Присъда по дело №4266/2024 на Софийски градски съд

Номер на акта: 7
Дата: 17 януари 2025 г. (в сила от 15 юли 2025 г.)
Съдия: Атанас Николаев Атанасов
Дело: 20241100204266
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 12 юли 2024 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 7
гр. София, 17.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 21 СЪСТАВ, в публично заседание
на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Атанас Н. Атанасов
СъдебниВасил Б. Костадинов

заседатели:Даниела Кр. Маринкова
при участието на секретаря Силва Д. Абаджиева
и прокурора Б. Ил. Б.
като разгледа докладваното от Атанас Н. Атанасов Наказателно дело от общ
характер № 20241100204266 по описа за 2024 година
въз основа на закона и доказателствата по делото
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия И. П. И., роден на ******* година в с. В.,
българин, български гражданин, със средно-специално образование, работещ,
разведен, неосъждан, ЕГН **********
ЗА ВИНОВЕН в това, че в периода от 14.10.2014 година до 14.04.2015
година в гр. София, ТД на НАП - София, офис „Подуене“, като управляващ и
представляващ „Х.“ ЕООД с ЕИК ******* при условията на продължавано
престьпление, с 2 /две/ деяния, които осъществяват поотделно един състав на
едно и също престъпление, извършени са през непродължителен период от
време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което
последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на
предшестващите, избегнал установяването и плащането на данъчни
задължения в големи размери по смисъла на чл.93 т.14 от НК по отношение на
„Х.“ ЕООД с ЕИК ******* - данък добавена стойност /ДДС/ в размер на
1
5 433.87 ( пет хиляди четиристотин тридесет и три лева и осемдесет и седем
стотинки) като затаил истина относно извършени от дружеството облагаеми
доставки, начислен данък добавена стойност и дължим ДДС за внасяне в
подадени от И. П. И. по електронен път чрез КЕП № BB7DE450E3DE88B с
титуляр „Ч. 96” АД, ЕИК *******, представлявано от И. П. И. пред ТД на
НАП - София, офис „Подуене“, справки -декларации /СД/ по чл.125 от ЗДДС и
чл.116 ал.1 от ППЗДДС за данъчни периоди м.09.2014г. и м.03.2015г. и
използвал документи с невярно съдържание - отчетни регистри /дневници за
продажбите на „Х.“ ЕООД с ЕИК *******, съгласно чл.124 ал.1 т.1 от ЗДДС и
чл.113 ал.1 и ал.3 от ППЗДДС към СД по ЗДДС/ за данъчни периоди
м.09.2014г. и м.03.2015г. при представяне на информация пред органите по
приходите, поради което и на основание чл.255 ал.1 т.2 и т.6 вр. чл.26 ал.1
вр. чл.54 ал.1 от НК го ОСЪЖДА на наказание ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА за срок от ЕДНА ГОДИНА, както и ГЛОБА в размер на 2 000
/хиляда/ лева

НА ОСНОВАНИЕ чл.66 ал.1 НК отлага изпълнението на наложеното
наказание лишаване от свобода за срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ.
НА ОСНОВАНИЕ чл.189 ал.3 от НПК ОСЪЖДА подсъдимия И. П. И.
(със снета самоличност) да заплати направените по делото разноски в размер
на 350 лева в полза на държавата по сметка на МВР, както и 5 лева за
служебно издаване на изпълнителен лист по сметка на СГС, както и 50 лева в
полза на държавата по сметка на СГС, както и 5 лева за служебно издаване на
изпълнителен лист по сметка на СГС
ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване и протест в 15-дневен срок от днес
пред САС.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите

Мотиви към присъда от 17.01.2025 година по НОХД № 4266/2024
година по описа на Софийски градски съд.
Повдигнато е обвинение от Софийска градска прокуратура срещу И. П.
И. за това, че в периода от 14.10.2014 година до 14.04.2015 година в гр. София,
ТД на НАП – София, офис „Подуене“, като управляващ и представляващ „Х.“
ЕООД с ЕИК *******, при условията на продължавано престъпление, с две
деяния, всяко от които осъществява състава на едно и също престъпление,
извършени през непродължителен период от време, при една и съща
обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от
обективна и субективна страна продължение на предшестващите се, избегнал
установяването и плащането на данъчни задължения в големи размери по
смисъла на чл.93 т.14 от НК по отношение на „Х.“ ЕООД с ЕИК ******* –
данък добавена стойност в размер на 5 433,87 (пет хиляди четиристотин
тридесет и три лева и осемдесет и седем стотинки), като затаил истина
относно извършени от дружеството облагаеми доставки, начислен и дължим
ДДС за внасяне в подадени от И. П. И. по електронен път чрез КЕП №
BB7DE450E3DE88B с титуляр „Ч. 96” АД, ЕИК *******, представлявано от
И. П. И. пред ТД на НАП-София, офис „Подуене“, справки - декларации (СД)
по чл.125 от ЗДДС и чл.116 ал.1 от ППЗДДС за данъчни периоди м.09.2014 г. и
м.03.2015 г. и използвал документи с невярно съдържание - отчетни регистри
(дневници за продажбите на „Х.“ ЕООД с ЕИК *******, съгласно чл. 124, ал.
1, т. 1 от ЗДДС и чл. 113, ал. 1 и ал. 3 от ППЗДДС към СД по ЗДДС) за данъчни
периоди м.09.2014 г. и м.03.2015 г. при представяне на информация пред
органите по приходите както следва:
1. На 14.10.2014 г. в гр. София, ТД на НАП-София, офис „Подуене“ като
управляващ и представляващ „Х.“ ЕООД с ЕИК ******* избегнал
установяването и плащането на данъчни задължения в големи размери по
смисъла на чл. 93 т.14 от НК в размер на 4 267, 20 (четири хиляди двеста
шестдесет и седем лева и двадесет стотинки) като затаил истина относно
извършени от дружеството облагаеми доставки и начислен данък
добавена стойност в подадена от И. П. И. по електронен път чрез КЕП №
BB7DE450E3DE88B с титуляр „Ч. 96” АД, ЕИК *******, представлявано
от И. П. И. пред ТД на НАП-София, офис „Подуене“, справка -
декларация по чл.125 от ЗДДС и чл.116 ал.1 от ППЗДДС за данъчен
период м.09.2014 г. като в раздел „А“ “Данни за начислен ДДС” в кл.01
декларирал общ размер на данъчните основи за облагане с ДДС - 00,00
(нула) лв., кл.11 декларирал данъчна основа на облагаеми доставки -
00,00 (нула) лв. в кл.20 и кл.21 декларирал начислен ДДС - 00,00 (нула)
лв., в раздел „В“ кл.50 декларирал ДДС за внасяне 00,00 (нула) лв. вместо
действителния размер на данъчната основа за облагане с ДДС - 21 336
(двадесет и една хиляди триста тридесет и шест) лв., начислен ДДС - 4
267,20 (четири хиляди двеста шестдесет и седем лв. и двадесет ст.) лв. и
ДДС за внасяне 4 267,20 (четири хиляди двеста шестдесет и седем лв. и
двадесет ст.) лв. и използвал документ с невярно съдържание - отчетен
регистър (дневник за продажбите) на „Х.“ ЕООД с ЕИК *******,
съгласно чл.124 ал.1 т.1 от ЗДДС и чл.113 ал.1 и ал.3 от ППЗДДС към СД
1
по ЗДДС с вх.№ 22061149274/14.10.2014 г. за данъчен период
м.09.2014г., при представяне на информация пред органите по приходите
като не включил в него извършени от „Х.“ ЕООД с ЕИК *******
продажби по фактура № 075/04.09.2014 год. с получател СД „МИСТРАЛ
ТСС- С.А-С.“ с ЕИК ********* с данъчна основа 4 836 лв. и ДДС 967,20
лева и фактура с № 076/26.09.2014 год. с получател Сдружение
„Български колоездачен съюз“ с ЕИК ********* с данъчна основа 16 500
(шестнадесет хиляди и петстотин) лв. и ДДС 3 300 (три хиляди и триста)
лв.
2. На 14.04.2015 г. гр. София, ТД на НАП-София, офис „Подуене“ като
управляващ и представляващ „Х.“ ЕООД с ЕИК ******* избегнал
установяването и плащането на данъчни задължения по отношение на „Х.“
ЕООД с ЕИК ******* - данък добавена стойност (ДДС) в размер на 1 166,67
(хиляда сто шестдесет и шест лв. и шестдесет и седем ст.) като затаил истина
относно извършени от дружеството облагаеми доставки и начислен данък
добавена стойност в подадена от И. П. И. по електронен път чрез КЕП №
BB7DE450E3DE88B с титуляр „Ч. 96” АД, ЕИК *******, представлявано от
И. П. И. пред ТД на НАП - София, офис „Подуене“ СД по чл. 125 от ЗДДС и
чл.116 ал.1 от ППЗДДС вх. № 22061170770/14.04.2015 г. за данъчен период
м.03.2015г. като в раздел "А" “Данни за начислен ДДС” кл.01 декларирал общ
размер на данъчните основи за облагане с ДДС - 00,00 (нула) лв., кл.11
декларирал данъчна основа на облагаеми доставки - 00,00 (нула) лв. в кл.20 и
кл. 21 декларирал начислен ДДС - 00,00 (нула) лв., в раздел „В“ кл.50
декларирал ДДС за внасяне 00,00 (нула) лв. вместо действителния размер на
данъчната основа за облагане с ДДС - 5 833,33 (пет хиляди осемстотин
тридесет и три лв. и тридесет и три ст.) начислен ДДС - 1 166,67 (хиляда сто
шестдесет и шест лв. и шестдесет и седем ст.) и ДДС за внасяне - 1 166,67
(хиляда сто шестдесет и шест лв. и шестдесет и седем ст.) и използвал
документ с невярно съдържание - отчетен регистър (дневник за продажбите)
на „ХАУСАДВАИЗАРС“ ЕООД с ЕИК *******, съгласно чл.124 ал.1 т.1 от
ЗДДС и чл.113 ал.1 и ал.3 от ППЗДДС към СД по ЗДДС с вх. №
22061170770/14.04.2015 г. за данъчен период м.03.2015г., при представяне на
информация пред органите по приходите като не включил в него извършени
от „Х.“ ЕООД с ЕИК ******* продажби по фактура с № 285/09.03.2015 г. с
получател „МИЛЕНИУМ- СТРОЙ“ ООД с ЕИК ********* с данъчна основа
5833,33 (пет хиляди осемстотин тридесет и три лв. и тридесет и три ст.) лева
и ДДС 1166,67 (хиляда сто шестдесет и шест лв. и шестдесет и седем ст.) лв. -
престъпление по чл.255 ал.1 т.2 и т.6 вр. чл.26 ал.1 от НК.
В хода на съдебните прения представителят на Софийска градска
прокуратура поддържа изцяло внесеното обвинение срещу подсъдимия И. П.
И.. Счита, че от събраните безспорни и категорични доказателства се
установява, че именно подсъдимият е извършил престъплението, за което му е
повдигнато обвинение. Според прокуратурата е установено несъмнено, че
дружеството, управлявано от подсъдимия, е доставяло услуги на „Милениум-
2
строй“ ООД, „Български колоездачен съюз“ и СД „Мистрал ТСС – С.а-С.“,
като тези услуги са били реално заплатени от клиентите по банков път.
Прокурорът отбелязва, че макар някои свидетели от дружествата да не са
познавали лично подсъдимия, банковите извлечения ясно доказват
извършените плащания именно по недекларираните от него фактури. Освен
това подчертава, че подсъдимият лично е водел счетоводството и е подавал
справките-декларации към НАП. В заключение моли съда да постанови
присъда, с която да признае подсъдимия И. за виновен по повдигнатото му
обвинение.
Защитникът на подсъдимия И., в лицето на адв. П., излага тезата, че по
делото са събрани доказателства, които сочат, че твърдените контрагенти на
дружеството, представлявано от И. И., реално не са имали договорни
отношения с него. В тази връзка адвокатът обръща внимание, че разпитаните
свидетели не познават лично подсъдимия И. и не знаят дали са имали
договорни отношения с управляваното от него дружество. Единственото
изключение, според защитата, е фактурата, издадена на „Милениум-строй“
ООД, като относно тази фактура адвокатът признава, че тя действително е
издадена в нарушение на счетоводните правила и приема, че подсъдимият
следва да носи отговорност за нея. Защитникът твърди още, че останалите
фактури по делото не съответстват на императивните счетоводни изисквания
и не изхождат от подсъдимия И..
В заключение, адвокат П. приема, че за фактурата, свързана с
„Милениум-строй“ ООД, чийто представител е бил разпитан лично в съдебно
заседание, подсъдимият И. действително носи вина. С оглед на това, защитата
настоява, че наказанието, което би следвало да се наложи на подсъдимия,
трябва да бъде минимално и да бъде отложено с изпитателен срок съгласно
разпоредбата на чл.66 ал.1 от НК. В останалата част защитникът моли
подсъдимия да бъде оправдан.
В правото си на лична защита, подсъдимият И., заявява, че в
обясненията си пред съда е казал всичко, което има да казва. Поддържа, че
част от фактурите не са издавани от него лично и че електронният му подпис е
бил ползван от други лица без негово знание. Подчертава, че не познава лично
някои от контрагентите и отрича реални договорни отношения с тях. Признава
единствено за издадената от него фактурата към „Милениум-строй“ ООД.
В предоставената му последна дума подсъдимият И. моли съда за по-
лека присъда.
Софийският градски съд, след като взе предвид становищата на страните
и обсъди поотделно и в тяхната съвкупност всички събрани доказателства,
при спазване на изискванията на чл.13 и чл.14 от НПК, намери за установено
следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

3
Подсъдимият И. П. И. е роден на ******* година в село В., област
Монтана, със средно специално образование - дърворезба, работещ, разведен,
неосъждан /реабилитиран/ към датата на извършване на престъплението, с
негативни характеристични данни, изводими от факта на извършени други
престъпни деяния преди и след настоящото престъпление, с адрес: град
София, ж.к. Суха река, ул. „*******, ЕГН **********.
Подсъдимият И. П. И. бил вписан на 01.09.2014 г. като едноличен
собственик на капитала, управител и представляващ дружеството „Х.“ ЕООД,
ЕИК *******, със седалище и адрес на управление в гр. София, ж.к. *******
Дружеството първоначално било регистрирано на 14.08.2014 г., като
свидетелката М. Л. В. била вписана като едноличен собственик на капитала и
управител. На 01.09.2014 г. тя прехвърлила дружеството на подсъдимия И. П.
И., който на 09.12.2014 г. прехвърлил дяловете на свидетелката Н. Е. Р..
Последната, от своя страна, на 06.03.2015 г. отново прехвърлила дружеството
на И. П. И.. Дружеството било с предмет на дейност строителство и
строително-ремонтна дейност, търговия, производство, търговско
представителство и посредничество, комисионни, спедиционни и превозни
сделки, хотелиерски, ресторантьорски, туристически, рекламни,
информационни, програмни и импресарски услуги, лизинг, внос и износ на
стоки и всички други сделки и услуги, които не са забранени със закон.
Подсъдимият И. започнал да извършва реална търговска дейност,
свързана с изпълнение на строително-монтажни работи (СМР). Той лично се
ангажирал с цялостното управление на дружеството, като организирал
дейността му – договарял и сключвал договори с контрагенти, намирал
клиенти, извършвал реални търговски сделки, доставял услуги, оформял
необходимата документация, издавал фактури, извършвал банковите операции
на дружеството и осъществявал фактически и правни действия, свързани с
управлението и функционирането на „Х.“ ЕООД, като единствено той имал
достъп до банковите сметки и правото да се разпорежда с тях.
Счетоводството на „Х.“ ЕООД с ЕИК ******* през данъчните периоди
м.09.2014 г. и м.03.2015 г. се водело лично от подсъдимия И. П. И., който
изготвял и подавал в срок справките-декларации по ЗДДС в ТД на НАП –
София, въз основа на първичните счетоводни документи. Всички данъчни
документи били подавани в ТД на НАП лично от подсъдимия И. П. И. с негов
КЕП – сериен номер BB7DE450E3DE88B, издаден от StampIT Qualified CA от
един и същ IP – адрес – 84.40.118.253.
„Х.“ ЕООД, ЕИК ******* било регистрирано по ЗДДС на 28.08.2014 г. и
дерегистрирано на 08.12.2014 г. На 23.02.2015 г. отново е регистрирано по
ЗДДС и дерегистрано повторно на 30.09.2016 г.
През м. 09.2014 г. дружеството „Х.“ ЕООД с ЕИК ******* извършило
продажби/доставки към СД „МИСТРАЛ ТСС – С.А-С.“ с ЕИК ********* и
Сдружение „Български колоездачен съюз“ с ЕИК *********. За
продажбите/доставките били издадени две фактури – фактура №
075/04.09.2014 г. към СД „МИСТРАЛ ТСС – С.А-С.“ с данъчна основа 4 836
лв. и начислен ДДС 967,20 лв., както и фактура № 076/26.09.2014 г. към
4
„Български колоездачен съюз“ с данъчна основа 16 500 лв. и начислен ДДС 3
300 лв. Общият размер на начисления и дължим ДДС по тези сделки бил 4
267,20 лв.
През същия период дружеството нямало право на данъчен кредит, тъй
като не било получател на облагаеми доставки.
Подсъдимият И. решил да избегне плащането на дължимия ДДС, като
не отразил посочените фактури в дневника за продажби и в подадената на
14.10.2014 г. справка-декларация по ЗДДС, в която декларирал нулеви
облагаеми доставки и нулев дължим ДДС. По този начин И. избегнал
установяването и плащането на данъчни задължения в големи размери – 4
267,20 лв., и използвал документ с невярно съдържание пред НАП – дневник
за продажбите, в който тези продажби/доставки не били отразени.
През месец март 2015 г. „Х.“ ЕООД с ЕИК ******* извършило
строително-ремонтни дейности към дружеството „МИЛЕНИУМ-СТРОЙ“
ООД с ЕИК *********, за което издало фактура № 285 от 09.03.2015 г. с
данъчна основа 5 833,33 лв. и начислен ДДС от 1 166,67 лв. В същия период
„Х.“ ЕООД не е било получател на облагаеми доставки и поради това не е
имало право на данъчен кредит.
С цел да избегне установяването и плащането на дължимия ДДС,
подсъдимият И. не декларирал извършената доставка в дневника за
продажбите за м. март 2015 г., изготвил и подал справка-декларация пред
НАП – София, офис „Подуене“, в която посочил нулев размер на облагаеми
доставки и ДДС за внасяне, вместо действителните 1 166,67 лева.
Същевременно използвал пред НАП дневника за продажбите като документ с
невярно съдържание, като не включил фактура № 285/09.03.2015 г. По този
начин подсъдимият избегнал плащането на данъчно задължение в размер на 1
166,67 лв. към бюджета.
На дружеството била извършена ревизия, приключила с издаването на
ревизионен акт с № 22220615002751-091-001/13.11.2015 г. с период на
проверка – от 22.08.2014 г. до 08.12.2014 г. и от 23.02.2015 г. до 31.03.2015 г.
Вследствие на направените констатации, подробно описани в издадения
ревизионен доклад с № Р-22220615002751-092-001/08.10.2015 г. е било
установено, че дружеството „Х.“ ЕООД е издало фактури за извършени
облагаеми доставки за изпълнение на СМР на обекти на клиенти по договор,
но фактурите не са били включени в регистъра по чл. 124, ал. 2 от ЗДДС и чл.
113 ал.1 и ал.2 от ППЗДДС – дневник за продажбите, съответно от страна на
дружеството не били посочени в СД по ЗДДС по реда на чл. 125 от ЗДДС
фактури, издадени към дружествата-клиенти „Мистрал – ТСС-С.а-С.“ СД с
ЕИК *********, Сдружение „Български колоездачен съюз“ с ЕИК *********
и „Милениум строй“ ООД с ЕИК *********.
В хода на досъдебното производство е била назначена съдебно-
счетоводна експертиза с постановление на разследващия орган, изслушана и
приета в съдебно заседание. Експертизата е изготвена въз основа на
материалите, приложени по делото, включително данните от Агенцията по
вписванията, справките-декларации по ЗДДС, Ревизионния доклад № Р-
5
22220615002751-092-001/08.10.2015 г., Ревизионния акт № Р-22220615002751-
091-001/13.11.2015 г., дневниците за покупки и продажби, документите от
НАП, протоколите за извършени насрещни проверки, както и останалите
писма, справки и протоколи.
От заключението на експертизата се установява, че за данъчния период
от 01.09.2014 г. до 30.09.2014 г. дружеството е подало в срока по закон
справка-декларация по електронен път, вх. № 22061149273/14.10.2014 г.,
декларирайки нулев резултат. При извършената проверка е констатирано, че
„Х.“ ЕООД не е включило в дневника за продажби за месец септември 2014 г.
фактура № 075/04.09.2014 г. с предмет на доставка „строително-монтажни
работи“ към СД „Мистрал – ТСС – С.а-С.“, при данъчна основа в размер на 4
836,00 лв. и начислен ДДС от 967,20 лв., както и фактура № 076/29.06.2014 г.
към Сдружение „Български колоездачен съюз“ за строително-монтажни
работи с данъчна основа 16 500 лв. и начислен ДДС от 3 300,00 лв. При тези
обстоятелства, въпреки декларирания нулев резултат, е бил установен дължим
ДДС за внасяне в размер на 4 267,20 лв.
За данъчния период от 01.03.2015 г. до 31.03.2015 г. дружеството отново
е подало в срока по закон справка-декларация по електронен път (вх. №
22061170770/14.04.2015 г.), като от заключението на вещото лице се
установява, че в тази декларация също е бил посочен нулев резултат. При
проверката обаче се е установило, че издадената от „Х.“ ЕООД (ЕИК *******)
фактура № 285/09.03.2015 г. с данъчна основа 5 833,33 лв. и начислен ДДС от
1 166,67 лв., с получател „Милениум-строй“ ООД, не е била включена нито в
дневника за продажби, нито в справката-декларация за месец март 2015 г.

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:

Така възприетата от настоящия съд фактическа обстановка се
установява по несъмнен и категоричен начин от събраните по делото
доказателства: обясненията на подсъдимия И. П. И. – дадени в съдебно
заседание – кредитирани частично; показанията на разпитаните в хода на
съдебното следствие свидетели: В. М. С., П. П. Б., П. Д. Б., М. Л. В. (дадени в
съдебно заседание и тези приобщени по реда на чл.281 ал.5 вр. ал.1 т.1 и т.2 от
НПК - л.11-16, т.7 от досъдебното производство), Н. Е. Р. (дадени в съдебно
заседание и тези приобщени по реда на чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.1 и т.2 от НПК -
л.120, т.7 от досъдебното производство), М. И.а Я. (дадени в съдебно
заседание и тези приобщени по реда на ал.4, вр. ал.1, т.2 от НПК - л.114, т.7 от
досъдебното производство) и В. А. Г., заключението на приетата в хода на
съдебното следствие съдебно-счетоводна експертиза (л.279–287, т. 2 от ДП),
както и приложените по делото писмени доказателства: Ревизионен акт № Р-
22220615002751-091-001/13.11.2015 г (л.15-17, т. 4 от ДП), Ревизионен доклад
№ № Р-22220615002751-092-001/08.10.2015 г. (л.37-45, т.4 от ДП) фактури №
075/04.09.2014 г. (л.107, т.4 от ДП), № 076/26.09.2014 г. (л.108, т.4 от ДП) и №
285/09.03.2015 г. (л.100, т.9 от ДП), Извлечение от разплащателната сметка на
„Х.“ ЕООД (л.163-164, т.2 от ДП) подадените справки-декларации по ЗДДС
6
(л.153 и л. 168, т.5 от ДП), дневници за продажби за м. септември 2014 г. и м.
март 2015 г., Справка за IP адреси, от които са подавани СД ЗДДС за ЕИК
******* (л.171, т.5 от ДП), договори за СМР, протоколи за СМР, платежни
нареждания, банкови извлечения и други относими към наказателното
производство писмени доказателства.
Съдът кредитира показанията на свидетеля П. Д. Б., като ги счита за
достоверни, логични и последователни. Свидетелят П. Д. Б. посочи, че е
управител на дружество, което участвало в програми за възстановяване на
селски райони, включващи реставрации на църкви и манастири. Свидетелят
заяви, че познава подсъдимия И. И. и се е срещнал с него чрез
посредничеството на свещеник, отговорен за обектите, свързани с
реставрациите. Свидетелят Б., управител на „Милениум-строй“ ООД,
потвърди, че дружеството му действително е имало реални търговски
отношения с подсъдимия И. И. и управляваното от него дружество „Х.“
ЕООД, в резултат на които са били изработени иконостас, владишки трон и е
имало и други извършени строително-монтажни работи, като са си
сътрудничели на няколко обекта, на които дружеството на подсъдимия е било
подизпълнител. Свидетелят потвърди, че И. му е издал фактури за тези
дейности, които той впоследствие осчетоводил. Именно по тези фактури от
НАП извършили насрещна проверка и наложили на свидетеля Б. санкция.
Свидетелят подчертава, че контактите му с дружеството „Х.“ са били
единствено с И. И. и че комуникацията им е била в Русе. Показанията на
свидетеля се подкрепят от писмените доказателства по делото – ревизионния
акт, ревизионния доклад, договор за СМР, протоколи за СМР, счетоводната
експертиза и банковите извлечения, които потвърждават, че между двете
дружества са се осъществили реални плащания, като в тяхна подкрепа са и
самите обяснения на подсъдимия. Вещото лице, изготвило счетоводната
експертиза, изрично установява наличие на такава издадена, но недекларирана
от подсъдимия фактура № 285 от 09.03.2015 г. към „Милениум-строй“ ООД, с
данъчна основа 5 833,33 лв. и начислен ДДС в размер на 1 166,67 лв. Поради
изложеното съдът приема тези показания за обективни, достоверни и ги
кредитира в цялост.
Съдът намира показанията на свидетелката М. Л. В. в голямата им част
също за достоверни и подкрепени от останалите доказателства по делото.
Свидетелката подробно описва механизма, по който дружеството „Х.“ ЕООД е
било регистрирано на нейно име и е била собственик и управител за кратък
период от време по инициатива на подсъдимия И., като изрично посочва, че
след първоначалната регистрация го е прехвърлила обратно на подсъдимия.
Свидетелката М. В. потвърди, че докато е била управител на дружеството не е
извършвала реална търговска дейност и ако е имало търговски сделки, то
подсъдимият И. И. ги е осъщесвявал, тъй като той е ръководил дружеството и
е движел всички неща, свързани с управлението и счетоводството на
дружеството. Потвърди, че подсъдимият е разбирал от счетоводство и е
споделял с нея, че е водил счетоводството и на други дружества. Съдът
намира тази част от показанията за логични и подкрепени от писмените
доказателства и данните в Търговския регистър, където се установява смяната
7
на собствеността и управлението на дружеството. Съдът не кредитира
единствено показанията й, в които излага предположения относно евентуална
връзка на дружеството с друго лице – „Н.“, тъй като същите са неубедителни
и не намират подкрепа в останалите доказателства по делото.
Съдът кредитира с доверие и намира за логични, последователни и
достоверни показанията на свидетелката В. А. Г., която потвърждава, че
подсъдимият И. лично е организирал и контролирал дейността на дружеството
„Х.“ ЕООД, включително наемането като служител, възлагането на задачи,
както и изплащането на възнаграждение лично на ръка от подсъдимия.
Показанията са вътрешно непротиворечиви и се потвърждават както от
писмените доказателства по делото, така и от показанията на другите
свидетели относно факта, че И. реално е упражнявал фактическото
ръководство на дружеството.
Показанията на свидетеля П. П. Б., представляващ „Български
колоездачен съюз“, съдът кредитира, въпреки, че ги намира в по-голямата им
част за неотносими към предмета на доказване. Свидетелят заявява, че лично
не познава подсъдимия и не помни за конкретни фактури от дружеството „Х.“.
Това съдът приема като нормално с оглед отдалечения период и големия обем
от документи, преминаващи през сдружението. Същевременно, съдът
отбелязва, че доказателствата, в това число банковите документи и
счетоводната експертиза, доказват наличието на реално извършено плащане
по фактура № 076 от 26.09.2014 г. от „Български колоездачен съюз“ към
дружеството на подсъдимия, поради което приема, че тези показания не са в
противоречие с останалите доказателства по делото.
Показанията на свидетелката Н. Е. Р. са кредитирани частично, тъй като
същата не си спомня ясно много от събитията, но категорично потвърждава
факта на регистрацията на дружеството „Х.“ по инициатива на подсъдимия И.,
както и това, че И. е упражнявал ръководството и управлението му. В тази част
показанията са подкрепени от показанията на останалите свидетели и
писмените доказателства по делото, поради което съдът ги приема за
обективни и достоверни.
Съдът обсъди внимателно показанията на свидетелката М. И.а Я., която
категорично отрича лично да е водила счетоводството на дружеството на
подсъдимия, но посочва, че И. се е консултирал с нея и самостоятелно е водил
счетоводната отчетност. В тази част показанията са напълно логични,
последователни и се потвърждават от останалите свидетелски показания (на
В. и Р.), както и от счетоводната експертиза.
Имайки предвид, че обясненията на подсъдимото лице, освен
доказателствено средство, могат да бъдат и средство на защита, съдът обсъди
внимателно oбясненията на подсъдимия И. И., като ги кредитира частично.
Съдът намира за достоверна и подкрепена от събраните по делото
доказателства само тази част от обясненията му, в която признава, че лично е
издал фактура № 285 от 09.03.2015 година към дружеството „Милениум-
Строй“ ООД, с което е имал реални стопански взаимоотношения. Тези негови
обяснения се потвърждават изцяло от показанията на свидетеля П. Б.,
8
управител на дружеството „Милениум-Строй“ ООД, който потвърди факта на
извършената доставка и получаването на фактурата от подсъдимия, както и от
заключението на съдебно-счетоводната експертиза. Не се кредитират обаче
останалите обяснения на подсъдимия, с които той отрича да е издавал фактури
и извършвал доставки към другите посочени по делото дружества („Мистрал
ТСС-С.а-С.“ и Сдружение „Български колоездачен съюз“), както и че реално
не той, а някой друг е управлявал процесното дружество и е подавал
справките-декларации в НАП. Съдът счита, че тези обяснения са защитна
негова позиция, целяща избягване на наказателна отговорност. Същите се
опровергават от останалия доказателствен материал, включително от
извлечението от разплащателната сметка на „Х.“ ЕООД, от което е видно, че
сумите са преведени по сметката на дружеството, както и че лично
подсъдимия И. е изтеглил сумите. От заключението на назначената по делото
счетоводна експертиза и данните от ревизионния акт и ревизионния доклад на
НАП, категорично се установява, че именно подсъдимият е осъществявал
фактическата дейност по счетоводното обслужване на „Х.“ ЕООД, както и че
фактурите към посочените дружества са били издадени и неотразени именно
по негова воля и действия. Тези обстоятелства се потвърждават косвено и от
свидетелските показания на свидетелите М. Л. В. и М. И.а Я., които
потвърдиха, че подсъдимият лично се е занимавал със счетоводството и
дейността на дружеството. Съдът не кредитира обясненията на подсъдимия,
че лицето М.Г. е било действителният извършител, като той е подавал
справките-декларации, тъй като тази теза се опровергава от останалите
доказателства и свидетелски показания, които последователно сочат на лично
и непосредствено участие на самия подсъдим в инкриминираната дейност.
Всичките справки-декларации освен това, видно от приложената от НАП
справка, приложена в том 10 от ДП, са били подавани електронно с
електронен подпис на подс. И. П. И. от един и същ ай пи адрес 84.40.118.253,
сочещ отново към подсъдимото лице. През същия този ай пи адрес
84.40.118.253 и имейл адрес **************@*****.*** е бил връчен и
ревизионния акт на процесното дружество „Х.“ ЕООД, като файлът е изтеглен
чрез имейл *************@*****.***, посочен в Търговския регистър като
официален адрес за електронна поща на дружеството. Всичко това показва, че
ангажиран с реалното управление на дружеството е бил именно подс. И. П. И.,
който освен всичко друго се е занимавал лично и със счетоводното обслужване
на дружеството. Именно той, чрез притежавания от него електронен подпис, е
подал и инкриминираните справки-декларации. По делото липсват
доказателства за ангажираност на друго някое лице в търговските,
управленски и счетоводни дела на дружеството. Нещо повече, събраните по
делото писмени и гласни доказателства установяват с необходимата степен на
несъмненост и категоричност, че именно подс.И. е подал съответните
документи в НАП, посредством които е реализирал вмененото му
престъпление.
С оглед на това съдът приема, че подсъдимият, макар и да признава част
от фактите, в същото време се стреми да минимизира своята отговорност, като
да прикрие определени факти, които го уличават в извършване на
9
престъпление. Ето защо, в частта в която обясненията му противоречат на
останалите приобщени по делото доказателства, същите не се кредитират и се
считат единствено за негова защитна позиция.
В потвърждение на извършените реални сделки по фактурите, освен
показанията на свидетелите е и справката за разкритите данни,
представляващи „банкова тайна“, по сметката на дружеството „Х.“ ЕООД, от
която е видно, че са преведни конкретните суми по конкрентните фактури от
дружествата получатели на стоки и услуги. ( л163-164 том 2 от ДП)
Писмените доказателства по делото – банкови извлечения, справки-
декларации, фактури и дневници за продажби и покупки, договори, протоколи
за СМР, справки и други – са редовно приобщени към делото,
непротиворечиви помежду си и с другите доказателства по делото и поради
това съдът ги кредитира напълно. С тях се потвърждава наличието на
търговски отношения между дружествата, описани в обвинителния акт и че
издадените фактури не са били отчетени в задължителните справки-
декларации по ЗДДС.
Съдът намира за достоверни, последователни и категорични
представените и приети като писмени доказателства Ревизионен доклад и
Ревизионен акт, съставени от органите по приходите към ТД на НАП – София,
офис „Подуене“. От Ревизионния доклад се установява подробно и ясно, че са
извършени данъчни проверки на „Х.“ ЕООД, при които е констатирано, че
дружеството е издало данъчни фактури за облагаеми доставки през данъчните
периоди септември 2014 г. и март 2015 г., но не ги е декларирало в дневниците
за продажби и в съответните справки-декларации, подадени в НАП. В доклада
подробно са посочени конкретните фактури, както и дружествата –
получатели на доставките, размерът на данъчните основи и дължимият ДДС,
които фактически не са били отразени в счетоводството на дружеството. В
издадения въз основа на Ревизионния доклад, Ревизионен акт органите по
приходите са определили размерите на недекларирания и невнесен ДДС за
процесните периоди, както следва: за септември 2014 г. – в размер на 4 267,20
лв., и за март 2015 г. – в размер на 1 166,67 лв. Тези констатации се подкрепят
категорично и от заключението на назначената и приета счетоводна
експертиза, която установява идентични фактически положения, базирани на
счетоводната документация, банковите извлечения и отчетните регистри на
дружеството. Съдът приема, че ревизионният доклад и ревизионният акт са
съставени при спазване на законовите процедури, от компетентни органи, без
процесуални нарушения, с пълнота и ясни констатации, и в тази връзка
съдържащите се в тях фактически констатации се кредитират напълно като
надеждни доказателства, съответстващи и подкрепени от всички останали
доказателства по делото.
Съдът приема за достоверно заключението на съдебно-счетоводната
експертиза, тъй като е обосновано, обективно и почива на официални
документи от НАП и други писмени документи. Вещото лице изрично
потвърди, че за инкриминираните данъчни периоди фактурите, издадени от
дружеството, не са били декларирани, поради което е избегнато
установяването и плащането на ДДС. Вещото лице потвърди, че за двата
10
данъчни периода, за които е повдигнато обвинението (месец септември 2014 г.
и месец март 2015 г.), се установило, че от името на дружеството са били
издадени общо три фактури, които не били декларирани и отчетени пред
НАП. През септември 2014 г. са издадени две фактури – една към СД
„Мистрал ТСС-С.а-С.“ за строително-монтажни работи с данъчна основа 4
836 лв. и ДДС 967,20 лв., и една към Сдружение „Български колоездачен
съюз“ с данъчна основа 16 500 лв. и ДДС 3 300 лв., като общият недеклариран
и невнесен ДДС за този период е 4 267,20 лева. За данъчния период март 2015
г. е издадена една недекларирана фактура към „Милениум-Строй“ ЕООД с
данъчна основа 5 833,33 лева и ДДС от 1 166,67 лева, като и този данък не бил
деклариран и внесен.
В заключение е необходимо да се посочи, че от така събраните и
обсъдени доказателства, с изискуемата от закона категоричност и
безспорност, се установява, че именно подсъдимият е автор на
инкриминираните деяния, поради което и съдът ангажира наказателната му
отговорност.

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

Подсъдимият И. П. И. е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъплението по чл.255 ал.1 т.2 и т.6 вр. чл.26 ал.1 от НК така,
както то е описано в обвинителния акт.
Непосредствен обект на извършеното от подсъдимия престъпление са
обществените отношения, свързани с нормалното и законосъобразното
функциониране на данъчната система, като пряко се въздейства върху
конституционно закрепеното задължение на гражданите да заплащат
определените със закони данъци. Данъкът представлява публично държавно
вземане, установено на базата на задължителност, безвъзмездност и
безвъзвратност, като неговото реализиране е гарантирано с държавна
принуда. На това публично субективно право на държавата съответства
задължението на гражданите, закрепено в чл. 60, ал. 1 от Конституцията за
заплащане на данъци и такси, установени със закон, съобразно своите доходи
и имущество.
Обект на облагане с ДДС съгласно чл. 2 от ЗДДС е всяка възмездна
облагаема доставка на стока или услуга, като съгласно чл. 5, ал. 1 от ЗДДС,
стока е всяка движима и недвижима вещ, включително електрическа енергия,
газ, вода, топлинна или хладилна енергия и други подобни, както и
стандартният софтуер.
Съгласно чл. 6, ал. 1 от ЗДДС доставка на стоката по смисъла на този
закон е прехвърлянето на собственост или друго вещно право върху стоката, а
съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗДДС доставка на услуга е всяко извършване на услуга.
Според легалната дефиниция на чл. 25, ал. 1 от ЗДДС данъчно събитие е
доставката на стоки или услуги, извършени от данъчнозадължени по този
закон лица, вътреобщностно придобиване, както и вносът на стоки по чл. 16.
11
Данъчното събитие възниква на датата, на която собствеността върху
стоката е прехвърлена или услугата е извършена. Съгласно чл. 25, ал. 6, т. 1 от
ЗДДС на датата на възникване на данъчното събитие данъкът по този закон
става изискуем за облагаемите доставки и за регистрираното лице възниква
задължение да го начисли.
Съгласно чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС данъчен кредит е сумата на данъка,
която регистрираното лице има право да приспадне от данъчните си
задължения за получени от него стоки или услуги по облагаема доставка.
Съгласно чл. 125 от ЗДДС за всеки данъчен период регистрираното лице
подава справка-декларация, съставена въз основа на отчетните регистри по чл.
124, с изключение на случаите по чл. 157. Съгласно чл. 116, ал.1 от ППЗДДС
регистрираното лице е длъжно за всеки данъчен период да подаде справка-
декларация по чл. 125, ал.1 от закона по образец.
Регистрацията по ЗДДС изисквала воденето на аналитични, отчетни
регистри - дневник за покупките и дневник за продажбите , по силата на чл.
124, ал.1 от ЗДДС и чл. 113, ал.1 от ППЗДДС- регистрираните лица по този
закон водят задължително регистри - дневник за покупките и дневник за
продажбите, съдържащи информация за всички получени и издадени данъчни
документи и отчети, които следва да бъдат издадени съгласно изискванията на
закона или правилника за неговото приложение.
Начисляването на ДДС се извършва от доставчика на стоката, който е
регистрирано лице за всяка извършена от него облагаема доставка на стока
или услуга. Данъкът е дължим от регистрираното лице за данъчния период,
включващ датата на възникване на данъчното събитие, по силата на което
данъкът е станал изискуем.
Данъкът върху добавената стойност е изискуем от регистрираното по
ЗДДС лице, което е доставчик на облагаемата доставка, като същото е длъжно
да го начисли, като го включи в размера на данъка при определяне на
резултата за съответния данъчен период в справка – декларация.
От обективна страна са налице всички признаци на престъпния състав.
Осъществените от подсъдимия престъпни деяния имат за предмет данъчни
задължения в големи размери. Изпълнителното деяние, с което подсъдимият е
осъществил престъплението се характеризира със затаяване на неистина за
извършени от дружеството облагаеми доставки, начислен и дължим ДДС за
внасяне в подадени от И. П. И. пред ТД на НАП-София, офис „Подуене“,
справки - декларации за данъчни периоди м.09.2014 г. и м.03.2015 г. и
използване на документи с невярно съдържание - отчетни регистри за данъчни
периоди м.09.2014 г. и м.03.2015 г. при представяне на информация пред
органите по приходите.
По този начин е постигнато неустановяване и неплащане на дължим
данък в големи размери, който съгласно чл. 93, т. 14 от НК надхвърля три
хиляди лева. Престъплението е резултатно. Престъпният резултат се изразява
в неплащането на дължимия данък, който резултат настъпва с изтичането на
предвидения в съответния закон срок за внасяне на дължимия данък.
12
Престъплението е продължавано по смисъла на чл.26, ал.1 от НК,
защото е осъществено чрез две отделни престъпни деяния, които
осъществяват поотделно един или различни състави на едно и също
престъпление, извършени са през непродължителни периоди от време, при
една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите
се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите.
От субективна страна подсъдимият е осъществил престъпния състав при
форма на вината - пряк умисъл. Той е съзнавал общественоопасния му
характер, предвиждал е общественоопасните му последици и е искал
настъпването им. Съзнавал е, че действа като управител на „Х.“ ЕООД с ЕИК
******* и че управляваното от него дружество е извършило облагаеми
доставки, за които е начислило ДДС, подлежащ на внасяне и че не е
осчетоводил издадените от Х.“ ЕООД с ЕИК ******* фактури, като е
съзнавал, че по този начин ще се промени данъчния резултат на дружеството и
че се осуетява установяването и плащането на данъчни задължения за „Х.“
ЕООД с ЕИК *******, като е целяно именно това осуетяване.
Деянията са извършени от подсъдимия И. при еднородност на вината и
са следствие на сродна психична дейност на същата, поради което всяко
последващо деяние се явява от субективна страна продължение на
предходното.

ПО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО:

Съставът, по който е обвинен и признат за виновен подсъдимият,
систематически е разположен в гл.VII от НК - "Престъпления против
финансовата, данъчната и осигурителната системи".
За извършеното от подсъдимия престъпление по чл.255 ал.1 т.2 и т.6 вр.
чл.26 ал.1 от НК от НК се предвижда наказание лишаване от свобода от една
до шест години и с глоба до две хиляди лева.
Подбуда за извършване на престъплението е стремежът към материално
облагодетелстване по противозаконен начин.
Като отегчаващи отговорността обстоятелства съдът прие на първо
място негативните характеристични данни за лицето, изводими от факта на
извършени други престъпления, както и обстоятелството, че размерът на
укрития и неплатен данък е в размер, който надвишава почти двойно
установената в чл.93 т.14 НПК стойност от три хиляди лева за наличието на
„данъци в големи размери“.
При индивидуализацията на наказанието за подсъдимия съдът прие
наличие на смекчаващи вината обстоятелства – чисто съдебно минало към
датата на извършване на престъплението, изградени трудови навици,
усложнено семейно положение и изминалия дълъг период от време от
извършване на престъплението.
С оглед на изложеното, съдът прие, че за престъплението по чл.255 ал.1
т.2 и т.6 вр. чл.26 ал.1 от НК следва да наложи на подсъдимия наказание
13
„лишаване от свобода“ в минималния размер на предвиденото в закона
наказание, а именно за срок от една година, изпълнението на което да бъде
отложено за изпитателен срок от четири години. Съдът прие, че в случая не са
налице предпоставки за приложение на чл.55 НК, тъй като липсват
многобройни или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства, а
отделно от това предвиденото в закона най-леко наказание не се явява
несъразмерно тежко. Предвид извършената индивидуализация на наказанието
и с оглед данните за степента на обществена опасност на деянията и дееца,
съдът намира за необходимо към определеното основно наказание „лишаване
от свобода“ да присъедини и предвиденото в закона кумулативно наказание
„глоба“, което следва да бъде в размер на 2000 (две хиляди) лева. Съдът счита,
че този именно размер на глобата, в съчетание с определеното главно
наказание, би се явил справедлив и би допринесъл за поправянето на дееца.
Така индивидуализирана освен това „глобата“ ще бъде значително под
размера на настъпилата за подсъдимия облага.
Няма пречка за прилагане на условното осъждане спрямо подсъдимия.
Той е неосъждан към датата на престъплението, наложеното наказание е до
три години лишаване от свобода и съдът намира, че за постигане на целите на
наказанието не е необходимо ефективното му изтърпяване, поради което на
основание чл.66 ал.1 от НК отлага изпълнението на определеното общо най-
тежко наказание „лишаване от свобода“ за изпитателен срок от 4 години. По-
дългият изпитателен срок съдът прилага с цел постигане на личната превеция
върху личността на осъдения, имайки предвид обстоятелството, че същият все
пак е бил осъждан неколкократно до настоящия момент /преди извършването
на престъплението и след това/, което говори за една завишена степен на
обществена опасност от негова страна за извършване на противоправни
деяния в бъдеще.

ПО РАЗНОСКИТЕ:

С оглед изхода на делото и на основание чл.189 ал.3 от НК съдът осъди
подсъдимият И. И. да заплати направените по делото разноски в размер на 350
лева в полза на държавата по сметка на МВР, както и 5 лева за служебно
издаване на изпълнителен лист по сметка на СГС, както и 50 лева в полза на
държавата по сметка на СГС, както и 5 лева за служебно издаване на
изпълнителен лист по сметка на СГС.

Мотивиран от горните съображения, съдът постанови присъдата си по
делото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
14
Съобщи за изтекли лични данни