Р Е Ш Е Н И Е

 

№  134

 

гр. Кубрат, 27.09.2017 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Кубратският районен съд, втори състав,  в публичното съдебно заседание на двадесет и седми септември две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ПЕТРОВА - ЕНЕВА

                                                    

при участие  на  секретаря п.п.и в присъствието на прокурора ……….., като разгледа гр. дело № 335 по описа за 2017 година, докладвано от Председателя,

 

                                                 Р   Е   Ш   И  :

 

ПРЕДОСТАВЯ, на основание чл.127, ал.2, във вр. с чл.59, ал.2  СК, упражняването на родителските права и задължения по отношение на малолетните деца А.С.А., ЕГН **********, роден на *** год. и К.С.А., ЕГН **********, род. на *** год.,   на техния баща и  законен представител С.А.Г., ЕГН **********,  с пост. адрес ***.

ПОСТАНОВЯВА, до изменение на обстоятелствата, малолетните деца А.С.А., ЕГН ********** и  К.С.А.,  ЕГН **********,  да живеят  в дома на своя баща  и законен представител С.А.Г., ЕГН **********,  с пост. адрес ***.

        ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения между майката П.Т.Г., ЕГН ********** с адрес: ***,  и малолетните й деца А.С.А.,  ЕГН ********** и К.С.А.,  ЕГН **********,   както следва:  да ги вижда и взема всяка първа и трета седмица  от месеца,  от 10.00 часа в съботния ден,  до  18.00 часа в неделния ден,  както и по един месец през лятото, който не съвпада с платения годишен отпуск на бащата С.А.Г., ЕГН **********.

ОСЪЖДА П.Т.Г., ЕГН ********** с адрес: ***, да заплаща на малолетните си деца А.С.А., ЕГН **********, роден на *** год. и К.С.А.,  ЕГН **********, род. на *** год., чрез техния баща и законен представител С.А.Г., ЕГН **********,  ежемесечна издръжка в  размер на  по 110 /сто и десет/ лева, за всяко едно от тях,  считано от завеждане на исковата молба – 23.06.2017 г., ведно със законната лихва за всяко просрочена вноска, считано от влизане на решението  в сила, до навършване на пълнолетие или изменение на обстоятелствата, като отхвърля исковите претенции за разликата до предявените размери от по 200.00 лева за всяко едно от децата, както и за присъждане на същата издръжка за минало време - 1 година преди датата на подаване на исковата молба, като неоснователни и недоказани.

ОТХВЪРЛЯ предявения от С.А.Г., ЕГН **********,  с пост. адрес ***,  като баща и законен представител на малолетните деца А.С.А., ЕГН ********** и К.С.А.,  ЕГН **********  иск,  на основание чл.127а, ал.2 от СК във вр. с чл.45 във вр. с чл. 76, т.9 от ЗБЛД, за даване разрешение за издаване на задграничен паспорт и пътуване в чужбина само със съгласието на бащата – до навършване на пълнолетие, без да е необходимо съгласието на майката,  на  малолетните деца А.С.А.,  ЕГН **********  и К.С.А.,  ЕГН **********,  като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК, П.Т.Г., ЕГН ********** с адрес: ***, да заплати на С.А.Г., ЕГН **********,  с пост. адрес ***, направените от него разноски по делото в размер на   680.00 /шестстотин и осемдесет/ лева.

ОСЪЖДА П.Т.Г., ЕГН ********** с адрес: ***, да заплати по сметка на РС – Кубрат сумата от 316.80 /триста и шестнадесет лева и осемдесет ст./ лева - държавна такса върху присъдения размер на издръжка.

Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на страните с връчване на преписи, пред ОС – гр. Разград.

 

                              Районен съдия: /П/ Д. Петрова – Енева

 

 

            МОТИВИ по Решение № 134/ 27.09.2017 год. по гр.дело № 335/ 2017 год. по описа на РС – гр. Кубрат

 

        Предявени са за раглеждане обективно съединени искове с правно основание чл.127, ал.2, във вр. с чл. 59, ал.2 и чл.143, ал.2  СК и чл. 127а СК.

        С  искова молба   ищецът – С.А.Г., ЕГН ********** с пост. адрес ***, като твърди, че: е съжителствал с ответницата на семейни начала от 2011 г. до пролетта на 2017 г., в следствие на което са родители на малолетните деца  – А.С.А., ЕГН **********, род. в гр. Кубрат на 15.07.2011 г., и К.С.А., ЕГН **********, род. в гр. Русе на 29.10.2015 г.; от момента на раждането на детето, вкл. преди и след фактическата раздяла с майката на децата,  и двамата, ползващи се от помощта на родителите на бащата, са  полагали грижи и усилия за тяхното отглеждане и възпитание, както и за издръжката им, докато на 30.04.2017 г. през нощта майката не напуснала дома им; на следващия ден в телефонен разговор с ищеца, а в последствие и в устен разговор с него, заявила, че не желае да живее с него и да се грижи за децата им; на 02.05.2017 г. в гр. Кубрат издала и предала на бащата Пълномощно, с което го упълномощавала да представлява децата с пълни права до навършване на пълнолетие  от всяко от тях; въпреки издаденото пълномощно, не се чувствал сигурен, че тя няма отново да промени  намеренията си,  поради което моли съда да постанови решение, с което да определи местоживеенето на малолетните им деца при бащата, да възложи на него упражняването на родителските права, претендира ответницата да заплаща за издръжката на децата ежемесечно по 200.00 лева, считано от 23.06.2016 г. – за минало време от една година преди завеждането на исковата молба, до изменение на обстоятелствата, ведно с законната лихва за всяка просрочена вноска, считано от влизане в сила на решението; заявява съгласие на майката да бъде служебно от съда определен режим за поддържане на лични отношения с децата с право да ги вижда и взема всяка първа и  трета събота и неделя от месец, с преспиване при нея, от 10.00 часа в съботния ден до 18.00 часа на неделния ден, както и 1 месец през лятото, като времето не съвпада с годишния отпуск на бащата. Правното основание на ищцовите претенции е в разпоредбата на чл. 127, ал.2, във вр. с чл. 59, чл.143, във вр. с чл. 149 СК.            

            При липсата на подписано между родителите споразумение по реда на чл.127, ал.1 СК,  спорът между родителите се решава от районния съд по настоящият адрес на детето, като съдът служебно следва да определи мерки относно упражняването на родителските права, както и режима на лични отношения между детето и другия родител.  Разноски по делото претендира. При липса на изразено от родителите съгласие по въпросите, свързани с пътуването на детето в чужбина и издаването на необходимите лични документи за това, спорът се разрешава също от районния съд по настоящият адрес на детето.

         Ответницата П.Т.Г., ЕГН ********** с адрес: ***, на която е връчено съобщение е дал писмен отговор в срок. Заявява  становище относно допустимост на исковата претенция. Твърди неоснователност на исковете. В съдебно заседание не се явява и не се представлява.

         Кубратският районен съд, след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и съобразявайки същите със становището на страните, приема за установено от фактическа страна следното: Страните са родители на децата А.С.А., ЕГН **********, роден на *** год. и К.С.А., ЕГН **********, род. на *** год., видно от съставените  за раждането им:  Акт № 0107/ 20.07.2011 год.на Община – гр. Кубрат  и Акт № 1679/ 02.11.2015 год.на Община – гр. Русе,  чието съдържание е възпроизведено в приетите като доказателства по делото Удостоверение за раждане от *** год. и  Удостоверение за раждане от ***г.

         От представените в съдебно заседания удостоверения за пост. адрес № 72 и  № 69/ 20.06.2017 г. на Кметство с.Юпер,  Община – гр. Кубрат се установява, че децата са с регистрирани пост./наст. адреси в с.Юпер, общ. Кубрат, т.е. в съдебния район на Кубратския районен съд.

От събраните по делото гласни доказателства и извършеното от социалните служители анкетиране, изложени в Социален доклад на Дирекция  „Социално подпомагане” - гр.Кубрат, с изх.№ ПР/Д-РР-К/25-001/18.09.2017г., се установява, че по време на фактическото за страните съжителстване на семейни начала на 15.07.2011г. се родило  детето им  А., а на 29.10.2015 год. се родило детето им  К..  Живеели в дома на родителите на ответника в с. Юпер, където през м.май 2017 г. майката  напуснала семейството, изоставяйки там децата и бащата. За времето до настоящият момент  не  е изпращала издръжката на децата; не ги е търсила, за да ги види; не е разговаряла с бащата за тях.

Видно от събраните по делото гласни майката е с неизвестно  местоживеене, а децата се отглеждат в с.Юпер  от бащата  и  родителите му; майката не изпраща пари за издръжката им. Бащата  и лицата от разширения фамилен кръг – неговите родители, обичат децата, грижат се за тяхното отглеждане.  Бащата не прави планове към момента за пътуване и установяване в чужбина,  където и не живеят други близки сродници на бащата и фамилията, за да им гостуват.

         Относно майката  в съответствие с извършеното анкетиране от социалните работници в Отдел „Закрила на детето” – гр. Кубрат, се установява, че от изоставянето на децата майката и до сега не контактува по никакъв начин с децата, не ги търси, не изпраща подаръци, не дава пари за издръжката им.

         В подкрепа на фактите, твърдяни с исковата молба, и потвърдени от разпитаните по делото свидетели, са и приложените към представените по делото на основание чл.15, ал.6 от ЗЗДетето Становища  на Дирекция „СП”, Отдел “Закрила на детето” – гр. Кубрат. След извършено анкетиране, директора на цитираното социално учреждение в гр. Кубрат изразява мнение, че при бащата правата и интересите на малолетните  деца  ще бъдат защитени по най-добър начин; майката  на децата  не търси и не установява контакт с тях  и не изпраща средства за издръжката им, поради което считат емоционалната връзка между детето и майката за прекъсната по нейна инициатива.

           Въз основа на изложеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи: Предявените искове, квалифицирани с правно основание чл.127, ал.2, във вр. с чл. 59, ал.2 и чл.143, ал.2  СК, са основателни и доказани, поради което следва да бъдат уважени.

           А.С.А., ЕГН **********, роден на *** год. и К.С.А., ЕГН **********, род. на *** год. са  малолетни деца, родени от прекратено между родителите им – страни по делото,  фактическо съпружеско съжителство. Макар и двамата да са родители и да следва от разпоредбата на закона, че заедно и поотделно упражняват родителски права, при положение, че са разделени, това е обективно невъзможно. Това неудобство, засягащо пряко интереса на децата  и на родителя, който е ангажиран с отглеждането и възпитанието им лично и непосредствено, както и на родителя, който е лишен от възможността ежедневно да се грижи и общува с него, се разрешава с иск по чл.127, ал.2 от СК, тъй като те, поради прекратени лични отношения и липсата на контакт, не могат да постигнат съгласие. Разглеждайки го, съдът със съдебно решение, при липсата на споразумение между родителите, ще определи при кого от тях ще живеят децата;  ще определи кой ще упражнява родителските права по отношение на тях; ще определи личните отношения на децата  с родителя, при който те не живее постоянно, както й ще определи необходимата им парична издръжка.

           Установи се по несъмнен начин, че ищецът  е родителят, непосредствено ангажиран с отглеждането и възпитанието на децата от м.май 2017 година до сега. Родителите са трайно разделени; майката   не поддържа контакти с бащата и с децата; не участва в издръжката им; не изпраща и не е давала пари и подаръци за тях, вкл. и чрез родителите си. 

          По отношение упражняването на родителските права над родените  от фактическо съжителство между тях малолетни деца А.С.А., ЕГН **********, роден на *** год. и К.С.А., ЕГН **********, род. на *** год., съдът прецени, че следва да се предостави на бащата. След като А.и и К.  от раждането си и до сега живеят в неговия дом и се ползват от стандарта на живот на неговата фамилия, а от м. май 2017г. се отглеждат единствено от своя баща  и подкрепящите го негови  родители, които са им осигурили адекватни грижи и обич, при пълно отсъствие на майката  от живота на децата от м.май 2017г. ,  то не следва да бъдат лишени от тях. Интереса на децата  налага да бъдат оставени на грижите на своя баща.

          Претенциите на майката, че освен желание, разполага и с материални условия и възможности да ги отглежда, останаха недоказани в процеса. Обратно на това по делото, от събраните писмени и гласни доказателства, се установи, че тя е обективно прекалено млада, родила е децата, самата тя непълнолетна; не притежава образование – при незавършено основно образование, и квалификация, позволяващи и да упражнява трудова дейност и да реализира доходи, с които да осигури материален стандарт на живот за себе си и децата; не се ползва от помощта на родителите си.

          На майката, отчитайки базисния интерес на децата  да познават и да общуват  и с другия си родител, съдът следва да определи режим за поддържане на лични отношения с нея, като приема за подходящо да й даде право да ги вижда и взема всяка първа и трета събота от месеца,  от 10.00 часа в съботния ден,  до  18.00 часа в неделния ден,  както и по един месец през лятото, които не съвпадат с платения годишен отпуск на бащата С.А.Г..

          Относно дължимата за малолетните деца издръжка: Родителите дължат такава на своите не навършили пълнолетие деца, независимо дали последните са трудоспособни или могат да се издържат от имуществото си. Безспорно децата  А. и К.   са  малолетни –  А.и предстои да навърши 5 години,  а К. 3 г.,  и издръжка им се дължи. Съобразявайки нуждите му от храна, съобразена с възрастта  като вид и качество; облекло – дрехи, обувки и пр., лекарства и лечение, съдът приема, че необходима и достатъчна ежемесечно сума за издръжката е в размер на  200.00 лева, от които майката  следва да поеме 110.00  лева, а бащата  – разликата от 90.00 лв. При формирането на този извод съобрази разпоредбата на чл.142, ал.2 СК, във връзка със служебното начало в процеса. При разпределението на тежестта по осигуряване на издръжката, съдът се съобразява и с обстоятелството, че бащата, подпомаган от близките си,  е този родител, в чиято тежест са ежедневните грижи по отглеждането и възпитанието на децата. Възможностите на родителите да осигуряват издръжка са обективно равни – и ищецът  и ответницата са в обективно работоспособна възраст, няма данни да имат задължения към други лица от същия ред.  Така определената издръжка следва да се присъди, считано от датата на завеждане на исковата молба,  и в този размер тя следва да се заплаща до изменение на обстоятелствата, като  исканията за заплащане на издръжка  за  период от  една година преди завеждане на  исковите претенции, както и предварително изпълнение по отношение задължението за издръжка, са неоснователни и недоказани с оглед безспорното установяване на факта, че до м.04.2017 г. родителите са живели в общо домакинство.

 Безспорно установено е, че родителите не живеят заедно и че фактически родителската отговорност по отношение на родените  от прекратеното фактическо съжителство малолетни деца  се упражнява и носи от бащата. Разрешение за неограничено извеждане на децата  от територията на Република България за пътувания в чужбина – също неограничено и без конкретна цел, на един от родителите, съдът не може да даде, защото тогава законните интереси на децата  не могат да бъдат проконтролирани и защитени. Може да бъде дадено, когато това е в интерес на детето, разрешение за извеждането му за определен период в опредена държава или в държави, чиито кръг е определяем (например държавите - членки на Европейския съюз). Дали даването на такова разрешение е в интерес на детето се определя за всеки конкретен случай, с оглед установените по делото обстоятелства. Няма посочени обстоятелства за нужда от пътуване на децата извън страната в страни от ЕС, в която живеят техни близки сродници, поради което на този етап – при липсата на несъмнени доказателства – писмени, вкл. и социално проучване, установяващи, че в чуждата страна бащата е осигурил материални и социални условия за живот на децата, не е налице основание да му бъде дадено разрешение да напуска територията на Р България и да пътува в чужбина  без ограничения, до навършване на пълнолетие на децата.

          Искания за присъждане на разноски по делото страните е заявил ищеца  и същите  са основателни и доказани до размер на платените от него: адв. възнаграждение в размер на 600 лв., д.т. 80 лв. или общо 680лв.

          Ответницата  ще следва да бъде осъдена да заплати в полза на РС – Кубрат сумата 316.80 лева, съставляващи дължимата държавна такса върху присъдената в нейна тежест издръжка.  

           Водим от изложеното, съдът постанови своя акт.

 

Районен съдия: /П/ Д. Петрова - Енева