№ 157
гр. Пазарджик, 20.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Димитър Чардаков
при участието на секретаря Десислава Буюклиева
като разгледа докладваното от Димитър Чардаков Гражданско дело №
20255220100200 по описа за 2025 година
и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по глава ІІ
от Закона за защита от домашното насилие /ЗЗДН/. Образувано е по молба на
Н. д Б. с ЕГН ********** против А. М. Б. с ЕГН ********** и двамата от гр.
**8. Молителката твърди, че е майка на ответника, както и че двамата живеят
в жилище на горепосочения адрес. Твърди, че сутринта на 17.01.2025 г. в дома
им в гр. Пазарджик ответникът я ударил с обувка по главата и така й разцепил
веждата. В съдебно заседание допълва, че предишния ден на 16.01.2025г.
ответникът започна да хвърлял по нея тави и чини, които наранили краката й.
Твърди, че това не са изолирани случаи на домашно насилие от страна на
ответника. Сочи, че последният започнал да се държи грубо с нея преди около
10 месеца, след смъртта на съпруга й, който е и негов баща. До тогава
ответникът живеел в чужбина, но се върнал в страната за погребението и
заживял при молителката. Не след дълго започнал да я гони от дома й. Често я
обиждал, че е изрод, многократно я заплювал в лицето, заканвал се, че ще я
закара в старчески дом. Молителката твърди, че се страхува от ответника.
Иска от съда да издаде заповед за защита от домашно насилие срещу него.
Към молбата са приложени декларация по чл.9, ал.3 ЗЗДН, лист за
медицински преглед и протокол за предупреждение на ответника от
полицията по чл. 65 ЗМВР. От съда са изискани справките по чл.9, ал.4 и ал.5
1
ЗЗДН.
Ответникът не е изразил становище по молбата и не е представил
доказателства в своя защита.
Съдът въз основа на събраните доказателства и на закона прие от
фактическа и от правна страна следното:
Молба за защита от домашното насилие е допустима, тъй като е
подадена в предвидения от закона 3-месечен срок от акта на домашно насилие
и с нея се иска защита срещу лице по чл.3, т.5 ЗЗДН – ответникът е син на
молителката. Същата има необходимото съдържание по чл.9, ал.1 ЗЗДН и е
съпроводена с декларация по чл.9, ал.3 ЗЗДН.
На 22.01.2025г. съдът е издал заповед за незабавна защита, с която е
задължил ответника да се въздържа от извършването на домашно насилие по
отношение на молителката, отстранил го е от съвместно обитаваното жилище
с молителката и му е забранил да се приближава до нея и до жилището й по
което и да е време на денонощието, както и до местата за социални контакти и
отдих и до местоработата на пострадалата, докато тя се намира там.
За основателността на молбата за защита от домашно насилие е
необходимо молителката да установи извършван от страна на ответника акт на
домашно насилие по смисъла на чл.2, ал.1 и ал.2 ЗЗДН, като декларацията по
чл.9, ал.3 ЗЗДН се ползва със законна доказателствена сила, съгласно чл.13,
ал.3 ЗЗДН. Тежестта да опровергае тази законна доказателствена сила се носи
от ответника. За това негово задължение ответникът е бил уведомен с
определението на съда за насрочване на делото, съгласно чл.12, ал.1 ЗЗДН.
Описаните обстоятелства в молбата за защита от домашно насилие се
потвърждават от писмените доказателства, сред които: лист за медицински
преглед на молителката, от който е видно, че на 17.01.2025 г. е
диагностицирана с хематом на клепача на лявото око и открита рана на лявата
вежда, причинени от ритник с обувка по главата; протокол от същата дата за
предупреждение на ответника от полицията по реда на ЗМВР, както и от
декларацията по чл.9, ал.3 ЗЗДН.
От представената по делото справки е видно, че ответникът не се води
на психиатричен отчет и срещу него до момента не са образувани
производства по ЗЗДН. От справката за съдимост е видно, че не е осъждан –
2
реабилитиран е за извършено престъпление срещу личността по чл.116, ал.1
НК.
Въз основа на тези доказателства съдът приема за установено, че
ответникът е извършил акт на домашно насилие спрямо молителката.
Съгласно дефиницията по чл.2, ал.1 ЗЗДН, домашно насилие е всеки акт на
физическо, сексуално, психическо или икономическо насилие, както и опитът
за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната
свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в
родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо
съпружеско съжителство или в интимна връзка.
В настоящия случай агресивното поведение на ответника спрямо
молителката, изразяващо се в съзнателното нараняване на главата и двата
крака и отправянето на обиди и закани за самоуправно принудително
отстраняване от нейното жилище, изцяло попада в обхвата на определението
за физическо и психическо насилие. Затова молбата за защита се явява
основателна и на молителката следва да се предостави закрила в обем, който е
достатъчен за предотвратяването на други подобни прояви на ответника.
Съдът намира за подходящи мерките по чл.5, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ЗЗДН, а
именно: задължаване на извършителя да се въздържа от извършването на
домашно насилие по отношение на пострадалата, отстраняване на
извършителя от съвместно обитаваното жилище за срок от 12 месеца и
забрана на извършителя да се приближава на по-малко от 10 метра до
пострадалото лице, неговото жилище, местата за социални контакти и отдих,
както и неговата месторабота за срок от 12 месеца, считано от датата на
издаване на заповедта за незабавно изпълнение – 22.01.2025 г. Чрез тези мерки
ще се предотврати възможността за контакт между жертвата и извършителят
на насилието, което е достатъчно за постигане целите на закона. При
определянето вида и срока на мерките за защита съдът съобрази и оценката на
риска от домашно насилие, която е длъжен да извърши на основание чл.15,
ал.4 ЗЗДН по методиката, съгласно приложение №5 към чл.74 ППЗЗДН.
Резултатът от попълването на контролния списък на рисковите фактори за
оценка на риска е 7 точка /набрани от положителните отговори на въпроси
№6, 7, 10 и 18/, което означава, че са налични данни за лека форма на насилие.
При този изход на делото и на основание чл.11, ал.2 ЗЗДН във връзка с
3
чл.16 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по
ГПК, ответникът следва да заплати по сметка на РС – Пазарджик държавна
такса в размер на 25 лв.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ЗАДЪЛЖАВА А. М. Б. с ЕГН ********** от гр. **8 да се въздържа от
извършването на домашно насилие по отношение на Н. д Б. с ЕГН **********
от гр. **8.
ОТСТРАНЯВА А. М. Б. от съвместно обитаваното жилище с
пострадалата Н. д Б., находящо се в гр. **8, за срок от 12 месеца, считано от
датата на издаване на заповедта за незабавно изпълнение – 22.01.2025г.
ЗАБРАНЯВА на А. М. Б. ДА СЕ ПРИБЛИЖАВА на по-малко от 10
метра до пострадалата Н. д Б. и до нейното жилище, по което и да е време на
денонощието, както и до местата за социални контакти и отдих и до
местоработата на пострадалата, докато тя се намира там, за срок от 12 месеца,
считано от датата на издаване на заповедта за незабавно изпълнение –
22.01.2025г.
ОСЪЖДА А. М. Б. с ЕГН ********** от гр. **8 да заплати в полза на
Районен съд – Пазарджик държавна такса в размер на 25 лв.
Да се издаде ЗАПОВЕД ЗА ЗАЩИТА, която подлежи на незабавно
изпълнение.
Препис от решението и от заповедта за защита да се връчи на страните
и да се изпрати служебно до РУ на МВР - Пазарджик за сведение.
Решението подлежи на обжалване в 7 дневен срок от връчването му на
страните пред Окръжен съд - Пазарджик. Обжалването на решението НЕ
СПИРА изпълнението на заповедта за защита.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
4