О П
Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер
Година 24.03.2016 Град
С.З.
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На двадесет и четвърти март Година
2016
в закрито съдебно заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. Р.
Секретар:
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдията Р.
гражданско дело номер 2390 по описа за 2014 година и за да се произнесе взе
предвид следното:
По делото е постъпила молба,
поправена с молба от 21.03.2016 г., от вещото лице Р.Л.П., да му бъдат издадени
изпълнителни листове срещу ищеца А.Т.А. за невнесената от него разлика от 60
лева и срещу ответника М.Т.А. за невнесената от него разлика от 110 лева до пълния
размер на определеното от съда възнаграждение за това вещо лице, въз основа на
влязлото в сила протоколно определение на съда постановено в публично съдебно
заседание на 21.10.2015 г. по делото.
Съдът, след като се запозна с
данните по делото, намери, че молбата е основателна. Според нормата на чл. 77 ГПК, когато страната остане задължена за разноски, съдът издава определение за
принудителното им събиране.
В случая с влязлото в сила протоколно
определение от 21.10.2015 г. по делото, съдът е определил на вещото лице Р.Л.П.
възнаграждение в размер на 220 лева за изготвяне на заключението по назначената
по делото съдебно – техническа експертиза. Със същото определение съдът е
задължил ищеца да довнесе в едноседмичен срок от постановяването му по сметка
на съда невнесената от него разлика от 60 лева, а ответникът е задължил да
довнесе в същия срок по сметка на съда припадащата му се разлика от 110 лева до
пълния размер на определеното от съда възнаграждение за същото вещо лице и страните
да представят в същия срок по делото документите, удостоверяващи внасянето й.
Този срок е изтекъл на 28.10.2015 г. Въпреки това до момента ищецът и ответникът
не са представили по делото документи да са внесли дължимите се от тях посочени
разноски за вещото лице.
При тези обстоятелства, съдът
намери, че е налице хипотезата на чл. 77 ГПК. Ищецът и ответникът са останали
задължени за горепосочените разноски, представляващи определени от съда и
невнесени от тях припадащи им се части от възнаграждението за посоченото вещо
лице. Следователно, молбата на последното за издаване на изпълнителен лист срещу
всеки от тях за принудителното им събиране, се явява основателна и следва да
бъде уважена (чл. 77 и чл. 408, ал. 2 ГПК).
Воден от горните мотиви, Старозагорският
районен съд
О
П Р Е
Д Е Л И:
ОСЪЖДА
А.Т.А., с ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на вещото лице Р.Л.П., с ЕГН **********,
с адрес *** -, сумата от 60 лева разноски по делото.
РАЗПОРЕЖДА
да се издаде в полза на молителката Р.Л.П. отделен изпълнителен лист за тази присъдена
й с определението сума срещу длъжника А.Т.А., като за издаването му се направи
надлежна бележка върху последното.
ОСЪЖДА
М.Т.А., с ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на вещото лице Р.Л.П., с ЕГН **********,
с адрес *** -, сумата от 110 лева разноски по делото.
РАЗПОРЕЖДА
да се издаде в полза на молителката Р.Л.П. отделен изпълнителен лист за тази присъдена
й с определението сума срещу длъжника М.Т.А., като за издаването му се направи
надлежна бележка върху последното.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъде обжалвано
с частна жалба пред Старозагорския окръжен съд в двуседмичен срок, който за
молителката тече от връчването му, а за длъжниците - от датата на връчване на поканите
за доброволно изпълнение от съдебния изпълнител.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: