Р Е Ш
Е Н И Е
№ ..........
гр.Варна,
29.01.2015
год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XХХІV
състав, в публично съдебно
заседание, проведено на дванадесети януари
през две хиляди и петнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАГДАЛЕНА ДАВИДОВА
при участието на секретаря С.Г., като разгледа
докладваното от съдията гр. дело № 6623 по описа
за 2013
год., за да се произнесе взе
предвид следното:
С определение № 786 от 31.10.2014 год.,
постановено по гр.д. № 4517/2014 год., ВКС е отменил постановеното по гр.д. № 6623
по описа за 2013 год. на ВРС, ХХХІV състав, решение № 539/10.02.2014 год. в
частта, в която производството по предявения от Д.Д.А. и Н.Б.А. срещу В.М.Д.
иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за приемане за установено в
отношенията между страните, че ответницата
не е собственик на поземлен имот
с идентификатор № * по КККР
на гр. Варна, находящ
се в гр. Варна, м. „*”, с площ от * кв.м., при граници:
ПИ №№ *, *, *, * и * и е върнал делото на първоинстанционния
съд за произнасяне по предявения иск.
В исковата молба ищците Д.Д.А. и Н.Б.А., твърдят че са собственици на
имот с идентификатор № * по КККР на гр. Варна, находящ
се в гр. Варна, м. „*”, с площ от * кв.м., като собствеността върху същия са
придобили въз основа на давностно владение, упражнявано
от тях спокойно, явно, постоянно, непрекъснато и несъмнено от началото на 2000
год. и до настоящия момент. Въз основа на така упражняваното владение ищцата Д.А.
се е снабдила с констативен нотариален акт за собственост на имота по реда на
обстоятелствената проверка. Твърди се, че ответницата В.Д. също се е снабдила с
акт за собственост на процесния имот, в който като
основание за придобиване права върху същия е посочено упражнявано владение
върху имота. Ищците твърдят, че имотът никога не е владян от ответницата,
същата не е извършвала никакви действия по упражняване фактическа власт върху
него, нито е имала намерение да го свои. Отправеното до съда искане е да се
приеме за установено, че ответницата не е собственик на поземлен имот с
идентификатор № * по КККР на гр. Варна, находящ се в
гр. Варна, м. „*”, с площ от * кв.м., при граници: ПИ №№ *, *, *, * и *.
В съдебно заседание ищците, чрез процесуалния си
представител, поддържат иска.
В срока по чл. 131 ГПК, ответната страна
В.М.Д., депозира отговор на исковата молба,
в който изразява становище за неоснователност
на иска. Твърди да е собственик на процесния имот,
който владее и обработва повече от 10 години, а именно за периода
от 1999 год. до настоящия
момент. Оспорва наведените в исковата
молба твърдения, имотът да се
владее от ищците. Сочи, че понастоящем
имотът се владее от новия
му собственик, който е сключил договор за охрана
на имота и е направил постъпки пред електроразпределителното дружество за присъединяването
му към електропреносната
мрежа.
В съдебно заседание, чрез процесулания си представител поддържа изразеното в отговора
на исковата молба становище.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за
установено от фактическа страна следното:
С нотариален акт за собственост
върху недвижим имот № *г. на нотариус *, с район на действие района на Районен
съд- Варна, на основание постановление на нотариуса от 27.09.2012 год.,
издадено по обстоятелствена проверка, извършена по горното нотариално дело, Д.Д.А.
е призната за собственик по давностно владение на недвижим
имот, съставляващ поземлен имот с идентификатор № * по кадастралната карта и
кадастралните регистри на град Варна, находящ се гр.
Варна, район „*”, местност „*”, стар идентификатор * и номер по предходен план
*, с площ * кв.м., при граници: *, *, *, * и *.
С нотариален акт за собственост
на недвижим имот, придобит по давност № *г. на нотариус *, с район на действие
района на Районен съд-Варна, на основание постановление на нотариуса от
29.08.2012 год., издадено по обстоятелствена проверка, извършена по горното
нотариално дело, В.М.Д., е призната за собственик по давностно
владение на поземлен имот с идентификатор № *, съгласно кадастралната карта и
кадастралните регистри на град Варна, с административен адрес гр. Варна, район
„*”, местност „*” – селищно образувание, с площ * кв.м., стар идентификатор * и
номер по предходен план *, при граници: *, *, *, * и *, ведно с всички трайни
насаждания в имота. Приобщени към доказателствения
материал по делото са и представените по нотариалното делото молба-декларация,
инициирала производството по обстоятелствена проверка, както и издаденото от
Община Варна удостоверение № АУ016379ВН/20.07.2012 год.
Видно от приложения на л. 58-59
от делото протокол за извършено трасиране, че по молба на В.Д. на 11.09.2012
год. и в нейно присъствие, правоспособно лице е трасирало и координирало
граничните точки на процесня имот.
От приложените на л. 121-123 от
делото фактури, се установява, че на 30.09.2009 год. В.Д. е закупила 20 броя
източни туи, на 05.03.2012 год. 5 броя източни туи и на 03.04.2012 год. 6 броя овощни дръвчета.
С договор за дарение от
22.04.2013 год., оформен в нотариален акт № * год., на нотариус *, с район на
действие района на Районен съд – Варна, В.Д. е дарила на дъщеря си * процесния имот. Представени по делото са и доказателства за
предприети от последната действия по присъединяване на имота към
електроразпределителната мрежа и сключен договор за физическа охрана със
сигнално-охранителна дейност на същия, а така също и писма и издадени заповеди
от кмета на район „*”, Община Варна, по повод установен незаконен строеж в процесния имот, изразяващо се в поставена ограда.
Представени са и други писмени
доказателства, които като неотносими към предмета на
спора, съдът не коментира.
По делото е изслушано
заключението по назначената съдебно-агрономическа експертиза, което съдът
кредитира като обективно и компетентно дадено и неоспорено от страните. От
същото се установява, че на север имотът граничи с черен път и синур обрасъл с шипки, глог и други храсти, а останалите
три страни са заградени с телена ограда. В северната част на имота е поставен
фургон и са засяти 19 броя трайни насаждения, както
следва: лешници храстовидни - 3 броя на възраст 15 години; дюли храстовидни – 5
броя на възраст 15 години; бадем – 1 брой на възраст 15 години; слива – 1 брой
на възраст 20 години; джанка – 1 броя на възраст 20 години; круша
високостеблена – 1 брой на възраст 25 години; праскова – 1 брой на възраст 2
години; кайсия – 1 брой на възраст 2 години; ябълка нискостеблена – 2 броя на
възраст 2 години; череши – 2 броя на възраст 2 години и райска ябълка – 1 брой
на възраст 2 години. Като цяло вещото лице определя вегетативното състояние на
овощните дървета на възраст 15-25 години като незадоволително, поради
неполагане на необходимите растително-защитни мероприятия. В съдебно заседание
вещото лице сочи, че наред с описаните овощни дръвчета, в имота има засяти 20 броя туи.
За доказване на твърдяното от
всяка от страните давностно владение ангажирани по
делото са гласни доказателства чрез разпит на свидетелите * и * – водени от
ищците и * – воден от ответницата.
В показанията си свидетелите на
ищците * и * излагат да знаят ищците да се имали място, находящи
се м. „*”, което според тях не е обработвано, като ищецът А. е съхранявал части
за автомобил в находящата се в същото барака, както и
стари коли в двора, според свидетеля *. И двамата свидетели сочат да знаят
мястото от 2000 год., където са водени от ищеца А., посещавали са същото
редовно – свидетелят * 10 пъти месечно в периода 2000 – 2005 год., а след това
до 2011-2012 год. два пъти месечно; свидетелят * – два-три пъти месечно, като
последно е посетил имота през м. септември 2012 год., когато приятел на ищеца
бил в мястото с багер, за да го подравни и когато е дошла полиция. След този
момент не знае какво е станало с мястото. Излагат в мястото да е нямало
насаждения, освен шипкови храсти и една стара круша. Нямало е декоративни
храсти.
От своя страна свидетелят *,
също излага да знае мястото от 2000 год., в което е ходил със сина на ответниците да поддържат старите овощни дръвчета и да сеят
нови. Сочи мястото да се обработва от В.Д.. В него имота излага де е имало
стара барачка и да е било оградено с мрежа и дървени
колове. Свидетелят е посещавал мястото почти всяка година. Сега твърди там да
има фургон, прясно засяти насаждения.
Приобщена към доказателствения материал по делото е прокурорска преписка
№ 6052/2014 год., обединена с прокурорска преписка № 6759/2013 год., от които се
установява, че всяка една от страните е сезирала правозащитните органи във
връзка с възникналия спор и извършени фактически действия спрямо процесния имот. Към настоящия момент досъдебното
производство е прекратено. Съдът на коментира дадените в хода на досъдебното
производства показания на разпитаните свидетели * и Марияна Генчева, които
съдът намира, че не са годни доказателства, тъй като не са събрани по
предвидения в ГПК ред.
Предвид така установеното от фактическа страна се налагат следните правни
изводи:
По предявения отрицателен установителен иск в тежест на ответницата е да установя по
безспорен начин, че е собственик на процесния имот.
В настоящия случай
В.М.Д. твърди, че е собственик на процесния имот въз
основа на давностно вледение
в периода от 1999 год. и до датата на извършеното в хода на настоящото
производство прехвърляне на имота. Във фактическия състав на придобивната
давност като способ за придобиване правото на собственост, се включват два
елемента: владение - фактическо упражняване на съдържанието на вещното право и
определен срок от време, през който се упражнява фактическото съдържание на
вещното право, определен с нормата на чл. 79 ЗС. За да е налице първият признак
на владението, необходимо е фактическата власт да е установена трайно, по
начин, който позволява на владелеца да извършва желаните от него действия върху
вещта. От показанията на водените от Д. свидетел, съдът намира за установено,
че същата към 2000 год. е упражнявала фактическа власт върху имота, обработвала
е същия, полагайки грижи за съществуващите овошки /макар и недостатъчно
ефективни с оглед заключението на вещото лице/, засаждайки нови такива, както и
декоративни храсти. Така изнесеното от свидетеля се подкрепя и от изслушаното
заключение по съдебно-агротехническата експертиза и от изнесеното от вещото
лице в съдебно заседание, а така също и от неоспорените от насрещната страна
писмени доказателства – три броя фактури. По
изложените съображения съдът намира, че ответницата се легитимира като
собственик на процесния имот, което обуславя извод за
неоснователност на предявения иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК.
За пълнота на изложеното
следва да се посочи, че в тежест на ищците, във връзка с предприетото от
ответника оспорване, е да установят при условията на пълно и главно доказване
твърденията си, че са собственици на процесния имот на въведеното придобивно
основание, което изключва правата на ответника. Последното съдът намира за
необходимо с оглед опревергаване на претендираното от ответницата право, а
оттук и формиране на правен извод в целения от ищците смисъл за
отричане на правата на Д..
В настоящия случай ищците Д. Д.А.
и Н.Б.А. твърдят да са придобили права върху имота въз основа на изтекла в
тяхна полза придобивна давност, в резултат на
осъществявано владение върху вещта в периода от 2000 год. до 2012 год., за
което са се снабдили с констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка.
Последният притежава обвързваща доказателствена сила за третите лица
и за съда като ги задължава
да приемат, че посоченото в акта лице е собственик на имота.
В това се изразява
легитимиращото действие на нотариалния акт за принадлежността
на правото на собственост. Правният извод
на нотариуса за съществуването на това право
се счита за верен до
доказване на противното с влязло в сила решение. Следователно, за да отпадне легитимиращото действие на акта е необходимо
да се докаже, че титулярът не е бил или е престанал
да бъде собственик. Когато и двете
страни в правния спор легитимират с нотариални актове правото си на
собственост върху имота /било констативни или такива за
правна сделка/, то разпределението на доказателствената тежест при оспорването ще се извърши
по общото правило на чл. 154, ал. 1 ГПК като
всяка страна следва да докаже
своето право, т.е. фактическия състав на съответното
удостоверено от нотариуса придобивно основание /така
Тълкувателно решение № 11/21.03.2012 год. по тълк.д.
№ 11/2012 год. на ОСГК на ВКС/. В настоящия случай всяка от страните се
легитимира с констативен нотариален акт по чл. 587 ГПК, поради което и дължи
доказване на правото си на собственост върху процесния
имот.
От съвкупния анализ на събраните
писмени доказателства, заключението по изслушаната съдебно-агрономическа
експертиза и гласни доказателства, се установява, че фактическа власт върху
имота е имала ответницата Д.. В тази връзка, съдът не кредитира показанията на
водените от * свидетели, доколкото същите са в противоречие със събраните
писмени доказателства и заключението по изслушаната експертиза. Така и двамата
свидетели на ищците излага в имота да е нямало насаждения освен шипки и една
круша, което се опровергава от заключението на вещото лице, сочещо в имота да
има й други овощни дръвчета и то на възраст между 15-25 години. Нещо повече и
двамата сочат имотът да е посещаван единствено от ищеца Н.А., но не и от Д. А.,
което пък е в пряко противоречие от наведените от последната твърдения, че процесният имот не представлява съпружеска имуществена
общност и в този смисъл е владян единствено от нея /така в депозираната молба
от 14.01.2013 год./. При тези фактически данни, съдът не може да формира
положителен извод, че ищците са установили фактическа власт върху имота от 2000
год., която изцяло да изключва тази на всяко друго лице и в случая на
ответницата Д., щом като последната продължава да я упражнява, извършвайки
действия по обработване на имота посредством засаждане на нови овощни дръвчета
и декоративни храсти, последното установено от заключението на вещото лице,
представените фактури за закупени овошки и източни туи
и показанията на свидетеля *. Поради горното, приемайки недоказаният факт за
неосъществен, настоящият състав приема, че ищците не биха могли да се
легитимират като собственици на имота на твърдяното придобивно
основание.
Мотивиран от
горното, съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, за приемане за установено, че ответницата не е собственик на поземлен имот
с идентификатор № * по КККР на гр. Варна, находящ се
в гр. Варна, м. „*”, с площ от * кв.м., при граници: ПИ №№ *, *, *, * и *, се
явява неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявения от Д.Д.А., ЕГН ********** и Н.Б.А., ЕГН ********** *** срещу В.М.Д.,
ЕГН **********,***, иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, за
приемане за установено в отношенията между страните, че ответницата не е собственик на поземлен имот
с идентификатор № * по кадастралната карта и
кадастралните регистри на град Варна, находящ се в
гр. Варна, район „*”, местност „*”, с площ * кв.м., стар идентификатор * и
номер по предходен план *, при граници:
ПИ №№ *, *, *, * и *, на основание чл. 124, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО може
да се обжалва с въззивна жалба пред Варненски окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: