№ 17333
гр. С, 27.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:С И
при участието на секретаря П А
като разгледа докладваното от С И Гражданско дело № 20241110122513 по
описа за 2024 година
Предявени са искове от “Т С” ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр.С,
ул.Я № 23Б, представлявано от А А и И Е, за признаване за установено по отношение на
ответника Е. В. А., ЕГН **********, с адрес гр.С, ж.к.Л бл...., че дължи на ищцовото
дружество сумите, за които на 06.02.2024 г. е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 4718/2024 г. по описа на СРС, а именно главница
за доставена топлинна енергия в имот, отчитан с абонатен № ... в размер на 518.20 лв. за
периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от подаване на
заявлението за издаване на зопвед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК –
25.01.2024 г., до окончателното плащане на дължимото, и мораторна лихва от 75.09 лв. за
периода от 15.09.2021 г. до 16.01.2024 г.
Претендира се установяване дължимостта и на вземания и за дялово разпределение, а
именно главница за периода от 01.12.2020 г. до 30.04.2023 г. в размер на 44.86 лв. и
обезщетение за забава за периода от 15.02.2021 г. до 16.01.2024 г. в размер на 8.99 лв.
В исковата молба се твърди, че ответникът и потребител на топлинна енегрия по
смисъла на чл.153, ал.1 от ЗЕ - като собственик на процесния имот.
Навежда се, че съдържанието на облигационното правоотношение между страните се
регулира от общи условия, които са публикувани по установения ред и по отношение на
които ответникът не е изразил несъгласие. Сочи се, че чл.32, ал.1 от Общите условия,
въвежда задължение за потребителите на топлинна енергия да заплащат месечните суми за
потребена такава енергия в 30-дневен срок от периода, за който се отнасят. С това, ищцовото
дружество обосновава иска си за обезщетение за забава.
1
В исковата молба се твърди, че в сградата, в която се намира процесния имот, се
извършва дялово разпределение от „Д“ ЕООД, като начисляваните месечни суми са
прогнозни и едва след края на отоплителния сезон е извършвано дялово разпределение на
база реален отчет на ИРУ.
В срока за отговора, такъв е постъпил от ответника, с който се изразява становище по
допустимостта и основателността на предявените искове.
В отговора се развиват съображения, че потребител на топлинна енергия е не
отделния собственик, а самата етажна собственост само самостоятелен субект на услугата
„доставка на централно отопление“. В тази насока ответникът се позовава на практика на
ВКС, като въз основа на нея прави извод, че разпоредбата на чл.153, ал.1 от ЗЕ е
незаконосъобразна. С оглед на това аргументира, че надлежен ответник по предявения иск е
етажната собственост.
По съществото на спора излагат съображения за погасяване на предявените вземания
по давност.
Обръще се внимание, че между страните е водено и гр.д.№ 59057/2021 г. по описа на
СРС, при което според ищеца настоящето дело е повторно заведено за периода от 01.05.2019
г. до 30.04.2020 г.
Ответникът оспорва да е налице между него и ищеца облигацинно отношение по
По така изложените съображения, от съда се иска да отхвърли предявените искове.
В съдебно заседание ищецът се представлява от пълномощник, който поддържа
исковете. Ответникът се явява лично и оспорва исковете.
По делото са ангажирани писмени доказателства, назначени и изслушани са съдебно-
техническа и съдебно-счетоводна експертизи.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и
чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
От приложеното към настоящето, ч.гр.дело № 4718/2024 г. по описа на СРС е видно,
че въз основа на заявление по реда на чл.410 ГПК в полза на дружеството ищец е била
издадена заповед за изпълнение срещу наследодателя на ответницата за следните суми:
сумата 518.20 лв., представляваща стойност на доставена от дружеството топлинна енергия
за период от 01.05.2020 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за период от 25.01.2024 г.
до изплащане на вземането, сумата 75.09 лв., представляваща мораторна лихва за период от
15.09.2021 г. до 16.01.2024 г., сумата 44.86 лв., представляваща главница за цена на
извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.12.2020 г. до 30.04.2023 г., ведно
със законна лихва за период от 25.01.2024 г. до изплащане на вземането, сумата 8.99 лв.,
представляваща мораторна лихва за период от 15.02.2021 г. до 16.01.2024 г.
С възражение от 21.03.2024 г. длъжникът е оспорил вземанията без мотив.
Видно от нотариален акт №.., том VІ, рег.№..., нот.дело №.../1999 г., съставен от
нотариус С Т, рег.№.. от РНК, ответникът е закупил процесния имот на 02.11.1999 г., като на
2
06.07.2000 г. е подал до ищцовото дружество молба-декларация за разкриване на партида за
доставка на топлинна енергия в имота.
От приетите като писмени доказателства общи условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от „Топлофикация С“ АД на потребителите в гр.С от 2016 г. се
установява съдържанието на правоотношението, възникващо между доставчика на топлинна
енергия и потребителя (собственика или ползвателя на топлофицирания имот) на такава.
На проведено на 23.08.2002 г. ОС на ЕС на сградата, в която се намира имота, е
взето решение дяловото разпределение да се осъществява от „Т С“ ЕООД.
Представени са доказателства за наличието на договорни правоотношение между
ищеца и ФДР „Д“ ЕООД – договор №../03.06.2020 г.
От представените от ТЛП писмени доказателства се установява, че плез включените
в исковия период отоплителни сезони в процесния имот е използвана топлоенергия
единствено за подгряване на БГВ, като е извършен реален отчет на показанията на
водомера.
По делото е назначена и изслушана съдебно-счетоводна експертиза от заключението
по която се установява размера на начислените за процесния период суми за топлинна
енергия общо и по отделни компоненти. Вещото лице е посочило, че през исковия период
няма данни за извършени плащания. Отразено е намаляване на задълженията чрез
прихващане с подлежащи на връщане суми.
Експертът е определил и размера на претендираното от ищеца обезщетение за
забава.
Вещото лице, изготвило съдебно-техническата експертиза е констатирало, че
дяловото разпределение в сградата, където се намира процесния имот е извършвано от „Д“
ЕООД. Експертът е установил, че процесния имот се намира в сграда, свързана към
сградната инсталация единствено за битово гореща вода.
Конкретно процесният имот също е свързан към сградната инсталация за БГВ, като в
него има монтиран и узаконен водомер, показанията на който са отчитани през всеки един от
отоплителните сезони, включени в исковия период.
В заключението е отбелязано, че общият топломер в абонатната станция на сградата,
в която се намира имота, е преминал метрологичен контрол, за което са издадени
свидетелства за метрологична проверка през 2018 г., 2021 г., 2023 г. и през 2024 г.
Експертът е определил дължимите суми за топлоенергия за процесния имот в размер
на 519.44 лв. /отразеното в заключението по задача № 4, след приспадане на вноските за
дялово разпределение от 44.86 лв./, като изрично е посочил, че правилно са изчислени
технологичните разходи и цените, по които е пресметната стойността на потребената
топлоенергия са определените от ДКЕВР за съответния период.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
3
Предявените искове са с правно основание чл.422 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1
от ЗЗД вр. чл.149, чл.154 и чл.155 от ЗЕ и чл.86, ал.1 от ЗЗД и имат за предмет установяване
дължимостта на посочените суми в издадената по реда на чл.410 ГПК заповед за изпълнение
на парични задължения. От данните по делото се установява, че ищецът е провел заповедно
производство по отношение на процесните вземания и исковете са предявени в срока по
чл.415, ал.1 ГПК, поради което и същите се явяват процесуално допустими.
За пълнота на изложението и с оглед направените в отговора на исковата молба
възражения от страна на ответника, следва едниствено да се отлебежи, че липсва
идентичност на периодите, за които ищецът претендира да има вземане от ответника, за
които са образувани настоящето дело и гр.д.№ 59057/2021 г. по описа на СРС, поради което
предявените пред настоящия състав искове са процесуално допустими и следва да бъдат
разгледани по същество.
По основателността на исковете, съдът намира следното:
За да бъде уважен главният иск следва да се установи наличието на валидно
правоотношение между страните, както и доставка на топлоенергия в количество и по цени,
формиращи цената на иска.
На първо място, видно от нотариален акт №.., том VІ, рег.№..., нот.дело №.../1999 г.,
съставен от нотариус С Т, рег.№.. от РНК, ответникът е закупил процесния имот на
02.11.1999 г. Нещо повече – на 06.07.2000 г. той е подал до ищцовото дружество молба-
декларация за разкриване на партида за доставка на топлинна енергия в имота.
В Закона за енергетиката /чл.153/ по императивен път са определени страните в
облигационното правоотношение, което възниква по повод доставката на топлинна енергия
и това са топлопреносното предприятие и собственика, респ. лицето, притежаващо вещно
право на ползване върху имота. В ТР № 2/2017 г. на ОСГКВКС обаче се приема, че с
приоритетно значение е наличието на сключен договор за продажба, с оглед установяване
качеството потребител на топлинна енергия, пред възникването на това правоотношение по
силата на закона. В случая са представени доказателства не само за възникване на
правоотношение между страните по силата на закона, но и за предприети от страна на
ответника конклудентни действия за сключване на договор, а именно подаване през 2000 г.
на молба-декларация за разкриване на партида за доставка на топлинна енергия в имота.
С оглед на това следва да се приеме, че през исковия период ответникът е
потребител на топлинна енергия за посоченото жилище,т.е. същият е пасивно легитимиран
да отговаря по предявените искове.
Освен съществуването на договора, за да бъде уважен установителния иск, ищецът
следва да установи и размера на претендираните задължения на ответника.
В тази насока съдът, анализирайки заключението на вещото лице по съдебно-
техническата експертиза, намира че по делото се установи, че за периода м.05.2020 г. –
м.04.2023 г. за процесния имот е доставена топлинна енергия на стойност 519.44 лв.
Установеното от експерта, че общия топломер в абонатната станция в сградата,
4
където се намира имота на ответника, е преминал метрологичен контрол дава основание да
се приемат за достоверни снетите от него данни за потреблението на топлоенергия.
В същото време, ответникът не ангажира доказателства, че е възразил срещу
разпределената му топлоенергия или срещу изготвените изравнителни сметки, или че ФДР е
подала грешни данни. Такива не са установени и от вещото лице.
В отговора на исковата молба ответникът основана част от възраженията си чл.62
от ЗЗП, но в случая не може да се приложи тази разпоредба, тъй като се касае за
потребление единствено на БГВ, което може да се регулира изцало от потребителя.
Съдът кредитира изцяло заключението както по съдебно-техническата, така и по
съдебно-счетоводната експертиза като изготвени от лица със специални знания в
изследваната област, обосновани, пълни и съответстващи на останалия доказателствен
материал, поради което и гради правните си изводи по основателността на иска въз основа
на тях.
Именно с оглед заключенията на двете вещи лица, съдът приема, че през исковия
период ищцовото дружество е доставило за процесния имот топлинна енергия на стойност
519.44 лв.
С предявения иск ищцовата страна твърди един отрицателен факт - липса на плащане
по договора за процесния период, който не подлежи на доказване от същата, а на оборване
от ответната страна с надлежни за това доказателства, удостоверяващи извършено плащане
на дължимата цена, което може да стане само с писмени такива. По делото не са
представени документи, доказващи плащане от страна на ответницата, такива не са
установени и от вещото лице по ССчЕ. Ето защо ответникът дължи на ищцовото дружество
стойността на доставената в имота му топлинна енергия в размер на 518.20 лв., който е по-
нисък от установения от вещото лице.
От страна на ответника, своевременно, с отговора на исковата молба, е направено
възражение на погасяване на вземанията на ищцовото дружество по давност.
По отношение на характера на вземанията за топлинна енергия и периодът от време,
с течението на който те се погасяват при бездействие от страна на топлоснабдителното
предприятие, ВКС прие в свое ТР на ОСГТК № 3/2011 г., че става въпрос за периодични
плащания, за които се прилага разпоредбата на чл.111, б.”в” ЗЗД.
С разпоредбата на чл.114 ЗЗД, уреждаща давността ясно е определен началният
момент, от който давността започва да тече и това е денят, в който вземането е станало
изискуемо. По делото са представени Общи условия, одобрени с решение № ОУ-
1/27.06.2016 г. на ДКЕВР, в които е фиксиран падеж на задълженията, а именно 45-дневен
срок от изтичане на периода, за който се отнасят /чл.33 от ОУ/. С оглед на това към
25.01.2024 г., когато е подадено заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410
от ГПК и на която дата на основание чл.422, ал.1 от ГПК вр. чл.116, б.“б“ от ЗЗД, е
прекъсната давността, погасени по давност се явяват задълженията за м.ноември 2020 г.
/който е с падеж на плащане 14.01.2021 г./ и всички предходни месеци, включени в исковия
5
период.
Т.е. от претендираните от ищеца вземания, погасени по давност са тези за периода
от м.май 2020 г. до м.ноември 2020 г. вкл. в размер на 121.04 лв., /съобразно отразеното в
таблицата, приложена на стр.5-6 от СТЕ/.
При така изложените съображения непогасени по давност остават задълженията в
размер на 397.16 лв. за периода от м.декември 2020 г. до края на исковия период м.04.2023 г.
Именно до тези размери и за този период искът се явява основателен и доказани като такъв
следва да бъде уважен. За периода от 01.05.2020 г. до 30.11.2020 г. и за разликата над
уважения размер до пълния предявен от 518.20 лв., искът следва да се отхвърли като
неоснователен и недоказан.
Като законна последица от уважаване на иска за главница, следва да се присъди
законна лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК – 25.01.2024 г., до окончателното плащане на дължимото.
Както бе посочено по-горе, задължението за заплащане на сметките е с определен
срок и се извършва ежемесечно, като при неизпълнение се дължи законна лихва за забавено
плащане в сроковете по чл.33, ал.1 и 2 от ОУ, публикувани във вестник Монитор през м.юли
2016 г., а именно 45-дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят. Предвид своя
акцесорен характер и изхода по главния иск, искът за заплащане на обезщетение за забава
също се явява доказан за периода 15.09.2021 г. – 16.01.2024 г. в размер на 34.73 лв. Размерът
на лихвата по върху задълженията за отоплителен сезон 2020/2021 г. от 1.01 лв., съдът
изчисли като намали главницата от 124.91 лв. /съобразно отразеното в таблицата, поместена
на стр.7 от заключението по ССчЕ/ с погасената по давност сума от 121.04 лв. Така върху
главница от 3.87 лв., лихвата е 1.01 лв. Към последната съдът добави лихвата върху
вземанията по изравнителната сметка от м.юли 2022 г. от 28.44 лв. и 9.28 лв. /колона 4, ред 2
и 3 от таблицата на стр.7 от заключението на ССчЕ/. С оглед на това искът за лихва следва
да се уважи за сумата от 34.73 лв., а за разликата до пълния размер от 75.09 лв., да се
отхвърли като неоснователен и недоказан.
По отношение претендираните суми за дялово разпределение, а именно: главница за
периода от 01.12.2020 г. до 30.04.2023 г. в размер на 44.86 лв. и обезщетение за забава за
периода от 15.02.2021 г. до 16.01.2024 г. в размер на 8.99 лв., следва да се отбележи, че от
данните по делото се установи, че тази услуга се извършва от ФДР „Д» ЕООД. Ищцовото
дружество не анажира доказателства за активната си материална легитимация по иска, а
именно за основанието, на което му се дължи възнаграждение на него за извършена от трето
лице услуга. Макар и събирането на тези суми да е възложено на ищеца, съобразно
договорено между него и ТЛП, то това не обвързва съда и не може да промени носителя на
материалното право. Ищецът не установи да е изкупил тези вземания от ТЛП /по реда на
чл.99 от ЗЗД/, или да е настъпило частно или универсално правоприемство между него и
ФДР, поради което съдът приема, че липсва валидно възникнало вземане на ищеца от
ответника за услугата дялово разпределение. Ето защо, предвид обстоятелството, че ищецът
е претендирал сумите в заповедното производство, исковете му се явяват процесуално
6
допустими, но по същество неоснователни, поради което и следва да се отхвърлят.
С оглед изхода на спора всяка от страните има право на разноски, каквото искане е
направил ищецът. В съответствие с възприетото в т.12 на ТР 4/2014 г. на ОСГТКВКС, следва
съдът в настоящето исково производство да разпредели разноските и във воденото преди
това заповедно такова. Съдът като съобрази приложените по делото платежни документи,
констатира, че ищецът е направил разноски за държавна такса общо от 200.00 лв. по двете
дела, и за депозит за експертизи 650.00 лв. В същото време, ищецът претендира
юрисконсултско възнаграждение за исковото производство от 150.00 лв. /вписано в списъка
по чл.80 от ГПК, приложен на л.106 от делото/, както и присъденото такова в заповедното от
50.00 лв.
Съобразно уважената част от исковете, от направените от ищеца разноски от общо
1050.00 лв., в тежест на ответницата следва да бъде поставена сумата 700.75 лв.
С оглед изхода на спора, ответника също има право на разноски, но липсват
доказателства за извършени от него разходи в производството, поради което съдът не се
произнася с решението с и в частта за разноските на ответника.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Е. В. А., ЕГН **********, с адрес
гр.С, ж.к.Л бл...., че дължи на “Т С” ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр.С,
ул.Я № 23Б, представлявано от А А и И Е, сумите, за които е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 4718/2024 г. по описа на
СРС, а именно: сумата от 397.16 лв., представляваща стойност на доставена топлинна
енергия в имот, отчитан с абонатен № ..., за периода от 01.12.2020 г. до 30.04.2023 г., ведно
със законната лихва от подаване на заявлението за издаване на зопвед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК – 25.01.2024 г., до окончателното плащане на
дължимото, и мораторна лихва от 34.73 лв. за периода от 15.09.2021 г. до 16.01.2024 г., като
ОТХВЪРЛЯ иска за главница за разликата над уважения размер до пълния предявен размер
от 518.20 лв. и за периода от 01.05.2020 г. до 30.11.2020 г. вкл. като неоснователен и
недоказан, и иска за мораторна лихва за разликата над уважения размер до пълния предявен
размер от 75.09 лв. като неоснователен и недоказан.
ОТХВЪРЛЯ исковете на “Т С” ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление
гр.С, ул.Я № 23Б, представлявано от А А и И Е, за признаване за установено по отношение
на Е. В. А., ЕГН **********, с адрес гр.С, ж.к.Л бл...., че последния дължи на ищеца суми за
дялово разпределение в имот с абонатен № ..., за които е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 4718/2024 г. по описа на СРС, а именно:
главница за периода от 01.12.2020 г. до 30.04.2023 г. в размер на 44.86 лв. и обезщетение за
7
забава за периода от 15.02.2021 г. до 16.01.2024 г. в размер на 8.99 лв.
ОСЪЖДА Е. В. А., ЕГН **********, с адрес гр.С, ж.к.Л бл...., да заплати на “Т С”
ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр.С, ул.Я № 23Б, представлявано от А А
и И Е, сума в размер на 700.75 лв., представляваща направени от ищеца разноски по
настоящето дело и по ч.гр.д.№ 4718/2024 г. по описа на СРС, съобразно изхода на делата.
Решението е постановено с участието на третото лице помагач „Д” ЕООД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
След влизане на решението в сила, да се изготви заверен препис от същото, който да
се докладва с частно гражданско дело № 4718/2024 г. по описа на СРС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8