№ 50
гр. Ш. , 19.04.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – Ш., СЪСТАВ II в закрито заседание на деветнадесети
април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Азадухи О. Карагьозян
Членове:Теодора Е. Димитрова
Соня А. Стефанова
като разгледа докладваното от Азадухи О. Карагьозян Въззивно частно
гражданско дело № 20213600500146 по описа за 2021 година
Производство по чл.274 ал.1 т.2 от ГПК .
Постъпила е частна жалба от Център за настаняване от семеен тип за
деца без увреждания (ЦНСТДБУ) „С.д.“ № 3, гр. Ш., представляван от И.К. –
Директор с рег. № 264478/ 24.11.2020 год. (наименована „искане за
изменение на Определение № 260769/12.11.2020 год., по реда на чл. 248 от
ГПК“) срещу Определение № 260769/ 12.11.2020 год. по гр. д. № 686/2020
год. по описа на ШРС, с което на осн. чл. 248, ал. 1 от ГПК е допълнено
Решение № 260067/ 21.09.2020 год., постановено по гр. д. № 686/2020 год. по
описа на ШРС, в частта за разноските и жалбоподателят е осъден да заплати
на адв. П. Й. Н., Адвокатска колегия – В., в качеството му на процесуален
представител на В. С. А., сумата от 450 лева, представляваща адвокатско
възнаграждение, дължима на осн. чл. 38, ал. 1 и ал. 2 от ЗА, както и сумата от
30 лева, представляваща заплатена държавна такса на В. С. А..
Жалбоподателят счита, че определението е незаконосъобразно и
неправилно по изложените в жалбата съображения и моли съдът да го
отмени и вместо това да постанови ново с което да остави без уважение
искането на В. С. А. за присъждане на разноски - сумата от 450 лева,
представляваща адвокатско възнаграждение, дължима на осн. чл. 38, ал. 1 и
ал. 2 от ЗА, както и сумата от 30 лева, представляваща заплатена държавна
такса.
1
ДСП-Ш. е депозирала отговор на частната жалба с който я оспорва
като неоснователна и моли съдът да я остави без уважение.
В. С. А., действаща ,чрез пълномощника си адв. П.Н., Адвокатска
колегия – В. е депозирала отговор на частната жалба с който я оспорва като
неоснователна и моли съдът да я остави без уважение и да потвърди
обжалваното определение. Претендира разноски.
Частната жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 от ГПК, от
надлежна страна , поради което се явява процесуално допустима. Разгледана
по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
Производството по гр. д. № 686/2020 год. по описа на ШРС е образувано
по предявена от В. С. А. искова молба с пр. осн. чл. 29, т. 6, вр. чл. 25, ал. 1, т.
4 от ЗЗакрД да бъде прекратено настаняването на детето Р-Я.В. А., поради
отпадане на основанията за постановяване на тази мярка и детето да бъде
реинтегрирано в семейството на неговата майка – ищцата. С решение №
260067/ 21.09.2020 год., постановено по гр.д. № № 686/2020 год. по описа на
ШРС съдът е прекратил настаняването на детето в специализираната
институция ЦНСТДБУ „С.д.“ № 3, а с определение № 260769/ 12.11.2020 год.
по посоченото гр. д. на осн. чл. 248, ал. 1 от ГПК е допълнил решението си в
частта за разноските и е осъдил ЦНСТДБУ „С.д.“ № 3 да заплати на адв. П. Й.
Н., Адвокатска колегия – В., в качеството му на процесуален представител на
В. С. А., сумата от 450 лева, представляваща адвокатско възнаграждение,
дължима на осн. чл. 38, ал. 1 и ал. 2 от ЗА, както и сумата от 30 лева,
представляваща заплатена държавна такса на В. С. А..
Срещу така постановеното определение ЦНСТДБУ „С.д.“ № 3 е
депозирало искане за изменение на Определение № 260769/12.11.2020 год., по
реда на чл. 248 от ГПК рег. № 264478/ 24.11.2020 год. като е посочило, че ако
съдът счете искането за неоснователно, моли да бъде прието, че същото има
характер на частна жалба срещу горепосоченото определение. Съгласно чл.
248, ал. 1 от ГПК срокът, в който може валидно да се отправи искане до съда
за изменение на решение в частта за разноските е едноседмичен и за
ЦНСТДБУ „С.д.“ № 3 е изтекъл на 06.10.2020 год. В закона не е предвидена
възможност за изменяне на определението, с което е изменено съдебно
решение в частта за разноските, поради което искането за изменение е
2
процесуално недопустимо, и правилно ШРС е приел , че искането има
характер на частна жалба срещу Определение № 260769/12.11.2020 год.
(съобразно алтернативно направеното искане от ответника в тази насока) и е
провел администриране на частната жалба.
На осн.чл.78 ал.1 от ГПК при уважаване на иска ответникът дължи на
ищеца разноските му по делото , но на осн.чл.78 ал.3 от ГПК, ако ответникът
с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска ,
разноските се възлагат върху ищеца. В настоящият случай детето Р-Я.В. А. е
било настанено в ЦНСТДБУ „С.д.“ № 3, гр. Ш. за срок от една година с
решение №877/30.09.2019г. по гр.д.№2457/2019г. по описа на ШРС, като
това е станало по искане на АСП ДСП-Ш., а не по искане на ЦНСТДБУ и
Центъра е само институция ,която изпълнява съдебното решение . Също така
ЦНСТДБУ „С.д.“ № 3, гр. Ш. , не е оспорило искането, а го е счело за
основателно на проведеното по делото съдебно заседание на 1.09.2020г. пред
ШРС.
Предвид гореизложеното , след като ЦНСТДБУ „С.д.“ № 3, гр. Ш. с
поведението си не е дал повод за завеждане на иска и е признал иска ,то на
осн.чл.78 ал.3 от ГПК не дължи на ищеца направените от него разноски по
делото.
Ето защо обжалваното определение на ШРС е неправилно и следва да
се отмени и вместо него да се постанови ново с което молбата по чл.248 от
ГПК на В. С. А. за допълване на решение и за присъждане на разноски -
сумата от 450 лева, представляваща адвокатско възнаграждение, дължима на
осн. чл. 38, ал. 1 и ал. 2 от ЗА, както и сумата от 30 лева, представляваща
заплатена държавна такса, следва да се остави без уважение .
Водим от гореизложеното ,съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 260769/ 12.11.2020 год. по гр. д. № 686/2020
год. по описа на ШРС , като вместо това постановява:
3
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на В. С. А., действаща ,чрез
пълномощника си адв. П. Й. Н., Адвокатска колегия – В. по чл.248 от ГПК за
допълване на решение № 260067/ 21.09.2020 год., постановено по гр. д. №
686/2020 год. по описа на ШРС, в частта за разноските , като се присъди на
адв. П. Й. Н., Адвокатска колегия – В., в качеството му на процесуален
представител на В. С. А., сумата от 450 лева, представляваща адвокатско
възнаграждение, дължима на осн. чл. 38, ал. 1 и ал. 2 от ЗА, както и сумата от
30 лева, представляваща заплатена държавна такса по делото на ищцата В. С.
А..
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4