№ 41109
гр. София, 03.10.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в закрито заседание на
трети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско
дело № 20251110141515 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 140 от ГПК.
I.Предявен е установителен иск по чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, във вр. чл. 22 от
ЗПК, от П. П. П. срещу „С“ АД за прогласяване на нищожност на Договор за
потребителски кредит, предоставен от разстояние №11176993/18.07.2024 г., и
осъдителен иск по чл. 55, ал. 1, пр. I oт ЗЗД за заплащане на сумата 688,29 лева –
платена при липса на основание - нищожен Договор за потребителски кредит,
предоставен от разстояние №11176993/18.07.2024 г.
В искова молба са изложени твърдения, че между страните е сключен
договора за кредит при условията на ЗПФУР, който е недействителен като
сключен в нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК - обявеният ГПР не
съответства на действителните разходи по кредита. В ГПР не е включено
неустоечното вземане по чл. 27, ал. 1 от договора. Тази уговорка касае
начисляване на неустойка за недадено обезпечение, съобразно условията на
договора, но не отговаря на предвидените й по закон функции; в т.ч. чрез нея се
заобикаля закона - чл. 16 от ЗПК, противоречи на чл. 33, ал. 1 от ЗПК и
представлява скрита възнаградителна лихва. Ищецът претендира платеното по
договора над дължимата чиста стойност на кредита. Пояснява, че по кредита е
платил на ответника сумата 1488,29 лв. на 07.10.2024 г.
Ответникът оспорва исковете. Твърди, че е налице злоупотреба с права,
тъй като ищецът завел друго дело по идентични съображения по друг договор за
кредит, с цел да генерира съдебни разноски, в т.ч. не е посочена банкова сметка
на ищеца за вземането по осъдителния иск. Прави искане по чл. 213 от ГПК.
Поддържа, че на осн. чл. 26, ал. 4 от ЗЗД нищожността на отделна договорна
клауза не влече недействителност на целия договор, доколкото същият може да
се прилага и без нея, а в конкретния случай неустойката не е основна престация
по договора. Съглашението отговаря на всички изисквания на ЗЗП, ЗПК, ЗПФУР,
ЗЕДЕУУ, а предвид начина на сключването му потребителят е запознат
предварително със съдържанието, доколкото определя условията на усвояване на
заемните средства. Неустойката не е и не следва да се включва в ГПР, тъй като
тя не е част към компонентите му към датата на сключване на договора.
Предвиждането й е съобразено с чл.11, т.18 от ЗПК и следва да се вземе предвид,
че кредитополучателят е разполагал с четиринадесет дни, в които да упражни
правото си на отказ от договора по реда на чл. 29 от ЗПК, информация за което е
получил още със СЕФ, без да е обвързан оспорената неустойка и заплащане на
обезщетения или такси. Уговорката не противоречи на добрите нрави и
1
съответства на критериите, установени в съдебната практика - има
предварително определен начален и краен момент, а начинът на изчисляването
е ясно посочен в договора; длъжникът не е предоставил обезпечение по договора
и за това неизпълнение при което кредиторът има право на тази компенсаторна
неустойка. Ответникът настоява да се съобрази, че ищецът е сключил общо
четири договора, които съдържат уговорка за плащане на неустойка при
непредоставяне на обезпечение по кредита, което непротиворечиво
потвърждавало наличието на достатъчно информация за това какъв би бил
крайният размер на задължението му, съответно е наличие на индивидуално
договаряне при използване многократно един вид кредитен продукт и
запознаване с условията му. Не оспорва, че е получил сумата 1488,29 лв., но с
оглед действителността на съглашението има право да я задържи.
При служебно извършена проверка настоящият съдебен състав установи,
че по описа на СРС действително са образувани от ищцовата страна цитираните
в отговор на искова молба гр. дела, а изложените фактически твърдения за
възникване на спорното материално право са идентични на тези на разглеждания
в настоящото производство правен спор. Страните са едни и същи, и съдът
приема, че е осъществена хипотезата на чл. 213 oт ГПК.
II. С искова молба, по която е образувано гр. дело №34914/2025 г., СРС, е
предявен установителен иск по чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, във вр. чл. 22 от ЗПК, от П.
П. П. срещу „С“ АД за прогласяване на нищожност на Договор за потребителски
кредит, предоставен от разстояние с № 1218331/03.12.2024 г.
В искова молба са изложени твърдения, че между страните е сключен
договора за кредит при условията на ЗПФУР, който е недействителен като
сключен в нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК - обявеният ГПР не
съответства на действителните разходи по кредита. В ГПР не е включено
неустоечното вземане по чл. 29, ал. 1 от договора. Тази уговорка касае неустойка
за недадено обезпечение, съобразно условията на договора, но не отговаря на
предвидените й по закон функции; в т.ч. чрез нея се заобикаля закона - чл. 16 от
ЗПК, противоречи на чл. 33, ал. 1 от ЗПК и представлява скрита възнаградителна
лихва.
Ответникът оспорва искова. Поддържа, че на осн. чл. 26, ал. 4 от ЗЗД
нищожността на отделна договорна клауза не влече недействителност на целия
договор, доколкото същият може да се прилага и без нея, а в конкретния случай
неустойката не е основна престация по договора. Съглашението отговаря на
всички изисквания на ЗЗП, ЗПК, ЗПФУР, ЗЕДЕУУ, а предвид начина на
сключването му потребителят е запознат предварително със съдържанието,
доколкото определя условията на усвояване на заемните средства. Неустойката
не е и не следва да се включва в ГПР, тъй като тя не е част към компонентите му
към датата на сключване на договора. Предвиждането й е съобразено с чл.11,
т.18 от ЗПК и следва да се вземе предвид, че кредитополучателят е разполагал с
четиринадесет дни, в които да упражни правото си на отказ от договора по реда
на чл. 29 от ЗПК, информация за което е получил още със СЕФ, без да е обвързан
оспорената неустойка и заплащане на обезщетения или такси. Уговорката не
противоречи на добрите нрави и съответства на критериите, установени в
съдебната практика - има предварително определен начален и краен момент, а
начинът на изчисляването е ясно посочен в договора; длъжникът не е
предоставил обезпечение по договора и за това неизпълнение при което
кредиторът има право на тази компенсаторна неустойка. Ответникът настоява да
се съобрази, че ищецът е сключил общо четири договора, които съдържат
уговорка за плащане на неустойка при непредоставяне на обезпечение по
кредита, което непротиворечиво потвърждавало наличието на достатъчно
информация за това какъв би бил крайният размер на задължението му,
2
съответно е наличие на индивидуално договаряне при използване многократно
един вид кредитен продукт и запознаване с условията му.
III.Съдът, на осн. чл. 146, ал. 1, т. 3-4 от ГПК, обявява за безспорно и
ненуждаещо се от доказване, че 1) ищецът, като кредитополучател, и
ответникът, като кредитодател, са сключили Договор за потребителски кредит,
предоставен от разстояние №11176993/18.07.2024 г., в изпълнение на който
ищецът е заплатил на ответника сумата 1488,29 лв., аритметично, ако стойността
на неустойката по чл. 27 от договора се включи в ГПР по Договор за паричен
заем, то същият ще надвиши 50 %; 2) ищецът, като кредитополучател, и
ответникът, като кредитодател, са сключили Договор за потребителски кредит,
предоставен от разстояние с № 1218331/03.12.2024 г., аритметично, ако
стойността на неустойката по чл. 29 от договора се включи в ГПР по Договор за
паричен заем, то същият ще надвиши 50 %.
IV.В доказателствена тежест на ищеца по искoвете с правно основание чл.
26, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 22 от ЗПК е да установи пълно и главно съдържанието на
съответния договор, вкл. клаузата, която оспорва, и съответно че договорът и/или
уговорката е недействителен по изложените в искова молба твърдения. В случай
че тези обстоятелства бъдат доказани, ответникът следва да установи, че
оспорените клаузи са уговорени индивидуално.
За да възникне правото на парично вземане по иск по чл. 55, ал. 1, пр. I от
ЗЗД необходимо е да се установи, че 1/процесната сума е излязла от
патримониума на ищеца; 2/тя е постъпила в имуществения комплекс на
ответника; и 3/това разместване на блага от имуществото на ищеца в
патримониума на ответника е без правно основание/ не е бил налице годен
юридически факт/. В доказателствена тежест на ищеца е да установи първите
две предпоставки, а ответникът следва да установи, че за него съществува правно
основание да задържи полученото; евентуално, че го е върнал, за което се указва,
че не сочи доказателства.
V.Представените от страните документи са допустими и относими.
Предвид изложеното и на основание чл. 140, ал. 1 и ал. 3 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
СЪЕДИНЯВА, на основание чл. 213 от ГПК, производството по гр. дело
№34914/2025 г. по описа на СРС, 28 с-в, в едно ОБЩО ПРОИЗВОДСТВО по гр.
дело №41515/2025 г. по описа на СРС, 50 с-в.
ДА СЕ ИЗИСКА гр. дело №34914/2025 г. по описа на СРС, 28 с-в,и с
писмото ВРЪЧИ препис от настоящото определение; и ДА СЕ ПРИЛОЖИ по
настоящото дело. Всички съдебни книжа постъпили след фактическото
прилагане на делата да се пришиват занапред към гр. дело №41515/2025 г. по
описа на СРС, 50 с-в.
ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ Искова молба вх. №255521/24.07.2025 г. по
описа на СРС.
УКАЗВА на ищеца, в едноседмичен срок от получаване на настоящото
разпореждане, да представи доказателства за представителна власт -саморъчно
подписано от упълномощителя пълномощно или такова с електронен подпис на
упълномощителя и квалифицирано електронно удостоверение за време, на адв.
Г., или по реда на чл. 183 , ал. 2 от ГПК – заверен с КЕП електронен образ на
пълномощното, или изрично със саморъчен подпис да потвърди действията на
адвоката по подаване на исковата молба, или я приподпише, доколкото в
представеното по делото представлява електронно създадено и не в цялост
3
графично изображение на параф; И посочи по делото банкова сметка или друг
начин за плащане на паричното вземане по осъдителния иск, на осн. чл. 127, ал.
4 от ГПК.
УКАЗВА на ищеца, че при неизпълнение на указанията в цялост и в срок
искова молба подлежи на връщане, на осн. чл. 129, ал. 2, вр.ал.1, вр. чл. 127 и чл.
128 от ГПК.
ПРИЕМА проект за доклад по делото, съобразно обстоятелствената част
на определението.
УКАЗВА на страните да изложат становището си по дадените указания и
проект за доклад по делото, както и да предприемат съответните процесуални
действия в срок най-късно в насроченото открито съдебно заседание. Ако в
изпълнение на предоставената им възможност страните не направят
доказателствени искания, те губят възможността да сторят това по-късно, освен
в случаите по чл. 147 от ГПК.
ДОПУСКА за приемане представените по делото, вкл. по съединеното гр.
дело №34914/2025 г., документи като писмени доказателства.
УКАЗВА на страните, че съгласно чл. 237 ГПК, когато ответникът признае
иска, по искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение
съобразно признанието, както и че признанието на иска не може да бъде оттеглено.
Съгласно чл. 238 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата
молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за
разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска. Ответникът може да
поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или постановяване на
неприсъствено решение срещу ищеца, ако той не се яви в първото заседание по делото,
не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на
делото в негово отсъствие. Неприсъственото решение не подлежи на обжалване.
НАПЪТВА страните за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност, а именно: медиация и други способи за доброволно уреждане
на спора, като им УКАЗВА, че: 1. При приключване на делото със спогодба на
основание чл. 78, ал. 9 ГПК половината от внесената държавна такса се връща на
ищеца и че съгласно чл. 234, ал. 3 от с.з. съдебната спогодба има значението на влязло
в сила решение и не подлежи на обжалване пред по-горен съд; 2. Медиацията е
доброволна и поверителна процедура за извънсъдебно разрешаване на спорове, при
която трето лице – медиатор помага на страните сами да постигнат споразумение.
Съгласно чл. 18, ал. 1 Закона за медиацията споразумението има силата на съдебна
спогодба и подлежи на одобрение от районните съдилища в страната. Списък на
медиаторите по Единния регистър е общодостъпен на интернет-сайта на Министерство
на правосъдието. Към Софийски районен съд действа Програма „Спогодби”, която
предлага безплатно провеждането на медиация и е отворена за всички страни по
висящи граждански дела в СРС. Информация за Програма „Спогодби” можете да
получите в Центъра за спогодби и медиация в гр. София, бул. „Цар Борис ІІІ” № 54, ет.
2, ст. 204, тел.02/ 8955423; ел. адрес: ********@***.*******.
УКАЗВА на страните, че ако неоснователно причинят отлагане на делото,
понасят независимо от изхода му разноските за новото заседание и заплащат глоба на
основание чл. 92а ГПК в размерите по чл. 91 от ГПК.
УКАЗВА в случай на документи, които са подадени по електронен път, за
преписите им предварително ДА се внесе дължимата държавна такса по чл. 23, т. 3 от
ТДТГПК, във вр. чл.102з, ал. 3 от ГПК. При неизпълнение се носи отговорност по чл.
77 от ГПК.
УКАЗВА в случай на документи, които са подадени по електронен път да са
подписани с квалифициран електронен подпис, а ако са електронен образ на хартиен
носител в заверен електронен образ с удостоверително изявление "Вярно с оригинал"
и квалифициран електронен подпис, на осн. чл. 183, ал. 2 от ГПК.
4
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
03.11.2025 година от 09,15 часа, за които дата и час да се призоват страните чрез
пълномощник.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от определението на страните, като на ищеца и
преписи от отговори на искова молба, с приложения, чрез ССЕВ/по реда на чл.
41а, ал. 2 от ГПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5