№ 1390
гр. Варна, 08.10.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
седми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
Деница Славова
при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова
Сложи за разглеждане докладваното от Деница Славова Въззивно гражданско
дело № 20243100501394 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 09:02 часа се явиха:
Въззивната страна „***“ ЕАД, редовно и своевременно призовано,
представлява се от юрисконсулт А. А., редовно упълномощен и приет от съда
от днес.
Въззиваемата страна М. К. П., редовно и своевременно призован, не се
явява, не се представлява от процесуален представител.
СЪДЪТ докладва постъпила молба с вх. № 24762/04.10.2024 г. от
въззиваемата страна М. П. чрез адв. Р. Ж., с която не възразява по даване ход
на делото. Заявява, че оспорва депозираната въззивна жалба и няма искания
по доказателствата. Прави искане за присъждане на разноски, като представя
списък по чл. 80 от ГПК и доказателства за сторени такива. Изразява
становище по същество на спора, като моли да му бъде предоставен срок за
представяне на писмени бележки.
ЮРИСКОНСУЛТ А.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото,
поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА
1
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК и чл. 274 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 36716/08.05.2024г. от „***“ ЕАД,
ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление ***, срещу РЕШЕНИЕ № 1276
от 12.04.2024. по гр.д. 20223110117050 по описа за 2022 на ВРС, 12 с-в, в
неговата цялост, с което съдът:
ОСЪЖДА „***“ ЕАД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление
*** да заплати на М. К. П., ЕГН:**********, адрес: ***, на осн. чл. 128, т. 2
КТ, вр. с чл. 13, ал. 1, т. 1 от Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата, сумата от 5000,26 лв. -дължимо, но незаплатено
допълнително трудово възнаграждение /бонус/ за 2022 г., представляващо
незаплатената част от възнаграждението изчислено въз основа на приетия със
заповед 246/14.07.2022 г. процент на изпълнение на KPI / key performance
indictors/ в размер на 113,3% - 15 164,07 лв. и реално заплатената сума от 10
163,81 лв., ведно със законната лихва от датата на исковата молба- 29.12.2022
г. до окончателното му изплащане, и
ОТХВЪРЛЯ предявения от „***“ ЕАД, ЕИК: ***, със седалище и адрес
на управление *** иск срещу М. К. П., ЕГН:**********, адрес: *** за
осъждане М. К. П. на заплати „***“ ЕАД на осн. чл.203, ал.2 КТ вр. чл.45 ЗЗД,
сумата от 12430,00 лв.- обезщетение за умишлено нанесени имуществени
вреди от ответника като служител на ищеца като негов работодател,
причинена вследствие на виновно неизпълнение на трудовите функции на
ответника като заемащ длъжността „Ръководител отдел „Човешки ресурси“
изразяващи се в действия по прекратяване на трудовото правоотношение на
„***“ АД със служителката М. Ю. М. на осн. чл.331 КТ, при което на
служителката е заплатено обезщетение от 12430,00 лв. вместо
правоотношение с нея да бъде прекратено на осн.чл.325, т.5 от КТ без да се
заплаща обезщетение, ведно със законната лихва от предявяване на иска –
14.03.2023 г. до окончателното погасяване на главницата.
В жалбата е изложено становище за недопустимост, като постановено по
непредявен иск, а в условията на евентуалност неправилност на обжалваното
първоинстанционно решение поради неправилна правна квалификация на
иска, както и неправилно приложение на материалния закон и процесуалните
правила. Твърди се, че ВРС е направил неправилна оценка на доказателствата
по отделно и в тяхната цялост, като е следвало да приеме, въз основа на факта,
че през юни 2022 г. Д. В. депозира молби за ползване на отпуск от 15-
2
17.06.2022 г. и от 27.06.-08.07.2022 г., разрешен и подписан от М. П., че на
същия му е било известно най-късно на 26.06.2022 г., че титулярът В. се връща
на работа и съответно ще бъде преназначена в „***" ЕООД от 11.07.2022 г.,
поради което правоотношението на М. М. е следвало да бъде прекратено на
основание чл. 325, т. 5 от КТ /без предизвестие и без лична награда от 12430
лева/. Сочи, че изхождайки от трудовите задължения на длъжността -
ръководител на отдел Човешки ресурси е следвало ищецът задължително да
знае служителите, на чиито места има заместващи /и които са в майчинство/,
кога се завръщат на работа. Освен това НЕ е бил длъжен да разреши отпуск на
Д. В.. Посочва се още, че в индивидуалния трудов договор на ищеца е
предвидена само възможността работодателя да предоставя допълни трудови
възнаграждения на служителя, като конкретните условия се определят с
решение на работодателя. Няма вътрешни правила, няма клауза от договора,
гарантираща допълнителен бонус. Твърди се, че оценките на KPI, респ.
процентът, който се определя на служителя за бонуса, е изцяло по преценка на
прекия му ръководител, действащ при оперативна самостоятелност, поради
което не подлежат на съдебен контрол, както и че до 31.07.2022 г., който е
последният работен ден на ищеца М. П. и падежът на задължението за
заплащане на допълнителното трудово възнаграждение, работодателят може
да променя преценката си за размера на неговия бонус. Цитира се практика на
ВКС по приложението на чл. 325, ал. 1, т. 5 от КТ.
Въззивникът моли съдът да отмени първоинстанционното решение и да
постанови друго, с което да отхвърли предявения главен иск на М. К. П.
против „***“ ЕАД и да уважи насрещния иск на „***“ ЕАД против М. К. П..
В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна
М. К. П.. В същото се сочи, че наведените с въззивната жалба доводи и
възражения са неоснователни, а решението е правилно и обосновано. Сочи, че
съдът правилно е приел, че в тежест на ответника е да представи писмени
вътрешни правила за определяне и изменение на процента на изпълнение /KPI
- key performance indicators/, което същият не е сторил. Поради са ангажирани
гласни доказателства - показанията на изпълнителния директор на ответника
относно правилата за определяне на допълнителните възнаграждения.
Съобразявайки тези вътрешни правила и самите твърдения на ответника за
причината за намаляване на допълнителното възнаграждение на ищеца,
правилен е извода, че работодателят не е имал право на намалява определения
3
процент на изпълнение, респ. допълнително възнаграждение. В самия
формуляр за поставяне и определяне на целите е записано /долу в ляво/, че той
е неделима част от трудовия договор и същият е подписан както от
работодателя, така и от работника, което автоматично го причислява към
неотменимо задължение с постоянен характер, определено в ТД. Измененията
на трудовото правоотношение могат да се извършват, но не и едностранно от
страна на Работодателя. Личното желание на групов ръководител, който даже
няма качеството на работодател, не може да е основание за изменение на това
възнаграждение. За работодателя не е съществувала възможността да
коригира вече определения процент на изпълнение и доколкото м.юли 2022 г.
е извън оценявания период. Споделя се извода на съда, че не е допустимо въз
основа на едно и също основание да бъде реализирана двойна отговорност -
един път чрез намаляване на бонуса и втори път чрез реализиране на
имуществената отговорност на работника/служителя. Възприема за
законосъобразни и изводите на съда по отношение на насрещния иск. Сочи
още, че самият свидетел на ответника - Д. С., в показанията си заявява, че е
разпоредил на П. да извърши необходимите действия по отношение
прекратяване на трудовите правоотношения с М. М.. С това показание г-н С.,
опровергава тезата на ответника, че с действията си г-н П. е нарушил
разпоредбата на чл. 203 от КТ, тъй като М. П. не е проявил нито небрежност,
още по - малко умисъл, напротив - той е изпълнил разпорежданията на
висшестоящия си ръководител.
Моли да бъде оставена без уважение въззивната жалба и да бъде
потвърдено първоинстанционното решение.
ЮРИСКОНСУЛТ А.: Запознат съм с доклада, нямам възражения.
Поддържам депозираната въззивна жалба, оспорвам отговора. Нямам
доказателствени искания. Представил съм списък с разноски с въззивната
жалба. Правя възражение за прекомерност на претендираното от насрещната
страна адвокатско възнаграждение. Считам, че не е налице правна сложност за
претендирания размер на адвокатското възнаграждение.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
4
ПРИЕМА И ПРИЛАГА по делото представените от процесуалните
представители на страните списъци с разноските по чл. 80 от ГПК и
доказателствата за извършването им.
СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО
ЮРИСКОНСУЛТ А.: Считам, че първоинстанционното решение е
постановено в противоречие с практиката. Направена е неправилна оценка на
доказателствата по делото, отделно и в тяхната съвкупност. Не са изследвани
съществено материалите по делото, като основно първоинстанционният съд е
омаловажил факта, че през 06.2020 г. Д. В. е депозирала молба за ползване на
отпуск от 27.06. до 08.07.2022 г., ползването на която е разрешено от
ответника М. и същата му е била известна най-малко от 26.06., тъй като
същият се е запознал и е подписал молбата, видно от приложената по делото.
След 27.06. на 01.07. също така, когато е предложил на заместника М.
прекратяване с обезщетение от 12 000 лева, той със сигурност е действал със
знанието, че на 08.07. /петък/ титулярят В. се връща на работа и съответно ще
бъде преназначена в „***“ от 11.07., а правоотношението на М. М. следва да
бъде прекратено на основание чл. 325, т. 5 от КТ без предизвестие и без
въпросната лична награда от над 12 000 лева. Първоинстанционният съд
почти изцяло игнорира и факта на преобразуване на дейността по управление
на човешките ресурси от „***“ в „***“, както и преминаването на много други
дейности от едното дружество в другото. Пределно ясна е логиката и както от
доказателствата в цялост е разкрито еднопосочно, че след като бройките и
повечето служители на изпълнителска дейност просто са прехвърлени от
едното в другото, като предложение за прехвърляне е направено естествено
само на титуляря Д. В., правоотношението със заместничката М. се прекратява
на основание чл. 325, т. 5 от КТ. Реорганизацията е започнала от 01.07.2022 г.,
като някои отдели и служители се преместват в първите една-две седмици,
както в случая с отдел „Човешки ресурси“. Това се доказа със свидетелските
показания на изпълнителния директор, както и на колегите от „Човешки
ресурси“. Респективно не е било нужно да се заплаща награда на заместника
5
на титуляря по договора - госпожа М.. Считам, че по насрещния иск се доказа
безспорно от събраните по делото доказателства, че ответникът не е имал
основание да награди госпожа М. с над 12 000 лева, знаейки, че отпуската по
майчинство на Д. В. е свършила още през 04.2022 г. при изтичането на
двегодишния отпуск за отглеждане на дете. Знаейки, че при предстоящото
преструктуриране, обсъждането е започнало от началото на 2022 г. и
преминаването на дейностите на „Човешки ресурси“ от „***“ Д. В. има
желание да си продължи работата в другото дружество, направено и е
́
предложение да бъде назначена отново в дружеството и същите факти бяха
потвърдени от Е.Н. като свидетел в първоинстанционното производство.
Знаейки, че въпросът с връщането и съответно освобождаването на госпожа
М. е отлаган два пъти, като той лично е разрешил два пъти отпуск, знаейки че
В. е в допълнителен разрешен от него отпуск за периода 15 – 17.06.2022 г.
Относно бонуса, който се твърди, че е намален от първоначалния ищец,
считам, че същият няма задължителен характер. Това се потвърди и от
изпълнителния директор, който беше разпитан в предходната инстанция.
Неговият размер се определя едностранно по преценка на изпълнителния
директор и е бил намален, доколкото при напускането на служителя М. П. е
било установено, че не е изпълнил добросъвестно своите служебни
задължения. Моля да ми бъде предоставен срок за представяне на писмени
бележки. Моля да ни присъдите сторените разноски.
СЪДЪТ дава възможност на страните да представят писмени бележки в
едноседмичен срок, считано от датата на съдебното заседание.
СЪДЪТ обяви, че ще се произнесе с решение в законния срок.
ПРОТОКОЛЪТ е изготвен в съдебно заседание, което приключи в
09:12 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
6