№ 39604
гр. София, 24.09.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ИВО В. ВЪТЕВ
като разгледа докладваното от ИВО В. ВЪТЕВ Гражданско дело №
20251110110320 по описа за 2025 година
намира, че на основание чл. 140, ал. 3 ГПК следва да съобщи на страните
проекта за доклад по делото:
„Профи Кредит България“ ЕООД е предявило срещу А. Б. Б.
установителни искове с правно основание чл.422 ГПК, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2
ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца
сумата от 240,11 лв., представляваща непогасена главница по Договор за
потребителски кредит № /номер//25.11.2022 г., ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на заявлението – 29.04.2024 г., до
окончателното плащане, сумата от 20,80 лв., представляваща неплатено
договорно възнаграждение за периода от 15.07.2023 г. до 15.10.2023 г., за
които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК от 01.10.2024 г. по ч. гр. д. № 25698/2024 г. по описа на СРС, 51
състав, както и осъдителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415,
ал. 1, т. 3 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК за сумата от 112,21 лв.,
представляваща цена на предоставената услуга „Фаст“ за приоритетно
одобряване на вземането по Договор за потребителски кредит №
/номер//25.11.2022 г., ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на заявлението – 29.04.2024 г., до окончателното плащане.
Ищецът твърди, че на 25.11.2022 г. сключил с ответника Договор за
потребителски кредит № /номер/, по силата на който предоставил в заем на
ответника сумата от 600 лв., която последният се задължил да върне заедно с
уговорената възнаградителна лихва при ГЛП в размер на 40,90% и ГПР в
размер на 48,24% на 11 равни месечни погасителни вноски, платими на 15-о
число на месеца, всяка в размер на 65,23 лв. Излага, че кредитополучателят
избрал и закупил допълнителна незадължителна услуга „Фаст“ за
приоритетно разглеждане на искането на длъжника за отпускане на кредит
срещу възнаграждение в размер на 330 лв., поради което общо дължимата
сума по кредита станала 1 047,52 лв., а общият размер на вноската възлязъл на
96,23 лв. Сочи, че предоставената от кредитора чрез банков превод сума е
изцяло усвоена от ответника на 25.11.2022 г. Излага, че в периода от
16.12.2022 г. до 20.05.2023 г. ответникът е извършил плащания в общ размер
от 722,80 лв., с които са погасени само част от задълженията по договора
(674,40 лв.), включително лихви за просрочие, част от лихви за забава и такси
по Тарифата за извънсъдебно събиране на вземането, като въпреки изтичането
1
на срока на договора процесните задължения останали непогасени.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата
молба, с който оспорва основателността на предявените искове. Оспорва
наличието на облигационно правоотношение с ищеца, дължимостта на
претендираните суми и прави възражение за изтекла погасителна давност на
търсените вземания.
Съгласно чл. 154 ГПК, при предявени искове с правно основание чл.422
ГПК, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК, в тежест на ищеца е да
установи, че между него и ответника е възникнало валидно правоотношение
по договор за потребителски кредит, по което ищецът е предоставил на
ответника посочената сума, а последният се е задължил да я върне в
посочения срок, ведно с уговореното договорно възнаграждение
(възнаградителна лихва) в уговорения размер, заявяването и извършването на
допълнителната услуга, за която е уговорено претендираното възнаграждение.
С оглед наведеното основание за изтекла давност, в тежест на ищеца е да
установи настъпването на обстоятелства, обуславящи основание за спиране
или прекъсване на погасителната давност по смисъла на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД
При установяване на горепосочените обстоятелства, в тежест на
ответника е да установи, че е погасил претендираните вземания.
На основание чл. 146, ал. 2 ГПК съдът указва на ищеца, че не сочи
доказателства за извършване на паричния превод на 25.11.2022 г., както и за
извършване на допълнителната услуга, за която е уговорено претендираното
възнаграждение.
Ищецът е представил към исковата молба писмени доказателства, които
са допустими, относими и необходими за правилното решаване на
повдигнатия пред съда правен спор, поради което следва да бъдат приети като
доказателства по делото.
По делото следва да бъде приложено ч. гр. д. № 25698/2024 г. по описа
на СРС, 51 състав.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, вр. чл. 146, ал. 1 и ал. 2 и чл.
101 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
03.11.2025 г. от 15:00 ч., за което страните да бъдат призовани.
ПРИЕМА представените с исковата молба писмени доказателства.
УКАЗВА на ищеца, че описаният под т. 4 от исковата молба документ
„преводно нареждане документ“ не е фактически представен, както и че ако
иска приемането му като писмено доказателство по делото, следва най-късно
в първото открито заседание да го представи в заверен препис, ведно с 1 бр.
препис за ответника.
ПРИЛАГА по делото ч. гр. д. № 25698/2024 г. по описа на СРС, 51
състав.
Препис от настоящото определение, в което е обективиран проектът на
доклада по делото, да се връчи на страните, а на ищеца да се връчи и препис от
отговора на исковата молба.
УКАЗВА на страните, че могат да уредят спора помежду си чрез
медиация. При постигане на спогодба дължимата държавна такса за
2
разглеждане на делото е в половин размер. Към Софийския районен съд
действа програма „Спогодби“, която предлага безплатно провеждане на
медиация.
УКАЗВА на страните, че:
съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК страната, която живее или замине за повече от
един месец в чужбина е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на
което да се връчват съобщенията - съдебен адресат, ако няма
пълномощник по делото в РБ; същото задължение имат и законният
представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал.
2 когато лицата по ал. 1 не посочат съдебен адресат, всички съобщения се
прилагат към делото и се смятат за връчени;
съгласно чл. 41 ГПК страната, която отсъства повече от един месец от
адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж й е връчено
съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес; същото
задължение имат и законният представител, попечителят и
пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 при неизпълнение на
задължението по ал. 1 всички съобщения се прилагат към делото и се
смятат за връчени;
съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на
юридическо лице, което е вписано в съответния регистър, е последният
посочен в регистъра адрес, а ако лицето е напуснало адреса си и в
регистъра не е вписан новият му адрес, всички съобщения се прилагат по
делото и се смятат за редовно връчени.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3