№ 35
гр. Благоевград, 20.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети януари през две
хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Надя Узунова
Членове:Миглена Йовкова
Гюлфие Яхова
при участието на секретаря Анастасия Фотева
като разгледа докладваното от Миглена Йовкова Въззивно гражданско дело
№ 20221200501098 по описа за 2022 година
Делото е образувано по въззивна жалба с вх.№8540/25.11.2022г.,
подадена от В. С., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: гр.
С., общ. С., ул. „Л.К., действаща чрез адв. Г. Ц., срещу Решение №239
от 18.11.2022 г., постановено по гр.д.№869/2022г. по описа на РС-С..
В нея са изложени оплаквания за необоснованост и неправилност на
съдебния акт. Счита, че представената декларация по чл. 9, ал.3 от
ЗЗДН и ангажираните свидетелски показания са установили
извършените действия от Я. Б., които следва да се квалифицират като
домашно насилие по смисъла на чл. 2 от Закона. Ето защо иска да
бъде отменено обжалваното решение и да бъде постановено ново, с
което да бъде установено, че ответникът е реализирал на 16.07.2022г.
домашно насилие по отношение на нея и да бъдат наложени мерките
по ЗЗДН.
Ответникът не е депозирал отговор на ИМ. В открито с.з.
пълномощникът му излага доводи за несъстоятелност на оплакванията
1
на въззивницата и иска първоинстанционният съдебен акт да бъде
потвърден.
Въз въззивната инстанция не са събирани нови доказателства по
реда на чл. 266 ГПК.
Въз основа на анализ на събраните от районния съд писмени и
гласни доказателства, настоящият съдебен състав приема следното от
фактическа и правна страна :
Не е спорно в делото, а и от писмените доказателства се
установява, че В. Б. е съпруга на Р. Б., а Я. Б. е негов брат.
Не е спорно, а и от свидетелските показания се установява, че
страните живеят в един имот, в който имат къща и допълнителни
постройки, като на първият етаж от къщата живее ищцата, а
ответникът в друга постройка в двора, всички с административен
адрес в гр. С., ул.“Л.К..
Видно е от представените множество жалби, че В. Б. и Р. Б.-от
една страна, и Я. Б.-от друга, имат дългогодишни спорове, относно
ползването на имота и извършването на строителство в него.
От справка, направена служебно в РС С. се установява, че между
страните до момента не са водени други производства по ЗЗДН.
Представените медицински документи сочат, че ответникът е с
увредено здравословно състояние. Видно е от представената епикриза
от 09.09.2022 год. на МБАЛ Благоевград, че той е с придружаващи
заболявания – органично разстройство на личността, алкохолна
полиневропатия, хепатомегалия, некласифицирана, язва на стомаха-
хронична. Същият не се води на психиатричен диспансерен отчет.
Пред първоинстанционния съд са разпитани като свидетели
съпругът на ищцата, наемателка на ответника и един от полицейските
служители, отзовали се на обаждане на тел. 112 на 16.07.2022г.
Въззивният състав счита, че следва да изключи от доказателствания
материал показанията на Р. Л. Б., тъй като е съпруг на ищцата и брат
2
на ответника, с когото се установи, че са във влошени отношения. Ето
защо той е заинтресован от изхода на делото и в същото време не е
безпристрастен към поведението на брат му и отношенията му с
неговата съпруга.
На следващо място окръжният съд счита, че следва да изключи
от доказателствения материал показанията на свид. Петкова, защото
същата е наемател на имот на ответника, с оглед на което е солидарна
с неговата позиция по делото. Показанията й не следва да бъдат
кредитирани на още по – голямо основание, което е конфликтът й с
ищцата. Голяма част от показанията на Петкова касаят именно този
конфликт, което означава че тя не може да бъде обективна в
показанията си.
Като обективни следва да бъдат оценени само показанията на
полицейският служител Я. С., който има преки възприятия за това в
какво емоционално състояние е била ищцата при пристигането на
адреса, след нейното обаждане на тел. : 112. Той твърди, че В. Б. е
била доста възмутена от това, че Я. Б. я е обиждал, но не е имала
физически наранявания, защото не е имало физическа саморазправа
между тях. Сочи, че е била ядосана и емоционално възбудена, заради
обидите които й е отправил същият по време на пререканието между
тях, но свидетелят не помни конкретни думи и изрази, които й е казал.
Категоричен е, че през последните две години е ходили на адреса на
страните няколко пъти, поради сигнали за конфликти между тях.
В декларацията си по чл. 9, ал.3 от ЗЗДН ищцата В. Б. е
посочила, че на 16.07.2022г. около 9 ч. от двора пред жилищната
сграда на ул.“Л.К. в гр. С., Я. Б. е започнал да й се заканва с думите:
„Ей помио, тук ке те отепам, ке те закопам другия път, чуваш ли ма
чумо“. Твърди се, че е последвало отправяне на нови обидни думи и
закани за саморазправа към нея и след като полицейските служители
са си тръгнали от адреса.
Правни изводи :
3
Изложените факти налагат правния извод, че с гореописаното си
поведение Я. Б. е осъществил формален акт на домашно насилие по
смисъла на чл. 2, ал.1 от ЗЗДН по отношение на В. Б., изразяващо се в
отправяне на заплахи за физическа саморазправа и обиди, които са
психическо насилие. Заедно с това, извършителят е брат на съпруга на
потърпевшата и живеят в един недвижим имот, поради което е от
кръга лица, по отношение на които са приложими нормите на ЗЗДН.
С оглед на това, на Я. Б. следва да бъдат наложени
ограничителни мярки по чл. 5, ал.1, т.1 и ал.4 от ЗЗДН, които са
съответни на нуждата от защита. Съразмерно на извършеното от него,
въззивният състав счита, че горните мерки следва да са минималните,
предвидени в закона, съответно тази по чл.5, ал. 4 да е в размер от
200лв.
Според решаващия състав, становището на районния съд, че не е
доказан акт на домашно насилие в конкретния случай, е
необосновано. Съгласно чл. 13, ал.1 от ЗЗДН в производството по
издаване на заповед за защита са допустими доказателствените
средства по ГПК, а съгласно ал.2 доказателствени средства в
производството по ал. 1 могат да бъдат и декларацията по чл. 9, ал.3
от Закона, т.е. тя е годно доказателство и е равнопоставено на
останалите. Следва да се съобраз в казуса, че останалите доказателства
в делото не опровергаха изложените в нея обстоятелства, като според
съда те се потвърждават от показанията на свид. С.. Последните са
косвено доказателство, защото той няма лични, а опосредени
възприятия, за това че 16.07.2022г. около 9 ч. сутринта ответникът е
отправил към ищцата обидни думи и заплахи. Той сочи, че Б. е била
ядосана, възмутена и емоционално възбудена, което й състояние
кореспондира с емоциите, които предизвикват оправените й думи и
закани. Житейски логично е след такива от мъж към жена, последната
да е в емоционалното състояние, в което свидетелят С. е установил, че
се е намирала.
4
Предвид категоричните твърдения на същия свидетел, че за
период от две години многократно е посещавал адреса, поради
сигнали за конфликти, и факта че до момента срещу Я. Б. няма
подавани молби по ЗЗДН, съдът приема, че с настоящата молба
ищцата не злоупотребява със защита, която й дава този закон.
Изложеното прави подложения на въззивна проверка съдебен акт
необоснован и неправилен, поради което следва да бъде отменен
изцяло и да бъдат наложени мерки по закона - задължаване на
извършителя да се въздържа от извършване на домашно насилие и
налаганена глоба в минималния размер от 200лв., приети за адекватни
от настоящия състав.
Окръжният съд счита, че гореописаният акт на домашно насилие
е бил краткотраен - изразил се е в няколко реплики. Заедно с това
ищцата е била в дома си, където е на сигурно място, с оглед на което
психическото й притеснение и стрес са били минимални.
На основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН Я. Б. следва да бъде осъден да
заплати дължимата държавна такса от 25лв. за въззивното
производство, както и 5 лв. за служебното издаване на изпълнителен
лист.
Въззивницата иска присъждане на разноски за въззивното
производство, което искане е основателно, с оглед уважаване на
жалбата й, но само за възнаграждението за един адвокат, т.е. за сумата
от 300лв. Последните се дължат от ответника на основание чл. 78, ал.1
от ГПК във вр. с чл. 11, ал.2 от ЗЗДН.
Така мотивиран, Благоевградският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №239/18.11.2022г. по гр.д. №869/2022г. по
описа на Районен съд гр. С. и вместо него ПОСТАНОВЯВА :
ДА СЕ ИЗДАДЕ в полза на В. С. Б., с ЕГН ********** от гр.С.,
5
ул.“Л.К. против Я. Л. Б., с ЕГН ********** от гр.С., ул.“Л.К.,
обл.Благоевград заповед за защита, с която се налагат следните мерки:
Задължаване на ответника Я. Л. Б. да се въздържа от извършване
на домашно насилие спрямо молителката В. С. Б..
ОСЪЖДА Я. Л. Б., с ЕГН ********** от гр.С., ул.“Л.К.,
обл.Благоевеград да заплати глоба в полза на държавата в размер на
200 лв.
ОСЪЖДА Я. Л. Б., с ЕГН ********** от гр.С., ул.“Л.К.,
обл.Благоевград да заплати по сметка на Окръжен съд Благоевград
държавна такса за въззивното производство в размер на 25лв. и 5 лв.
за служебното издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА Я. Л. Б., с ЕГН ********** от гр.С., ул.“Л.К.,
обл.Благоевеград да заплати на В. С. Б., с ЕГН ********** от гр.С.,
ул.“Л.К. разноски по делото за въззивната инстанция в размер на 300
лв.
На основание чл. 16, ал. 2 ЗЗДН в заповедта да се отрази и
предупреждението за последиците от неизпълнението й по чл. 21, ал.
3 ЗЗДН.
Препис от решението и заповедта за защита, на основание чл. 16,
ал. 3 ЗЗДН, да се връчат на страните и да се изпратят на РУ
“Полиция” гр. С. – за сведение и изпълнение.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6