Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Радомир, 11.11.2020 г.
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
Радомирският районен съд, гражданска
колегия, четвърти състав, в публично заседание на двадесет и първи октомври през
две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: РОСЕН АЛЕКСАНДРОВ
при секретаря М. М., като разгледа
докладваното от районния съдия гр. д. № 166 по описа за 2020 г., за да се
произнесе, съобрази следното:
Предявени са в условията на кумулативно
обективно съединяване искове с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 415,
ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД
за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът Г.К.Н.
дължи на ищцовото дружество „А.з.с.н.в.“ ЕАД следните суми: 870,05 лева –
главница по договор за паричен заем № 165184 от 16.01.2018 г., ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 10.12.2019 г. до окончателното изплащане на задълженията; сума в размер
на 90,67 лева – договорна лихва, дължима за периода от 13.03.2018 г. до
11.09.2018 г. и сума в размер на 358,52 лева – мораторна лихва за забава за
периода от 13.03.2018 г. до 10.12.2019 г.
В исковата молба ищецът твърди, че
на 16.01.2018 г. между „Сити Кеш“ ООД, в качеството на заемодател и Г.К.Н., в
качеството на заемател, бил сключен договор за паричен заем № 165184, по силата
на който заемодателят се задължил да предостави на заемателя сума в размер на
1000,00 лева, представляваща главница и чиста стойност на кредита, а последният
се задължил да върне същата на заемодателя, ведно с договорна лихва в размер на
167,61 лева. С предоставянето на посочената сума заемодателят изпълнил
задължението си към заемателя по сключения договор, като за последния
възникнало задължение да заплати на заемодателя погасителни вноски, указани по
размер и брой в договора. Погасителните вноски съставлявали изплащане на
главницата по кредита, ведно с надбавка, покриваща разноските на заемодателя по
подготовка и обслужване на заема и определена добавка, съставляваща печалбата
на заемодателя, като лихвеният процент бил фиксиран за срока на договора и бил
посочен в него. Заемателят се задължил да върне сумата по кредита в срок до
11.09.2018 г. на 17 равни двуседмични погасителни вноски, всяка в размер на
68,68 лева, като падежът на първата погасителна вноска бил на 30.01.2018 г., а
на последната – на 11.09.2018 г.
Длъжникът не изплатил изцяло
дължимите суми на ищцовото дружество, като срокът на договора изтекъл с падежа
на последната погасителна вноска и не бил обявяван за предсрочно изискуем.
На длъжника била начислена и лихва
за забава в размер на действащата законна лихва за периода от 13.03.2018 г. до
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда,
като общият размер на начислената лихва бил 358,52 лева.
Ищецът сочи, че на 11.06.2019 г.
било подписано Приложение № 1 към договор за продажба и прехвърляне на вземания
(цесия) от 11.06.2019 г., сключен между „Сити Кеш“ ООД и „А.з.с.н.в.“ ЕАД, по
силата на което вземането на „Сити Кеш“ ООД, произтичащо от договор за паричен
заем № 165184 от 16.01.2018 г., било прехвърлено в собственост н. „А.з.с.н.в.“
ЕАД, ведно с всички привилегии и обезпечения.
Цедентът „Сити Кеш“ ООД упълномощил
цесионера „А.з.с.н.в.“ ЕАД да изпраща писмени уведомления до длъжниците по
вземанията, предмет на сключения договор за цесия, от името на цедента, с които
да ги уведомява за прехвърлянето на техните задължения по смисъла на чл. 99,
ал. 3 ЗЗД. Изпратеното до ответника уведомително писмо за извършената цесия се
върнало в цялост като непотърсено от същия, поради което ответникът предстояло
да бъде уведомен за извършената цесия с изпращане на препис от исковата молба,
с приложено към нея уведомление по чл. 99, ал. 3 ЗЗД.
Поради неизпълнението на договорното
задължение, „А.з.с.н.в.“ ЕАД подала заявление за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК до PC – Радомир, по което било
образувано ч. гр. д. № 1336/2019 г. по описа на съда. Срещу издадената заповед
за изпълнение било подадено възражение от страна на ответника, което обуславяло
правния интерес на ищцовото дружество от предявяване на настоящата искова
претенция.
С оглед изложеното, моли да бъде
признато за установено в отношенията между страните, че ответникът Г.К.Н. дължи
на ищцовото дружество „А.з.с.н.в.“ ЕАД следните суми: 870,05 лева – главница по
договор за паричен заем № 165184 от 16.01.2018 г., ведно със законната лихва
върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК –
10.12.2019 г. до окончателното изплащане на задълженията; сума в размер на
90,67 лева – договорна лихва, дължима за периода от 13.03.2018 г. до 11.09.2018
г. и сума в размер на 358,52 лева – мораторна лихва за забава за периода от
13.03.2018 г. до 10.12.2019 г.
Ищецът претендира присъждане на сторените
по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил
отговор на исковата молба от ответника, с който вземането е оспорено по
основание и размер, с твърдения, че цесията не е произвела действие по
отношение на ответника.
Ответникът признава, че действително
е подписал договора за паричен заем, но твърди, че ако евентуално има
непогасени задължения, те са в по-малък размер от претендираните с исковата
молба.
В съдебно заседание ищцовото
дружество, редовно призовано, не изпраща представител.
В съдебно заседание ответникът,
редовно призован, чрез упълномощен представител оспорва предявените искове.
Съдът, като взе предвид доводите на
страните и като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:
Ищцовото дружество „А.з.с.н.в.“ ЕАД е
подало на 10.12.2019 г. до Радомирския районен съд заявление за издаване на
заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК против ответника Г.К.Н. за дължими
суми по договор за паричен заем от 16.01.2018 г., въз основа на което е
образувано ч. гр. д. № 1336/2019 г. на РдРС, по което в полза на заявителя е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 1063/11.12.2019 г. против
длъжника и настоящ ответник.
В законоустановения едномесечен срок
от връчване на заповедта за изпълнение длъжникът е депозирал възражение за
недължимост на сумите по нея. В едномесечния срок от съобщаването заявителят „А.з.с.н.в.“
ЕАД е предявил настоящия иск.
По делото е представен и приет договор
за паричен заем № 165184 от 16.01.2018 г., сключен между „Сити Кеш“ ООД
(кредитор) и Г.К.Н. (кредитополучател), по силата на който кредиторът е
предоставил на кредитополучателя в заем сумата от 1000,00 лева, която
кредитополучателят се е задължил да върне на 17 двуседмични погасителни вноски.
Падежът на първата погасителна вноска страните са уговорили на 30.01.2018 г., а
на последната – на 11.09.2018 г. Страните са уговорили следните условия по сключения
между тях договор: фиксиран годишен лихвен процент – 40,08%; годишен процент на
разходите – 49,68%; общ размер на всички плащания – 1176,61 лева. Уговорено е
също (чл. 6), че кредитополучателят е длъжен да представи на кредитора в
тридневен срок от сключването му едно от обезпеченията, посочени конкретно в
чл. 6, а именно: банкова гаранция или поръчителство, като в противен случай
дължи заплащането на неустойка в размер на 855,39 лева, която се дължи
разсрочено с всяка от погасителните вноски.
По делото е приет и договор за прехвърляне
на парични задължения (цесия) от 11.06.2019 г., сключен между „Сити Кеш“ ООД (цедент)
и „А.з.с.н.в.“ ЕАД (цесионер), по силата на който цедентът прехвърля на
цесионера свои ликвидни и изискуеми вземания, произтичащи от договори за
потребителски кредити, индивидуализирани в Приложение № 1, неразделна част от
договора.
От представеното по делото
извлечение от Приложение № 1 към договор
за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 11.06.2019 г. се установява, че
вземането на „Сити Кеш“ ООД срещу ответника Г.К.Н., произтичащо от договор за
паричен заем № 165184 от 16.01.2018 г., е прехвърлено в полза н. „А.з.с.н.в.“
ЕАД.
От ищцовата страна са представени
също и пълномощно, с което „Сити Кеш“ ООД е упълномощил „А.з.с.н.в.“ ЕАД да
уведоми от името на „Сити Кеш“ ООД всички длъжници по всички вземания на
дружеството, които са цедирани съгласно договор за прехвърляне на парични
задължения (цесия) от 11.06.2019 г., потвърждение за сключения договор за
цесия, подписано от управителя на „Сити Кеш“ ООД, както и уведомително писмо, с
което „А.з.с.н.в.“ ЕАД уведомява ответника Г.К.Н.,
че задължението му по сключения договор за паричен заем № 165184 от 16.01.2018
г. е изкупено от „А.з.с.н.в.“ ЕАД.
Представени са също и доказателства
във връзка с изложените твърдения за уведомяване на длъжника за сключения
договор за цесия (известие за доставяне).
По делото е прието и заключение на
вещото лице по назначената съдебно – счетоводна експертиза, от което се
установява, че кредитът е усвоен от кредитополучателя изцяло в брой на 16.01.2018
г., като последният е извършил плащания в общ размер на 595,00 лева и с тях са погасени 129,95 лева – главница, 76,94 лева –
договорна лихва и 388,11 лева – неустойка. Според вещото лице размерът на
непогасеното задължение на ответника към ищцовото дружество е, както следва:
870,05 лева – главница; 90,67 лева – договорна лихва за
периода от 13.03.2018 г. до 11.09.2018 г., обезщетение за забава в размер на 358,52
лева за периода от 13.03.2018 г. до 10.12.2019 г. Вещото лице е направило и
съответни изчисления, без да включва задължението за неустойка, посочвайки, че
в този случай от платените от ответника общо 595,00 лева са погасени 460,79
лева – главница и 134,21 лева – договорна лихва и в този случай дължимата
главница е в размер на 539,21 лева, дължимата договорна лихва е 33,40 лева, а обезщетението
за забава върху дължимата главница е в размер на 207,95 лева.
Съдът кредитира заключението на
вещото лице, като компетентно изготвено и съобразно задачите, по които е
назначена експертизата.
Приетото
за установено от фактическа страна обуславя следните правни изводи:
Исковете са предявени от процесуално легитимирана страна и при
наличието на правен интерес, поради което са процесуално допустими. Правният
интерес от воденето им се обосновава с издадена срещу ответника в полза на
ищеца заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК относно вземанията, предмет
на настоящото производство, срещу която е постъпило възражение в срока по чл.
414, ал. 2 ГПК. Исковете за установяване на вземането са подадени в преклузивния
срок по чл. 415, ал. 4
ГПК.
При разглеждането им по същество
съдът намери следното:
Предмет на иска по чл. 422 ГПК вр.
чл. 415, ал. 1 ГПК е признаване за установено по отношение на ответника
съществуването на вземане на ищеца за определени парични суми. Уважаването на
претенцията предполага доказване кумулативното наличие на няколко предпоставки,
а именно: наличието
на договорни отношения между „Сити Кеш“ ООД и ответника във връзка със
сключения договор за паричен заем,
изпълнение на задължението на заемодателя да предаде заемната сума, наличието
на сключен договор за цесия на процесното вземане между цедента - „Сити Кеш“
ООД и цесионера - „А.з.с.н.в.“ ЕАД и уведомяването на ответника за извършената
цесия.
В настоящия случай от събраните по
делото доказателства се установява по безспорен начин наличието на валидна
облигационна връзка между „Сити Кеш“ ООД, в качеството му на кредитор и ответника,
в качеството му на кредитополучател, въз основа на сключения договор за паричен
заем № 165184 от 16.01.2018 г. Договорът е обективиран в писмена форма и
съдържа надлежна индивидуализация на страните, датата, мястото на сключване и
предмета на сделката, от ответната страна не се оспорва тяхната действителност,
поради което следва да се приеме за доказано, че страните са били обвързани по
силата на валидно облигационно правоотношение. Изправността на „Сити Кеш“ ООД досежно
задължението му за предоставяне на парични средства на кредитополучателя се
установява от заключението по допуснатата от съда съдебно – счетоводна
експертиза, от която е видно, че сумата по кредита е била усвоена от ответника
изцяло в брой на 16.01.2018 г.
Установява се наред с това от представените
по делото писмени доказателства, че вземането на кредитора срещу ответника по
сключения договор за кредит е прехвърлено н. „А.з.с.н.в.“ ЕАД с рамков договор
за прехвърляне на парични задължения от 11.06.2019 г., като в тази връзка съдът
съобрази и представеното по делото извлечение от Приложение № 1 към сключения
договор за цесия, в което е включено и вземането на кредитора срещу ответника Г.К.Н..
Съдът, като взе предвид приложеното към исковата молба уведомление, с което ответникът е уведомен, че задължението му
по сключения договор за паричен заем е изкупено от „А.з.с.н.в.“ ЕАД, както и
представеното пълномощно, с което „Сити Кеш“ ООД е упълномощил „А.з.с.н.в.“ ЕАД
да уведоми всички длъжници по всички вземания на дружеството, които са цедирани
съгласно рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 11.06.2019
г. и съобразявайки практиката на ВКС, намерила израз в редица съдебни актове,
сред които: решение № 78/09.07.2014 г. по т. д. №
2352/2013 г. на ВКС, ТК, II т. о. и решение № 109/13.07.2016 г. по т. д. № 1050/2015
г. на ВКС, ТК, I т. о., намира, че с получаването на приложеното към исковата
молба уведомление, цесията следва да се счита за
надлежно съобщена на длъжника. Според решение № 137/02.06.2015 г. на ВКС по гр.
д. № 5759/2014 г., ГК, III г. о., предишният кредитор има право да упълномощи
новия кредитор да извърши съобщението до длъжника като негов пълномощник. Това
упълномощаване не противоречи на целта на разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и ал. 4
от ЗЗД.
Падежът на последната погасителна
вноска е бил на 11.09.2018 г., т. е. преди подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение на парично задължение, поради което съдът не следва да
обсъжда въпросите, касаещи настъпването на предсрочна изискуемост на вземането.
Размерът на дължимата от ответника
главница по сключения договор за потребителски кредит с № 165184/16.01.2018 г.
е изчислен от вещото лице по приетата съдебно – счетоводна експертиза и е 870,05
лева.
Дължимостта на договорната лихва
страните са уговорили в чл. 3, ал. 7 и 12 от договора в общ размер на 167,61
лева, като според вещото лице останалата непогасена сума от ответника е в
размер на 90,67 лева. В тежест на заемателя/кредитополучателя
може да се възложи да заплаща възнаградителна лихва по сключен договор за
потребителски заем/кредит и това не противоречи на разпоредбите на ЗПК, а така
също на чл. 240, ал. 2 ЗЗД. Тази лихва представлява печалба за заемодателя за
това, че заемателят ползва неговите парични средства и тя има възнаградителен,
а не наказателен характер, поради което се дължи така, както е уговорена. Няма
пречка страните да уговарят размера ù над размера на законната лихва и
тяхната свобода на договаряне не е ограничена от разпоредбата на чл. 10, ал. 2 ЗЗД, но максималният размер на договорната лихва (възнаградителна или
компенсаторна) е ограничен от чл. 9 ЗЗД, доколкото съдържанието на договора не
може да противоречи на повелителни норми на закона и в равна степен и на
добрите нрави. В този смисъл ограничението се отнася както за гражданските,
така и за търговските сделки (арг. от чл. 288 ТЗ). С оглед характера на
процесния договор, неговата цел, задължението на заемодателя да предостави
договорената сума в уговорения срок и възможността потребителят да я върне
разсрочено във времето и на малки вноски, макар и с надбавки, съдът намира, че
договорената възнаградителна лихва не може да се счете за прекомерна, водеща до
противоправно облагодетелстване и противоречаща на добрите нрави.
Досежно претенцията, касаеща лихвата
за забава: вземането на това основание възниква при наличие на главно парично
задължение, настъпила негова изискуемост и неизпълнение на същото, като
предметът на това вземане е обезщетение за вредите, които неизпълнението
обективно и закономерно причинява. С оглед постигнатата между страните
договорка в чл. 7, ал. 1 от сключения договор, според която при забава за
плащане на задълженията по договора заемателят дължи на заемодателя законната
лихва върху забавената сума за всеки ден забава и предвид изложеното от вещото
лице, че първата незаплатена в цялост месечна вноска от ответника е тази с
падеж 13.02.2018 г., съдът намира, че същият е изпаднал в забава и дължи на
ищеца и лихва за забава, така както същата се претендира с исковата молба, до 10.12.2019
г. – датата, на която е подадено заявлението за издаване на заповед по чл. 410 ГПК, чийто размер, изчислен от вещото лице, е 358,52 лева.
От заключението на вещото лице се
установява, че ответникът е заплатил сумата от 595,00 лева, като с тази сума са
погасени задължения, които са приети от съда за недължими (погасена е част от
неустойката в размер на 388,11 лева). Видно от данните по приложеното заповедно
производство, с влязло в сила разпореждане от 11.12.2019 г. по ч. гр. д.
№ 1336/2019 г. по описа на РдРС, след като е намерил, че
претенцията на заявителя за неустойка в размер на 467,28 лева противоречи на
добрите нрави, съдът е отхвърлил заявлението за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение в тази му част.
Общият размер на задължението на
ответника по договора за паричен заем, възлиза на 870,05 лева – главница, 90,67
лева - договорна лихва и 358,52 лева - мораторна лихва за забава, поради което
и съобразявайки разпоредбата на чл. 76 ЗЗД, съдът приема, че с платената сума в
размер на 388,11 лева е погасена изцяло начислената мораторна лихва за забава (тъй
като същата е в по-голям размер от дължимата договорна лихва и следователно е
по-обременителното от двете задължения съгласно чл. 76, ал. 1, изр. второ ЗЗД),
както и отчасти дължимата договорна лихва, като останалата незаплатена част от
договорната лихва е в размер на 61,08 лева.
Предвид всичко гореизложено, следва
да се признае за установено по отношение на ответника, че дължи на ищцовото дружество
сумата в размер на 870,05 лева – главница и договорна лихва в размер на 61,08
лева, като исковете за претендираната мораторна лихва за забава и договорна
лихва за разликата до пълния предявен размер от 90,67 лева, следва да бъдат
отхвърлени като неоснователни и недоказани.
По разноските:
С оглед изхода на спора и на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на разноски, съобразно уважената
част от исковете.
Съдът като съобрази, че делото е с
малък материален интерес и не се отличава с фактическа и правна сложност, съдът
намира, че в полза на ищцовото дружество, следва да се определи юрисконсултско
възнаграждение в общ размер на 150,00 лева, от които: 50,00 лева - за
заповедното производство и 100,00 лева - за исковото производство. Към така
определеното юрисконсултско възнаграждение следва да бъде прибавена и
заплатената от ищеца държавна такса в заповедното и исковото производство в общ
размер на 150,00 лева, както и възнаграждение за вещо лице в размер на 150,00
лева и предвид размера на уважените искове, да бъде осъден ответникът да
заплати на ищеца сумата от 317,61 лева.
Ответникът също има право да иска
присъждане на сторените от него разноски на основание чл. 78, ал. 3 ГПК. Същият
доказва направени разноски в размер на 50,00 лева – заплатено възнаграждение за
вещо лице и съобразно отхвърлената част от исковете ищцовото дружество следва
да бъде осъдено да му заплати сумата от 14,71 лева.
Наред с това, от приложеното по
делото пълномощно на адв. С. Иванова от ПАК се установява, че същата е осъществила
безплатна правна помощ, като в тази връзка е направеното искане от ответника за
присъждане на разноски при условията на чл. 36 от ЗА. Тъй като адв. Иванова е
осъществила безплатна правна помощ на ответника, то и нейното възнаграждение
следва да бъде определено по реда и при условията на чл. 38, ал. 2, вр. чл. 36,
ал. 2 от ЗА, като дължимото адвокатско възнаграждение следва да бъде определено
при условията на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения в редакцията, действала към
момента на сключване на договора за правна защита и съдействие и договаряне на
възнаграждението - определение № 650/29.11.2018 г. по ч. т. д. № 2490/2018 г.
на ВКС, ТК, II т. о., определение № 437/29.07.2015 г. по ч. т. д. № 2973/2014
г. на ВКС, ТК, II т. о. и др. Изчислено по този начин дължимото адвокатско
възнаграждение възлиза на сумата от 219,15 лева и съобразно отхвърлената част
от исковете следва да бъде осъдено ищцовото дружество да заплати на адв. С. И.
от ПАК адвокатско възнаграждение в размер на 64,47 лева.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Г.К.Н.,
с ЕГН: **********, с адрес: ***, че дължи н. „А.з.с.н.в.“ ЕАД, с ЕИК: ., със
седалище и адрес на управление:***, офис – сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, следните
суми: 870,05 лева (осемстотин и седемдесет лева и пет стотинки) – главница по
договор за паричен заем № 165184 от 16.01.2018 г., ведно със законната лихва
върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК –
10.12.2019 г. до окончателното изплащане на задълженията, както и сумата в
размер на 61,08 лева (шестдесет и един лева и осем стотинки) – договорна лихва,
дължима за периода от 13.03.2018 г. до 11.09.2018 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за
претендираната мораторна лихва за забава в
размер на 358,52 лева (триста петдесет и осем лева и петдесет и две стотинки)
за периода от 13.03.2018 г. до 10.12.2019 г., както и иска за претендираната
договорна лихва за периода от 13.03.2018 г. до 11.09.2018 г. за разликата до
пълния предявен размер от 90,67 лева (деветдесет лева и шестдесет и седем
стотинки), като неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА Г.К.Н., с ЕГН: **********, с
адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ н. „А.з.с.н.в.“ ЕАД, с ЕИК: ., със седалище и адрес на
управление:***, офис – сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4 сумата от 317,61 лева (триста
и седемнадесет лева и шестдесет и една стотинки) – направени разноски по делото.
ОСЪЖДА „А.з.с.н.в.“ ЕАД, с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление:***, офис – сграда Лабиринт, ет.
2, офис 4 ДА ЗАПЛАТИ на Г.К.Н., с ЕГН: **********, с адрес: *** сумата от 14,17 лева
(четиринадесет лева и седемнадесет стотинки) – направени разноски по делото.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2 вр.
чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата „А.з.с.н.в.“ ЕАД, с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление:***, офис – сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4 ДА
ЗАПЛАТИ на адв. С.И.от ПАК разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 64,47
лева (шестдесет и четири лева и четиридесет и седем стотинки).
Решението подлежи на обжалване с
въззивна жалба пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/п/
Вярно.Т.П.