РЕШЕНИЕ
№ 263 / 14.11.2019г. ,
град Карнобат
В ИМЕТО НА НАРОДА
КАРНОБАТСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД І граждански състав
На
двадесет и втори октомври, през две хиляди и деветнадесета година
В публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Татяна Станчева
Секретар: Веска Христова
като разгледа докладваното от съдия Т.Станчева
гражданско дело номер
180 по описа за 2019 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по исковата молба на М.Р. А.,
ЕГН: ********** с адрес: *** чрез пълномощник - адвокат К.К. *** против:
Т.С.Р. с ЕГН: **********, с адрес: ***, с която е предявен положителен
установителен иск, за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца
сумата от 5000 лева, ведно със законната лихва върху сумата, считано от
21.11.2018г. до окончателното плащане, за която сума ищецът
се е снабдил със заповед за изпълнение № 890/23.11.2018г. по ч.гр. дело №
1359/2018г. по описа на Районен съд Карнобат.
Ищецът основава исковите си претенции на следните фактически твърдения,
изложени в обстоятелствената част на исковата молба:
Твърди се в исковата молба, че в началото на м.декември 2017г. ищцата А.
и съпругът ѝ Р.А. А. постигнали устна уговорка с ответника Р. да закупят
от него животни –крави и телета. Според ищцата уговорката била продажбата да се
осъществи през м.март 2018г. продажната цена за стадото била 30000 евро. А. заминала за Германия. Страните
провеждали разговори и ответникът Р. поискал да получи от купувачите сумата от
5000 лева за да бъде сигурен че ще бъде осъществена сделката, така като са се
уговорили. На 19 и 20 декември 2017г. А. превела по банкова сметка ***. В
средата на м.март 2018г. била проведена среща, при която ищцата А. уведомила
ответника, че до края на м.март ще му плати сумата от 15000 евро, а до края на
м.май 2018г. останалата сума. Р. не се съгласил да сключи сделката и да продаде
животните при тези условия. С допълнителна молба от 05.03.2019г. процесуалният
представител на ищцата допълва, че договорът между страните е устен и сумата
получена от Р. чрез превод по банковата му сметка се явява капаро.
В срока за отговор по чл.131 от ГПК, ответникът Р. оспорва иска като
неоснователен. Твърди, че е обявил стадото животни за продажба и имал
потенциални купувачи от цялата страна. По телефона му се обадил и Р. А./съпруг
на ищцата/ от Германия и заявил, че иска да купи стадото. През м. октомври
2017г., страните се уговорили А. да купи стадото крави за сумата от 60000 лева
до края на 2017г., но впоследствие ищцата и съпругът ѝ няколкократно
отлагали плащането. През м.април 2018 година ищцата и съпругът ѝ посетили
ответника в гр.Сунгурларе и отправили предложение към ответника за плащане на
цената на животните на части. Купувачите предложили на ответника да му платят сумата
от 15000 лева, той да им предаде правото на собственост на стадото, а купувачите
на по-късен етап да му платят 40000 лева, което предложение ответникът не приел. Признава
се от ответника, че е поискал капаро от 5000 лева и е получил сумата от 2500 евро от ищцата,
като капаро. Отказал да връщането на капарото, тъй като продажбата не била
осъществена по вина на ищцата А. и нейният съпруг, съгласно постигната
уговорка.
Страните ангажират доказателства и претендират разноските по делото.
С
определение № 1646/10.09.2019г. по ч.гр.дело № 1308/2019г. на Бургаски окръжен
съд е прието че исковите претенции са допустими, като фактите на които ищецът
основава претенцията си съответстват на посочените в заявлението по чл.410 от ГПК, поради което настоящият състав на съда не дължи произнасяне относно
допустимостта на иска.
Съдът,
като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото
доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Предявени
са обективно кумулативно съединени искове с правно основание по чл.422 във вр.
чл.415 от ГПК във чл. 55, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл. 86, ал.1 ЗЗД.
В
о.с. заседание адвокатският представител на ищеца въведе нови твърдения, различни
от изложените в исковата молба факти, че процесната сума е преведена от ищцата
на ответника като заем, които са недопустими, като водещи до промяна на вече наведените
с исковата молба фактически твърдения.
В
първото съдебно заседание адвокатският представител на ищцата направи оттегляне
на исковата претенция за разликата от 4963,83 до претендираната 5000 лева и
предявеният иск е за сумата от 4963,83 лева. Направеното изменение на иска беше
прието от съда.
По
делото бяха разпитани свидетели на ищцовата и ответната страна.
Съдът
не кредитира показанията на св. Р.А. А., като непоследователни и противоречиви.
Същият е съпруг на ищцата и е заинтересован от изхода на спора
От
свидетелските показания на В.М.Р. става ясно, че Р. А. и Т.Р. са го посетили през есента на 2017г.
за изготвяне на договор за продажба на
стадото. Пред свидетеля страните са заявили, че са постигнали уговорка А. да
купи животните до края на 2017г. Уговорената продажна цена била в размер на 65000
лева, платима наведнъж, като от тази
сума следвало да бъде приспаднато уговореното между страните капаро в размер на
5000 лева, които купувачът нямал в момента.
Съдът кредитира
показанията на свидетеля, тъй като същия е без родство със страните, не е
заинтересуван от изхода на спора и има преки впечатления от събитията, за които
е разпитан.
Свидетелските
показания на св.С.Н.К. не водят до изясняване на фактите по делото, тъй същата
не е пряк свидетел на сключването на договора за продажба и постигнатите
уговорки между страните.
Основен
спорен въпрос за страните по делото е дали между същите е бил сключен устен
договор за покупко-продажба на стадо крави и дали заплатената от ищцата сума в
размер на 4963,83 лева представлява капаро по договора.
Преценка за наличието или липсата на сключен
между страните неформален договор за покупко-продажба на животните, следва да
се извърши както от направените от страните изявления в исковата молба и в отговора
по нея, така и с оглед на разпитаните свидетели.
Съдът приема,
че между страните е бил налице устен договор за продажба. Съгласно чл. 14, ал.1 от ЗЗД договорът се счита за сключен когато приемането достигне до
предложителя. В конкретния казус приемането от страна на ищцовата страна,
купувач по сделката е достигнало до предложителя /продавача/ още през есента на
2017г. Плащането на сумата от 4963,83 лева като капаро е служила за
доказателство за сключения договор. Още в исковата си молба вх. № 694/07.02.2019г., ищцата твърди, че
първоначално тя и съпругът ѝ са се уговорили с ответника да закупят
стадото от животни за сумата от 30000 евро и тя е превела сумата от 5000 лева
по искане ответника Р., за да бъде той сигурен, че сделката ще бъде извършена
така както са се уговорили, т.е. налице е хипотезата на чл. 93 ал.1 от ЗЗД,
съгласно която задатъкът служи за доказателство, че е сключен договорът и обезпечава
неговото изпълнение. Уговорената цена не е платена от купувачите с срок, поради
продавачът е задържал капарото.
Предявеният иск е неоснователен.
Ищцата А. не проведе успешно пълно,
главно и пряко доказване, за установяване твърдените от нея факти, че страните
са се уговорили плащането по договора да бъде изпълнено на части. Страните
са заявили пред св.Ралчев, че уговорената продажна цена е 65 000 лева, която
купувачите следвало да платят наведнъж до края на 2017г., като сумата от 5000
лева била уговорена като капаро. Очевидно е, че устният договор за между
страните е бил развален, по вина на купувачите които не са изпълнили
задължението си и са поискали разсрочено плащане. Искането цената да се плати
разсрочено се явява изменение на договора за продажба. Това предложение не е
било прието от продавача, с оглед на което на основание чл.93, ал.2 от ЗЗД
последният има право да задържи задатъка.
При този изход от спора, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, в тежест на ищеца
следва да бъдат възложени направените от ответника разноски в размер на 500
лева за ангажирания от него адвокат.
Мотивиран от гореизложеното, Карнобатският районен съд
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ ИСКА на М.Р. А., ЕГН: ********** с адрес: *** чрез адвокат К.К. *** против:
Т.С.Р. с ЕГН: **********, с адрес: ***, с правно основание по чл.422 във вр.
чл.415 от ГПК, във вр. чл. 55, ал.1 от ЗЗД, за признаване за установено по отношение на ответника, че дължи на
ищеца сумата от 4963,83 лева, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от 21.11.2018г. до окончателното плащане,
на отпаднало основание, за която сума ищецът се е снабдил със заповед за
изпълнение № 890/23.11.2018г. по ч.гр. дело № 1359/2018г. по описа на Районен съд,
като неоснователен.
ОСЪЖДА М.Р. А., ЕГН: ********** с адрес: ***
да плати на Т.С.Р. с ЕГН: **********, с адрес: *** направените по делото
разноски в размер на 500 лева.
Решението
подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: