№ 4688
гр. София, 15.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ
при участието на секретаря ВЕНЕТА К. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ Гражданско дело №
20231110146931 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба подадена от „Е . П . П.“ АД срещу
„Стар Пост“ ООД, с която са предявени установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с
правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 97, ал. 1, т. 4 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 371,51 лева,
представляваща главница за незаплатена електрическа енергия и мрежови услуги за периода
от 01.02.2022г. до 31.12.2022г. съгласно фактури, издадени през периода 14.03.2022 г. до
13.01.2023 г. за обект на потребление, находящ се в гр. Шумен, ул. „Цар Иван Шишман“ №
1, с клиентски № ********** и абонатен № 32Z4300111220587, ведно със законната лихва
върху главницата считано от 01.03.2023 г. до изплащане на вземането, и сумата от 30,86
лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 22.03.2022г. до
17.02.2023 г. считано от падежа на всяка от фактурите, за които суми е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 11189/2023 г. по описа на СРС, 175 състав.
В исковата молба се твърди, че между страните е съществувало облигационно
отношение по продажба на ел. енергия. Твърди, че процесният обект е присъединен към
електроразпределителната мрежа на „Електроразпределение Север“ АД. Сочи, че съгласно
чл. 29 от Правилата за търговия с електрическа енергия, клиентите заплащат на ищеца
стойността на потребена ел. енергия, както и цената за достъп и пренос на ел. енергия по
електроразпределителната мрежа. Излага, че ответникът притежава качеството на „небитов
клиент“. Посочва, че със законодателна промяна от 01.10.2020 г. от кръга клиенти на
крайния снабдител са отпаднали всички небитови клиенти, независимо от нивото на
напрежение, на което са присъединени, като ако клиентът не сключи до 30.09.2020 г.
договор с търговец на ел. енергия по свободно договорени цени, то доставката на ел. енергия
1
се извършва от досегашния му доставчик в качеството му на титуляр на лицензия по чл. 39,
ал. 1, т. 5 ЗЕ. Сочи, че ответникът няма сключен договор с търговец на ел. енергия по
свободно договорени цени за процесния период и процесният обект служебно е преминал от
„Енерго-Про Продажби“ АД в качеството му на краен снабдител на свободен пазар с
доставчик „Енерго-Про Продажби“ АД в качеството му на търговец на свободен пазар.
Поддържа, че ответното дружество не е заплатило сумите по процесните фактури, с оглед
което е изпаднало в забава и дължи мораторна лихва за периода от датата, следваща падежа
на задължението по съответната фактура до 17.02.2023 г. При тези твърдения моли съда да
уважи предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба.
Съдът, като взе предвид становищата на страните, намира следното.
Ответникът не е подал отговор на исковата молба, не е взел становище по
предявените искове, редовно призован не е изпратил представител на проведеното на
12.03.2024г. открито съдебно заседание по делото и не е направил искане делото да се гледа
в негово отсъствие. В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК ответникът също не е навел подлежащи на
разглеждане възражения – възражението му е бланкетно. На ответника са указани
последиците от неспазването на срока за депозиране на отговор на исковата молба и от
неявяването му в открито съдебно заседание с разпореждането от 09.11.2023г., препис от
което му е връчен. Предявените искове не противоречат на закона и добрите нрави и с оглед
приложените към исковата молба писмени доказателства се явяват вероятно основателни.
Предвид гореизложеното съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 238, ал. 1,
вр. чл. 239, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК за постановяване на неприсъствено решение, по искане на
процесуалния представител на ищеца, направено в проведеното на 12.03.2024г. открито
съдебно заседание. На основание чл. 239, ал. 2 ГПК съдът не излага мотиви по същество на
спора.
По разноските:
При този изход от спора, право на разноски има само ищецът. В заповедното
производство същият е сторил разноски за държавна такса в размер на 25 лева и му се
дължи юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лева, или общо 75 лева, които следва
да му бъдат присъдени. В исковото производство ищецът е сторил разноски за държавна
такса в размер на 75 лева, както и за адвокатско възнаграждение в размер на 480 лева с
включен ДДС, платен изцяло по банков път съгласно представения договор за правна
защита и съдействие, фактура и платежно нареждане, или общо 555 лева.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК
установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 97, ал. 1, т. 4 ЗЕ
и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че „Стар Пост“ ООД, с ЕИК: ******* със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Черни връх“ № 73, дължи на „Е . П . П.“ АД, с ЕИК: ********,
със седалище и адрес на управление: гр. Варна, Варна Тауърс – Г, бул. „Владислав
2
Варненчик“ № 258, сумата от 371,51 лева, представляваща главница за незаплатена
електрическа енергия и мрежови услуги за периода от 01.02.2022г. до 31.12.2022г. съгласно
фактури, издадени през периода 14.03.2022 г. до 13.01.2023 г. за обект на потребление,
находящ се в гр. Шумен, ул. „Цар Иван Шишман“ № 1, с клиентски № ********** и
абонатен № 32Z4300111220587, ведно със законната лихва върху главницата считано от
01.03.2023 г. до изплащане на вземането, и сумата от 30,86 лева, представляваща мораторна
лихва върху главницата за периода от 22.03.2022г. до 17.02.2023 г. считано от падежа на
всяка от фактурите, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д. № 11189/2023 г. по описа на СРС, 175 състав.
ОСЪЖДА „Стар Пост“ ООД, с ЕИК: ******* със седалище и адрес на управление:
гр. София, бул. „Черни връх“ № 73, да заплати на „Е . П . П.“ АД, с ЕИК: ********, със
седалище и адрес на управление: гр. Варна, Варна Тауърс – Г, бул. „Владислав Варненчик“
№ 258, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 75 лева, представляваща разноски в
заповедното производство и сумата от 555 лева, представляваща разноски в исковото
производство.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3