, които били в тежко влошено здравословно състояние. По делото липсват данни, от които може да се направи обоснованото предположение, че обвиняемият *** Д. може да извърши друго престъпление или да се укрие. Същият е с чисто съдебно минало, не е осъждан, в млада възраст е, трудово е ангажиран, на постоянен трудов договор. Съдействал през цялото време на полицейските органи, като доброволно е предал количеството марихуана, което е имал в себе си и в жилището, в което живее, признава вината си, съжалява за извършеното деяние и дава подробни обяснения по фактическата обстановка, относно същото. И двата адреса, съществуващи по делото, са установени и записани и нямало нищо неуточнено. Не е налице нито едно от конкретно изброените обстоятелства в чл. 63, ал. 2, т. 1, 2, 3 и 4 от НПК и не са налице изискуемите от чл. 63, ал. 1 от НПК предпоставки за вземане на най-тежката мярка за неотклонение „Задържане под стража”. Защитата иска от съда на обвиняемия да бъде наложена друга мярка за неотклонение – “Подписка” или алтернативно “Парична гаранция”.

В съдебно заседание обвиняемият заявява, че не е съгласен с направеното от прокурора искане да бъде задържан и моли съда да му бъде взета по-лека мярка за неотклонение.

 

За да се произнесе, съдът взе предвид становищата на страните и съобрази следните обстоятелства по делото:

На обвиняемия *** И.Г.Д. е повдигнато обвинение за извършено от него престъпление по чл. 354а, ал. 3, т. 1 НК, за което се предвижда наказание лишаване от свобода от една до шест години.  Същият е разпитан в качеството на обвиняем в присъствието на адвокат защитник и е депозирал подробни обяснения. Изразил е съжаление за извършеното, оказал е пълно съдействие на разследващите органи и е декларирал желание за сключване на споразумение.            

В хода на предварителното разследване са били разпитани свидетелите С. С. – *** в група 02 в сектор „***“ при 03 РУ  гр. *** и Г. Д. – *** на обвиняемия. Съдът, като съобрази техните показания, както и протокол за претърсване и изземване от 17.02.2020 г. счита, че са налице данни, от които може да се направи обоснованото предположение, че *** И.Д. е извършил престъплението, за което е бил обвинен.

Изходна база на преценката дали да бъде взета най-тежката мярка за неотклонение “Задържане под стража” са основанията, визирани в нормата на чл. 63, ал. 1 НПК – че съществува реална опасност обвиняемият да се укрие или извърши престъпление, които следва да са кумулативно налице, ведно с данните, от които може да се направи обоснованото предположение, че лицето е извършило престъплението, за което е било обвинено.

В конкретния случай съдът намира, че  по делото липсват данни от една страна, от които може да се направи изводът, че съществува реална опасност обвиняемият *** И.Д. да се укрие или да извърши престъпление.

Отделно от това, съдът взе в предвид, че обвиняемия не е с висока степен на обществена опасност. Същият е с чисто съдебно минало и е с установена самоличност. Намира се на военна служба във военно формирование *** – *** и е с постоянен адрес ***.

Въз основа на изложеното по-горе съдът счита, за най-подходяща,    с оглед изпълнение на целите на чл. 57 от НПК, спрямо обвиняемия *** И.Д. е да се вземе мярка за неотклонение „Парична гаранция”. Не са налице условията за вземане на по-лека мярка за неотклонение, понеже в случая се касае за деяние с висока степен на обществена опасност. Съдът, след като се съобрази с доходите на обвиняемия и на членовете на неговото семейство, намира за най-подходяща като размер, да му бъде определена парична гаранция от 1 000 (хиляда) лева, вносима в пет дневен срок, след влизане на определението в законна сила.

 

Предвид гореизложеното и на основание чл. 61 от НПК съдът

 

                             О П Р Е Д Е Л И :

 

ВЗЕМА мярка за неотклонение “ПАРИЧНА ГАРАНЦИЯ” в размер на 1 000 (хиляда) лева на обвиняемия по досъдебно производство № 12-РП/2020 г. по описа на Военно-окръжна прокуратура гр. Пловдив *** И.Г.Д., служещ във *** ***, роден на *** ***, българин,  с българско гражданство, със средно образование, неженен, неосъждан, с ЕГН: **********, вносима в петдневен срок по сметка на Военен съд Пловдив.

Препис от определението да се връчи на органите на досъдебното производство и Началник Областно Звено „Следствени арести“  гр. Пловдив за незабавно  изпълнение.

Определението може да се обжалва и протестира в тридневен срок от днес пред ВоАпС – гр. София, в случай на жалба или протест делото ще се разгледа пред ВоАпС – гр. София на 02 март 2020 год. от 10:00 часа.

 

 

                   ВОЕНЕН СЪДИЯ: