РЕШЕНИЕ
№ 1119
гр. Пловдив, 15.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Пламен П. Чакалов
Членове:Румяна Ив. Андреева Атанасова
Бранимир В. Василев
при участието на секретаря Бояна Ал. Дамбулева
като разгледа докладваното от Пламен П. Чакалов Въззивно гражданско дело
№ 20255300501384 по описа за 2025 година
-
Обжалвано е решение № 675/18.02.2025г. на Пловдивския районен съд, ХХІ
ви
гр. с., постановено по гр. д. № 14584/23г., с което се ОСЪЖДА ЗАД „Далл Богг:
Живот и Здраве“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: *** да плати на
Ю. Г. К., ЕГН **********, с адрес: ***, следните суми: 6 191,91 лева /шест хиляди сто
деветдесет и един лева и деветдесет и една стотинки/ - представляваща остатък от
дължимо застрахователно обезщетение за имуществени вреди на л.а. „***“, с ДК №
***, настъпили вследствие на пътно – транспортно произшествие, реализирано на
24.07.2023 г. по вина на водач на МПС, с ДК № ***, застрахован в ЗАД „Далл Богг:
Живот и Здраве“ АД, съгласно договор за застраховка „Гражданска отговорност“,
ведно със законната лихва от постъпване на исковата молба в съда – 05.10.2023 г. до
окончателното погасяване.
Жалбоподателят „Далл Богг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК ***, със седалище в
*** моли съда да отмени решението на районния и да отхвърли предявения иск, а при
условията на евентуалност – да намали размера на дължимото застрахователно
обезщетение, което да е съобразено със съпричиняването при настъпване на вредата.
Въззиваемата страна Ю. Г. К., ЕГН ********** счита обжалваното решение за
правилно и моли съда да го потвърди. Претендира разноски.
1
Предвид доказателствата съдът установи следното:
С определение постановено по реда на чл. 140 от ГПК, като безспорни и
ненуждаещи се от доказване са следните обстоятелства: настъпването на ПТП на
24.07.2023 г. и участниците в него, че към посочената дата гражданската отговорност
на водача на МПС с ДК № *** е била застрахована при дружеството жалбоподател с
валидна, действаща и покриваща съответния риск застрахователна полица, извършено
е плащане от страна на застрахователя на обезщетение на Ю. Г. К. за претърпените
имуществени вреди по собственото ú МПС в размер на общо 4995,17 лева.
Във въззивната жалба се правят някалко оплаквания против правилвността на
обжалвания акт, които се свеждат до следното: твърди се наличие на съпричиняване от
страна на водача на другия автомобил – марка *** за настъпилото ПТП, неправилно е
изчислен размера на дължимото застрахователно обезщетение, не е доказан механизма
на настъпване на процесното ПТП и допуснати от районният съд нарушения на
районния съд при обсъждането на доказателствата по делото.
Относно съпричиняването: От показанията на водача на автомобил „***“ – Я.
П., се установява, че тя се е движила с несъобразена скорост, а движещия се пред нея
автомобил – „***“ е карал с много бавна скорост, понеже пред него е имало
селскостопанска техника, която не я е видяла и затова се е блъснала в предния
автомобил.
Тези обстоятелства съответстват на отразеното в Констативния протокол за
ПТП с пострадали лица № 216 съставен на 24.07.2023г. , където е отразено, че
участник 1 (автомобил управляван от Я. П.), поради движение с несъобразено скорост
застига и блъска в задна част спрелият с включен авариен сигнал участник 2
(автомобил ***).
В т. 12 от заключението на автотехническата експертиза с вещо лице инж. М.
също е посочено, че водачът на автомобил „***“ е нямал техническата възможност да
избегне произшествието, а другият водач (на „***) е имала възможност да избегне
произшествието чрез безопасно екстремно спиране от разстояние поне 78 м. зад
предния автомобил. Изложеното налага извода, че настъпилия удар между двата
автомобила е единствено в резултат на нарушението на нормата на чл. 20 от ЗДП,
извършено от водача П., която не е изпълнила задължението си да контролира
управляваното от нея пътно превозна средство със скорост, такава, че да бъде в
състояние да спре пред всяко предвидимо препятствие, какво представлява спрелия на
пътното платно автомобил в светлата част на деня.
По отношение стойността на щетите: Вещото лице е посочило, че пазарната
стойност на процесния автомобил е 17 178лв., а стойността на ремонта му възлиза на
11 187.08лв., т.е. 70% на сто от действителната стойност на автомобила възлиза на
12 025лв., което означава, че не е налице тотална щета по смисъла на нормата на чл.
2
390, ал.2 от КЗ.
Относно размера на дължимото обезщетение спорът всъщност се
концентрира върху въпроса дали щетите в предната част на автомобила са в резултат
на процесното ПТП. За установяване на това обстоятелство на първо място следва да
се вземат предвид показанията на свидетелката П., по чиято вина е причинено
процесното ПТП, която на две места в своите показания споменава, че предния
автомотомобил се е движил с много бавна скорост, понеже отпред е имало
селскосторанска техника. На следващо място вещото лице инж. М. в откритото
съдебно заседание проведено на 13.06.24г. установява, че механизмът на
произшествието е такъв, че е напълно възможно при удар от задната страна
увреденият автомобил да се е преместил напред и предната броня да се увреди. Освен
това, увредената броня е посочена и в описа – заключение, което самият застраховател
е изготвил във връзка с процесното ПТП.
Всичко това обосновава извода, че в размера на дължимото обезщетение
следва да се включат и вредите по предната броня на автомобила. Така според
заключението на автотехническата експертиза стойността на ремонта за
възстановяване на повредите по лек автомобил „***“ възлизат на 11 187.08лв. От тази
стойност следва да се приспадне платеното преди завеждане на делото обезщетение в
размер на 4 995.17лв., което прави остатък от 6 191.91лв., в който размер искът е
доказан по размер и в същия размер следва да се уважи ведно със законната лихва от
подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
Като е достигнал същия краен правен извод и е уважили иска в посочения
размер, районният съд е постановил правилно решение, което следва да се потвърди.
С оглед изхода на делото жалбоподателят следва да заплати разноските на
въззиваемата страна за адвокатско възнаграждение в размер на 800лв. като
възражението на въззивника за прекомерност е неоснователно, тъй като заплатеното
възнаграждение е под минимума, предвиден в Наредбата за възнаграждението за
адвокатска работа, а и съответства на фактическата и правна сложност на делото.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 675/18.02.2025г. на Пловдивския районен съд,
-ви
ХХІгр. с., постановено по гр. д. № 14584/23г.
ОСЪЖДА ЗАД „Далл Богг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: *** да плати на Ю. Г. К., ЕГН **********, с адрес: *** сумата
800 (осемстотин) лева разноски направени въввъззивното разглеждане на делото.
3
Решението може да бъде обжалвано в едномесечен срок от връчването му
страните пред Върховния касационен съд.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4