Решение по дело №788/2020 на Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

 

№  

 

11.11.2020 г., гр.Пазарджик

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПАЗАРДЖИШКИ РАЙОНЕН СЪД, наказателен състав

на двадесет и пети септември през две хиляди и двадесета година

в публично заседание в състав:

 

                                                                           Председател: СТЕЛА МИХАЙЛОВА

 

Секретар Росица Караджова,

като разгледа докладваното от съдия Михайлова АНД №788 по описа за 2020 г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по чл.63 ал.1 от ЗАНН.

Постъпила е жалба от ЕТ „НАЙКЕН-90 НИКОЛАЙ НИКОЛОВ“, ЕИК *********, представляван от Н. Н., съд.адрес:***, партер-адв.Р.И. против Наказателно постановление №478735-F521579 от 21.11.2019 г. на Директора на офис /Дирекция/ за обслужване гр.Пазарджик към ТД на НАП гр.Пловдив, с което за нарушение на чл.125, ал.1 и ал.5 от ЗДДС на основание чл.179, ал.1 от ЗДДС е наложена ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 500 лв.

Поддържа се, че обжалваното постановление е незаконосъобразно и се иска неговата отмяна. Прави се алтернативно искане за отмяна на НП, тъй като случаят е маловажен.

В съдебно заседание дружеството жалбоподател не изпраща представител и не взема становище. Не сочи доказателства.

Ответникът по жалбата ТД на НАП гр.Пловдив, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и моли НП като правилно и законосъобразно да бъде потвърдено.

Съдът като провери основателността на жалбата, прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, прие за установено следното:

Жалбата е допустима, но по същество НЕОСНОВАТЕЛНА.

На ЕТ жалбоподател е съставен акт за установяване на административно нарушение затова, че като регистрирано по ЗДДС лице не е осигурило подаването на справка-декларация за ДДС в законоустановения срок до 14.10.2019 г. за данъчен период 01.09.2019 г. – 30.09.2019 г.

Справка-декларация за посочения период е подадена в офис за обслужване гр.Пазарджик при ТД на НАП гр.Пловдив на 13.10.2019 г. с вх. №13001660963/23.10.2019 г. Налице е закъснение от 9 дни.

Въз основа на това е издадено обжалваното наказателно постановление.

Същото било връчено лично на управителя на дружеството на 20.05.2020 г., а жалбата против него е подадена по пощата чрез АНО на 27.05.2020 г.,  т.е. в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, при което е процесуално допустима, като подадена в срок от активнолегитимирано лице да инициира съдебен контрол за законосъобразност.

Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията на свидетелката М.М. – актсъставител и писмените доказателства приложени по делото.

Разпоредбата на чл.125, ал.1 от ЗДДС установява задължение на всяко регистрираното по този закон лице за подаване на справката-декларация за всеки данъчен период, съставена въз основа на отчетните регистри по чл.124, като в ал.5 е конкретизиран и срока за подаване - до 14-о число включително на месеца следващ данъчния период, за който се отнася.

Не е спорно, че жалбоподателя към периода 01.09.2020 г. – 30.09.2020 г. е било регистрирано по ЗДДС, с оглед на което е имало статут на данъчно задължено лице по този закон.

Констатациите, че за този период дружеството е подало справка-декларация за 9 дни след изтичане на законови срок, не се оспорват.

При тези данни съдът прие, че е осъществен състава на административно нарушение на чл.125, ал.1 и 5 от ЗДДС.

Съдът намира, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати процесуални нарушения, от категорията на съществените, които да са основание за отмяна на атакуваното НП.

Както АУАН така и НП са съставени в сроковете по чл.34 от ЗАНН.

Нарушението е било довършено на 15.10.2019 г., т.к. законоустановения срок по чл.125 ал.5 от ЗДДС е изтекъл предишния ден. АУАН е съставен на 05.11.2019  г., т.е. в тримесечния срок от откриване на нарушението и нарушителя. Актът е съставен на горепосочената дата в присъствия на представляващия нарушителя, т.е. при условията на чл.40, ал.1 от ЗАНН.

При служебна проверка съдът констатира, че при издаването на НП е бил спазен и преклузивният срок по чл.34, ал.3 от ЗАНН. Видно е, че АУАН е издаден на 05.11.2019 г., а НП - на 21.11.2019 г., т.е. преди изтичането на един месец, считано от съставянето на АУАН. При това положение преклузивният 6-месечен срок е спазен, тъй като той тече от момента на съставянето на акта, а не от извършване на нарушението, от който момент текат срокове за съставянето на АУАН, но вече се посочи, че в конкретния казус и те са спазени.

Възражението на жалбоподателя, че формално извършеното нарушение представлява маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като през отчетния период търговецът не е извършвал дейност е неоснователно. В разпоредбата на чл.125, ал.4 от ЗДДС изрично  е предвидено, че задължението за подаване на справка декларация и когато не следва да се внася или възстановява данък, както и в случаите, когато регистрираното лице не е извършило или получило доставки или придобивания или не е осъществило внос за този данъчен период, т.е. регистрираното лице не е осъществявало дейност. Освен това с неподаването на справката декларация за процесния данъчен период, данъчно задълженото лице практически лишава приходната администрация от възможността на установи дали то наистина развива или не дейност, както дали коректно се разчита с държавния бюджет и фиска. Напротив става ясно от представената справка, че ЗДЛ към 20.11.2019 г. има множество непогасени задължения към бюджета. Освен това се установи, че справката-декларация е подадена от дружеството едва след изпращането на показана за съставяне на АУАН.

Всичко това не дава основание да се направи извода за наличието на очевидна и несъмнена маловажност на конкретно извършеното нарушение. Напротив с основание може да се да се заключи, че нарушението е със завишена степен на обществена опасност.

При определяне размера на санкцията наказващият орган се е съобразил с изискванията на чл.27 от ЗАНН за индивидуализацията на административните наказания като е отчел тежестта на нарушението, която е висока тъй като засяга обществени отношения от бюджетната сфера. Определил е законосъобразна санкция, равняваща се на минималния размер на предвидената за съответното нарушение.

По изложените съображения обжалваното постановление е обосновано и незаконосъобразно и следва да бъде потвърдено.

По делото е направено искане и от процесуалния представител на АНО за присъждане в полза органа на направените по делото разноски.

Съгласно чл.63, ал.3 от ЗАНН /Дв бр.94/2019 г., влязла в сила на 03.12.2019 г./ в съдебните производства по ал.1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

В този случай разпоредбата на чл.143, ал.4 от АПК, предвижда когато съдът отхвърли оспорването или оспорващият оттегли жалбата, подателят на жалбата заплаща всички направени по делото разноски, включително минималното възнаграждение за един адвокат, определено съгласно наредбата по чл.36, ал.2 от Закона за адвокатурата, ако другата страна е ползвала такъв.

Непрецизността на разпоредбата на чл.143 от АПК като резултат не предвижда и дължимост на разноски за юрисконсултско възнаграждение, ако органът е представляван не от адвокат, а от юрисконсулт. при благоприятен за органа изход на спора, възниква по силата на чл.78, ал.8 от ГПК. Нормата гласи, че в полза на юридически лица и еднолични търговци се присъжда и адвокатско възнаграждение, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Това е регламентирано в Тълкувателно решение №3 от 13.05.2010 г. на ВАС по т. д. №5/2009 г.

Липсата на изрична регламентация в АПК за тази хипотеза обосновава извод за субсидиарно приложение на ГПК на основание чл.144 от АПК. Следователно правото на съдебни разноски - присъждане на юрисконсултско възнаграждение се присъжда и адвокатско възнаграждение, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Това е регламентирано в Тълкувателно решение №3 от 13.05.2010 г. на ВАС по т. д. №5/2009 г.

Разпоредбата на чл.78, ал.8 от ГПК в настояща редакция, предвижда че размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от Закона за правната помощ. Въпросният текст от ЗПП при определяне на размера на разноските за юрисконсулстко възнаграждение препраща препраща към Наредбата за правната помощ. Съгласно чл.27е от Наредбата възнаграждението за защита в производства по Закона за административните нарушения и наказания е от 80 до 120 лв.

С оглед на това и резултата по делото-потвърждаване на НП, съдът намира претенцията за възлагане на разноски за основателна, поради което следва да бъде осъден жалбоподателя да заплати на НАП София направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева, тъй като делото не се характеризира с фактическа и правна сложност.

Разноските по делото са дължими на Националната агенция за приходите, тъй като тя има статут на юридическо лице по смисъла на чл.2, ал.2, чл.4 ал.2 и чл.6 ал.1 от Закона за НАП, а ТД на НАП Пловдив, чийто представител е издал обжалваното и потвърдено с настоящото решение НП, не е самостоятелно ЮЛ и е структурирано към същата агенция.

Воден от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът

 

РЕШИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА НП №478735-F521579 от 21.11.2019 г. на Директора на офис /Дирекция/ за обслужване гр.Пазарджик към ТД на НАП гр.Пловдив, с което на ЕТ „НАЙКЕН-90 НИКОЛАЙ НИКОЛОВ“, ЕИК *********, представляван от Н. Н., съд.адрес:***, партер-адв.Р.И. за нарушение на чл.125, ал.1 и ал.5 от ЗДДС на основание чл.179, ал.1 от ЗДДС е наложена ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 500 лв.

ОСЪЖДА ЕТ „НАЙКЕН-90 НИКОЛАЙ НИКОЛОВ“, ЕИК ********* да заплати на НАП гр.София направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева.  

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Пазарджишкия административен съд в 14 - дневен срок от съобщението за изготвянето му.

 

 

 

 

                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: