№ 2451
гр. София, 14.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 74 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Антоанета Г. Ивчева
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА Д. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от Антоанета Г. Ивчева Гражданско дело №
20241110125424 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 422 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от т, ЕИК ,, срещу С. С. Л. , ЕГН:
**********, с която по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК са предявени искове за признаване
за установено в отношенията между страните дължимостта на сумите по издадената
на 19.10.2022 г. срещу длъжника заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 50954/2022 г. по описа на СРС, II ГО, 74 състав.
Ищецът твърди, че по силата на възникнало с ответника договорно
правоотношение за продажба на топлинна енергия за битови нужди при общи
условия е доставил на ответника на адреса на топлоснабдения имот: **, аб.№ *, за
процесния период топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е
заплатил дължимата цена. Поддържа, че ответникът е собственик на
топлоснабдения имот, с оглед което и има качеството на потребител на услугите на
ищеца. Сочи, че поради неплащане на задълженията за топлинна енергия на падежа
съгласно приложимите към договора общи условия, ответникът е изпаднал в забава,
с оглед което и претендира обезщетение за периода на забавата в размер на
законната лихва. Счита, че съгласно ОУ е легитимиран да претендира стойността на
услугата за дялово разпределение на топлинната енергия през процесния период,
както и лихва за забава върху това вземане. Моли за уважаване на исковете и за
присъждане на разноски.
1
Ответникът, чрез адв. И., оспорва предявените искове, като счита, че
претенциите на ищеца са неоснователни. Оспорва да има качеството на потребител
или на страна по договор с ищеца. Позовавайки се на публично известните общи
условия, приложими към договорите за продажба на ТЕ за битови нужди, счита, че
не е изпаднал в забава за заплащане на главницата, тъй като ищецът не е установил
да е отправил към ответника покана. Оспорва дължимостта на претендираните суми
за дялово разпределение и лихва за забава. Позовава се на изтекла погасителна
давност. Моли за отхвърляне на исковете и произнасяне по въпроса за разноските
съобразно изхода от спора.
Съдът, като съобрази доводите и възраженията на страните и събраните по
делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно
правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и
правна страна:
Изложените от ищеца фактически обстоятелства, от които произтичат
претендираните права и формулираният петитум дават основание на съда да приеме,
че е сезиран с обективно кумулативно съединени установителни претенции с правна
квалификация по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ, вр. чл. 139
ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
По искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД
вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ:
Основателността на предявените искове за установяване, че ответникът дължи
претендираната цена по договор за продажба на топлинна енергия и за дялово
разпределение се обуславя от осъществяването в обективната действителност на
следните материални предпоставки (юридически факти): 1) наличието на
действително правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия, 2)
продавачът да е доставил през исковия период топлинна енергия в твърдяното
количество и на претендираната стойност на купувача и 3) изискуемост на
задължението за плащане на продажната цена. Съобразно правилото на чл. 154, ал.
1 ГПК в тежест на ищеца е установяване на горните предпоставки при условията на
пълно и главно доказване. Липсата на една от предпоставките води до
неоснователност на претенцията. В случай, че ищецът установи посочените по-горе
обстоятелства, ответната страна следва да докаже опровергаващия довода за
неизпълнение факт – точно във времево и количествено отношение изпълнение на
задължението за плащане на потребената топлинна енергия за процесния период. С
определение, постановено в открито съдебно заседание на 29.01.2025 г., на
основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК съдът е обявил за безспорни и ненуждаещи
се от доказване обстоятелствата, че през исковия период в процесния имот е
доставена топлинна енергия в твърдените количества и на стойност в
2
претендирания размер. Следователно, правният спор между страните се
концентрира върху обстоятелствата свързани с наличието на облигационната
връзка, а по-конкретно върху факта на притежание на качеството „потребител на
топлинна енергия“ от ответника.
Правната регламентация на правоотношението по продажба на топлинна
енергия се съдържа освен в общата уредба по чл. 183 и сл. Закон за задълженията и
договорите (ЗЗД), още в специалния Закон за енергетиката (ЗЕ). Съгласно последния
правоотношението по продажба на топлинна енергия е договорно, сключвано при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) - чл. 150, ал. 1 ЗЕ.
Предвидена е писмена форма на договора, която не е форма за действителност, а за
доказване. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един
местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни
след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от
потребителите (чл. 150, ал. 2 ЗЕ), в отклонение от правилото на чл. 16, ал. 1 ЗЗД.
Характерна особеност за правоотношението по продажба на топлинна енергия е
обстоятелството, че за възникването на договорната връзка не е необходимо
изрично волеизявление, като същото следва по силата на законовата презумпция на
чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката, в приложимата за процесния период
редакция, съгласно която всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда в режим на етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти/потребители на
топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба. Следователно, за да се
приеме, че ответната страна има качеството потребител на топлинна енергия, то
достатъчно е да се установи, че същата е собственик/ползвател на недвижим имот и
е налице решение на Общото събрание на етажните собственици за присъединяване
към топлопреносната мрежа. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на
сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са
подразбирани клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са
адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на
топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия
те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с
предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и
дължат цената на доставената топлинна енергия.
В константната и задължителна съдебна практика безпротиворечиво е изведено,
че изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и титулярите на
3
ограниченото вещно право на ползване като клиенти (потребители) на топлинна
енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие, не е изчерпателно. Клиенти (потребители) на
топлинна енергия могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл.
153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика,
респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и
същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови
нужди за този имот при публично известните общи условия директно с
топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива
качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди („битов клиен“ по
смисъла на т. 2а, пар. 1 ДР от ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна
енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. В този смисъл са
мотивите към т. 1 от Тълкувателно решение № 2/17 г. по т. д. № 2/17 г. на ОСГК на
ВКС.
От приетия като писмено доказателство по делото нотариален акт за покупко-
продажба на недвижим № 65, том LLXXII, нот.дело 24124/1996 г., се установява, че
на 18.11.1996 г. есл и С. С. Л. са придобили правото на собственост върху процесния
недвижим имот – апартамент № 28, находящ се в град София, ж.к. Младост 4, бл.
450, вх. Б, ет. 3.
Видно от представено по делото удостоверение за наследници, след смъртта на
есл, настъпила на 25.02.2011 г., последният е оставил за свой наследници по закон
съпругата си С. С. Л. и синовете си еел и сел.
С оглед на гореизложеното, настоящият съдебен състав намира за установено,
че по силата на транслативната сделка и настъпилото наследствено правоприемство
ответницата е титуляр на 4/6 ид.ч. от правото на собственост върху процесния
недвижим имот.
По делото е представена и заявление-дакларация от С. С. Л. до т за смяна на
партида за процесния имот. Заявлението представлява по своето правно естество
предложение (оферта) за сключване на договор за доставка на топлинна енергия –
арг. чл. 13 ЗЗД. Като е приел това заявление и е продължил да доставя топлинна
енергия до процесния апартамент, ищцовото дружество е приело предложението на
ответницата за сключване на договор за доставка на топлинна енергия – в този
смисъл т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по тълк. д. №
2/2017 г., ОСГК.
Не е спорно между страните, че процесния недвижим имот се намира в сграда в
режим на етажна собственост, която е присъединена към топлопреносната мрежа. В
случая обстоятелството е доказано от приложения по делото протокол от проведено
Общо събрание на собствениците на ЕС, с което етажните собственици са взели
4
решение да се сключи договор с дружество, извършващо услугата дялово
разпределение на топлинна енергия в сградата в режим на етажна собственост,
както и договор между ищцовото дружество и третото лице помагач б.
Въз основа на гореизложеното настоящият съдебен състав счита, че по
отношение на ответника е доказано, че между страните е възникнало
правоотношение по договор за покупко-продажба на топлинна енергия при
публично известни общи условия по отношение процесния обект, представляващ
апартамент № 28, находящ се в град София, ж.к. Младост 4, бл. 450, вх. Б, ет. 3.
Доколкото юридическият факт на доставка на топлинна енергия в периода
01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. на стойност в общ размер на 4010,80 лева, от които
2673,87 лева се претендират от ответника С. С. Л. в настоящото производство, не е
спорен между страните, а по делото не бяха ангажирани доказателства за плащане
на дължимата сума, то исковата претенция за главница за доставена топлинна
енергия се явява основателна.
По възражението за погасяване по давност:
Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от деня, в
който вземането е станало изискуемо. Изискуемостта на задължението за заплащане
на стойността на доставена топлинна енергия е поставена в зависимост от
настъпване на падежа, определен в общите условия. В случая са приложими общите
условия в сила от 12.08.2016 г. Съгласно чл. 33, ал. 1 Общите условия от 2016 г.,
клиентите са длъжни да заплащат дължимите суми за топлинна енергия в 45-дневен
срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Задълженията за заплащане на
месечните начислени суми са установени като срочни, като същите са изпълними от
издаване на фактурата за периода на съответното задължение, и изискуеми след
изтичане на определен срок след това (45 дни след това).
Предвид характера на задължението като такова за периодично плащане,
съобразно обобщените в ТР № 3 от 18.05.2012 г. по т. д. 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС
белези, приложим е специалният тригодишен давностен срок по чл. 111, б. „в“ ЗЗД.
Съгласно чл. 116, б. "б", предл. 1 ЗЗД давността се прекъсва с предявяване на
иск, а съгласно чл. 115, ал. 1, б. "ж" ЗЗД – спира да тече докато трае съдебното
производство относно вземането. На основание чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и
действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното
събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, във връзка с § 13 от
ПЗР на ЗИД на Закона за здравето /обн. ДВ, бр. 44/2020 г., в сила от 14.05.2020 г. /
давността е спряна в периода 13.03.2020 г. – 20.05.2020 г.
Настоящото производство е образувано при условията на чл. 422 ГПК, поради
което, с оглед уредената фикция в посочената норма, настоящият иск се счита
предявен от 20.09.2022 г. – датата на подаването на заявлението за издаване на
5
заповед за изпълнение. При това положение, с оглед приложение на нормите на чл.
115, б. „ж“ ЗЗД и чл. 116, б. „б“ ЗЗД от този момента давността се счита спряна и
прекъсната, както е и спряна давността за периода 13.03.2020 г. – 20.05.2020 г., като
това се отнася само до вземанията, които не са погасени по давност, доколкото
спиране и прекъсване на давността е възможно само преди тя да е изтекла. Предвид
приложимост на специалната 3-годишна давност в случая се обуславя изводът, че
погасени по давност са всички задължения, чиято изискуемост е настъпила преди
20.09.2022 г., а непогасени по давност са тези, чиято изискуемост е настъпила след
тази дата. В случая погасени по давност са всички вземания за периода 01.05.2019 г.
– 31.07.2019 г., а непогасени по давност са вземанията за периода 01.08.2019 г. –
30.05.2021 г.
Следва да бъде изяснено, че отговорността за заплащане на цената на
доставената топлинна енергия следва да бъде понесена изцяло от ответника С. С. Л.
с оглед на наличието на индивидуално облигационно правоотношение с
топлопреносното дружество, възникнало в резултат на отправеното към него
изрично волеизявление, посредством подаване на заявление-декларация за смяна на
партидата на топлоснабдения имот. Но с оглед диспозитивното начало в
гражданския процес, съдът е длъжен да даде защита на накърненото материално
право само в рамките и по начина поискани от ищеца, поради което и с оглед на
гореизложените изводи искът с правно основание по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ следва да бъде уважен в пълния претендиран размер
от 2673,87 лева и за периода 01.08.2019 г. – 30.05.2021 г., като за периода от
01.05.2019 г. – 31.07.2019 г. искът подлежи на отхвърляне.
По делото ищецът претендира и вземане за възнаграждение за дялово
разпределение за периода от 01.08.2019 г. до 30.04.2021 г.
За основателността на иска следва да се установи от ищеца, че през процесния
период ФДР е извършила услугата дялово разпределение в процесния имот, поради
което в тежест на ответника е възникнало задължение за плащане на дължимото
възнаграждение.
Съгласно разпоредбата на чл. 22, ал. 1 от Общите условия на ищеца от 2016 г.
дяловото разпределение на топлинна енергия се извършва възмездно от продавача
по реда на чл. 61 и сл. от НТ или чрез възлагане на търговец, избран от клиентите в
СЕС, като съгласно ал. 2 на чл. 22 от ОУ клиентите заплащат на продавача
стойността на услугата „дялово разпределение”, извършвана от избрания от тях
търговец. Ето защо, ищецът е материалноправно легитимиран да получи
претендираното възнаграждение за дялово разпределение.
В случая, от събраните по делото доказателства не се установява, че през
процесния период да е бил сключен договор за дялово разпределение с лице,
6
регистрирано по реда на чл. 139а ЗЕ, и че тази услуга е извършвана от него. По
делото е представен единствено договор, сключен с „Техем сървисиз“ ЕООД за
период различен от процесния, докато от приети по делото протокол от проведено
Общо събрание на собствениците на ЕС се установява, че етажните собственици са
взели решение да се сключи договор с третото лице помагач б.
Предвид изложеното, искът за установяване на вземането за цена на извършена
услуга за дялово разпределение следва да бъде отхвърлен.
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на иска предполага наличие на главен дълг и забава в
погасяването му. Моментът на забавата в случая се определя съобразно уговореното
от страните.
По отношение на претендираната мораторна лихва върху непогасената главница
за топлинна енергия за периода от 16.10.2020 г. до 24.08.2022 г. съдът взе предвид,
че в този период са приложими Общите условия за продажба на топлинна енергия т
на битови клиенти в гр. София, в сила от 12.08.2016 г. Съгласно чл. 33, ал. 2 от
същите, клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и
3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45 - дневен
срок след изтичане на периода, за който се отнасят. В чл. 33, ал. 4 от същите Общи
условия е предвидено, че продавачът начислява обезщетение за забава в размер на
законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в
срока по ал. 2. Ето защо, купувачът дължи лихва за забава само върху сумата по
окончателната фактура за отчетния период. Тъй като срокът за плащане на
задълженията по общите фактури е определен в Общи условия от 2016 г. /чл. 33, ал.
2/, то не е необходима покана, за да бъдат поставени ответниците в забава /арг. от
чл. 84, ал. 1 ЗЗД/.
На първо място на основание чл. 119 ЗЗД с погасяването на главното вземане по
давност се погасяват и акцесорните вземания, произтичащи от него. Ето защо, по
отношение на погасените по давност вземания за главница за доставена топлинна
енергия за периода от 01.05.2019 г. – 31.07.2019 г. ответникът не дължи мораторна
лихва на основание чл. 119 ЗЗД. Изчислена по реда на чл. 162 ГПК, мораторната
лихва за процесния период (16.10.2020 г. до 24.08.2022 г.) върху непогасените по
давност вземания за периода от 01.08.2019 г. – 30.05.2021 г. в размер на 3657,82 лева
възлиза на сумата от 688,90 лева.
Предвид изложеното съдът приема, че акцесорната претенция е основателна за
сумата от 688,90 лева, но с оглед диспозитивното начало в гражданския процес,
съдът е длъжен да даде защита на накърненото материално право само в рамките и
по начина поискани от ищеца, поради което искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД следва да се
уважи за пълния претендиран размер от 405,15 лева.
7
Искът за мораторна лихва върху възнаграждението за дялово разпределение,
следва да се отхвърли като неоснователлен поради отхвърляне на главния иск.
По разноските:
При този изход на правния спор с правна възможност да претендират
заплащането на деловодни разноски разполагат и двете страните.
Ищецът е поискал присъждането на разноски, като реално е доказал, че е сторил
такива, поради което с оглед уважената част от исковете и на основание чл. 78, ал. 1,
във вр. ал. 8 ГПК, във вр. чл. 37 ЗПр.Пом., във вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП следва да му
бъде присъдена сумата от 254,66 лева, представляващи деловодни разноски и
юрисконсултско възнаграждение за заповедното производство и
първоинстанционното производство.
Ответникът е поискал присъждането на деловодно разноски, като е представил
договор за правна защита и съдействие за уговорена правна помощ при условията
на чл. 38 ЗАдв., поради което съобразно отхвърлената част от исковете и на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, във вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв., във вр. чл. 36 ЗАдв. на
процесуалният представител следва да бъде присъдената сумата от 8,60 лева,
представляващи адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С. С. Л., с ЕГН ********** и
адрес: **, че дължи на т, ЕИК: ,, със седалище и адрес на управление: **, на
основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД сумата в
размер на 2 673,86 лева, представляваща главница за цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за периода от 01.08.2019 г. – 30.05.2021 г. в имот,
находящ се на адрес **, ведно със законната лихва от 20.09.2022г. до изплащане на
вземането, и сумата в размер на 405,15 лева, представляваща мораторна лихва за
периода от 16.10.2020 г. до 24.08.2022 г. върху вземането за главница за цена на
доставена от дружеството топлинна енергия, за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 50954/2022 г. по
описа на СРС, II ГО, 74 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до
31.07.2019 г, като погасен по давност.
ОТХВЪРЛЯ предявените искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал.
1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД от т, ЕИК: ,, със седалище и адрес на
управление: ** срещу С. С. Л., с ЕГН ********** и адрес: **, за признаване за
установено, че С. С. Л. дължи на т сумата в размер на 35,98 лева, представляваща
8
главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от
01.08.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от 20.09.2022 г. до
изплащане на вземането, и сумата в размер на 7,33 лева, представляваща
мораторна лихва за периода от 01.10.2019 г. до 24.08.2022 г. върху вземането за
главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение, за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
50954/2022 г. по описа на СРС, II ГО, 74 състав, като неоснователни.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 вр. ал. 8 ГПК С. С. Л., с ЕГН ********** и
адрес: **, да заплати на т, с ЕИК , и със седалище и адрес на управление **,
сумата в размер на 254,66 лева, представляващи деловодни разноски и
юрисконсултско възнаграждение за първоинстанционното и заповедното
производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, във вр. чл. 36 ЗАдв., във вр. чл. 38,
ал. 1, т. 3 ЗАдв. т, ЕИК: ,, със седалище и адрес на управление: **, да заплати на
адв. Н. И. И., с ЕГН ********** от САК, сумата в размер на 8,60 лева,
представляващи адвокатско възнаграждение за пъровинстанционното производство.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач б /със
сегашно търговско наименование „д/ на страната на ищеца т.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд, в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9