№ 77
гр. Котел, 09.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КОТЕЛ в публично заседание на трети октомври през
две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Мария В. Грунова
при участието на секретаря Йордан Ив. Кръстев
като разгледа докладваното от Мария В. Грунова Гражданско дело №
20232210100276 по описа за 2023 година
Главният иск е с правна квалификация чл.49, ал.1 от Семейния кодекс
за прекратяване на сключения на 29.09.2022 г. в Кметство село Ябланово
граждански брак между ищцата М. Х. М. и ответника А. М. М. като дълбоко и
непоправимо разстроен, без произнасяне по въпроса за вината. Нямали
родени от брака непълнолетни деца. Твърди, че от месец юни 2023 г. живеят
в състояние на фактическа раздяла, без да поддържат съпружески отношения.
За този период съпрузите се отчуждили и всеки заживял живот, непълно
независим от другия. Счита, че е невъзможно отношенията им да се
нормализират, поради което моли брака да бъде прекратен с развод.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът е подал отговор срещу исковата
молба.
Като сочи, че може би има други основания за прекратяване на брака и
изразява готовност за встъпване в процедура по медиация.
В съдебно заседание ищцата се явява лично и се представлява от адв.
Л. Д. от АК Сливен, която поддържа иска и моли съда да го уважи.
Ответникът не се явява, представлява се от адвокат Д. Д. – АК Сливен.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по
делото доказателства в тяхната съвкупност намира за установено следното :
На 29.09.2022 г. ищцата и ответникът сключи граждански брак в село
Ябланово, община Котел. Бракът бил първи по ред за ищеца и за ответникът.
Проявили се несходства в характерите по между им и не могли да преодолеят
неразбирателствата помежду си. Месец след сключването на брака им
заживели във ФР Германия. През месец юни 2023г. ищцата се установила да
живее при баща си в Р България и от тогава са във фактическа раздяла с
ответника, като преустанови всякакви контакти и оттогава не поддържат
каквито и да било отношения.
1
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена след
съвкупната преценка и анализ на събраните по делото писмени и гласни
доказателства. Съдът се доверява и възприема като достоверни показанията
на свидетелят Х.М.. Макар и показанията на св. Моллов да са обсъдени по
реда на чл.172 от ГПК. Липсват доказателства, които да ги опровергават. Тъй
като се изнасят данни от личния живот на ищцата, е обяснимо показанията да
дават хора от най-близкото ù обкръжение.
Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна съдът
направи следните правни изводи:
Предявеният иск за прекратяване на брака поради настъпило дълбоко
и непоправимо разстройство с правно основание чл.49, ал.3 вр. ал.1 от СК е
основателен и доказан и следва да се уважи. Ищцата доказа с ангажираните
от нея доказателства всички твърденията, наведени с исковата молба, докато
ответникът не представи доказателства за противното. Установи се, че
брачната връзка е доведена до състояние на дълбоко и непоправимо
разстройство и не съществува възможност да бъде заздравена. Израз на
разстройство на брака е фактическа раздяла, през което време както ищцата,
така и ответникът са заживели свой собствен живот, напълно независим от
другия съпруг. Нито ищцата, нито ответникът са направили искане съдът да
се произнесе за вината по реда на чл.49, ал.3 от ГПК, поради което съдът е
ограничен в преценката си само до въпроса дали бракът е дълбоко и
непоправимо разстроен, без да издирва причините за разстройството на
брачните отношения и вината за това. Брачната връзка съществува само
формално, поради което не е полезна нито за съпрузите, нито за обществото.
Съдът приема, че бракът се явява изчерпан от съдържание, между страните е
изчезнало взаимното доверие, уважение, като вместо това са се установили
отношения на пълна отчужденост. От брака няма родени деца, съпрузите
нямат общо семейно жилище, както и придобити недвижими имоти през
време на брака. Всичко като движими вещи, обичайни дарове и пр. е
поделено извънсъдебно. Заявено е желание от ищцата да възстанови
предбрачното си фамилно име, а именно М..
В хода на производството не се направиха искания за присъждане на
разноски. Поради което, съдът не дължи произнасяне в тази насока.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК и съобразно характера на
производството, съдът определя окончателна държавна такса в размер на 50
лева, от които платени от ищцата при предявяване на исковата молба са 25
лева, съгласно чл. 329, ал. 1, изр. 2 ГПК когато няма вина, направените
разноски остават в тежест на всеки от тях, както са ги направили, с оглед
което ответникът следва да бъде осъден също да заплати 25 лева,
представляващи окончателна държавна такса.
Ръководен от гореизложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА на основание чл.49, ал. 3 вр. ал.1 от СК с развод
сключения на 29.09.2022 год. в Кметство село Ябланово, община Котел
2
граждански брак между ищцата М. Х. М., ЕГН **********, с постоянен
адрес село Ябланово, община Котел, ул. Кокиче 2 и ответника А. М. М., ЕГН
**********, с постоянен адрес село Ябланово, община Котел, ул. Кокиче 2,
поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брака, без съдът
да се произнася по въпроса за вината.
ОСЪЖДА А. М. М., ЕГН **********, с постоянен адрес село
Ябланово, община Котел, ул. Кокиче 2, ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на РС Котел окончателна държавна такса в размер
на 25.00 (двадесет и пет) лева.
ПОСТАНОВЯВА След прекратяване на брака М. Х. М., с посочени
данни, да носи предбрачното си фамилно име М..
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред ОС Сливен с въззивна
жалба в двуседмичен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Котел: _______________________
3