РЕШЕНИЕ
№ 623
гр. Ямбол, 18.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XVI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Георги Ст. Георгиев
при участието на секретаря Е. Г. А. В.
като разгледа докладваното от Георги Ст. Георгиев Гражданско дело №
20252330100498 по описа за 2025 година
Производството е образувано по предявени от Р. С. Т. от с. Б., общ. Т., обл. Я., ул. *** и М. М.
Б.- М. от гр. С., кв. С., ул. ***, чрез пълномощник ***, със съдебен адрес в гр. Я., ул. ***, чрез адв.
И. С.- ЯАК, против И. А. Д. от с. Б. общ. Т., обл. Я., ул. *** обективно съединени положителни
искове с правна квалификация по чл. 124, ал.1 ГПК, за признаване за установено по отношение на
ответника, че ищците са собственици на следния недвижим имот, находящ се в с. Б., общ. Т., обл.
Я., а именно : дворно място, незастроено с площ от 1280 кв.м., съставляващо раеална част от
поземлен имот 172, за който е отреден урегулиран поземлен имот УПИ***, целият с площ от 1320
кв.м. по плана на селото, при граници : улица; УПИ ***; УПИ ***; улица, както и осъждане на
ответника И. А. Д. да предаде владението на процесния имот на ищците, като на основание чл.537,
ал.2 ГПК да бъде отменен КНА от 28.09.2023 г.
Твърди се, че ищците са собственици на посочения по-горе недвижим имот, който на
03.12.1974 г. бил придобит от ищцата Р. С. Т. с договор за дарение, а ищцата М. М. Б.- М. го
придобила по наследство, при равни квоти. След придобиването на имота същия бил деклариран от
първата ищца и наследодателя на втората ищца на тяхно име, като му заплащали дължимите
данъци в общ. Т., включително и за 2025 г. В края на 2024 г. ищеца Р. Т. разбрала, че притежавания в
съсобственост с другата ищца имот бил съставен НА за право на собственост, придобит чрез
обстоятелствена проверка от 28.09.2023 г. на нотариус с рег. № *** на НК, с район на действие
съдебния район на Районен съд- гр. Я., като ответника И. А. Д. бил признат за собственик на
недвижимия имот по давностно владение.
С оглед на това, ищците оспорват собствеността на ответника, като се твърди, че същия
никога не бил ползвал имота, нито пък имал каквито и да са права върху него. Същия многократно
бил искал да го закупи от тях, но същите никога не са имали такова намерение или желание. Отказ
за продажба на имота ответника бил получил и от сина на ищцата Р. Т.. Твърди се, че ПИ не бил
застроен, но винаги бил считан за собствен на ищците и не били допускали никой до него.
Неупражняването на фактическа власт върху имота, само по себе си, не представлявало отказ от
права, като манифестирането на намерението да се своял целия имот бил съществен елемент от
предвиденото в чл.79 ЗС придобивно основание. Ответника никога не бил ползвал недвижимия
имот и никога не бил считал имота за свой, като за ищците било странно как е успял да докаже
1
твърдението на придобивната давност.
Иска се уважаване на исковата претенция и присъждане на разноски за настоящата
инстанция.
В законоустановения срок по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника И. А. Д.,
чрез пълномощник *** със съдебен адрес в гр. Я., ул.***, чрез адв. Д. Д.- К.- ЯАК. Предявения иск
се счита за допустим, но изцяло неоснователен.
Не се оспорват твърденията, че ищците са били собственици на процесния имот преди много
години, като и нямало спор, че след закупуването от страна на ответника на съседно дворно място
от ищцата Р. Т. били водени разговори за продажбата на процесния недвижим имот. Твърди се, че
ищците се били дезинтересирали, като от 2009 г. ответника владеел имота, като го поддържал. С
напредване на времето ответника не само поддържал имота, но направил хубава ограда, поставил
пейки и всичко това със своя труд и за негова сметка. Същия никога не бил претендирал да му
бъдели заплащани труда и материалите, като след 2010 г. същия започнал да развива
собственическо чувство към имота и това било напълно естествено, като полагал толкова много
грижи за парцела. Не отговаряли на истината твърденията в ИМ, че ответника никога не бил
ползвал имота и не бил го считал за свой. Твърди се, че ищците никога не били упражнявали
реално владение върху имота, като след 2010 г. Р. не била го посещавала, като М. за първи път била
видяна от ответника през 2024 г. когато поискала да види имота на своя ***. Твърди се, че
данъците били платени от страна на ответника, като ищците и последния притежавали документи
за собственост, платили били данъците, но ответника бил владял имота повече от десет години
като собственик.
Иска се отхвърляне на иска като неоснователени недоказан и присъждане на разноски за
настоящата инстанция.
В съдебно заседание исковата молба се поддържа от процесуалния представител на
ищците.
Ответника оспорва иска лично и чрез процесуален представител.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
В настоящото производство не е спорно, че с нотариален акт за собственост на
недвижим имот придобит чрез обстоятелствена проверка № ***, том ***, дело № *** г. на
***с рег. № *** на НК, с район на действие- съдебния район на Районен съд- Я., И. А. Д. от
с. Б., обл. Я. е признат за собственик по давностно владение върху следния недвижим имот,
находящ се в с. Б., общ. Т., обл. Я., а именно: дворно място, незастроена площ от 1280 кв.м.,
съставляващо реална част от ПИ ***, за който е отреден УПИ ***, целият с площ от 1320
кв.м., в квартал *** по плана на селото, при граници : улица; УПИ *** УПИ ***, улица.
С нотариален акт за дарение № *** том ***, дело *** г. М. П.С.- Б. от с. Б., общ. Т.,
обл. Я. дарил на ***си Р. С. Т. и Т. М. Б. следния недвижим имот- едно празно дворно място,
намиращо се в с. Б., обл. Я., състоящо се от 1320 кв.м., съставляващо парцел № *** в кв. №
***по плана на с. Б. при посочените в акта граници на имота. В тази връзка са представени
декларация по чл.14, чл.27 и §2 от преходните и заключителни разпоредби на ЗМДТ е
декларирала посочения по горе имот, като собственик заедно с Т. М. Б.. От община- Т. е
издадено удостоверение с изх. № ***г. за декларирани данни на Р. С. Т. в което е посочено,
че същата е собственик съгласно декларация по чл.14/чл.27 ЗМДТ на имот с адрес в с. Б.,
общ. Т., ул. ***и на земята с площ от 1320 кв.м. Представено е удостоверение за наследници
с изх. № *** г. издадено от С.община от което е видно, че С. М. Б. е поч. на *** г. и след
смъртта си оставила следните наследници по закон- *** си М. М. Б.- М. От представеното
удостоверение за съпруг/а и родствени връзки с изх. № *** г. се установява, че М. П. Б.
оставил единствен жив роднина ***М. М. Б.- М.
От община- Т., Дирекция „Местни данъци и такси“ с изх. № *** г. е издадено
удостоверение за данъчна оценка по чл.264, ал.1 от ДОПК на Р. С. Т., като собственик на
2
посочения по- горе имот. Същата декларация е издадена и към *** г. Представени са
приходни квитанции от които се установява, че за посочения имот данъка върху недвижимия
имот и такса битови отпадъци са заплащани от Р. С. Т.. Представена е скица на УПИ *** в
кв. *** от която се установява, че имота е записан на И. А. Д.. Представени са и са приети
извадка от Гугъл- Земя, съдържащи исторически изображения от дати- 08.06.2019 г.,
17.09.2019 г., 24.03.2022 г., 01.10.2022 г., 07.08.2023 г. и 22.10. 2024 г.
От страна на ответника е представен нотариален акт за продажба на недвижим имот
№ ***, том ***, рег. № ***, н. дело № *** от 19.05.2003 г. на нотариус с рег. № *** на НКу с
район на действие съдебния район на Районен съд- Я., от който се установява, че М. А.а Д. и
И. А. Д. закупили от Р. С. Т. и Г. И. Т., дворно място, находящо се в с. Б., обл. Я. с площ от
1130 кв.м., съставляващо ПИ ***, който е част от урегулиран поземлен имот ***с площ от 1
500 кв.м. по плана на с. Б., заедно с построените в него жилищна сграда с площ от 64 кв.м.,
нежилищна сграда с площ от 36 кв.м. и плевник с площ от 202 кв.м. Представена е и
приходна квитанция от 01.09.2023 г.
От страна на нотариус с рег. № *** на НК- Т. Д. гр. Я. са представени копия от всички
документи, съдържащи се в нотариално дело № *** г.
По делото са събрани и гласни доказателства.
В показанията си св. Т. ( ***на ищеца Р. Т.) посочва, че имота бил собственост на ***
и една ***от 1970 и някоя година. През годините били стопанисвали имота, като същия се
намирал в с. Б. и бил празно място. Не живеел никой постоянно в него, като били две
съседни места. Едното също било празно, а другото била къщата на И., който я купил от ***.
През годините същия го питал поне 5- 6 пъти дали това място не се продавало, или поне да
му продадат няколко квадратни метра от дворното място. Това се случило от 2010 г. до 2022
г., като постоянно го питал дали няма да му продадат част от дворното място. Не бил виждал
през годините освен *** и *** някой друг да упражнява собственост върху това дворно
място. Свидетеля твърди, че обработвал дворното място към 2010 г., като до тогава го
обработвал активно, след това го поддържал. Имота бил деклариран на ***, която си
плащала данъците. До миналата година имали документ за собственост, като никой не бил
им ограничавал достъпа да това дворно място. В селото се знаело, че същото било
собственост на ***, като същия нямал деца и се знаело, че остава за *** и ***. Не знаел
някой друг да искал да притежава имота, нито *** се била отказала от имота. В същия имало
дръвчета, които били засадени около 1970 г., като берели плодове, като лично той ги обрал
през 2020 г. Имота бил ограден от към улицата и къщата, като от към съседното дворно
място не бил ограден. Откъм улицата оградата била около 100 годишна, като от към двора
И. я бил оградил, след като купил къщата. Искал да каже, че същия оградил неговото си
дворно място, като ответника никога не бил обработвал този имот, като до миналата година
със сигурност не бил го обработвал.
В показанията си св. И. ( без родство със страните) посочва, че живее в с. Б., като за
дворното място знаел, че било собственост на г-н Д.. До колкото си спомнял то било
закупено с къщата през 2003 г., като работил и съседното място, като той го бил орал и го
сял. Това се случвало всяка година от както го бил взел, като лично той му бил направил три
парника. Те били в дворното място където била къщата. И. Д. ползвал имота и когато минел
от там все го виждал, че е там, но колко често го ползвал не можел да каже. Той ремонтирал
външната ограда на имота, като М. и Р. не ги познавал изобщо. Това дворно място било на
И. Д., като миналата година го чистели и изхвърляли дървета. Р. било 50- ти набор и откакто
ходили на училище, като човек не бил я срещал. В имота изобщо не бил я виждал, като
живеел на 300- 400 м. от него. М. бил я виждал миналата година, когато вече било
изчистено, като И. казал, че искала мястото където бил кладенеца за да сеела лавандула.
Казала, че мястото е нейно и си го искала, като И. бил направил странична ограда на имота.
В показанията си св. С. ( без родство със страните) посочва, че живеел в с.
3
Б.постоянно. Празното място било в съседство с имота на И. Д., като той живеел на около
100 м. от неговата къща. Не знаел чия собственост е това дворно място, като научил сега
покрай делата. Знаел, че той го обработва, че го стопанисвал и положил много труд и
разходи да изглеждало така, както било в момента. После научил, че имало претенции към
имота, като не можел да каже кога И. започнал да го обработва, може би последните 10
години. Това дворно място било оградено, като го оградил с камъни, мрежа и имало вратник.
Това се виждало и граничело с неговия имот, като в момента било в много добър вид. Било
изорано, като били извадени храстите и дърветата, като преди било като гора. Не бил
виждал никой друг освен И. в това дворно място. Преди да бил изчистил имота ползвал
кладенеца, като имало инсталация за поливане и помпа. Последните години бил изчистил
имота, но с точност не можел да каже кога, като подробностите ги научил последните две
години, като И. му ги казал. Най- напред идвали като свидетели за нотариалния акт, като
тогава разбрал, че всичко било узаконено, като сега научил, че имало претенции.
От заключението на вещото лице-архитект,извършило назначените по делото
съдебно-техническа експертиза дало заключение, че по делото бил приложен
нотариален акт за собственост върху недвижими имот, придобит чрез обстоятелствена
проверка от 28.09.2023 г. с който И. А. Д., ответник в настоящото производство бил
признат за собственик по давностно владение на ПИ ***, за който бил отреден УПИ
*** в кв. №*** , целият с площ от 1320 кв.м. Вещото лице анализирайки сателитните
заснемания ( изображения в сайта Гугъл земя)- общо 16 бр. се установявали извършена
дейност- премахване на дървета и храсти, налични на преходни 15 бр. сателитни
изображения, дворното място било разчистено и изорано каквито и това било извършено в
периода 22.10.2024 г.- 02.11. 2024 г. Наличната към момента на огледа ограда от реден
недялан камък без разтвор- от север и от запад на процесния имот също била видна в
сателитното изображение от 02.11.2024 г. Експертизата считала, че в 10 годишния период
преди съставянето на конкретния КНА- Акт № ***, том ***, дело № *** г., рег. № *** г. на
сателитни заснемания/изображения не се установява разлика в състоянието, обработването
и стопанисването на процесния имот, представляващ незастроено дворно място,
съставляващо УПИ *** в кв. № *** по плана на с. Б., общ. Т., обл. Я.
В о.с.з. вещото лице поддържа експертизата, като уточнява, че ходила на място и
търсила другата сграда където имало звънец, като не установило нищо друго освен
незастроено дворно място. Нямало овошки и не била търсила кладенец. Била снимала
оградата, като се виждало, че същата била от камък, със суха фуга нареден и същата не била
по регулационните граници на УПИ, съгласно действащия ПУП. За същата нямало
приложени документи по делото, затова не можела да твърди кога била направена оградата
и дали същата била изцяло нова или отремонтирана. Ако била нова, същата трябвало да бъде
съобразена с действащия ПУП, а тя не била.
Експертизата е оспорена от процесуалния представител на ищеца, като счита, че
категорично не била изпълнена задачата, като не били установени наличните овошки,
кладенец, които се доказвали от свидетелските показания. Не говорила за дворищна
регулация, а за улична такава, като в кадастралния план нямало сигнатура за кладенец.
Експертизата е приета, като съдът счита,че същата е обективно изготвена от
в.лице притежаващо необходимата правоспособност затова.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявен е иск с правно основание чл.124,ал.1 от ГПК, както искане по чл. 537,ал.2
от ГПК.
Така предявения иск съдът намира за допустими, предвид следното: Съгласно
съществуващата към настоящия момент задължителна съдебна практика на ВКС,
постановена по реда на чл. 290 от ГПК - Допустимостта на установителните искове за
4
собственост като самостоятелна форма на защита е обусловена от наличието на правен
интерес. Той се преценява конкретно с оглед естеството и съдържанието на възникналия
между страните извънсъдебен правен спор. Такъв интерес ще е налице винаги, когато
ищецът твърди, че е собственик на вещта, и ответникът оспорва или смущава правото му на
собственост. За допустимостта на производството съдът изхожда от заявените от ищците в
обстоятелствената част на исковата молба фактически твърдения, на които основават
претенцията си, а не от действителното правно положение по спора, което може да е
различно от тези твърдения и е относимо към основателността на иска. С оглед на
изложеното и предвид оспорване собственическите права на ищците от страна на ответника,
съдът счита, че за същите съществува правен интерес от предявяването на установителен иск
за собственост.
По съществото на иска, съдът намира следното:
В исковата молба ищците твърдят да са собственици на процесния недвижим имот,
придобит с договор за дарение от наследодателя им М.С. Б.на 03.12.1974 г.
Ответникът оспорват притежаването на имота от ищците, като противопоставя
придобиване на същия, чрез давностно владение, упражнявано в периода 2010 г. – 2023 г.
При това възражение съдът дължи изследване на соченото оригинерно правно
основание за придобиване на правото на собственост на ответника. За установяването му
ответникът дължи доказване на елементите на владение - обективен - осъществяване на
фактическа власт и субективен - намерение за своене на имота изцяло като свой. Съгласно
чл.79, ал.1 ЗС правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с
непрекъснато владение в продължение на 10 години. Съдържанието на понятието владение е
установено в закона - упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи,
лично или чрез другиго, като своя. Тъй като намерението за своене е факт от душевния мир
на човека, чл.69 ЗС е установил презумпцията, по силата на която се предполага, че
владелецът държи вещта като своя докато не се докаже, че я държи за другиго.
В случая ответника И. А. Д. твърди, че е установил фактическа власт върху
недвижимия имот, след като придобил собствеността на съседния такъв и по точно от 2010
г. когато започнал да развива собствено чувство към имота, след като полагал толково много
грижи за имота. Имота към началната дата на владението е бил съсобствен, поради което е
нужно лицето, което е установило фактическа власт без да има основание за това към
посочения по- горе недвмижим имот да демонстрира промяна в намерението си за своене по
отношение на собственика, тъй като в този случай от момента на установяване на
фактическата власт тя има характера на владение, а не на държане. В тази хипотеза
достатъчно за придобиване на имота по давност е владението да е явно (да не е установено
по скрит начин), необезпокоявано, непрекъснато (да не е загубено за повече от шест месеца
съгласно чл.81 ЗС), и да е упражнявано в предвидения от закона срок. В този смисъл е и
практиката на ВКС. На следващо място, за оригинерното придобиване на имота е
необходимо изтичане и на 10 годишен срок - арг. 79, ал. 1 ЗС.
В настоящия случай с оглед събраните гласни, писмени доказателства и приетата
експертиза, следва да се приеме, че към този момент до знанието на ищците не е било
доведено намерение на ответника да владее имота за себе си, или да упражнява фактическа
власт върху него. Отделно от това, следва да бъде отбелязано, че от разпита на свидетеля Т.,
който макар и заинтересован от изхода на делото, съдът не намира основание да не
кредитира неговите показания, се установява, че същия като*** на ищцата Р. С. Т. очевидно
са манефистирали собственическо намерение по отношение на процесния имот, като
периодично през този десет годишен срок е посещавал имота, като твърди, че до 2020 г.
лично прибирал плодовете от засетите дръвчета. Тези негови показания безспорно се
подкрепят от свидетелските показания на свидетеля С., който макар и свидетел на
ответника и свидетелствал при извършената от нотариуса обстоятелствена проверка,
5
заявява, че ответника ползвал кладенеца, като изчистил имота последните години. От
експертизата по делото, приета от съда се установява, че вещото лице анализирайки
сателитните заснемания ( изображения в сайта Гугъл земя)- общо 16 бр., установявали
извършена дейност- премахване на дървета и храсти, налични на преходни 15 бр. сателитни
изображения, дворното място било разчистено и изорано каквито и това било извършено в
периода 22.10.2024 г.- 02.11. 2024 г.
С оглед на гореизложеното и при тази доказателствена съвкупност, като индиция за
своене на имота, манефистирано по недвумислен начин може да се третира единствено
момента от снабдяването на И. А. Д. с констативен нотариален акт за собственост по
отношение на процесния имот, в случая от 28.09.2023 г.
Съдът приема, че не са налице предпоставките на чл.79 ЗС за придобиване на
процесния имот по оригинерен път от страна на И. А. Д.. Както беше посочено и по- горе
признаването на правото на изключителна собственост върху недвижим имот е в зависимост
от пълното и пряко доказване на упражняването в период по- дълъг от 5, в конкретния
случай – 10 год. на фактическа власт по отношение на имота, каквато по делото не бе
установена по несъмнен и категоричен начин.
С оглед на това, съдът намира предявения иск за основателен и доказан.
По отношение на искането за отмяна на нотариален акт по отношение на недвижимия
имот на основание чл.537, ал.2 ГПК.Съгласно чл.537, ал.2 ГПК може да бъде отменен само
констативен нотариален акт, в случай че се засягат права на трети лица. Отмяната на
нотариалния акт няма самостоятелно значение, а зависи от изхода на делото по иска, с който
е разрешен спорът за удостовереното с него материално право. С оглед крайния извод на
съда по предявения положителен установителен иск за собственост искането на отмяна на
констативния нотариален акт следва да се уважи.
По разноските :
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК ответника дължи на ищеца
направените от него разноски в размер на 2820 лв.
Водим от гореизложеното, Я Р С
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.124, ал.1 ГПК, по отношение на И.
А. Д., ЕГН ********** от с. Б., общ. Т., обл. Я., ул. *** че Р. С. Т., ЕГН **********, от с. Б.
общ. Т., обл. Я., ул.***и М. М. Б.- М., ЕГН ********** от гр. С., кв.***, със съдебен адрес в
гр. Я., ул. ***, чрез адв. И. С.- ЯАК, са собственици на следния недвижим имот, находящ се в с.
Б., общ. Т., обл. Я., а именно : дворно място, незастроено с площ от 1280 кв.м., съставляващо
раеална част от поземлен имот ***, за който е отреден урегулиран поземлен имот УПИ ***, целият
с площ от 1320 кв.м., в квартал *** по плана на селото, при граници : улица; УПИ*** УПИ ***;
улица.
ОТМЕНЯ на основание чл.537, ал.2 ГПК, нотариален акт за собственост върху
недвижим имот, придобит чрез обстоятелствена проверка № ***, том ***, рег. № ***, н.дело
№ *** г. на нотариус Т. Д. с рег. № *** на НК, с район на действие РС- Я., вписан в СВ- Я.л
при АВ с вх. рег. № *** г. с който И. А. Д., ЕГН ********** е признат за собственик по
давностно владение на следния недвижим имот, а именно- дворно място, незастроено с площ
от 1280 кв.м., съставляващо раеална част от поземлен имот ***, за който е отреден урегулиран
поземлен имот УПИ***, целият с площ от 1320 кв.м., в квартал *** по плана на селото, при
граници : улица; УПИ ***; УПИ ***; улица.
ОСЪЖДА на основание чл. 78,ал. 1 ГПК И. А. Д., ЕГН **********, да заплати на Р.
6
С. Т., ЕГН ********** и М. М. Б.- М., ЕГН **********, сумата от 2820, 00 лв. -разноски за
настоящата инстанция.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ЯОС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Я: _______________________
7