№ 1011
гр. София, 18.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 110-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на десети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МАРГАРИТА Д. ДИМИТРОВА
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ПЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от МАРГАРИТА Д. ДИМИТРОВА
Административно наказателно дело № 20241110216510 по описа за 2024
година
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на П. А. Г-В., ЕГН ********** против наказателно
постановление № 24-4332-018290/12.08.2024 г., издадено от Началник сектор в СДВР, ОПП-
СДВР, с което на жалбоподателя, на основание чл. 185 от ЗДвП е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 20 (двадесет) лева за нарушение по чл. 20,
ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 175, ал. 1, т.5 от ЗДвП е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 100 (сто) лева и лишаване от право да управлява МПС за срок
от 1 /един/ месец за нарушение по чл. 123, ал. 1, т.3, б. В от ЗДвП.
В жалбата се излагат твърдения за незаконосъобразност като се сочат обстоятелства
водещи до заключение за липса на извършено административно нарушение и умисъл.
Посочват се и процесуални нарушения при съставянето на обжалвания акт. Моли за
цялостната му отмяна и претендира присъждане на разноски.
В съдебно заседание, жалбоподателят редовно призована се явява лично и с адв.
Х.Х. от АК – Варна с пълномощно по делото. Процесуалния представител излага твърдения,
че съставеното наказателно постановление е незаконосъобразно като посочва допуснати
съществени процесуални нарушения и липса на съставомерност. Иска от съда да отмени
обжалваното наказателно постановление.
Въззиваемата страна, редовно призована, не се явява и не се представлява. По
делото са депозирани писмени бележки от упълномощената гл. юрк. С.М.. В същите се
застъпва тезата, че издаденото НП е законосъобразно и съдът следва да отхвърли жалбата и
потвърди атакуваното постановление.
Съдът, след като обсъди доводите в жалбата, както и тези, изложени от
страните в съдебно заседание‚ в контекста на събраните по делото
доказателства и след като в съответствие с разпоредбата на чл. 84 ЗАНН, вр.
чл. 314 НПК провери изцяло правилността на атакуваното наказателно
1
постановление, констатира, че са налице основания за неговата отмяна.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирано лице и съдържа всички изискуеми реквизити за нейната
редовност, поради което съдът намира, че същата е процесуално допустима.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема
за установено следното от фактическа страна:
На 01.06.2024 г. около 11:05 часа в гр. София, на бул. „Никола Й.
Вапцаров“ срещу бензиностанция „Еко“, П. Г-В. като водач на лек автомобил
марка „****“, модел „****“ с рег. №****, лична собственост, поради това че
не контролира МПС, което управлява допуска ПТП в автобус марка „****“, с
рег. №*****, след което не остава на местопроизшествието.
Местопроизшествието било посетено от органите на ОПП СДВР, които
съставили по данни на А. С. К. Протокол за ПТП рег. №50551/01.06.2024г.г. и
скица към него. От св. К. в деня на произшествието била попълнена и
декларация за ПТП. За посетеното ПТП на 01.06.2024г. била съставена
докладна записка от мл. автоконтрольор А. П..
Установявайки посочените обстоятелства за констатираните
нарушения, свидетелят А. С., на 12.07.2024г. съставил срещу жалбоподателя
Г-В., акт за установяване на административно нарушение серия АД бл. №
0582189/12.07.2024 г. В посочения АУАН било отбелязано, че същия е
съставен в присъствието на А. К. – свидетел- очевидец и Цветан Цветанов
свидетел при съставяне на акта. В графата подпис на свидетелите, на мястото
на св. К. е вписано: „декларация чл. 40, ал.4 ЗАНН“, а Цветанов е положил
саморъчен подпис. Така съставния АУАН е връчен на нарушителя на същата
дата като последният, го подписал без възражения.
В срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН е депозирано допълнително писмено
възражение.
Въз основа на така съставения акт за установяване на административно нарушение
било издадено обжалваното наказателно постановление № 24- 4332-018290/12.08.2024 г.,
издадено от началник сектор към СДВР, отдел „Пътна полиция“, с което при идентичност на
описанието на нарушението и правната му квалификация, жалбоподателят е санкциониран
като на основание чл. 185 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер
на 20 (двадесет) лева за нарушение по чл. 20, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 175, ал. 1, т.5
от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 (сто) лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 /един/ месец за нарушение по чл. 123, ал.
1, т.3, б. В от ЗДвП. Препис от наказателното постановление бил връчен на жалбоподателя
Г-В. срещу подпис на 10.10.2024 г. Жалбата срещу НП била подадена на 22.10.2024г.
Изложената фактическа обстановка съдът приема за безспорно установена от
2
писмените доказателства, приобщени по реда на чл. 283 НПК във вр. с чл. 84 ЗАНН –
декларация от П. Г-В. от 12.07.2024г., акт за установяване на административно нарушение
бл. № 0582189/12.07.2024 г., справка картон на водача, декларация от А. С. К. от
01.06.2024г., Протокол за ПТП рег. №50551/01.06.2024г. ведно със скица за ПТП, възражение
от П. Г-В. с вх. №УРИ 433200- 74432/ 15.07.2024г., писмо рег. №43320- 74133/ на СДВР,
заповед № 513з-5073/ 21.07.2015 г. на директора на СДВР, заповед № 8121к-
13318/23.10.2019 г. и заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните
работи, както и от гласните доказателствени средства.
Съдът се доверява на изложеното в хода на съдебното следствие от свидетеля А. С.,
който е съставил акта за установяване на административно нарушение и възприема
показанията му като обективни и достоверни. В разпита си пред съда, свидетелят потвърди,
че той е съставил акта по свидетелски показания като уточнява, че самия той не е бил
очевидец на местопроизшествието. Свидетелят си спомня жалбоподателя, която заедно с
друга жена, които били отишли в ОПП СДВР и се срещнали с него. Съдът намира, че в
свидетелските си показания С. показа ясни и непротиворечиви спомени за случилите се
събития, които подкрепят тезата на защитата по отношение на фактическата обстановка
както и не противоречат на събраните в хода на производството доказателства.
От друга страна съдът намира свидетелските показания на св. К. за неотносими към
конкретния случай, тъй като същите не съвпадат с останалия събран по делото
доказателствен материал, сочат друга фактическа обстановка, поради което съдът ги намира
за неподкрепени и не ги взима предвид при постановяването на своя акт.
Съдът счита, че следва да бъде дадено доверие на всички, приобщени от по реда на
чл. 283 НПК писмени доказателства, които са непротиворечиви по своята същност.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
По допустимостта на жалбата, съдът намира, че същата е процесуално допустима,
тъй като е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, от процесуално легитимирано лице и
срещу подлежащ на обжалване акт.
Разгледана по същество жабата е ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал.1 от ЗАНН, в това производство районният съд
следва да провери законността на обжалваното НП, т.е. дали правилно е приложен както
процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията, посочени от
жалбоподателя - арг. от чл. 314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.
В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и НП са
издадени от компетентните за това административни органи, в предвидените в ЗАНН
давностни срокове, но при допуснати нарушения на процесуалните правила.
Следва да се отбележи, че процесният АУАН и обжалваното наказателно
постановление са издадени от материално компетентни лица по смисъла на закона. Съгласно
т.1.3.2 вр. т. 2.1 на Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 г. на министъра на вътрешните
работи, лицата, заемащи длъжност „младши автоконтрольор” в ОПП- СДВР имат право да
осъществяват контрол по ЗДвП и да издават фишове и съставят АУАН, а съгласно т. 3.10,
наказателни постановления могат да бъдат издавани от началника на сектор „АО“ в отдел
„Пътна полиция” в СДВР. В този смисъл актосъставителят и наказващия орган са
материално компетентни да установят нарушението и да наложат за него административно
нарушение.
Законът допуска съставяне на АУАН в присъствието само на един свидетел в
случаите по чл. 40, ал. 3 ЗАНН, когато единствения свидетел е очевидец или е присъствал
при установяване на нарушението. В конкретния случай тези обстоятелства не се
установяват. Не е налице и хипотезата на чл. 40, ал. 4 от ЗАНН, доколкото значителна част
от приложените документи, доказващи нарушението, нямат официален характер
/декларацията от К., декларацията от жалбоподателя/. В тези документи се съдържат
3
информационни източници, установяващи фактическата обстановка и преди всичко
поведението на жалбоподателя и механизма на деянието, поради което не би могло да се
приеме, че актът е съставен въз основа на официални документи.
Съдът намира, че предвиденото в закона ограничение на правилото на чл. 40, ал. 1
от ЗАНН, не следва да се тълкува разширително. Именно поради отсъствието на
предпоставките на чл. 40, ал. 3 и ал. 4 от ЗАНН, съдът прие, че съставянето на акта в
отсъствие на двама свидетели представлява съществено процесуално нарушение и е
самостоятелно основание за отмяна на НП, тъй като е опорочило цялото производство. Още
повече, че в съставеният акт са посочени двама свидетели, един от които не го е подписал.
Поради посоченото се установява, че в случая актосъставителят неправилно е съставил акта
в присъствие само на един свидетел, който не е очевидец на деянието и не е присъствал при
установяване на нарушенията, и в тази връзка се констатира допуснато съществено
нарушение на процесуалните правила при съставяне на АУАН, поради което и безпредметно
е обсъждането на вменените на жалбоподателя нарушения.
Поради допуснато съществено процесуално нарушение при съставяне на АУАН
следва изцяло да бъде отменено обжалваното НП.
Предвид изхода на делото следва да се отбележи, че в подадената жалба, на
основание на която е образувано настоящото дело, е отправена молба за присъждане на
разноски, но от процесуалния представител на жалбоподателя не е отправено искане за
присъждане на разноски за адвокатска защита и не са представени необходимите за това
договор и разходооправдателни документи, поради което и съдът не дължи произнасяне по
този въпрос.
Поради изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 във вр. с ал. 3, т. 2
от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 24-4332-018290/12.08.2024 г., издадено от
Началник сектор в СДВР, ОПП-СДВР, с което на П. А. Г-В., ЕГН **********, на основание
чл. 185 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 20 (двадесет)
лева за нарушение по чл. 20, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 175, ал. 1, т.5 от ЗДвП е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 (сто) лева и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 1 /един/ месец за нарушение по чл. 123, ал. 1, т.3, б. В от
ЗДвП.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд - София град, на основанията предвидени в НПК, и по реда на Глава
Дванадесета от АПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4