№ .................
гр.
Варна, ...........................г.
В И М
Е Т О Н А
Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ВАРНА, ХХV
състав, в публичното заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди
и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
ТАНЯ ДИМИТРОВА
при
секретаря Виржиния Миланова, като разгледа докладваното от съдия Таня Димитрова
адм. дело № 1953/2019 г. по описа на АдмС - Варна, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК), във вр. с чл. 186, ал. 4 от Закона за
данък върху добавената стойност (ЗДДС).
Образувано е по жалба на “ЛУНА
89“ ЕООД с ЕИК *********, с адрес гр. Варна, подадена чрез представляващия Д.Б.Д.,
срещу Заповед за налагане на принудителна административна мярка №
237-ФК/05.07.2019 г. на Началника на отдел „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален
контрол“ при ЦУ на НАП, с която е наложена принудителна административна мярка
(ПАМ) – запечатване на търговски обект – кафе-аператив, находящ се в гр. Варна,
ул. „Г. Бенковски“ № 44, стопанисван от оспорващото дружество, и забрана за
достъп до обекта за срок от 14 дни.
С жалбата се настоява, че оспорената
заповед е незаконосъобразна като издадена в нарушение на материалния закон и
при съществени нарушения на процесуалните правила, необоснована е и е издадена
в противоречие с целта на закона и в нарушение на принципа за съразмерност.
Сочи се, че не е установена разлика между фактическата и касовата наличност на
паричните средства в проверявания търговски обект, като не е направено
преброяване на паричните средства в касата на обекта, а и не е издадено
наказателно постановление. Поддържа се, че не са налице данни за допуснато
административно нарушение и не е нарушена разпоредбата на чл. 25, ал. 1 от
Наредба № Н-18/13.12.2006 на МФ, във вр. с чл. 118 и чл. 186, ал. 1, б. „а“ от ЗДДС, както и че не съществува и яснота в какво точно е обвинено дружеството.
Твърди се, че липсват конкретни мотиви относно необходимостта от
административната принуда и специфичната нейна цел в случая. Поддържа се, че не
е ясно кое от констатираните обстоятелства е мотивирало административния орган
да достигне до извода, че дружеството укрива значителна част от своите продажби
или че е въвело организация, нямаща за цел спазването на данъчното
законодателство, съответно тези твърдения не са доказани.
На следващо място се сочи, че изложените
мотиви относно продължителността на срока не представляват същински мотиви, а
общи формални изявления относно значимостта на охраняваното обществено
отношение, тежестта на извършеното нарушение (която не е ясно каква е според
административния орган), последиците от нарушението (които също не са посочени)
и необходимостта да се осигури защитата на обществения интерес, като се
предотврати възможността за извършване на нови нарушения. Процесните мотиви,
според оспорващия, могат да се отнасят за всеки търговец и всяка дейност,
независимо от конкретните констатации, а и същите не съдържат конкретни доводи
за определяне на конкретния срок на запечатване на обекта. Не е ясно и какво е
значението на разположението на обекта и работното му време, съпоставени със
сумата на неотчетената продажба – 6,50 лева. Мотивите относно съразмерността,
според оспорващия, също са формални, като не става ясно по какъв начин
твърдението, че „административният орган упражнява правомощията си по разумен начин, добросъвестно и
справедливо“ обосновава извод, че ПАМ не засяга права и законни интереси в
по-голяма степен от необходимото за целта, за която се налага, каквото е
изискването на чл. 6, ал. 2 от АПК.
Настоява се, че въобще обжалвана заповед е
в нарушение на принципа на съразмерност, а и постановяването й преди издаване
на наказателно постановление предотвратява прилагането на чл. 187, ал. 4 от ЗДДС, но преди всичко предотвратява извършването на търговска дейност в обекта
и реализирането на приходи, като води и до пропуснати приходи за държавата от
данъчни и осигурителни плащания. Изтъква се, че налагането на процесната ПАМ е
недопустимо доколкото нарушителят няма качеството на административно наказано
лице, а и ПАМ не отговаря и на специфичните цели на ЗДДС – да принуди
нарушителя доброволно и възможно най-скоро да плати санкцията и по този начин
да понесе веднага отговорността за нарушението и с това да се постигне
своевременно предупредително-възпитателния ефект на санкцията.
Искането е да се отмени оспорваният акт.
Ответникът – Началникът на отдел „Оперативни дейности“ Варна в ГД „Фискален
контрол“ при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител – гл. юриск. И.А., с
писмени бележки (л. 25 от делото) поддържа неоснователност на оспорването. Искането
е да се остави без уважение жалбата, като се претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение. Сочи се, че оспорваната заповед е правилна,
законосъобразна и обоснована, а извършването на нарушението, обосновало
издаването на процесната ПАМ безспорно (по несъмнен и категоричен начин) се
установява. Според ответника възражението на оспорващия, във връзка с липсата на
изброяване на фактическата наличност, респ. за недоказаност на нарушението, е
неоснователно, доколкото разликата между фактическата и касовата наличност на
паричните средства в обекта представлява нарушение на разпоредбата на чл. 33,
ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г. Изтъква се, че административният орган действа
в условията на обвързана компетентност. Според ответника определеният срок на
ПАМ в случая – 14 дни е към средно предвидения от законодателя и се явява
съразмерен на извършеното нарушение, като са взети предвид тежестта на
извършеното нарушение, местоположението на обекта, размерът на оборота до часа
на проверката, броят на местата (общо 50 места), както и извършеното предходно
нарушение, за което има влязло в сила Наказателно постановление № 197449-F208677/14.06.2016 г., както и последиците от
извършването му и необходимостта от защита на обществения интерес. Към
писмените бележки ответникът прилага посоченото наказателно постановление,
както и издаденото такова за процесното нарушение. Изтъква се, че функциите на
процесната ПАМ са превантивни и преустановителни.
Съобразявайки
посочените от оспорващия основания, изразените становища на страните и фактите,
които се извеждат от събраните по делото доказателства, както и с оглед на
разпоредбата на чл. 168 от АПК, определяща обхвата на съдебната проверка,
Административният съд, приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
На 04.07.2019 г. в 18:30 ч., при проверка от
органите по приходите при ТД на НАП Варна на търговски обект – Кафе-аператив,
находящ се в гр. Варна, ул. „Г. Бенковски“ № 44, стопанисван от „ЛУНА 89“ ЕООД,
е установено, че в 19:04 ч., при извършена контролна покупка на 2 бр. фреш и 2
бр. кафе, на обща стойност 6,50 лв., която е заплатена в брой на С.А от инспектор
по приходите С.Г с една банкнота от 5 лв. и с две монети от 1 лв., не е издаден
фискален касов бон от въведеното в експлоатация и работещо в обекта ФУ,
индивидуализирано в оспорената заповед, а плащането е извършено по нефискална
бележка. Органите по приходите са обосновали тази констатация с направените
такива в съставения Протокол за извършена проверка сер. АА № 0350156/04.07.2019
г. и приложените към него доказателства – нефискална касова бележка, КЛЕН за
04.07.2019 г. от 17:55 ч. до 20:14 ч., дневен финансов отчет, като в протокола
е посочено, че часът на ФУ е с около 45 минути напред.
Въз основа на съставения протокол за
извършена проверка е издадена оспорваната заповед, с която е прието, че
стопанисващото обекта дружество не е спазило реда и начина за издаване на
съответен документ за продажба, в нарушение на чл. 118, ал. 1 и ал. 4 от ЗДДС,
във вр. с чл. 3 и чл. 25, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, което
представлява основание по смисъла на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС за
прилагане на ПАМ на основание чл. 186 от ЗДДС – запечатване на търговския обект
и забрана за достъп до него за срок от 14 дни.
По отношение на продължителността на срока
в заповедта е посочено следното: Определеният от законодателя размер на срока
за запечатване на търговския обект указва значимостта на охраняваното
обществено отношение; Взети са предвид тежестта на извършеното нарушение,
последиците от същото, местонахождението на търговския обект – гр. Варна,
свързано със значителен поток от хора, размера на оборота до часа на
проверката, броя на местата в обекта, наличието на предходно нарушение на
данъчното законодателство с издадено и влязло в сила на 10.08.2016 г.
Наказателно постановление № 197449-F208677/14.06.2016 г. на
зам. директора на ТД на НАП Варна, а и това, че следва да се осигури защита на
обществения интерес, като се предотврати възможността за извършване на нови
нарушения; Деянието показва поведение на лицето, насочено срещу установената
фискална дисциплина, показва организация в търговския обект, която няма за цел
спазването на данъчното законодателство; Целта на процесната ПАМ е да
гарантира, че всички лица ще спазват законовите норми и ще се осигуряват
бюджетните приходи, като и надлежното и законово деклариране на движението на
стоки и на всички реализирани обороти; Ако не бъде приложена ПАМ, съществува
възможност за извършване на ново нарушение, от което за фиска ще настъпят
значителни или трудно поправими вреди, които засягат пряко интересите на
държавата, поради неотразяването на реално извършените продажби, водещо до
неправилно определяне на дължимите налози; За извършване на тази промяна в
организацията на дейността в конкретния обект е необходим определен срок;
Съобразен е принципът за съразмерност, а и срокът е съобразен с целената
превенция за преустановяване на незаконосъобразните практики в обекта, както и
необходимото време за създаване на нормална организация за отчитане дейността
на търговеца; Целта му е промяна в начина на извършване на дейността в
конкретния обект, като прекият резултат е правилното отразяване на оборота,
спазване отчетността на относимите към ФУ документи и предаване на изискуемите
данни към НАП, а индиректният – недопускане вреда на фиска.
За констатираното нарушение – неиздаване
на фискален касов бон за процесната контролна покупка на 04.07.2019 г. е
съставен Акт за установяването на административно нарушение № F498981/10.07.2019 г. и е издадено Наказателно
постановление № 454704-F498981/31.07.2019 г.
Съдът
намира жалбата за допустима. Същата е подадена от лице с правен интерес от
оспорването - адресат на акта, а и е насочена срещу подлежащ на оспорване
индивидуален административен акт. Жалбата е подадена в законоустановения
14–дневен срок (видно от разписка на
л. 13 от делото, оспорваната заповед е съобщена на дружеството на 10.07.2019 г.,
като жалбата е подадена в АдмС-Варна на същата дата)
По
отношение компетентността на издателя на акта:
Съгласно чл. 186, ал. 3 от ЗДДС, принудителната
административна мярка по ал. 1 се прилага с мотивирана заповед на органа по
приходите или от оправомощено от него длъжностно лице. Видно от т. 1 от
Заповед № ЗЦУ–ОПР-16/17.05.2018 г. на изпълнителния директор на НАП (л. 20 от
делото), началниците на отдели „Оперативни дейности“ в дирекция „Оперативни
дейности“ в ГД „Фискален контрол“ на НАП са оправомощени да издават заповеди за
налагане на ПАМ – запечатване на обект по чл. 186 от ЗДДС. Предвид изложеното обжалваната
заповед е издадена от компетентен орган в рамките на неговата функционална и
материална компетентност и не страда от пороци в този аспект, които да
обосновават нищожност на оспорвания административен акт.
По
отношение изискванията за спазване на установената форма на акта:
В заповедта е посочено правното основание
за издаването й - чл. 186, ал. 1, т. 1, б. “а“ и чл. 187 от ЗДДС. Като
фактически основания, мотивирали органа да постанови заповедта, са посочени
констатациите на органите, обективирани и в Протокол сер. АА №
0350156/04.07.2019 г., ведно със събраните доказателства, както и обстоятелствата
във връзка с извършването на констатираното нарушение на нормата на чл. 25, ал.
1, във вр. с чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, във вр. с чл. 118, ал.
1 и ал. 4 от ЗДДС.
Предвид наличието на посочени фактически и правни основания за издаването на
заповедта, от които става ясно от кои юридически факти органът черпи
упражненото от него публично субективно право и писмената форма на акта,
съдържащ необходимите реквизити по чл. 59, ал. 2 от АПК, настоящият състав на
съда приема, че е спазена установената форма за издаване на административния
акт.
При констатирани нарушения, състоящи се в
неспазване на реда или начина за издаване на съответен документ за продажба,
издаден по установения ред за доставка/продажба, органите по приходите действат
в условията на обвързана компетентност и нямат право на преценка дали да
приложат или не регламентираната в ЗДДС принудителна административна мярка.
Когато възможното законосъобразно решение е само едно и административният орган
не разполага с юридически равностойни варианти, компетентността му е обвързана,
т.е. преценката относно обществената значимост на административното нарушение е
направена от законодателя, а не е предоставена на органа (Решение № 6029 от
22.04.2019 г. на ВАС по адм. дело № 8978/2018 г., І отд, докладчик Милена Златкова)
По аргумент от разпоредбата на чл. 186,
ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС фактическото основание за налагане на процесната
ПАМ, което следва да е сред посочените от органа в заповедта за налагане на
ПАМ, е неспазването на реда или начина за издаване на съответен документ за
продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба.
Налице са изложени и конкретни мотиви във
връзка с определянето на срока на мярката, които са относими към конкретното
нарушение и към извършителя му.
Не
се установява в производството по издаване на издаване на оспорената заповед да
са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила,
обуславящи нейната незаконосъобразност. В съответствие с чл. 35 от АПК, органът
е постановил оспорената ПАМ, след като е изяснил релевантните факти и
обстоятелства.
Оспореният
акт е издаден и при спазване на материалния закон.
Съгласно
разпоредбата на чл. 3, ал.1 от Наредба Н-18/2006 г. всяко лице е длъжно да
регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги в или от
търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова
бележка от ИАСУТД, освен при изрично предвидените в закона изключения.
В случая
административното производството е образувано във връзка с констатирано нарушение
на ЗДДС, свързано именно с регистриране и отчитане на продажбите и за този вид
нарушения, разпоредбата на чл.
185, ал. 1 от ЗДДС предвижда налагането на глоба или имуществена санкция.
Отделно от това, независимо от предвидените глоби и имуществени санкции,
нормата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС
регламентира налагането на ПАМ запечатване на обект за срок до един месец,
спрямо лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ
за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба, като при
установено такова нарушение, както се посочи ,
органите по приходите действат в условията на обвързана компетентност. Съгласно
чл.
118, ал. 3 от ЗДДС фискалната касова бележка е хартиен документ,
регистриращ продажба/доставка на стока или услуга в търговски обект, по която
се плаща в брой, с чек, с ваучер, с банкова кредитна или дебитна карта, издаден
от въведено в експлоатация фискално устройство (ФУ), от одобрен тип, в случая –
ФУ с конкретизирани в атакуваната заповед модел и ИН. Издаването на такава
фискална бележка е задължение на всяко лице, извършващо продажби на стоки или
услуги в търговски обект по аргумент от чл. 25, ал.1, т.1, вр. чл. 3, ал.1 от
Наредба № Н-18/2006 г.
Безспорно в случая
от доказателствата по делото (писмените – ПИП,
КЛЕН, АУАН, дневния финансов отчет) се
установява, че при извършена продажба на 04.07.2019 г. на контролните органи на
2 бр. фреш и 2 бр. кафе на обща стойност 6,50 лв., заплатена в брой от органа
по приходите, оспорващото дружество не е издало фискална касова бележка. В
протокола от проверката е посочено, че плащането е извършено по нефискална
бележка, като същата е приложена на л. 17 от делото. Видно от приложения по
делото КЛЕН не се установява наличието на издадена фискален касов бон за процесната
продажба на 2 бр. фреш и 2 бр. кафе на обща стойност 6,50 лева. С оглед
посоченото от органите по приходите обстоятелство, че часът на ФУ е с около 45
минути напред, то предвид покупката в 19:04 ч., съдът не установява да е налице
отчетена продажба по касов апарат около 19:49 ч., която да е на стойността на
контролната покупка. А и въпреки дадената на оспорващия възможност от съда, не
са приобщени доказателства, които да опровергават посоченото по-горе, което се
установява от доказателствата по делото.
Разгледани
поотделно и в съвкупност доказателствата сочат, че правилно и обосновано
административният орган е приел наличието на извършено нарушение на реда и
начина за отчитане на продажбите, респ. че са налице основанията за налагане на
процесната ПАМ.
Неоснователно
оспорващият поддържа, че доколкото не е извършена съпоставка на фактическата и
касовата наличност на паричните средства, нарушението не е доказано. Както и
ответникът сочи в писмените си бележки наличието на разлика между фактическата
и касовата наличност на паричните средства в обекта би представлявало
самостоятелно нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г., което е
различно и независимо от процесното по делото нарушение. При липсата на
ангажирани от страна на оспорващия доказателства за издаване на фискален касов
бон за процесната контролна покупка по делото, следва да се приеме, че
безспорно (несъмнено и категорично) се установява по делото извършването на
нарушението по чл. 25, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г., във вр. с чл. 118, ал.
1 от ЗДДС. Наличието на фактическа наличност на парични средства над касовата
такава може да се дължи и на други обстоятелства (неизпълнение на задължението
за служебно въвеждане във ФУ и др.), поради това за безспорна установеност на
нарушението, изразяващо се в неиздаване на фискален касов бон за извършена
продажба е достатъчно наличието на продажба и неиздаването на фискалния бон.
Обстоятелството,
че за нарушението към момента на издаване на оспорената заповед не е издадено наказателното
постановление, не представлява отрицателна процесуална предпоставка за налагане
на процесната ПАМ. Съгласно т. 1, б. „а“ на чл. 186, ал. 1 от ЗДДС за
постановяване на оспорената заповед е достатъчно да е констатирано, че не е
налице спазване на реда или начина за издаване на съответен документ за
продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба. Липсва изискване
дори да е налице съставен акт за установяване на административното нарушение.
Достатъчно е да е констатирано неправомерното поведение, визирано в посочената
разпоредба. Административнонаказателното производство и административното по
налагане на ПАМ са самостоятелни и независими. Същите, макар да са породени от
един и същ юридически факт имат самостоятелно съществуване. Това произтича и от
техния характер. ПАМ имат преустановителни, възстановителни или превантивни
функции - в случая процесната ПАМ има за цел да пресече и преустанови
извършването на следващи нарушения и е с превантивна функция, докато с наказателното
постановление се налага административно наказание – наказателните постановления
са актове по прилагане на санкцията на съответната административноправна норма.
ПАМ от своя страна няма санкционен характер. Същата се налага с оглед
обективното извършване на посоченото нарушение, има за цел неговото
преустановяване и превенцията срещу последващи неправомерни деяния. За
настоящото производство е без значение изходът от административнонаказателното
производство, респ. без значение е и дали за вмененото нарушение е налице
влязло в сила наказателно постановление. Материалноправната разпоредба на чл.
186, ал. 1 от ЗДДС не изисква като предпоставка за прилагането й да е
налице стабилизиран правораздавателен акт, установяващ административно
нарушение, обективният състав на което да се вписва в нейната хипотеза. До друг
извод не води и разпоредбата на чл.
187, ал. 4 от ЗДДС, тъй като тази норма е приложима, само когато за
поведението на съответното лице е ангажирана и административнонаказателна
отговорност, като погасяването на тази отговорност чрез изпълнение не води до
отпадане на ПАМ, а до прекратяване на действието й. Доколкото в случая се
установява наличието понастоящем на издадено за процесното нарушение Наказателно
постановление № 454704-F498981/31.07.2019
г. от Началника на отдел „Оперативни дейности“ Варна в ЦУ на НАП, то пред
оспорващия е налице възможност да погаси задължението си по него и да се
прекрати действието на приложената ПАМ. Съдът съобрази, че от извършената
служебно справка в деловодната система на АдмС-Варна се установява, че с влязло
в сила Определение № 1846 от 12.07.2019 г. по частно адм. дело № 1954/2019 г.
на АдмС-Варна е отменено разпореждането по чл. 60, ал. 1 от АПК, с което е
допуснато предварително изпълнение на Заповед № 237-ФК/05.07.2019 г. на Началник
отдел „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП.
Неоснователно
оспорващият поддържа, че налагането на процесната ПАМ не отговаря на целите на
закона. Както се посочи, при установяване на административно нарушение като
процесното – неспазване на реда или начина за издаване на съответен документ за
продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба, органите по
приходите действат в условията на обвързана компетентност и следва да приложат
предвидената за това нарушение ПАМ. Законодателят е преценил, че целите на ПАМ,
посочени в чл. 22 от ЗАНН ще бъдат постигнати именно с налагането на процесната
предвидена в чл. 186, ал. 1, т. 1 от ЗДДС мярка. Като основания за налагане на
въпросната ПАМ законодателят е посочил различни основания/нарушения, като
неиздаването на касов бон е едно от тези основания, предвид преценката на законодателя,
че обществената значимост на процесното административно нарушение, изисква в
условията на обвързана компетентност да се постанови именно ПАМ като въпросната
по делото.
В този смисъл би
могло да се разсъждава по въпроса дали издадената ПАМ е в съответствие с
целите, визирани в чл. 22 от ЗАНН само ако не се установяват по делото фактическите
и правни основания за прилагането на мярката.
Издаденият
акт е мотивиран и по отношение на определения от органа по целесъобразност срок
на ПАМ. С процесната ПАМ се цели предотвратяване на административни нарушения.
При определяне на срока правилно са съобразени тежестта на извършеното
нарушение, последиците от същото, местонахождението на търговския обект – гр.
Варна, свързано със значителен поток от хора, размера на оборота до часа на
проверката, броя на местата в обекта (50 места), наличието на предходно
нарушение на данъчното законодателство с издадено и влязло в сила на 10.08.2016
г. Наказателно постановление № 197449-F208677/14.06.2016 г. на зам. директора
на ТД на НАП Варна, а и това, че следва да се осигури защита на обществения
интерес, като се предотврати възможността за извършване на нови нарушения.
Действително процесните обстоятелства създават предпоставки с това си поведение
дружеството да накърнява обществения интерес и фискалната политика, укривайки
част от продажбите с отражение върху реализираните доходи. Неоснователно
оспорващият поддържа, че не е ясно каква е тежестта на нарушението според
административния орган. Изрично е посочено, че с това нарушение се засяга утвърдения
ред на данъчна дисциплина, който осигурява пълна отчетност на извършените от
лицата продажби и тяхната регистрация, както и последващата възможност за
проследяване на реалните обороти, като извършеното деяние показва поведение на
лицето, насочено срещу установената фискална дисциплина. Именно в това се
състои тежестта на нарушението, а и визирането от административния орган на
последиците от конкретното нарушение. Целта на процесната ПАМ е превантивна - да
се защити общественият интерес, като се предотврати възможността за нови
подобни нарушения от страна на търговското дружество. Следва да се приеме, че
съществува възможност за извършване и на друго нарушение от същия вид и изводът
за наличието на такава възможност съдът намира за мотивиран и фактически обусловен
от конкретните обективни дадености във връзка с неправомерното поведение на
оспорващия по отношение на неиздаването на фискален бон за всяка продажба, на
какъвто извод сочи неиздаването на фискален бон за процесната продажба. Т.е. извежда
се обоснован извод, че търговецът може да извърши друго административно
нарушение.
Срокът на ПАМ се
определя по целесъобразност, като в настоящия случай преценката на органа е
законосъобразна. Определеният срок на процесната по делото ПАМ – 14 дни е към
средния размер, като са изложени доводите, на които се основава извършената
преценка (посочено е, че са съобразени тежестта
на нарушението, целта на закона - да се защитят обществените интереси). Налице
е анализ на конкретни фактически обстоятелства и обективни данни, обусловили
конкретната степен на административна принуда в определения от органа срок. Ясно
в мотивите по отношение на срока на мярката административният орган е посочил,
какво точно е съобразил.
Доколкото ПАМ е
израз на административна държавна принуда, съдът намира, че в конкретния случай
същата е определена във вид и за срок, неограничаващи правата на оспорващото
дружество в степен, надхвърляща тази, произтичаща от преследваната от закона легитимна
цел. Като всяка една ПАМ и процесната рефлектира неблагоприятно на дейността в
случая на търговеца. Въпросните законоустановени цели на ПАМ, визирани в чл. 22
от ЗАНН, не биха могли да бъдат постигнати, ако се отнасят само към конкретното
деяние. Напротив смисълът на закона изисква при прилагане на конкретна ПАМ да
се цели чрез мярката да се осигури правомерно поведение на правните субекти.
Засягането в
случая на правната сфера на оспорващия е съразмерно спрямо преследваната легитимната
цел – предотвратяването и преустановяването на неправомерно спрямо разписаното
в закона поведение, както и за предотвратяване на вредните последици от такова
поведение в защита на обществения интерес, по аргумент от чл. 22 от ЗАНН. В
този смисъл, оспорената заповед, с която е наложена ПАМ е в съответствие с
принципа за съразмерност по чл. 6, ал. 2 от АПК и не противоречи на целта на
закона, независимо, че се отразява неблагоприятно на репутацията на търговския
обект, ще доведе до намаляване на приходите и ще затрудни погасяването на
публичните задължения и изплащането на трудовите възнаграждения на наетите лица
и на други разходи във връзка с дейността. Обстоятелството, че ще намалеят и
приходите към държавния бюджет не следва да се приема, че влияе на постигането
на легитимната цел, в степен, обосноваваща неналагането на процесната ПАМ. В
случая с предвидената от законодателя ПАМ се цели създаването на гаранции за
осигуряване на законосъобразно поведение на оспорващият търговец като стопански
субект, без ПАМ да се приравнява на санкция.
Съгласно чл. 187, ал. 1 ЗДДС при налагане на ПАМ по
чл. 186, ал.1 се забранява и достъпът до обекта, където са установени
нарушенията. Забраната за достъпа до обекта се разпорежда паралелно със запечатване
на обекта, поради което предпоставките за постановената забрана за достъп до
обекта са тези за налагането на ПАМ. Предвид наличието на предпоставките за
прилагане на ПАМ по чл. 186, ал. 1 ЗДДС, то следва да се приеме, че
законосъобразно е постановена на основание чл. 187, ал. 1 ЗДДС и забрана на
достъпа до обекта.
Гореизложеното обосновава извод, че не са налице
отменителни основания по смисъла на чл. 146 АПК, респ. жалбата като
неоснователна следва да се отхвърли, доколкото наложената ПАМ е издадена от
компетентен орган, при спазване на установената форма и
административнопроизводствените правила, постановена е в съответствие с
материалния закон и целта на закона.
При този изход на
спора, съдът намира за основателна претенцията на ответника за присъждане на
разноски за юрисконсултско възнаграждение. Същият е бил представляван по делото
от юрисконсулт, който е представил писмени бележки по делото без да е участвал
в проведените заседания по делото. На основание чл. 143, ал. 3 от АПК и чл. 78,
ал. 8 от ГПК, вр. с чл. 144 АПК, вр. с чл.37 от Закона за правната помощ и
чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, на ответника следва да
бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.
Водим от
гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ оспорването
по жалбата на “ЛУНА 89“ ЕООД с ЕИК *********, с адрес гр. Варна, представлявано
от Д.Б.Д., срещу Заповед за налагане на принудителна административна мярка ПАМ
№ 237-ФК/05.07.2019 г. на Началника на отдел „Оперативни дейности“ в ГД
„Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с която е наложена принудителна
административна мярка – запечатване на търговски обект – кафе-аператив, находящ
се в гр. Варна, ул. „Г. Бенковски“ № 44, стопанисван от оспорващото дружество,
и забрана за достъп до обекта за срок от 14 (четиринадесет) дни.
ОСЪЖДА “ЛУНА
89“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, район
Приморски, ул. Братя Бъкстон № 15, ет. 5, ап. 12, представлявано от Д.Б.Д. да
заплати на НАП направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение
в размер на 100 (сто) лева.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен
срок от съобщението до страните пред Върховен административен съд.
СЪДИЯ: