Р Е
Ш Е Н
И Е
№ …
гр. София, 21.05.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ІІ-д въззивен състав, в публичното заседание на двадесет и
осми април две хиляди и двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР МАЗГАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА
Мл.с. ЛЮБОМИР ИГНАТОВ
при
секретаря Илияна Коцева, като разгледа докладваното от съдията Гълъбова гр.д. №10591 по описа на СГС за 2020 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 –
273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на
ответника Л.Й.А. срещу решение от 11.06.2020 г. по гр.д. №50401/2019 г. на
Софийския районен съд, 153 състав, в частта, в която са уважени предявените от
„Т.С.“ ЕАД срещу жалбоподателя установителни искове с правно основание чл.422 ГПК вр. чл.79 ал.1 пр.1 ЗЗД вр. чл.149 ЗЕ за сумата от 5959,62 лв.,
представляваща цена за доставена топлинна енергия за имот – ап.72 в гр. София,
жк. „********аб. №273655, за периода 01.05.2016 г. – 30.04.2018 г., и сумата от
55,56 лв. за дялово разпределение за същия период, ведно със законната лихва от
17.06.2019 г. до окончателното изплащане, за които суми е издадена заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК по гр.д. №34423/2019 г. по описа на СРС, 153 състав,
като ответникът е осъден да заплати на ищеца разноски в заповедното и исковото
производство.
В жалбата се твърди, че решението на
СРС е неправилно и необосновано. Сочи, че по делото не е доказано, че ищецът му
е доставил топлинна енергия, както и нейната стойност. Предвид изложеното,
жалбоподателят моли въззивния съд да отмени обжалваното решение и да отхвърли
изцяло предявените искове. Претендира разноски.
Въззиваемата страна „Т.С.“ ЕАД в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК не взема
становище жалбата, в о.с.з. – оспорва същата. Претендира разноски.
Решението не е обжалвано от ищеца в
частта, в която предявените установителни искове за лихва за забава върху
главниците за топлинна енергия и дялово разпределение са отхвърлени изцяло,
поради което е влязло в сила тази част.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно
атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до
следните фактически и правни изводи:
Жалбата е подадена в срок и е допустима, а разгледана по
същество е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна
материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от
страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което
въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението само по
наведените оплаквания в жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно, допустимо и
правилно, като въззивният състав споделя мотивите му, поради което и на
основание чл.272 ГПК препраща към мотивите на СРС. Във връзка доводите в
жалбата за неправилност на решението, следва да се добави и следното:
Съгласно
разпоредбата на чл.153 ал.1 Закона за енергетиката /ЗЕ/, облигационната връзка
– договор за продажба на топлинна енергия се създава по силата на закона със
страни – топлопреносното дружество – ищеца и собственика или ползвателя на
топлоснабдения имот - ответника. Съгласно разпоредбата на чл.150 ал.2 ЗЕ,
продажбата на топлинна енергия се извършва по правилата на одобрени от
съответния орган общи условия, публикувани в един централен и местен
всекидневник, като не е необходимо писменото им приемане от потребителите. Тази
разпоредба е специална по отношение на разпоредбата на чл.16 ал.1 ЗЗД, според
която договор при общи условия обвързва приемащия ги, само ако ги е подписал,
поради което възражението на ответника за липса на облигационна връзка, поради
неподписването на общите условия на ищеца е неоснователно. Съгласно
разпоредбата на чл.150 ал.3 ЗЕ, несъгласните с публикуваните общи условия
потребители на топлинна енергия, могат да възразят по съответния ден в
30-дневен срок след публикуване на ОУ, за каквото възражение по делото няма
данни. Тази възможност за възразяване от потребителите на топлинна енергия
срещу съдържанието на облигационната връзка, обективирано в ОУ и да уговорят
различно съдържание, е основание съда да приеме, че облигационната връзка по
продажба на топлинна енергия, дори и възникнала по силата на закона, е
договорна облигационна връзка, за която се прилагат съответно правилата за
договорите. В срока по чл.131 ГПК ответникът не е оспорил, че е собственик на
процесния имот през процесния период, като това обстоятелство се установява от
представения по делото договор за покупко-продажба на жилище, сключен по реда
на чл.117 ЗТСУ от 09.03.1987 г.
Обстоятелството колко точно количество топлинна енергия е
доставено в сградата и конкретно в жилището на ответника е от значение
единствено към доказването на размера на иска, като евентуалната недоказаност
на този размер не може да доведе до отхвърлянето му, съгласно чл.162 ГПК. За установяване
факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ на
претендираната цена, в първоинстанционното производство е прието заключение на
СТЕ, което и настоящият въззивен състав кредитира напълно, като обосновано и
компетентно изготвено. От заключението се установява, че през процесния период
начислените и дължими от ответника суми за ТЕ са в съответствие с действащата
нормативна уредба в областта на енергетиката, дяловото разпределение е
извършеното от ищцовото дружество и също е в съответствие с действащата
нормативна уредба, а общият топломер, монтиран в абонатната станция е преминал
на първоначална и последващи метрологични проверки. Вещото лице сочи още, че
общата дължима сума за ТЕ са процесния имот за процесния период 01.05.2016 г. –
30.04.2018 г. при съобразяване на изравнителните сметки възлиза в общ размер на
5959,62 лв.
Поради изложеното и поради съвпадане на крайните изводи на
двете съдебни инстанции, решението на СРС следва да бъде потвърдено изцяло.
Воден от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение №117330 от 11.06.2020 г., постановено по гр.д. №50401/2019
г. по описа на СРС, ГО, 153 състав, в обжалваната част.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред ВКС с касационна жалба в едномесечен срок от
съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.