МОТИВИ по НОХД № 728 от 2019 г. на РС - Габрово:
Габровска районна прокуратура е повдигнала обвинение
против М.Т.Т. за това, че на 27.04.2019 г. от паркиран на ул. „******” № 58 в
гр. Габрово лек автомобил „Нисан” с рег. № ЕВ 53 07 ВВ, чрез използване на
техническо средство – оригинален ключ, отнел чужди движими вещи – 1 бр.
портомоне, лични документи, дебитни карти, както и сумата от 715,00 лева,
всичко на обща стойност 746,20 лева, от владението на собственика Е.Т. ***, без
негово съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои - престъпление по
чл. 195, ал.1, т.4 във вр. с чл. 194, ал.1 от НК.
Преди
стартиране на съдебното следствие от страна на Е.Т.Т. е предявен и приет за
съвместно разглеждане граждански иск против подсъдимия за заплащане на сумата
от 715 лева, представляваща обезщетение за нанесените му от деянието и останали
невъзстановени имуществени вреди, ведно със законната лихва върху тях, считано
от 27.04.2019 г. до окончателното им изплащане. На основание чл. 84 от НПК Е.Т.Т.
е конституиран като граждански ищец в настоящото производство.
В хода на съдебното производство подсъдимият
М.Т.Т. се
представлява от служебния си защитник адв. Ива-Мария Маджарова от ГАК. Със
съгласието на подсъдимия и в присъствието на защитника му производството е
стартирано по реда на съкратеното съдебното следствие – чл. 372, ал. 4 във вр.
чл. 371, т. 2 от НПК.
Представителят на Районна прокуратура -
Габрово пледира за осъдителна присъда с оглед направеното от подсъдимия
самопризнание в хода на проведеното съкратено съдебно следствие и подкрепящите
го и събрани на досъдебното производство писмени доказателства. Предлага на съда
на М.Т. по реда на чл. 58а, ал.1 от НК да бъде наложено наказание от „Осем
месеца лишаване от свобода” с отлагане изпълнението му на основание чл. 66,
ал.1 от НК за срок от Три години. На последно място моли за цялостно уважаване
на предявения граждански иск.
Гражданският ищец се явява лично и моли М.Т. да получи справедливо
наказание.
Адв. Ива-Мария Маджарова в
пледоарията си поставя акцент на редицата смекчаващи отговорността на нейния
подзащитен обстоятелства – направеното изначално самопризнание,
възстановяването на част от предмета на посегателство, младата възраст и
изразеното съжаление за извършеното, като с оглед на това моли за минимално
наказание. Не декларира възражения срещу основателността и доказаността на
приетата претенция за обезвреда.
Подсъдимият декларира съжаление
за постъпката си и желание да възстанови нанасените имуществени вреди.
СЪДЪТ,
като прецени събраните по делото доказателства - поотделно и в тяхната
съвкупност, взе предвид становището на страните, приема за установено следното:
Подсъдимият
М.Т.Т. е роден на *** ***, български гражданин, със средно образование,
неосъждан, работи, ЕГН: **********. Същият признава вината си и всички факти, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и изразява категорично съгласие да
не се събират доказателства за тези факти.
Предвид горното СЪДЪТ прие за
установена следната фактическа обстановка:
През пролетта на 2019 г. Е.Т. наел подсъдимия за извършване на строителни ремонти в къщата си на ул.
„******” № 58 в гр. Габрово. Въз основа предварителна уговорка, на 27.04.2019
г. М.Т. отишъл на посочения адрес, където гражданският ищец му указал какво да
прави, след което се отдалечил във вътрешната част на двора. Подсъдимият забелязал
паркирания пред къщата лек автомобил „Нисан” с рег. № ЕВ 53 07 ВВ,
собственост на Е.Т., взел от гаража оригиналния му ключ и го отключил. Веднага
след това М.Т. влязъл в превозното средство и взел от намираща се на предната седалка
портмоне, съдържащо лични документи, дебитни карти, както и сумата от 715,00
лева, всички собственост на гражданския ищец, заключил автомобила и върнал
ключа на предишното му място. Малко след това подсъдимият си тръгнал, а около
16:00 ч. Е.Т. установил извършеното посегателство и сигнализирал за него РУ –
Габрово.
На
28.04.2019 г. полицейски екип задържал М.Т., като при проведена беседа с него същият
признал пред полицейския служител и настоящ свидетел И.И. за извършеното, като
уточнил, че е изхарчил придобитите пари, а портмонето със съдържащите се в него
лични документи и дебитни карти е изхвърлил в гориста местност между ул.
„Акация” и ул. „Д-р Заменхоф” в гр. Габрово. Впоследствие тези вещи били
доброволно предадени на разследващите и по-късно върнати на правоимащото лице.
Изготвената в хода на
образуваното по случая досъдебно производство оценителна експертиза установила,
че стойността на инкриминираните движими вещи възлиза на 764,00 лева.
В подкрепа на горната
фактическа обстановка е признанието на М.Т., направено в съдебно заседание,
което се подкрепя от събраните в досъдебната фаза на процеса и присъединени по
реда на чл. 283 от НПК писмени и веществени доказателства, съдържащи се в
материалите по досъдебно производство № 218/2019
година по описа на РУ - Габрово.
При
така приетото за установено от фактическа и правна страна, въз основа разпоредбата
и на чл. 373, ал. 2 от НПК, СЪДЪТ призна подсъдимия М.Т.Т. за ВИНОВЕН в това, че на 27.04.2019 г. от паркиран на ул. „******” №
58 в гр. Габрово лек автомобил „Нисан” с рег. № ЕВ 53 07 ВВ, чрез използване на
техническо средство – оригинален ключ, отнел чужди движими вещи – 1 бр.
портомоне, лични документи, дебитни карти, както и сумата от 715,00 лева,
всичко на обща стойност 746,20 лева, от владението на собственика Е.Т. ***, без
негово съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои - престъпление по
чл. 195, ал.1, т.4 във вр. с чл. 194, ал.1 от НК.
В
процеса на индивидуализация на предвиденото наказание „Лишаване от свобода” от една
до десет години, съдът констатира съществуването на многобройни смекчаващи вината
на дееца обстоятелства – изключително младата възраст, направеното изначално
самопризнание, чистото съдебно минало, тежкото семейно и материално положение, както
и изразеното съжаление за извършеното посегателство. На фона на всичко това
дори и прагът на предвидената санкция се явява необосновано и несъответстващо
тежък в сравнение с обществената опасност на дееца и извършеното от него, а
това категорично заключение предполага прилагането на чл. 58а, ал.4 във вр. с
чл. 55, ал.1 т.1 от НК и определяне на наказание под законовия минимум. След
това и с оглед предвидените от законодателя параметри на този вид санкция съдът
намира нейно измерение от „Пет месеца лишаване от свобода” за адекватен
наказателноправен отговор на осъщественото от М.Т. посегателство.
Също така изпълнението на наложеното
наказание безалтернативно подлежи на отлагане по реда на чл. 66, ал.1 от НК за
минимално възможния срок от Три години, считано от влизане в сила на настоящата
присъда. Налице са както императивните за това предпоставки – неговия размер и
чистото съдебно минало на дееца, както и диспозитивната такава, свързана с
липсата на каквато и да е необходимост за превъзпитанието му същият да го
изтърпи ефективно, доколкото действително се касае за изолирано явление в
живота на лице в изключително млада възраст, осъзнаващо и отнасящо се критично към
своето поведение.
На основание
чл. 59, ал.1, т.1 от НК при евентуално привеждане в изпълнение на определеното
по тази присъда наказание следва да се приспадне времето, през което спрямо
подсъдимия М.Т.Т. е била взета мярка за неотклонение „Задържане под стража” по
настоящото дело, считано от 25.10.2019 г. до 06.11.2019 г. вкл., като един задържане да
се зачита за един ден „Лишаване от свобода”.
По така предявения граждански иск съдът намира
следното:
Доказаното
извършване на процесното деяние е довело до липса в патримониума на
правоимащото лице в размер на инкриминираната сума от 746, 00 лева, редуцирана
впоследствие до останалите невъзстановени 715,00 лева, която на основание чл.
45 от ЗЗД подлежи на възмездяване от М.Т.. Ето защо и същият следва да бъде осъден
да заплати на гражданския ищец Е.Т. именно сумата от 715,00 лева,
представляващи обезщетение за нанесените му от деянието и останали
невъзстановени имуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на
увреждането – 27.04.2019 г., до окончателното им изплащане.
При
този изход на делото и на основание чл.2 от Тарифата за държавните такси, които
се събират от съдилищата по ГПК, подсъдимият М.Т.Т. следва да бъде осъден да
заплати на държавата по сметка на РС -Габрово държавна такса върху уважения
граждански иск в размер на 50,00 лева, както и сумата от 5,00 лева при служебно
издаване на изпълнителен лист.
При този изход на делото и на основание чл.
189, ал.3 от НПК подсъдимият М.Т.Т. следва да бъде осъден да заплати на
държавата по сметка на ОД на МВР - Габрово направените по делото на досъдебната
фаза разноски в размер на 67,20 лева, както и сумата от 5,00 лева по сметка на
РС – Габрово при служебно издаване на изпълнителен лист.
При
този изход на делото и на основание чл. 189, ал.3 от НПК подсъдимият М.Т.Т.
следва да бъде осъден да заплати на държавата по сметка на РС - Габрово
направените по делото в съдебната му фаза разноски в размер на 40,00 лева,
както и сумата от 5,00 лева при служебно издаване на изпълнителен лист.
При
тези доводи СЪДЪТ постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: