Р Е Ш Е Н И Е

№...                                                         07.06.2018г.                                       Гр. Г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ГЪЛЪБОВСКИ   РАЙОНЕН  СЪД                                                       Граждански състав

На 21.05.2018г.

В публично заседание  в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЕЛИНА МИНЧЕВА

 

Секретар Белослава Колева, като разгледа докладваното от съдия Минчева гражданско дело №21 по описа за 2018г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД във връзка с чл.318 и сл. от ТЗ за дължима сума по фактури в размер на общо 18207,59лв., с правно основание чл.294 от ТЗ за мораторна лихва върху сумата по фактурите в размер на 609,58лв. за периода от датата на изпадане в забава до 17.01.2018г., с правно основание чл.309а ТЗ за сумата от 80,00лв., представляваща обезщетение за извънсъдебно събиране на вземания, както и за законната лихва върху главниците по фактурите за периода от завеждане на исковата молба в съда до окончателното изплащане на сумите. Претендират се и направените разноски по делото.

Исковете са предявени от „М.К.” ООД гр.С. срещу „Б.” ЕАД, гр.Г.. С исковата молба се твърди, че страните били в договорни отношения, като ищецът продал няколкократно на ответника продукти на химическата промишленост. За извършените продажби били издадени три броя фактури, които купувачът е следвало да заплати на продавача. Издадени били: фактура №**********/10.07.2017г. на стойност 1857,60лв.; фактура №**********/28.07.2017г. на стойност 16095,72лв.; фактура №**********/28.08.2017г. на стойност 1857,60лв. По първата фактура има частично плащане, като остатъкът, незаплатен от ответника възлиза на сумата от 254,27лв. Задълженията по другите две фактури не били заплатени от ответника. Поради тази причина ответникът е изпаднал в забава и дължал на ищеца и лихва в размер на общо 609,58лв. Това породило за ищеца правен интерес да предяви настоящия иск.

Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от 254,27лв., представляваща задължение по фактура №**********/10.07.2017г., както и лихва за забава върху това задължение за периода от 09.09.2017г. до 17.01.2018г. в размер на 45,43лв.; сумата от 16095,72лв., представляваща задължение по фактура №**********/28.07.2017г., както и лихва за забава върху това задължение за периода от 27.09.2017г. до 17.01.2018г. в размер на 506,24лв.; сумата от 1857,60лв., представляваща задължение по фактура №**********/28.08.2017г., както и лихва за забава върху това задължение за периода от 28.09.2017г. до 17.01.2018г. в размер на 57,91лв.; законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на сумата, сумата от 80,00лв., представляваща обезщетение за разноски за събиране на вземането, както и направените по делото разноски.  

Ответникът в срока за писмен отговор изразява становище, че исковете за главници по процесните фактури са допустими и основателни. Твърди, че е извършено частично плащане в размер на 3000,00лв. след завеждане на исковата молба, с което моли да бъде намалена претенцията на ищеца. По отношение на размера на лихвата за забава, счита че не е доказан. Изразява съгласие за постигане на споразумение с ищеца. В съдебно заседание моли съда да отхвърли частично предявените искове, поради заплащане на част от дължимите суми. Оспорва предявения иск за заплащане на сумата от 80,00лв., представляваща обезщетение за разноски за събиране на вземането, като твърди, че покана до ответното дружество не е изпращана.

Ищецът е подал молба, с която признава, че след подаване на исковата молба е постъпило частично плащане от страна на ответника в размер от 3000лв., но въпреки това поддържа исковете в предявения размер.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, прецени поотделно и в тяхната съвкупност, ведно със становищата на страните, намира за установена следната фактическа и правна обстановка:

От приетите като писмени доказателства по делото копия на: Договор №122001-4; Поръчка №840/03.07.2017г. на „Б.” ЕАДЕАД; фактура №**********/10.07.2017г.; Приемо-предавателен протокол №2/11.07.2017г.; Поръчка от 24.07.2017г.; фактура №**********/28.07.2017г.; Поръчка №1165/01.08.2017г. на „Б.“ ЕАД; фактура №**********/28.08.2017г.; Приемо-предавателен протокол №3/28.08.2017г. се установява, че страните са имали договорни отношения за покупко-продажба на продукти на химическата промишленост, като ищецът е издал на ответника фактура №**********/10.07.2017г. на стойност 1857,60лв.; фактура №**********/28.07.2017г. на стойност 16095,72лв.; фактура №**********/28.08.2017г. на стойност 1857,60лв. Страните не спорят относно възникването на тези задължения, както и относно забавата в плащането на задълженията. По делото е представено копие на Преводно нареждане от 29.11.2017г., с което частично е погасено задължението по фактура №**********/10.07.2017г., като незаплатения остатък възлиза на 254,27лв. по счетоводните записвания на ищеца, неоспорени от страна на ответника.

По делото бе представено от страна на ответника копие от преводно нареждане от 25.01.2018г. за сумата от 3000,00лв., с които се погасява задължението по фактура №**********/10.07.2017г. изцяло и частично задължението по фактура №**********/28.07.2017г., от което незаплатеният остатък възлиза на 13349,99лв. Това плащане се признава от ищеца, но същият твърди, че плащането не следва да се взема предвид при постановяване на решението, тъй като плащането е извършено след подаване на исковата молба. Поради тази причина ищецът не оттегля претенцията си в тази й част. Съдът не споделя доводите на ищеца по отношение на извършеното частично плащане. Съгласно разпоредбата на чл.235, ал.3 ГПК „Съдът взема предвид и фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното право.“ В случая, макар плащането да е извършено след предявяване на исковете, то е факт от значение за спорното право, който следва да бъде взет предвид при постановяване на решението. Съдът следва да уважи предявените искове за главници по процесните фактури, както следва: по фактура №**********/28.07.2017г. до размер на 13349,99лв. и по фактура №**********/28.08.2017г. на стойност 1857,60лв. В останалата част исковете за главници, а именно за сумата от 254,27лв. по фактура №**********/10.07.2017г. и за сумата над 13349,99лв. до претендираните 16095,72лв. по фактура №**********/28.07.2017г. следва да бъдат отхвърлени.

На фактурите е отразена дата на падеж, както следва: за фактура №**********/10.07.2017г. датата на падежа е 08.09.2017г.; за фактура №**********/28.07.2017г. датата на падежа е 26.09.2017г.; за фактура №**********/28.08.2017г. датата на падежа е 27.09.2017г. Страните не спорят, че падежът на задълженията е именно посочените на фактурите дати и от този момент ответникът е изпаднал в забава.

Съдът служебно изчисли размера на лихвата за забава върху задълженията, считано от изпадането в забава за всяко от задълженията по фактурите до датата, посочена в исковата молба – 17.01.2018г., която предхожда датата на подаване на исковата молба в съда – 18.01.2018г. Лихвата за забава възлиза на сумите, както следва: за задължението по фактура №**********/10.07.2017г., издадена за сумата от 1857,60лв. за периода от 09.09.2017г. до датата на частичното плащане – 29.11.2017г. лихвата за забава възлиза на 42,40лв., а върху остатъка от 254,27лв. за периода от 30.11.2017г. до 17.01.2018г. лихвата за забава възлиза на 3,47лв.; за задължението по фактура №**********/28.07.2017г. за периода от 27.09.2017г. до 17.01.2018г. лихвата за забава възлиза на 506,24лв.; за задължението по фактура №**********/28.08.2017г. за периода от 28.09.2017г. до 17.01.2018г. лихвата за забава възлиза на 57,91лв. Претенцията на ищеца за мораторна лихва се явява основателна и доказана и следва да бъде уважена.

По отношение на претенцията за 80,00лв. разноски за събиране на вземането, съгласно разпоредбата на чл.309а, ал.1 от ТЗ „Когато кредиторът е изпълнил задълженията си, а длъжникът е в забава за плащане, ако не е уговорено друго, кредиторът има право на обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата, както и на обезщетение за разноски за събиране на вземането в размер на не по-малко от 80 лева, без да е необходима покана.” В случая безспорно се установи, че длъжникът е в забава, поради което искът за заплащане на сумата от 80,00лв. се явява основателен, тъй като същите се дължат без да е необходима покана и без да се доказва техния размер.

С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати направените от ищеца разноски съобразно уважената част от исковете. Ищецът е направил разноски за държавна такса в размер на 828,32лв. и за адвокатско възнаграждение в размер на 1091,48лв. Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от общо 1615,00лв. съобразно уважената част от исковете.

На основание чл.78, ал.8 от ГПК ищецът следва да заплати на ответника разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 48,00лв. съразмерно с отхвърлената част от исковете.

Воден от горните мотиви, съдът

 

Р    Е    Ш   И:

 

ОСЪЖДА „Б.” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Г., ж.к.”И.г.”, представлявано от Я.П.П., да заплати на „М.К.” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.С., ж.к. И., бл.18, вх.5, ап.2, представлявано от Ц.Н.М.- Управител, сумата от 45,43лв. /четиридесет и пет лева и 43 стотинки/,  представляваща лихва за забава върху задължението по фактура №**********/10.07.2017г. за периода от 09.09.2017г. до 17.01.2018г., като отхвърля иска за главница по същата фактура за сумата от 254,27лв.; сумата от 13349,99лв. /тринадесет хиляди триста четиридесет и девет лева и 99 стотинки/, представляваща остатък от задължение по фактура №**********/28.07.2017г., както и лихва за забава върху това задължение за периода от 27.09.2017г. до 17.01.2018г. в размер на 506,24лв. /петстотин и шест лева и 24 стотинки/, като отхвърля иска за главница над присъдените до претендираните 16095,72лв.; сумата от 1857,60лв. /хиляда осемстотин петдесет и седем лева и 60 стотинки/, представляваща задължение по фактура №**********/28.08.2017г., както и лихва за забава върху това задължение за периода от 28.09.2017г. до 17.01.2018г. в размер на 57,91лв. /петдесет и седем лева и 91 стотинки/; законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 18.01.2018г. до окончателното изплащане на сумата; сумата от 80,00лв. /осемдесет лева/, представляваща обезщетение за разноски за събиране на вземането, както и направените по делото разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение съобразно уважената част от исковете в общ размер от 1615,00лв. /хиляда шестстотин и петнадесет лева/.

ОСЪЖДА „М.К.” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.С., ж.к. И., бл.18, вх.5, ап.2, представлявано от Ц.Н.М.– Управител, да заплати на „Б.” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Г., ж.к.”И.г.”, представлявано от Я.П.П., направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение съобразно отхвърлената част от исковете в общ размер от 48,00лв. /четиридесет и осем лева/.

 

Присъдените суми могат да бъдат внесени по сметка на ищеца: IBAN: ***, BIC: *** „У.Б.“ АД.

 

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд гр.Стара Загора в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                                       

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: