№ 3283
гр. София, 17.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Любомир Василев
Членове:Калина Анастасова
Стойчо Попов
при участието на секретаря Донка М. Шулева
като разгледа докладваното от Любомир Василев Въззивно гражданско дело
№ 20221100508693 по описа за 2022 година
Производството е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №8693/2022 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на „В. и к.“ ЕООД
гр.София ЕИК **** срещу решение №5425 от 27.05.2022 г постановено по гр.д.
№55262/2021 г на СРС , 174 състав ; в частта , с която въззивникът е осъден да заплати на
основание чл.49 ЗЗД и чл.86 ЗЗД на Г. Л. В. ЕГН ********** от гр.София сумата от
10 368,66 лева обезщетение за имуществени вреди /загуби/ от увреждания по жилищна
сграда в с.Столник , Община Елин Пелин , ул.**** от авария на водопровод на 05.10.2016 г
на посочената улица , ведно със законната лихва от 24.09.2021 г до окончателното
заплащане на сумата ; сумата от 5230,58 лева лихви за забава върху посоченото обезщетение
за периода 05.10.2016 г – 23.09.2021 г ; сумата от 4150 лева обезщетение за имуществени
вреди /пропуснати ползи от невъзможност да се ползва част от жилищния имот/ от авария на
водопровод на 05.10.2016 г на посочената улица ведно със законната лихва от 24.09.2021 г
до окончателното заплащане на сумата ; сумата от 1900,76 лева лихви за забава върху
посоченото обезщетение за пропуснати ползи за периода 05.11.2016 г – 23.09.2021 г ; и
сумата от 3770,70 лева обезщетение за имуществени вреди /загуби / от увреждания на
движими вещи от авария на водопровод на 05.10.2016 г на посочената улица , ведно със
законната лихва от 24.09.2021 г до окончателното заплащане на сумата. Решението на СРС
се обжалва и в частта за разноските .
Въззивникът излага общи доводи за неправилност на решението на СРС в обжалваната част
1
. Твърди , че решението в осъдителната му част е необосновано .
Въззиваемата страна е подал писмен отговор , в който оспорва въззивната жалба . Счита , че
решението на СРС е обосновано , а исковете са доказани по основание и размер .
Въззивната жалба е допустима. Решението на СРС е връчено на въззивника на 08.06.2022 г
и е обжалвано в срок на 21.08.2022 г .
Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на посочената част от решението на
СРС .
След преценка на доводите в жалбата и доказателствата по делото, въззивният съд приема за
установено следното от фактическа и правна страна :
Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и за
недопустимост на съдебното решение в обжалваната част , като такива основания в случая
не се констатират . Относно доводите за неправилност съдът /принципно/ е ограничен до
изложените във въззивната жалба конкретни доводи , като може да приложи и императивна
норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело
№1/2013 г на ОСГТК на ВКС . Във всички случаи съдът трябва служебно да даде правилна
правна квалификация на предявения иск и да приложи съответните императивни правни
норми .
Решението на СРС е правилно в обжалваната част .
Процесната въззивна жалба е бланкетна , като въззивникът не е изложил ясни и
конкретни доводи защо според него решението на СРС е неправилно /необосновано/ .
Твърдението , че първоинстанционният съд не е обсъдил наличните доказателства „в
тяхната корелативна връзка и съвкупност“ и че е изложил „неправилни правни доводи“ не
представляват ясни и конкретни доводи на въззивната жалба, по който настоящия съд да
може и да е длъжен да се произнесе . На практика се иска въззивният съд да извърши
пълна и изцяло служебна проверка за неправилност на обжалваното решение , но това е
недопустимо съгласно чл.269 ГПК и задължителното за съдилищата Тълкувателно решение
№1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС , т.1 .
Съгласно трайната практика на ВКС процесната бланкетна въззивна жалба е редовна и
допустима. Както се посочи относно неправилност на първоинстанционното решение съдът
трябва служебно да даде /да провери/ правната квалификация на предявения иск и да
приложи съответните императивни правни норми / решение №24 от 20.02.2014 г по гр.д.
№5245/13 г на ВКС , II ГО , решение №246 от 23.10.2013 г по гр.д.№3418/13 г на ВКС , I ГО
, решение №70 от 05.04.2016 г по гр.д.№5556/15 г на ВКС , I ГО , решение №216 от
19.01.2015 г по гр.д.№2008/2014 г, ГК , І ГО на ВКС и др.
В случая е законосъобразна да дадената от СРС правна квалификация на исковете по чл.49
ЗЗД и чл.86 ЗЗД . Касае се за увреждане на имуществото на ищеца от деликт - от авария на
уличен водопровод на 05.10.2016 г на ул.Черноризец Храбър в с.Столник , Община Елин
Пелин . Ответникът като ВиК оператор носи отговорност за поддържане на водопровода в
безопасно състояние и избягване на течове от него. Не се констатира първоинстанционният
2
съд да е допуснал нарушение на императивни норми като е осъдил лицето носещо
гараницонно-обезпечителна отговорност да заплатите обезщетения за непозволеното
увреждане . Друга служебна проверка за неправилност въззивният съд не е длъжен и не
може да извършва .
Налага се изводът , че решението на СРС следва да се потвърди в обжалваната част .
Водим от горното , СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №5425 от 27.05.2022 г постановено по гр.д.№55262/2021 г на
СРС , 174 състав ; в частта , с която „В. и к.“ ЕООД гр.София ЕИК **** е осъдено да
заплати на основание чл.49 ЗЗД и чл.86 ЗЗД на Г. Л. В. ЕГН ********** от гр.София сумата
от 10 368,66 лева обезщетение за имуществени вреди /загуби/ от увреждания по жилищна
сграда в с.Столник , Община Елин Пелин , ул.**** от авария на водопровод на 05.10.2016 г
на посочената улица , ведно със законната лихва от 24.09.2021 г до окончателното
заплащане на сумата ; сумата от 5230,58 лева лихви за забава върху посоченото обезщетение
за периода 05.10.2016 г – 23.09.2021 г ; сумата от 4150 лева обезщетение за имуществени
вреди /пропуснати ползи от невъзможност да се ползва част от жилищния имот/ от авария на
водопровод на 05.10.2016 г на посочената улица ведно със законната лихва от 24.09.2021 г
до окончателното заплащане на сумата ; сумата от 1900,76 лева лихви за забава върху
посоченото обезщетение за пропуснати ползи за периода 05.11.2016 г – 23.09.2021 г ; сумата
от 3770,70 лева обезщетение за имуществени вреди /загуби / от увреждания на движими
вещи от авария на водопровод на 05.10.2016 г на посочената улица , ведно със законната
лихва от 24.09.2021 г до окончателното заплащане на сумата ; както и сумата от 3548,43 лева
разноски пред СРС .
ОСЪЖДА „В. и к.“ ЕООД гр.София ЕИК **** да заплати на Г. Л. В. ЕГН ********** от
гр.София сумата от 2382 лева разноски пред СГС .
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчване на страните .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3