Протокол по дело №142/2023 на Окръжен съд - Сливен

Номер на акта: 222
Дата: 29 юни 2023 г. (в сила от 29 юни 2023 г.)
Съдия: Мария Янева Блецова Калцова
Дело: 20232200500142
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 26 април 2023 г.

Съдържание на акта

ПРОТОКОЛ
№ 222
гр. Сливен, 28.06.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми юни през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Надежда Н. Янакиева
Членове:Мария Ян. Блецова Калцова

Стефка Т. Михайлова Маринова
при участието на секретаря ЕЛЕНА Г. ХРИСТОВА
Сложи за разглеждане докладваното от Мария Ян. Блецова Калцова
Въззивно гражданско дело № 20232200500142 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 10:30 часа се явиха:
Въззивникът Д. С. И., редовно призован, не се явява. Представлява се от
представител по пълномощие адв.Д. С., редовно упълномощен.
Въззиваемата Г. С. Д., редовно призована, не се явява. Представлява се
от представител по пълномощие адв.Е. М., редовно упълномощен.
АДВ.С.: Да се даде ход на делото
АДВ.М.: Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че няма процесуална пречка за даване ход на делото
поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД на същото и го докладва.
Производството е въззивно и се движи по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Депозирана е въззивна жалба от адв.Д. С., процесуален представител на
Д. С. И., против решение № 86/03.02.2023 г. по гр.д. №
20212230101305/2021г. на РС – Сливен, с което са били отхвърлени
предявените от въззивника против Г. С. Д. искове с правно основание чл. 108
ЗС във вр. с чл.79 от ЗС за признаване за установено, че въззивникът е
собственик по давност на недвижим имот, представляващ ***, находящо се в
1
*** и за осъждане на възззиваемата Д. да му го предаде; чл. 108 ЗС във вр. с
чл.79 от ЗС за признаване за установено, че въззивникът е собственик по
давност на реално определена част /само таванско помещение/ от жилищен
имот представляващ АПАРТАМЕНТ, находящо се в ***, с площ от 97.20
кв.м., ведно с прилежащо избено помещение /№6/ и таванско помещение №
/6/ и за осъждане на въззиваемата Д. да му го предаде; чл. 108 ЗС във вр. с
чл.79 от ЗС за признаване за установено, че въззивникът е придобил и е
притежавал вещно право на безвъзмездно ползване върху недвижим имот,
представляващ ***, като самостоятелен обект или като реална част, което се
намира в *** и за осъждане на въззиваемата Д. да предаде държането на
обекта; чл.31, ал.2 от ЗС за осъждане на въззиваемата Д. да му заплати сумата
от 4800.00лв., представляваща обезщетение за лишаване от право на ползване
на имота за периода от 10.03.2020г. до 12.04.2021г.
Моли се, ако съдът не върне делото на първа инстанция поради
допуснати съществени процесуални нарушения, да назначи повторна съдебно
– оценителна експертиза, която да отговори на въпроса каква е средната
пазарна наемна цена за процесното помещение. Същата била допусната с
протоколно определение от 24.01.2022г., но не била извършена пред първа
инстанция. Моли се производството по делото да бъде спряно на основание
чл.229, ал.1, т.1 от ГПК, ( по съгласие на страните). Моли се, обжалваното
решение да бъде отменено поради допуснати съществени процесуални
нарушения и да бъде върнато за повторно разглеждане от
първоинстанционния съд. Ако делото не бъде върнато на първа инстанция се
иска съдът да отмени обжалваното решение и в условия на евентуалност да
бъде уважен искът по чл. 108 ЗС във вр. с чл.79 от ЗС за признаване за
установено, че въззивникът е собственик по давност на недвижим имот
представляващ ***, находящо се в *** и за осъждане на възззиваемата Д. да
му го предаде; искът по чл. 108 ЗС във вр. с чл.79 от ЗС за признаване за
установено, че въззивникът е собственик по давност на реално определена
част /само таванско помещение/ от жилищен имот представляващ
АПАРТАМЕНТ , находящо се в ***, с площ от 97.20 кв.м., ведно с
прилежащо избено помещение /№6/ и таванско помещение № /6/ и за
осъждане на въззиваемата Д. да му го предаде; искът по чл. 108 ЗС във вр. с
чл.79 от ЗС за признаване за установено, че въззивникът е придобил и е
притежавал вещно право на безвъзмездно ползване върху недвижим имот
2
представляващ ***, като самостоятелен обект или като реална част , което се
намира в *** и за осъждане на въззиваемата Д. да предаде държането на
обекта и по чл.31, ал.2 от ЗС за осъждане на въззиваемата Д. да му заплати
сумата от 1200.00лв., представляваща обезщетение за лишаване от право на
ползване на имота за периода от 10.03.2020г. до 12.04.2021г. ( частичен от
първоначалния иск). Направено е възражение за прекомерност на заплатеното
адвокатско възнаграждение от насрещната страна. Няма претенции за
заплащане на разноски.
В срока по чл. 263 ал.1 от ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба
от адв.М., пълномощник на Г. С. Д., с който жалбата е оспорена като
неоснователна.
Въззиваемата страна заявява несъгласие за спиране производството по
делото. Моли се въззивната жалба да не бъде уважавана, да се потвърди
обжалваното решение и да се присъди адвокатско възнаграждение, което е за
четири иска и при наличието на фактическа и правна сложност. Страната не е
направила доказателствени искания.
С определение № 258/16.05.2023г., постановено в закрито заседание,
съдът е извършил доклад на въззивната жалба и отговора на същата, което
определение е връчено на страните. Със същото определение съдът е
отхвърлил доказателствените искания на въззивната страна за допускане на
повторна съдебно – оценителна експертиза като недопустими, както и
искането за спиране на производството по делото на основание чл.229, ал.1,
т.1 от ГПК.
Съдът докладва, че след призоваване на страните по делото е постъпило
становище по отговора на въззивната жалба на ответника от въззивника Д. С.
И.. В становището въззивникът И. изразява своето отношение към
депозирания отговор на въззивната жалба и за това колко този отговор
съдържа неоснователни твърдения. Въззивникът отново е изложил своята
гледна точка за това защо счита, че в последното с.з. пред РС Сливен съдът е
процедирал процесуално неправилно, като не е отложил делото за гледане в
друго с.з., посочил е, че той самият не е адвокат, заболяването му не е
позволявало да управлява автомобил, делото е от съществено значение за
него и не е могъл да си позволи да се яви по него без пълномощника си и
неподготвен. Счита, че като е дал ход на делото първоинстанционният съд е
3
допуснал съществено процесуално нарушение, като му е било нарушено
правото на защита. В становището си въззивникът е изложил своята гледна
точка за събитията, предхождащи предявяването на исковата молба за това,
че въззиваемата по скрит начин е била надарена от своя баща за това, че тя не
е полагала необходимите грижи за него, за това, че той самият се чувствал
обиден от начина, по който е била прехвърлена собствеността на неговата
сестра. Жалбоподателят също изразява становище, че при постановяване на
решението си съдът следва да вземе предвид изказаната от вещото лице
инж.Щ. теза за това, че таванското помещение може да бъде обособено в
самостоятелен обект и да се отрази в решението.
Становището на въззивника кореспондира с фактите и с тезите
заложени във въззивната жалба, която съдът е докладвал с определението си
от 16.05.2023г. Страната моли съдът да приеме като доказателство към делото
молба от 03.05.2023г. за спиране на открита процедура по заявление за
издаване на разрешение за строеж по чл.147а от ЗУТ за преустройство на ***
в жилище. Освен това моли да бъде приета като доказателство молба за
издаване на съд удостоверение становище от 03.05.2023г. до гл.архитект на
Община Сливен както и заявление за издаване на разрешение за строеж от
24.04.2023г., подадено от жалбоподателя Д. И., ведно с приложената към него
скица.
Съдът докладва, че на 23.06.2023г. е постъпила молба от въззивника И.,
с която се иска съдът да приеме ново доказателство и допълнително
становище към т.4 по отговора на въззивната жалба на ответника. Представя
се извлечение от протокол от заседание на ОбЕСУТ от 26.05.2023г. по
разработка № 32 на арх.Д. за комплексна оценка по молбата на Д. И. за
издаване на съдебно удостоверение и становище във връзка със заявление за
издаване на разрешение за строеж по чл.147а от ЗУТ. Страната посочва в
молбата си, че с този документ се удостоверява възможността за обособяване
на самостоятелен обект ателие на таванско помещение към ап. № 6 на ***
обект с идентификатор *** по КК.
Страната отново е заявила в молбата си да се кредитира експертизата на
инж. Щ., както и новопредставените документи.
Съдът връчи преписи от същите на адв.М..
АДВ.С.: Поддържам въззивната жалба. Нямам възражения по доклада.
4
Доверителят ми не ме е уведомил за последната подадена от него молба.
Моля да се запозная, тъй като и аз щях да представям.
Съдът предостави на адв.С. възможност да се запознае с молбата.
АДВ.С.: След като се запознах с молбата виждам, че доверителят ми не
е представил първа страница на този документ все пак аз ще го представя с
копие за насрещната страна. Считам че това представлява новосъздаден
документ по смисъла на чл.147 ГПК и следва да бъде приет.
АДВ.М.: Поддържам отговор на въззивната жалба. Нямам възражения
по доклада. По представените писмени доказателства се противопоставям. На
първо място защото е налице преклузия, на второ място, считам че не следва
това да се считат за нововъзникнали обстоятелства действията на въззивника
с изваждането на тези документи, тъй като същият не може да се легитимира
като собственик, за да му бъдат издадени такива разрешения. Делото е
именно за това да се установи кой е собственика на частта от процесния имот,
следователно само там подадени едни молби и образувани някакви преписки
или т.нар. разработка № 32 нито може да даде някакви права на един
собственик, нито той може да докаже, че е собственик и това по някакъв
начин да повлияе на хода на делото. Моля съда да не приема тези
доказателства. Нямам искания.
Съдът намира, че следва да уважи доказателствените искания на
въззивната страна за приемане на писмени доказателства, представени пред
настоящата инстанция, тъй като всички документи, които се иска да бъдат
приети като доказателства по делото са съставени и касаят действия, които са
извършен след последното с.з. пред РС. По отношение на това те по какъв
начин ще повлияят на спора съдът ще се произнесе с акта си по същество.
Предвид изложеното и на основание чл.157 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като доказателства по делото представените със
становище по отговор на въззивна жалба на ответника писмени доказателства,
а именно молба до Община Сливен вх.№ 9400-9105/03.05.23г.; молба за
съдебно удостоверение до Община Сливен вх.№ 9400-9104/03.05.23г.;
заявление за издаване на разрешение за строеж от Община Сливен вх.№ 9400-
8415/24.04.2023г. и скица към нея, както и Документация за обект
5
преустройство на *** в жилище с възложител Д. И. от м.април 2023г.
АДВ.С.: Не знам защо в документа наименуван Документация е отразен
гр.Карнобат, но е разглеждан в Сливен, и от печата е видно, че е издаден от
архитекта на Община Сливен.
СТРАНИТЕ: Нямаме други доказателствени и процесуални искания.
Тъй като няма направени нови доказателствени или процесуални
искания, съдът намира делото за изяснено от фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИКЛЮЧВА съдебното дирене.
ДАВА ХОД на съдебните прения.
АДВ.С.: Уважаеми окръжни съдии, моля да постановите решение, с
което да уважите подадената въззивна жалба на основанията, изложени в нея.
При постановяване на решението си моля да вземете предвид, че съгласно
практиката на ВКС, няма пречка да се придобие вещно право на ползване
върху реална част върху обект, дори когато тази реална част е необособена.
Моля да ми дадете кратък срок за писмени бележки. Моля да присъдите на
доверитял ми сторените разноски, за които представям списък с копие за
насрещната страна.
АДВ.М.: Уважаеми окръжни съдии, подробно съм изложил
становището си в отговора на въззивната жалба. Нямам какво друго да
добавя. Моля съда при вземана на решението си да съобрази доводите ми в
отговора. Искането ми към съда е да отхвърли жалбата, като неоснователна,
като потвърди първоинстанционното решение. Моля също така да бъдат
присъдени разноските на моя доверител, съгласно представения списък.
АДВ.С.: Не съм запознат с представения списък, но правя възражение
за прекомерност на адвокатския хонорар, в случай че той е завишен.
Съдът дава възможност на адв.С. за представяне на писмени бележки в
3 дневен срок от днес.

Съдът приключва съдебните прения и обяви, че ще се произнесе с
решение на 20.07.2023г.
Протоколът се изготви в съдебно заседание.
6
Заседанието по делото се закри в 10.55 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
7