РЕШЕНИЕ
№ 226
гр. Благоевград, 28.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Гергана М. Симеонова
при участието на секретаря Димитрина В. Павлова
като разгледа докладваното от Гергана М. Симеонова Административно
наказателно дело № 20221210200271 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена Б. Д. П., с ЕГН ********** с адрес гр. ****
против електронен фиш серия К №4598423, издаден от ОДМВР – Благоевград, с който
за извършено нарушение на чл.21, ал.2 вр. ал.1 ЗДвП на основание чл.189, ал.4, вр.
чл.182, ал.4 ЗДвП, му е наложено административно наказание "глоба" в размер на 1200
лева.
В жалбата се релевират доводи за неправилност на атакувания електронен фиш,
както и че същият е издаден при съществени нарушения на процесуалните правила.
Навежда се, че в словесното описание на нарушението отсъствали фактически
твърдения санкционираното нарушение да е извършено повторно, както и без да е
посочен актът, обусловил наличието на повторност, поради което било налице
несъответствие между словесното описание на нарушението и неговата правна
квалификация. Сочи се, че при посочване на санкционната разпоредба липсвало
отразяване при коя от хипотезите на чл.182, ал.1, т.1-6, ал.2, т.1-6 или ал.3 ЗДвП е
извършено повторното нарушението. Поддържа се неяснота на правната квалификация
на санкционираното нарушение. Претендира се присъждане на направените по делото
разноски, представляващи адвокатско възнаграждение за изготвяне на въззивната
жалба.
По изложените съображения се прави искане за отмяна на обжалвания
електронен фиш.
В проведеното пред настоящата съдебна инстанция заседание жалбоподателят,
редовно призован не се явява и не се представлява от процесуален представител.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител. Депозира
становище, с което прави искане за потвърждаване на издадения електронен фиш и
релевира възражение за прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение.
1
Съдът, след като служебно провери обжалвания акт, доводите на страните
и събраните по делото доказателства приема за установено от фактическа страна
следното:
На 03.03.2021т. в 11.58ч. в област Благоевград, ПП1- Е-79 на км.376+800, в гр.
Симитли с посока от гр. Благоевград към гр. Кресна, при ограничение на скоростта от
50 км/ч за населено място, при наличието на пътен знак Д11, с мобилна радарна
установка TFR -1M №561 била засечена скорост на движение на МПС „***” с рег. №
********* от 97км/ч (след отчитане на допустима грешка в полеви условия 3 км) при
разрешена такава - 50 км – т.е превишение от 47 км/ч.
Автомобилът бил регистриран като собственост на Б. Д. П., с ЕГН **********.
Въз основа на тези данни от ОДМВР- Благоевград е издаден електронен фиш
серия К № 4598423 срещу Б. Д. П., с ЕГН ********** за налагане на глоба в размер на
1200 лева за нарушение на чл.21, ал. 2 вр. ал.1 ЗДвП.
От приложения към делото снимков материал -клип № 25295 /л.6/, заснет с
мобилната система за видеоконтрол радар № 561 се установява, че на процесната дата
– 03.03.2021г., в 11:58:11ч при географски координати EL 23.11680° и NL41.88565 е
измерена скорост на движение от 100км/ч, като са записани датата, часа, посоката на
движение, фиксираната скорост и е сниман регистрационния номер на автомобила.
По делото е приложен и протокол рег.№1116р-1295/05.03.2021г. за използване
на АТСС по реда на чл.10, ал.1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. за условията и
реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на
правилата за движение по пътищата.
Използваната за установяване на процесното нарушение мобилна система за
видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение тип - TFR1-М с
идентификационен № 561 е одобрена и вписана в регистъра на одобрените за
използване типове средства за измерване на 24.02.2010г., със срок на валидност на
одобряването - 24.02.2020 г.
Съгласно чл. 43, ал. 4 Закона за измерванията периодичността на проверките
по ал. 2 се определя със заповед на председателя на Държавната агенция за
метрологичен и технически надзор, която се обнародва в "Държавен вестник" и се
обявява в официалния бюлетин на агенцията. Съгласно Заповед № 616/11.09.2018г. на
председателя на ДАМТН, обнародвана в ДВ бр.82/05.10.2018г., периодичността на
проверка на скоростомери, съгласно т. 31 от Заповедта е една година.
На основание чл.30, ал.5 от Закона за измерванията, когато срокът за валидност
на одобрения тип е изтекъл, намиращите се в употреба средства за измерване, които
отговорят на одобрения тип, се считат от одобрен тип.
От протокол № 2-2-20/09.10.2020г. и протокол № 2-2-19/11.10.2019г. се
установява, че мобилната система с № 561 е преминала проверка съответно на
09.10.2020г. и на 11.10.2019г. и отговаря на изискванията, като допустимата грешка
при измерване на скоростта е 3 км/ч. до 100 км/ч. и от 3 % при движение със скорост
над 100 км/ч.
Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото
доказателствени материали: гласните доказателства, съдържащи се в показанията на
разпитания по делото свидетел Б. и от приобщените към доказателствения материал по
реда на чл. 283 НПК писмени доказателства: Писмо от АПИ с изх. №11-00-
57/11.03.2022 г. с приложение Протокол за местонахождението на пътни знаци Д11 и
Д12 от 08.05.2019 г.; Писмо от сектор "Пътна полиция" с рег. №111600-4104/14.03.2022
г. с приложение Протокол №2-3-21 от 09.11.21 г.; Писмо от сектор "Пътна полиция" с
рег. №111600/4787/21.03.2022 г. с приложение Протокол №2-2-19 от 11.10.19г.
2
Справка от АИС АНД; Справка за собственици на превозно средство; Справка за
нарушител/водач; Писмо от ГД „Национална полиция“ с рег. №3286р-12416/12.03.2020
г.; Удостоверение за одобрен тип средство за измерване №10.02.4835; Протокол за
използване на Автоматизирано техническо средство или система с рег.
№111р[1]1295/05.03.2021 г.; Протокол №2-2-20 от 09.10.20 г.; Заповед
№8121з[1]515/14.05.2018 г.
Предвид непротиворечивостта на събрания по делото доказателствен материал,
същият се кредитира изцяло от настоящия съдебен състав, като в своята съвкупност
напълно изяснява възприетата фактическа обстановка.
Като достоверни съдът приема показанията на св. Б., доколкото същите са
последователни и съдържат информация за процедурата по установяване на нарушение
с мобилна система за видеоконтрол. От показанията на този свидетел се установява, че
санкционираното нарушение е установено на територията на населено място, където
разрешената максимална скорост за движение на МПС е 50 км/ч. Съгласно показанията
на Б. използваното АТСС е монтирано на полицейския автомобил, позициониран на
съответния пътен участък, като след въвеждане от страна на полицейския служител на
максимално допустима скорост на движение, техническото средство автоматично
заснема автомобилите със скорост на движение на допустимата такава, като
генерираните снимки се прехвърлят на USB-flash устройство.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прие от
правна страна следното:
Предвид това, че наказващият орган не е представил доказателства,
удостоверяващи датата на връчване на атакувания електронен фиш, жалбата следва да
се счита за подадена в установения за това срок. Жалбата е подадена от легитимирано
лице и е насочена срещу подлежащ на съдебен контрол административно-наказателен
акт, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е частично основателна, по следните
съображенията:
При разглеждане на дела по оспорени електронни фишове, районният съд е
инстанция по същество, с оглед на което дължи извършването на цялостна проверка
относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от
основанията, посочени от жалбоподателя.
В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че атакуваният
електронният фиш е издаден от компетентна ОД на МВР, в рамките на предоставени
със ЗАНН и ЗДвП правомощия.
С Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. на ВАС по т. д. № 1/2013г.,е
разяснено, че електронният фиш се приравнява едновременно към АУАН и НП, но
само по отношение на правното му действие (съгласно чл. 189, ал. 11 ЗДвП), не и по
форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване. От това следва, че
изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП,
сравнително подробно регламентирани в ЗАНН, са неприложими по отношение на
електронния фиш. Процесуалната законосъобразност на издадения електронен фиш е
обусловена от съответствието му на предвидените със специалната разпоредбата на
чл.189, ал. 4 ЗДвП изисквания.
Съобразно цитираната разпоредба, електронният фиш съдържа данни за:
териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято
територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на
нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика,
на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените
3
разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното
заплащане.
Описанието на нарушението е направено достатъчно ясно и с необходимата
конкретика, като са посочени мястото, където е извършено нарушението, разрешената,
установената скорост на движението и констатираното превишение, така че да се
гарантира упражняване правото на защита на санкционираното лице.
В Протокол от използване на АТСС, от рег.№1116р-1295/05.03.2021г. /л.14/ е
отбелязано, че описаното нарушение е установено и заснето с автоматизирано
техническо средство TFR1-М с радар № 561, като същото кореспондира на отразеното
в приложеното по делото копие от разпечатка от видеоклип. От приетите по делото
Удостоверение № 10.02.4835 от 24.02.2010 г. и протоколи № № 2-2-20/09.10.2020г. и №
2-2-19/11.10.2019 /л.79-80/за последваща проверка, съдът установи вида, типа,
регистрацията, периодичните технически прегледи, техническата годност и изправност
на това техническо средство. Въз основа на посочените писмени доказателства и на
основание чл.30, ал.5 от Закона за измерванията, съдът приема за безспорно доказано,
че техническо средство - TFR1-М с № 561 представлява мобилна система за
видеоконтрол, която е одобрена и преминала необходимия периодичен преглед.
Съгласно чл.189, ал.4 ЗДвП при нарушение, установено и заснето с
автоматизирано техническо средство или система, в отсъствието на контролен орган и
на нарушител, се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за
съответното нарушение. Задължително условие за санкционирането с електронен фиш
е нарушението да е установено и заснето с автоматизирано техническо средство, т.е. да
няма човешка намеса при установяване на нарушението, за да се избегне субективният
човешки фактор.
С публикуваните в ДВ бр.19 от 13.03.2015 г. изменения на ЗДвП, законът е
съобразен с цитираното от жалбоподателя Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г.
на ВАС относно използването на мобилни камери за установяване на нарушенията на
ограниченията на скоростта, като в разпоредбата на чл. 189, ал.4 от ЗДвП е добавен
терминът "автоматизирано" техническо средство. А съгласно § 6, т. 65 от
допълнителните разпоредби на ЗДвП - "Автоматизирани технически средства и
системи" са както стационарните системи (прикрепени към земята и обслужвани
периодично от контролен орган), така и мобилните технически средства, които могат
да са прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от
пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя
начало и край на работния процес. Следователно, при мобилните системи за
видеоконтрол същественото обстоятелство след законодателните промени е
независимо от присъствието му при установяване на нарушението, контролният орган
да не се намесва в работата на мобилното автоматизирано техническо средство, а само
да го позиционира, включва и задава ограничението на скоростта, а след
преустановяване на контрола да го изключва и демонтира / спазването на този ред се
установи от показанията на св. Б./. Именно в това се изразява поставянето на начало и
край на работния процес от контролния орган.
С оглед на измененията за закона и съобразяването му със задължителната
съдебна практика и като взе предвид обстоятелството, че използването на мобилни
технически средства е автоматизиран процес, при който единствената намеса на
контролен орган се свежда до позиционирането и настройката на автоматизираното
техническо средство, районният съд счита, че е изцяло законосъобразно установено с
него нарушение, да бъде санкционирано чрез електронен фиш, при спазването на
всички законови изисквания.
4
В този смисъл е и Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за
използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата
за движение по пътищата (Наредбата). Съобразно това и per argumentum a contrario
следва, че при осъществен контрол с мобилно АТСС работещо на място, а не във
време на движение санкционирането на нарушители посредством издаване на
електронен фиш е допустимо и законосъобразно.
Съдът намира за основателно поддържаното от жалбоподателя оплакване за
неправилна правна квалификация на санкционираното нарушение.
В случая предвид това, че описаният в електронния фиш знак Д11 не въвежда
ограничение на скоростта извън предвидената с чл.21, ал.1 ЗДвП, неправилно
нарушението е квалифицирано по чл.21, ал.2, вр. ал.1 ЗДвП. При така направеното
описание на нарушението, съдържащо се в електронния фиш, коректната правна
квалификация на нарушението е чл.21, ал.1 ЗДвП.
Така констатираният пропуск обаче не предпоставя отмяна на санкционния акт
с оглед задължителните за съдилищата указания на Тълкувателно решение №
8/16.09.2021 г. по т. д. № 1/2020 г. ОСС от І и ІІ колегия на ВАС. С цитираното
тълкувателно решение е разяснено, че в производството по реда на раздел пети, глава
трета от ЗАНН районният съд има правомощия да преквалифицира описаното в НП
изпълнително деяние, когато се налага да приложи закон за същото, еднакво или по-
леко наказуемо нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата на
нарушението. Същите правомощия са предоставени на съда и с на чл. 63, ал.7, т. 1
ЗАНН /в сила от 23.12.2021г./, съгласно която разпоредба съдът може да измени
електронния фиш, като приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо
нарушение без съществено изменение на обстоятелствата по нарушението./В този
смисъл Решение 675/19.04.2022г . по к.н.а.х.д. 59/2022г. на АдмС-Благоевград/
В настоящия случай, доколкото липсва съществено изменение на
обстоятелствата, при което е било извършено нарушението, въззивният съд разполага с
възможността да преквалифицира нарушението като такова по чл.21, ал.1 ЗДвП, като
приложи закон за същото нарушение.
Видно от представения клип № 4598423/19.03.2021 г. измерената скорост на
движение на управлявания от жалбоподателя автомобил е била 100 км/ч., в който
случай допустимата грешка при измерването е +/- 3 км, поради което правилно във
фиша е отразена скорост от 97 км/ч. Именно тази скорост е била съобразявана при
преценка относно наличието на превишаване на разрешената такава. Ето защо при
издаване на електронния фиш е съобразен т.нар."толеранс", като инкриминираната
скорост е намалена на 97км/ч, и е отчетено превишение от 47 км/ч, за което
превишение е и санкциониран жалбоподателят.
На следващо място от представените по делото от Областно пътно управление-
Благоевград писмени документи се установява, че към 03.03.2021г. на път I- 1
„Благоевград- Сандански- Кулата“ на км 375+800 е поставен пътен знак Д11- „Начало
на населено място “, а на км.376+970 – пътен знак Д12 „Край на населено място“. Ето
защо мястото, където е засечена скоростта на движение на автомобила на
жалбоподателя, несъмнено попада в населено място, надлежно обозначено с пътен
знак Д11, в което населено място максимално разрешената скорост за движение е 50
км/ч
От отразеното в протокол рег. 1116р-1295/05.03.2021г. се установява, че
автоматизираното техническо средство, с което е заснето процесното нарушение също
е било позиционирано на място в обхвата на максимално позволената съгласно чл.21,
ал.1 ЗДвП скорост за движение от 50 км/ч за населено място.
5
Съгласно разпоредбата на чл.188, ал.1 ЗДвП, собственикът или този, на когото
е предоставено моторното превозно средство, отговаря за извършеното с него
нарушение, като собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното
нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство. В
случай че различно от собственика лице е управлявало автомобила, разпоредбата на
чл. 189, ал.5 ЗДвП, предоставя на жалбоподателя възможност в 14-дневен срок след
получаване на електронния фиш, да подаде писмена декларация до териториалната
структура на МВР с данни за лицето, извършило нарушението и копие на
свидетелството му за управление на моторно превозно средство.
С разпоредбата на чл. 189, ал. 5 ЗДвП законодателят е въвел законова
презумпция, че при неподаването на писмена декларация с данни за лицето, извършило
нарушението в 14-дневен срок от получаването на електронния фиш от собственика,
същият се смята за извършител на констатираното с електронния фиш нарушение.
Предвид тази презумпция, за административнонаказващия орган не съществува
задължение да издирва лицето, управлявало засечения с техническо средство лек
автомобил.
В изпълнение на чл. 189, ал. 5 ЗДвП, наказващият орган е връчил електронния
фиш на лицето по чл. 188, ал. 1 ЗДвП, като в него изрично е указана възможността за
подаване на посочената по-горе декларация.
В конкретния случай, жалбоподателят не се е възползвал от предоставената му
с чл.189, ал.5 ЗДвП възможност да обори пред административнонаказващия орган
законовата презумпция, поради което правилно е ангажирана отговорността му като
собственик на лекия автомобил.
Предвид горното, районният съд намира, че въз основа на събраните по делото
доказателства по несъмнен начин се установява, че жалбоподателят е осъществил от
обективна и субективна страна състава на нарушение по чл.21, ал. 1 ЗДвП, според
който при избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е
забранено да превишава скорост от 50 км/ч в населено място.
От субективна страна нарушението е извършено при пряк умисъл, като деецът
е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е неговите
общественоопасните последици и пряко ги е целял.
При избора на санкция за процесното нарушение обаче, в електронния фиш е
посочена като правно основание разпоредбата на чл. 189, ал. 4 вр. с чл. 182, ал. 4
ЗДвП, която намира приложение при нарушения за скорост, осъществени в условията
на повторност - след като вече дееца е наказван за такова нарушение с влязъл в сила
административен акт. В случая, в съдържанието на обжалвания ЕФ липсва посочване
на предходно допуснато от водача нарушение (установено и санкционирано), спрямо
което да се приеме, че процесното се явява извършено в условията на повторност.
Предвид това, настоящият съдебен състав намира, че при издаването на атакувания ЕФ
е допуснато процесуално нарушение, доколкото в съдържанието му не се сочи, че
нарушението е извършено в условията на повторност. Недопустимо е едва с посочване
на санкционната разпоредба въз основа на която се определя наказанието, по
тълкувателен път, да се достига до факти и обстоятелства представляващи
задължителни елементи от фактическия състав на повдигнатото
административнонаказателно обвинение, което в случая е за квалифициран състав – в
условията на повторност. Независимо дали в съдържанието на ЕФ ще бъде вписан
конкретния ЕФ или НП обусловили квалификацията, то следва нарочно да бъде
посочено (словесно), че нарушението за скорост е извършено в условията на
повторност.
6
На следващо място, в текста на чл. 182, ал. 4 ЗДвП е предвидено, че когато
нарушението по ал. 1, т. 1 - 5, ал. 2 и ал. 3, т. 1 - 5 е повторно, наказанието е
предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер, а за повторно
нарушение по ал. 1, т. 6 и ал. 3, т. 6 - предвидената за съответното нарушение глоба в
двоен размер и лишаване от право да се управлява моторно превозно средство за срок
три месеца. Следователно при позоваването на ал. 4 на 182 ЗДвП, следва задължителна
привръзка със съответната алинея и точка на чл. 182 ЗДвП, което в случая не е
направено.
Въпреки горното и доколкото липсва съществено изменение на
обстоятелствата въз основа на които е повдигнато административнонаказателното
обвинение, съдът намира, че следва да преквалифицира нарушението и да приложи
закон за по-леко наказуемо нарушение – в случая това е основният състав на чл. 21, ал.
1 ЗДвП, което видно от изложените по-горе мотиви, съдът намери за безспорно
установено.
Санкционната норма, която следва да намери приложение за описаното и
доказано нарушение на жалбоподателя по чл. 21, ал. 1 ЗДвП, е чл. 182, ал. 1, т. 5 ЗДвП,
тъй като се установи, че неговото превишение на въведеното ограничение за скорост
при управление на МПС на процесната дата, място и пътен участък, е с 47 км/час.
Предвидено е наказание във фиксиран размер, а именно "глоба" в размер на сумата от
600 лв., в който смисъл атакуваният ЕФ следва да бъде изменен. /В този смисъл
Решение № 286 от 27.09.2021 г. на АдмС - Смолян по к. а. н. д. № 113/2021 г/
Съобразявайки гореизложеното и доколкото по делото по безспорен начин се
установи, че жалбоподателят е осъществил нарушение на разпоредбата на чл. 21, ал. 1
ЗДвП, съдът приема, че жалбата се явява частично основателна, поради което и на
основание чл.63, ал.7, т. 1 ЗАНН /в сила от 23.12.2021г обжалваният електронен фиш
следва да бъде изменен по отношение на правната квалификация на нарушението,
както и по отношение на приложената санкционна разпоредба на чл. 189, ал. 4 във вр. с
чл. 182, ал. 4 ЗДвП, като я преквалифицира по чл. 182, ал. 1, т. 5 ЗДвП и намали
наказанието "Глоба" от 1200 лева на 600 лева.
При този изход на делото право на разноски възниква и за двете страни с оглед
размера на наложената глоба и изменението му от настоящата съдебна инстанция.
Жалбоподателят претендира заплащането на разноски в размер на 150лв,
представляващи възнаграждение за заплатено адвокатско възнаграждение за изготвяне
на въззивната жалба.
Намаляването на заплатеното адвокатско възнаграждение е допустимо до
минимално определения размер, съгласно чл. 36 ЗА. От своя страна чл. 36 ЗА
препраща към НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, издадена от Висшия адвокатски съвет.
Разпоредбата на чл. 18, ал.1 НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г предвижда, че за
изготвяне на жалба срещу наказателно постановление без процесуално
представителство възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 на базата
на половината от размера на санкцията, съответно обезщетението, но не по-малко от
50 лв.
Съгласно 18, ал.2, вр чл.7, ал.2 т.2 от Наредбата за защита по дела с определен
интерес възнагражденията при интерес от 1000 до 5000 лв. са 300 лв. + 7 % за
горницата над 1000лева.
Ето защо съотнесено към размера на наложената с наказателното
постановление имуществена санкция в размер на 1200лева, определеният по реда на
чл.18, ал., вр. чл.7, ал.2, т.1 от Наредбата минимален размер на адвокатското
7
възнаграждение възлиза на сумата 150.00 лева.
Предвид горното, въпреки че делото не се отличава с фактическа и правна
сложност, доколкото жалбоподателят претендира присъждане на разноски за заплатено
от него адвокатско възнаграждение в установения с Наредбата минимум,
неоснователно се явява направеното от наказващия орган възражение за неговата
прекомерност.
С оглед размера на санкцията след изменението от настоящия съдебен състав,
на жалбоподателя следва да бъдат присъдени 75лв, който размер е определен
съобразно уважената част по правилото на чл.78, ал.1 ГПК, към която разпоредба
препраща чл.144 АПК.
Разноските следва да бъдат възложени в тежест на ОДМВР-Благоевград, което
е юридическото лице издател на оспореното наказателно постановление
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 7, т.1 ЗАНН, Районен съд –
Благоевград, НО, 7-ми състав
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Електронен фиш серия К №4598423, издаден от ОДМВР –
Благоевград, с който на Б. Д. П., с ЕГН ********** с адрес гр. ******** за извършено
нарушение на чл.21, ал.2 вр. ал.1 ЗДвП на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.4 ЗДвП,
е наложено административно наказание "глоба" в размер на 1200 лева като ИЗМЕНЯ
правната квалификация на нарушението от чл.21, ал.2 вр. ал.1 ЗДвП на чл.21, ал.1
ЗДвП, ИЗМЕНЯ приложената санкционна норма от чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.4 ЗДвП
на чл. 189, ал.4 вр. чл. 182, ал. 1, т. 5 ЗДвП и НАМАЛЯВА РАЗМЕРА на наложеното
наказание "Глоба" от 1200 лева /хиляда и двеста лева/ на 600 лева /шестстотин лева/.
ОСЪЖДА на основание чл.63, ал.3 ЗАНН вр. чл.143, ал.1 АПК ОДМВР-
Благоевград ДА ЗАПЛАТИ на Б. Д. П., с ЕГН ********** с адрес гр. ****** сума в
размер 75,00 лева (седемдесет и пет лева), представляваща направени по делото
разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на Глава XII от АПК
пред Административен съд - Благоевград, в 14-дневен срок от получаване на
съобщението от страните.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
8