№ 15770
гр. София, 02.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ
при участието на секретаря ПАОЛА ЦВ. РАЧОВСКА
като разгледа докладваното от АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ Гражданско дело
№ 20221110169821 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по подадена от „Т.С.“ ЕАД искова
молба и уточняваща такава /л. 41/ срещу Л. К. С. – наследник на К. Л. С., с която са
предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание
чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД с искане да се постанови решение,
с което да се осъди ответникът да заплати на ищцовото дружество сумите както следва:
1436,72 лв. – стойността на доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода
м.07.2020 г. – м.07.2021 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на
исковата молба – 22.12.2022 г. до окончателно изплащане на сумата, 255,76 лв. –
мораторна лихва за периода 15.09.2020 г. – 06.12.2022 г., 48,36 лв. – стойността на
услуга за дялово разпределение за периода от м.11.2019 г. до м.04.2021 г., ведно със
законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 22.12.2022 г. до
окончателно изплащане на сумата и 11,29 лв. – мораторна лихва за периода от
31.12.2019 г. до 06.12.2022 г. върху главницата за услуга дялово разпределение.
Ищецът твърди, че наследодателят на ответника, като собственик на процесния
апартамент е имал качеството потребител на топлинна енергия за битови нужди по
смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ. Сочи се, че продажбата на топлинна енергия за битови
нужди се осъществява при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са
обвързали потребителя, без да е необходимо изричното им приемане. Твърди, че
съгласно общите условия /влезли в сила на 11.07.2016г./ купувачът на топлинна
енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок от датата на
публикуване на месечните дължими суми на интернет страницата на ищцовото
дружество. Поддържа, че е доставил за процесния период топлинна енергия, като
купувачът не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни
вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди се,
че след като не е заплатил дължимите се суми за доставена топлинна енергия и дялово
разпределение ответникът е изпаднал в забава, като в тази връзка е формулирана
акцесорна претенция за лихва в индивидуализираните в исковата молба размери.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който се
изразява становище, че признава заявените от ищеца искови претенции, като сочи, че
1
претендираните с исковата молба суми са заплатени, като към отговора е приложено и
платежно нареждане.
Съдът, като съобрази становището на страните, материалите по делото и
закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са осъдителни искови претенции с правно основание чл. 79, ал. 1, пр.
1 ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.
С доклада по делото, не оспорен от страните, съдът е обявил за безспорни и
ненуждаещи се от доказване следните факти и обстоятелства, а именно, че между
страните е сключен договор за доставка на топлинна енергия за битови нужди, че
сградата в която се намира топлоснабденият имот с абонатен № 3745 е била
присъединени към топлопреносната мрежа, че процесният недвижим имот, а именно
апартамент № ап. 1, находящ се в /адрес/, е бил топлофициран, че за периода м.07.2020
г. – м. 07.2021 г., ищцовото дружество е доставило в имота топлинна енергия в
количеството и с качество посочено в исковата молба на стойност 1436,72 лв., че
ответникът е в забава досежно процесната сума, като размерът на мораторната лихва за
периода 15.09.2020г. – 06.12.2022 г. е 255,76 лв., че не е заплатена дължимата се цена
за извършената услуга дялово разпределение, която за периода м.11.2019 г. – м.04.2021
г. е 48,36 лв., както и че ответникът дължи мораторна лихва върху цената на дяловото
разпределение в размер на 11,19 лв. – за периода 31.12.2019 г. – 06.12.2022 г.
С молба от 27.07.2023г., ищцовото дружество потвърждава извършеното от
ответника плащане на сумата от 1752.03лв., което обстоятелство намира опора и в
приложеното на л. 48 по делото платежно нареждане.
В процесното платежно нареждане е посочено изрично, че със сумата от
1752.03лв. се погасяват задълженията предмет на настоящото производство
респективно в случая, по аргумент от чл. 76, ал. 1 ЗЗД, исковите претенции следва да
бъдат отхвърлени, като погасени чрез плащане в хода на процеса.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцовото дружество сумата от
99.90лв. – лихва от датата на завеждане на исковата молба 22.12.2022г. до датата на
плащане на сумите 20.06.2023г. / платежно л. 48 по делото/.
По разноските:
Въпреки извършеното плащане на дължимите се суми, настоящият съдебен
състав намира, че ответникът е дал повод за завеждане на делото, доколкото сумите са
платени в хода на процеса, поради което на основание чл. 78, ал. 1 вр. ал. 8 ГПК,
следва да заплати на ищеца сумата 100.00лв. – юрисконсултско възнаграждение.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Л. К. С., ЕГН **********, да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК
**********, със седалище и адрес на управление: /адрес/, сумата от 99.90лв. – лихва
от датата на депозиране на исковата молба - 22.12.2022г. до датата на плащане на
сумите, предмет на настоящото производство - 20.06.2023г. / платежно л. 48 по
делото/.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т.С.“ ЕАД , ЕИК **********, със седалище и
адрес на управление: /адрес/ срещу Л. К. С., ЕГН **********, осъдителни искове с
правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД , за сумите както
следва: 1436,72 лв. – стойността на доставена, но незаплатена топлинна енергия за
периода м.07.2020 г. – м.07.2021 г., до обект с абонатен номер 3745, представляващ ап.
1, находящ се в гр. София, /адрес/, ведно със законната лихва от датата на депозиране
2
на исковата молба – 22.12.2022 г. до окончателно изплащане на сумата, 255,76 лв. –
мораторна лихва за периода 15.09.2020 г. – 06.12.2022 г., 48,36 лв. – стойността на
услуга за дялово разпределение за периода от м.11.2019 г. до м.04.2021 г., ведно със
законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 22.12.2022 г. до
окончателно изплащане на сумата и 11,29 лв. – мораторна лихва за периода от
31.12.2019 г. до 06.12.2022 г. върху главницата за услуга дялово разпределение, като
погасени чрез плащане в хода на процеса.
ОСЪЖДА Л. К. С., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 вр. ал. 8 ГПК,
да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК **********, сумата от 100.00лв. – разноски /
юрисконсултско възнагарждение/
Решението е постановено при участието на трето лице - помагач страната
на ищеца „Т.“ О..
Решението подлежи на обжалване, в двуседмичен срок от връчването му на
страните, пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3