РЕШЕНИЕ
№ 275
гр. Нови пазар, 26.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НОВИ ПАЗАР, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА СТ. МАРИНОВА
при участието на секретаря Бойка Анг. Цвяткова
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА СТ. МАРИНОВА Гражданско
дело № 20253620100632 по описа за *** година
Производството по делото е по предявени по реда на чл.422, ал.1 във вр. с чл.415
от ГПК искове.
Предявена е искова молба от „Лендиво” ООД, срещу Н. М. А., от гр. Н., общ. Н., за
установяване, че вземанията по издадена заповед за изпълнение №** от ***г., по ч.гр.д.
№***г. на НПРС, съществуват.
Иска се и присъждане на направените разноски – по заповедното и по настоящото
производство.
Приложени са договор за кредит, погасителен план към договора, ОУ, относими към
същия, доказателства за сключването на договор от разстояние (лог файл, разпечатка от
дигитална платформа на ищеца), справка за движения и актуален дълг по процесния
договор.
Исковата молба е подписана с КЕП, подадена е в един екземпляр.
Относно исковите претенции и тяхната квалификация, съдът е приел, че ищецът е
предявил следните искове:
1. Установителният иск по чл. 415 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, във вр. с чл. 240 от ЗЗД, в
размер на 1000 лева – неплатена главница по Договор за потребителски кредит №*** от
***г., ведно със законна лихва за период от ***г. (датата на подаване на заявлението в съда)
до изплащане на вземането;
2. Установителен иск по чл. 415 от ГПК, вр. чл. 86 от ЗЗД за сумата от 30,00 лева –
1
представляваща възнаградителна лихва за период от ***г. до ***г.
Така предявените искове са общо 2 бр. и за тях е платена в пълен обем дължимата ДТ
от 100 лв.
Исковете са спрямо ответника, който е уведомен за издадената заповед за изпълнение,
чрез залепване на уведомление по чл. 47 от ГПК.
Исковете се основават на Договор за потребителски кредит №*** от ***г., сключен
между „Лендиво“ ООД и ответника Н. М. А., от гр. Н., общ. Н..
Ищецът сочи, че съгласно Договор за потребителски кредит №*** от ***г., сключен
между него и ответника, са договорени условията на самия кредит – размер на кредита 1000
лева, който да бъде погасен чрез една погасителна вноска, с падеж на ***г. Общия размер на
плащанията е 1030 лв. Договорени са ГЛП - 36,00 % и ГПР – 42,58 %. В погасителният план
е предвидена и графа, в която е отбелязано и дължимото по неустойка, в размер на 270 лева
– такава не се претендира.
Ищецът твърди, че ответникът не е изпълнил задълженията си по договора за кредит
до изтичането на крайният срок за погасяване на кредита (***г.).
Тъй като описаните задължения не са погасени в съответните срокове, от страна на
ищеца е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, на
основание на което е образувано ч.г.д. №*** година на НПРС, по което е издадена заповед за
изпълнение №** от ***г., по ч.гр.д. №*** от ***г., по описа на РС Н. срещу ответника,
която му е връчена чрез залепване на уведомление. Преди да издаде заповед за изпълнение
№** от ***г., съдът е постановил Разпореждане №*** от ***г. по ч.гр.д. №*** от ***г., по
описа на РС Н., с което е отхвърлил частично заявлението на „Лендиво“ ООД, относно
следните суми: 270,00 лв. – неустойка по смисъла на Договор за потребителски кредит
№*** от ***г. Разпореждане №*** от ***г. по ч.гр.д. №*** от ***г., по описа на РС Н. не е
обжалвано от заявителя, съответно същото е влязло в законна сила.
Предвид на горното, ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае
спрямо ответника, че вземанията, присъдени по заповед за изпълнение съществуват. В
исковата молба е направено е искане, по смисъла на чл. 238 от ГПК.
Ищецът претендира направените по делото разноски и тези по заповедното
производство.
Исковата молба и приложенията към нея са връчени на ответника – на адрес по
месторабота. В законоустановения срок, по чл. 131, ал. 1 от ГПК – писмен отговор не е
депозиран, не са направени възражения, не са представени доказателства, не са направени
доказателствени искания.
Ищецът по делото не се явява и в съдебно заседание, не изпраща представител,
изпраща становище по същество, с което поддържа ИМ, прави искане за постановяване на
неприсъствено решение. В становището сочи, че ако в производството по чл. 422 ГПК съдът
приеме договора между търговец и потребител за недействителен, то той следва да присъди
2
на ищеца главницата по договора в същото производство на основание чл. 23 ЗПК. Ищецът
моли за присъждане на разноски, по смисъла на чл. 78 от ГПК, представя списък с разноски
по чл. 80 от ГПК. Ответникът не се явява в съдебно заседание, не изпраща представител,
нито писмено становище.
Съдът, като обсъди доводите на страните и извърши преценка на събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от
фактическа и правна страна следното:
Ищецът е предявил заявление за издаване на заповед за изпълнение по ч.гр.д. №***г.,
по което е издадена Заповед за изпълнение №** от ***г., с която ответникът, е задължен да
плати на ищеца, следните суми:
сума от 1000,00 лева (хиляда лева и нула стотинки) главница по Договор за
потребителски кредит предоставен от разстояние №*** от *** год., сключен между
длъжника и „ЛЕНДИВО“ ООД, ЕИК: *********, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда – *** г. до окончателното
изплащане на вземането, сума от 30,00 лева (тридесет лева и нула стотинки) вземане за
договорна възнаградителна лихва за периода от *** г. до *** г., както и държавна такса в
размер на 20,60 лева (двадесет лева и шестдесет стотинки), съразмерно на уваженото и
адвокатско възнаграждение в размер на 190,15 лева (сто и деветдесет лева и петнадесет
стотинки), съразмерно на уваженото. Преди да издаде Заповед за изпълнение №** от ***г,
съдът е постановил Разпореждане №*** от ***г. по ч.гр.д. №*** от ***г., по описа на РС Н.,
с което е отхвърлил частично заявлението на „ЛЕНДИВО“ ООД, относно следните суми:
270,00лв. – неустойка за периода от ***г. до *** г., начислена по процесния Договор.
Разпореждане №*** от ***г. по ч.гр.д. №*** от ***г., по описа на РС Н. не е обжалвано от
заявителя, съответно същото е влязло в законна сила.
Поради връчването на съобщението за издадената заповед за изпълнение, чрез
залепване на уведомление по реда на чл. 47, ал. 2 ГПК, ищецът е предявил искове за
присъдените вземания, за установяване на съществуването им.
От представените по настоящото дело доказателства се установява, че ответникът по
делото е сключил в електронна форма Договор за потребителски кредит №*** от ***г., с
„Лендиво“ ООД, съгласно който на ответника е бил предоставен кредит в размер 1000 лева,
който да бъде погасен чрез една погасителна вноска, с падеж на ***г. Общия размер на
плащанията е 1030 лв. Договорени са ГЛП - 36,00 % и ГПР – 42,58 %. В погасителният план
е предвидена и графа, в която е отбелязано и дължимото по неустойка, в размер на 270 лева
– такава не се претендира
Посочена е общата сума на дължимите по договора парични суми в размер на 1030 лв.
(главница + лихва), а когато не е осигурена гаранция/поръчител: 1300 лв. (главница + лихва
+ неустойка)
Съгласно чл.17.1. от договора, кредитополучателят (т.е. потребителят) се задължава в
3
тридневен срок от подписване на договора да предостави обезпечение на задълженията си
посредством поръчителство на физическо лице или безусловна банкова гаранция. Посочено
е в чл. 27, ал. 1 от договора, че при неизпълнение на посоченото в чл.17, потребителят
дължи на кредитора неустойка в размер на 0.9 % (нула цяло и девет на сто) от стойността на
усвоената по кредита сума за всеки ден, през който не е предоставено договореното
обезпечение.
Съгласно посочения погасителния план по договора, размерът на посочената неустойка
формира общ размер на погасителната вноска, наред с тази за главница и лихва в размер от
1300,00 лв., погасими с една вноска, с падеж на ***г.
Така сключеният между страните Договор за потребителски кредит №*** от ***г.,
отговаря на критериите на чл. 9 ЗПК, а от своя страна ищецът притежава качествата на
кредитор по смисъла на чл. 9, ал.4 ЗПК, който е сключил договора с физическо лице, което
по см.на §13, т. 1 от ДР към ЗЗП е потребител.
Съдът намира, че преди да прецени дали поради неизпълнение на договорните
задължения от страна на ответника, претендираните от ищеца суми се дължат, така както са
присъдени по заповедта за изпълнение, то следва да се извърши преценка дали договорът за
потребителски кредит отговаря на изискванията на Закона за потребителския кредит (ЗПК),
както и на разпоредбите на Закона за защита на потребителите (ЗЗП), приложими съгл. чл.
24 ЗПК. Обстоятелството, че ищецът по настоящото дело предявява искове по чл. 415 ГПК
само за установяване на съществуването на вземанията му по издадената заповед за
изпълнение, доколкото съда в заповедното производство – с Разпореждане №*** от ***г. по
ч.гр.д. №*** от ***г., по описа на РС Н. е отхвърлил частично заявлението на „Лендиво“
ООД, относно следните суми: 270,00лв. – неустойка за периода от ***г. до *** г., начислена
по процесния Договор, не освобождава настоящия съд от цялостна проверка на
действителността на сключения договор за заем.
Това следва от разпоредбата на чл. 7, ал.3 ГПК, вменяваща на съда служебното
извършване на преценка за наличието на неравноправни клаузи в договорите с
потребителите.
Относно действителността на сключения договор за паричен заем, съдът
установи следното:
Договорът за паричен заем „КРЕДИРЕКТ” № ***г., съдържа изискуемите по чл. 11, ал.
1, т. 1, 2, 3, 4, 5, 6 и 7 от ЗПК данни, доколкото в него са посочени датата на сключването му
***г., вида на предоставения кредит – паричен заем; името и ЕГН, постоянния и настоящия
адрес на потребителя; срока на договора за кредит – 30 дни; общия размер на кредита – 1000
лв. и условията за усвояването му, както и погасяването му чрез месечни вноски както
следва: една вноска, с падеж на ***г.
Сред останалите задължителни реквизити на договора, особено тези от него, които
обуславят и евентуалната му недействителност по см.на чл. 22 ЗПК, са и тези относно
4
изискуемите по чл. 11, ал.1, т. 9, предвид посоченото в договора за лихвен процент от 36,00
%. Посочен е съгл. чл. 11, ал.1, т. 10 ЗПК, годишния процент на разходите (ГПР) по кредита
и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора
за кредит – 42,58 % и обща дължима сума 1030,00 лв. Посочен е, съгл. чл. 11, ал.1, т. 11 ЗПК
погасителен план, включващ и суми за неустойка – 270,00 лева. Според погасителния план,
общо дължимо по кредита, в случай на неизпълнение на задължението по чл. 17, е сумата в
размер на 1300,00 лева.
Съгласно чл.17.1. от договора, кредитополучателят (т.е. потребителят) се задължава в
тридневен срок от подписване на договора да предостави обезпечение на задълженията си
посредством поръчителство на физическо лице или безусловна банкова гаранция. Посочено
е в чл. 27, ал. 1 от договора, че при неизпълнение на посоченото в чл.17, потребителят
дължи на кредитора неустойка в размер на 0.9 % (нула цяло и девет на сто) от стойността на
усвоената по кредита сума за всеки ден, през който не е предоставено договореното
обезпечение.
Не е посочена абсолютната стойност на неустойката, но съгласно посочения
погасителния план по договора, нейният размер е 270,00 лева.
Начислената в погасителния план по договора неустойка формира общ размер на
погасителната вноска, наред с тази за главница и лихва в размер от 1300,00 лв., погасими с
една вноска, с падеж на ***г.
Съгласно чл. 17 от Договора, обезпечението, което заемополучателят следва да
предостави на заемателя е следното: 1) Осигури действието на трето физическо лице,
изразяващо се в сключване на договор за поръчителство по чл.138 и следващите от ЗЗД с и в
полза на КРЕДИТОРА, с което третото лице се задължава да отговаря за изпълнението на
всички задължения на ПОТРЕБИТЕЛЯ по настоящия договор, включително за погасяване на
главница, лихви, неустойки и други обезщетения, такси и други; или 2) Предостави банкова
гаранция, съдържаща безусловно и неотменимо изявление на банката да заплати на
КРЕДИТОРА всички задължения на ПОТРЕБИТЕЛЯ по настоящия договор (включва
главница, лихви, неустойки и други обезщетения, такси и други) в срок от един работен ден,
считано от датата, на която банката е получила писмено искане от страна на КРЕДИТОРА за
заплащане на тези задължения. Срокът на валидност на банковата гаранция трябва да бъде
най-малко 30 (тридесет) дни след падежа на последната вноска.
В чл. 17 от договора е записано, че Третото лице – поръчител, както и банковата
гаранция, трябва да отговарят на изискванията посочени в ОУ и се одобрява от
КРЕДИТОРА. Одобрението се извършва единствено по преценка на КРЕДИТОРА.
Съгласно посоченото в чл. 27, ал. 1 от договора, че при неизпълнение на посоченото в
чл.17, потребителят дължи на кредитора неустойка в размер на 0.9 % (нула цяло и девет на
сто) от стойността на усвоената по кредита сума за всеки ден, през който не е предоставено
договореното обезпечение.
От посочената в чл. 27 от договора формулировка, съдът приема, че заемодателят е
5
сключил представения договор при задължителното изискване от негова страна на
представяне на обезпечение, което заемателят следва да му представи в 3 дневен срок от
сключване на договора. Тези разходи, които имат задължителен характер, обаче не са
посочени, като част от задължителните по чл. 11, ал. 1 ЗПК данни от съдържанието на
договора, описани в чл. 1 от същия.
Съгласно договора, годишния процент на разходите е 42,58%. Посочен е фиксиран
лихвен процент от 36,00 % (ГЛП). Посочена е общата сума на дължимите по договора
парични суми в размер на 1300,00 лв.
Разпоредбата на §1 от ДР на ЗПК сочи, че „общ разход по кредита за потребителя“ са
всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за
кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да
заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и
по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за
услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато
предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. В
този смисъл, макар да е предвидена като неустойка в договора при неизпълнение, сумата по
чл. 6, ал.2 не е включена в посочения от кредитора ГПР.
Съгласно т. 2 от ДР на ЗПК „обща сума, дължима от потребителя“ е сборът от общия
размер на кредита и общите разходи по кредита за потребителя, а „общ размер на кредита“ е
максималният размер (лимит) или общата сума, предоставяна по договора за кредит. В т. 4 и
5 от ДР ЗПК, са посочени съдържанието на понятията „Лихвен процент по кредита“ и
„Фиксиран лихвен процент по кредита“, като последният е лихвеният процент, предвиден в
клауза на договора за кредит, по силата на която кредиторът и потребителят уговарят един
постоянен лихвен процент за целия срок на договора за кредит.
Посоченото в договора, че годишния процент на разходите (ГПР) по договора е
42,58%, не съответства на действителното положение.
Съгласно посоченото в посоченото в погасителния план, неразделна част от процесния
договор, задължението по същия се погасява чрез 1 месечни вноски, с падеж ***г., в общ
размер на 1300,00 лева. В Посочената сума – 1300,00, са включени главницата, по
отпуснатия кредит, в размер на 1000 лева, договорна лихва в размер на 30,00 лева и
неустойка в размер на 270,00 лева.
При използване на кредитен калкулатор, достъпен на интернет адрес
https://www.calculator.bg/1/barzi_krediti.html#imgl се установява, че годишния лихвен процент
при плащане на всички посочени суми е 365,00 % , а годишния процент на разходите (ГПР)
е в размер на 2333,95 %.
Установеният от съда действителен размер на ГПР многократно надвишава
допустимия по закон ГПР, посочен в чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Добавянето на сумата за неустойка
към сумата на ГПР води до увеличение на цялостния общ размер на ГПР – много над
6
допустимия от закона. Това увеличение на ГПР нарушава правата на потребителя, като води
до значително неравенство на престациите по договора за потребителски кредит.
Това надвишаване на тези разходи е било предвидено от самия заемодател и е в негова
полза, а самото увеличение на ГПР нарушава правата на потребителя, като води до
значително неравенство на престациите по договора за заем. Посочването в договора за заем
на по-нисък от действителния ГПР, привидно в рамките на допустимия от закона размер,
представлява невярна и следователно измамна информация относно общите разходи по
заема, и е проява на нелоялна и заблуждаваща търговска практика по смисъла на член 6,
параграф 1 от Директива 2005/29/ЕО /Директива за нелоялните търговски практики/, тъй
като заблуждава или е възможно да заблуди средния потребител по отношение на цената на
договора и го подтиква или е възможно да го подтикне да вземе решение за сделка, което в
противен случай не би взел. Това от своя страна означава, че клаузата относно общия размер
на сумата, която следва да плати потребителя, е неравноправна по смисъла на член 4,
параграф 1 от Директива 93/13/ЕО и влече недействителност на договора в неговата
цялост.
В резултат на цялостната проверка на сключения между страните договор, съдът прави
извод, че посоченото в чл. 1, т.6 от договора, относно ГПР не съответства на действително
установеното, като вместо действителният размер от 2333,95%, е посочен такъв в по - нисък
размер от 42,58 %. Несъответни на действително установеното е и посоченото в чл. 1, т.7 от
договора относно общата сума за изплащане, като не е посочена сумата дължима заедно с
неустойката – 1030,00 лв., а вместо това е записана само сумата, дължима при
първоначалните без обезпечения условия от 1030,30 лв.
Посочването на пълния размер на дължимото по договора, включително и
неустойките само в погасителния план не освобождава заемодателя от задължението му
да го посочи в договора, както и не санира по никакъв начин несъответствието в него.
Освен, че договорът е недействителен, същия съдържа и неравноправни клаузи по
смисъла на чл. 143, ал. 2 от ЗЗПотр, доколкото чл. 24 от ЗКП предвижда, че за договора за
потребителски кредит се прилагат и разпоредбите на чл. 143-148 от ЗЗПотр.
Още в заповедното производство, съдът е отбелязал, че съгласно разпоредбата на чл. 8
от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година
относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на
Съвета, транспонирана в чл.16 ЗПК е предвидено императивно задължение на кредиторът да
оцени кредитоспособността на потребителя преди да предостави кредит на последния.
Следва да се вземе под внимание и че се вменява задължение на длъжника да осигури
обезпечение непосредствено след като паричните средства са отпуснати, като в случай, че
не го изпълни, дългът му нараства с повече от 25 % неоправдано, тоест опасността от
свръхзадлъжнялост на длъжника се увеличава. Още повече, самото задължение за заплащане
на фиксираната неустойка е заложено в погасителния план като компонент на вноската при
сключване на договора за потребителски кредит, което обективира нагласата на заемодателя,
7
че това задължение е неизпълняемо изначално и е установено единствено като инструмент
за значително увеличаване на дълга, надхвърлящ 25 % от сумата по кредита.
Заповедният съд е обявил клаузата, уговаряща неустойката (по чл.17.1. от Договора) за
нищожна. Тези обстоятелства остават неразколебани и към настоящия момент.
В обобщение, относно действителността на сключения между страните договор, съдът
установи, че същия е недействителен на основание чл. 22 ЗПК, поради неспазване на
изискванията на чл. 11, ал.1, т. 7, 9, 9а, 10 и 12 ЗПК и съдържа неравноправни клаузи по
смисъла на чл. 143 ЗПК, поради което и на основание чл. 22, ал.2 ЗПК и по аргумент на по –
силното основание – Договор за потребителски кредит №*** от ***г. е недействителен.
В резултат на горното, съдът приема, че на основание чл. 22, ал.1 ЗПК, сключеният
между страните по делото Договор за потребителски кредит №*** от ***г., е
недействителен, а последиците от тази недействителност съгласно чл. 23 ЗПК са, че
потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други
разходи по кредита.
Относно иска чл. 415 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, във вр. с чл. 240 от ЗЗД, в размер на
1000 лева – неплатена главница по Договор за потребителски кредит №*** от ***г.,
ведно със законна лихва за период от ***г. (датата на подаване на заявлението в съда)
до изплащане на вземането:
Съгласно установеното по делото, доколкото в тежест на ответника е да представи
доказателства за извършените от него пълно или частично плащане на дължимото по
Договор за потребителски кредит №*** от ***г., съдът приема, че ответникът не е изпълнил
задълженията си по договора за изплащане на получената в заем главница от 1000 лв.
Претендираната от заявителя сума е в пълния размер на главницата от 1000лв.
От допълнително представените по делото доказателства, относно твърдението на
ищеца, че е изпълнил задължението си по Договора – да предаде заемната сума на
ответника, се установява, че ищецът е изпълнил задълженията си. Този извод следва от
представените по делото разписка за плащане и Справка за кредитен план и начисления (л.
71 и 72 по делото).
В договора са посочени условията, относно изпълнението на задължение на
кредитополучателя – за връщане на дадената парична сума. Съгласно посоченото в чл. 15 от
Договора, кредитополучателят може да заплаща задълженията си към кредитора по
следните начини: 1) В брой в търговските обекти на кредитора; 2) Чрез банков превод по
сметка на кредитора; 3) Чрез Плащане на каса на EasyPay („ИзиПей“) и 4) Чрез пощенски
паричен превод (пощенски запис).
Ответникът, в качеството си на заемател не е извършил плащания по договора. Този
извод следва от представената по делото Справка за кредитен план и начисления (л. 6 по
делото). От ответника не се сочат доказателства за извършени плащания по процесния
8
Договор.
Предвид на горното, съдът приема, че в действителност вземането на ищеца за сумата
от 1000 лв. – съществува.
По иска по чл. 415 от ГПК вр. 124 от ГПК вр. чл. 86 от ЗЗД за сумата от 30,00 лева
– възнаградителна (договорна) лихва върху главницата за периода от ***г. до ***г.:
Съдът е приел, че Договор за потребителски кредит №*** от ***г., е недействителен.
Съгласно чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е приет за
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи
лихва или други разходи по кредита.
Съдът следва служебно да приложи последиците от недействителната сделка, така
както сочи Решение № 50005 от 21.02.2024 г. на ВКС по т. д. № 1950/2022 г., II т. о., ТК и
много други, като отхвърли искането за установяване на съществуването на вземането на
ищеца за сумата от 30,00 лева – възнаградителна (договорна) лихва върху главницата за
периода от ***г. до ***г.
Предвид на горното, съдът намира искът по чл. 415 от ГПК вр. 124 от ГПК вр. чл. 86 от
ЗЗД за сумата от 30,00 лева – възнаградителна (договорна) лихва върху главницата за
периода от ***г. до ***г., следва да се отхвърли.
Относно разноските по чл. 81 от ГПК:
Ищецът претендира направените по настоящето дело разноски, както и тези по
заповедното производство.
Относно разноските в исковото производство.
По исковото производство ищецът е заплатил дължимите разноски в общ размер на
323,50лв., от които 83,50лв. за държавни такси и 240,00 лв. за адв. възнаграждение.
Ищецът е представил и списък на разноските по чл. 80 от ГПК, по делото са налице и
доказателства за извършването на такива разноски.
Ответникът не е направил разноски по делото.
Относно разноските по чл. 78, ал.1 ГПК.
Претенциите на ищеца за разноски са частично основателни, пропорционално на
уважената част от исковите претенции, съгласно разпоредбата на чл. 78, ал.1 от ГПК.
От предявените искове в общ размер на 1030,00 лв., уважени са тези в общ размер на
1000лв.
Пропорционално на уважените от съда искове и на основание чл. 78, ал.1 от ГПК,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца за разноски по исковото
производство сумата от 314,08лв., като за разликата над този размер до поисканите
9
323,50лв. следва да се отхвърли.
Относно разноските в заповедното производство.
Съгласно задължителната съдебна практика – т.12 от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк.дело
№ 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, от съда по исковото производство следва да се присъдят на
ищеца пропорционално на уважените искове от всяка от сумите за разноски.
Съгласно издадената Заповед за изпълнение №** от 15.3.2025г., по ч.гр.д. №*** от
***г., на НПРС, са присъдени разноски пропорционално на уваженото по Заявлението, както
следва – за ДТ от 20,60 лв. и за адв. възнаграждение от 190,15 лв., в общ размер на
210,75лв.
Съразмерно уважените искове, от направените по заповедното дело разноски, следва да
се присъдят разноски в общ размер на 204,61лв., като за разликата над този размер до
поисканите 210,75лв. следва да се отхвърли.
На основание чл. 235 от ГПК, съдът
РЕШИ:
На основание чл. 22, ал.2 Закона за потребителския кредит, ОБЯВЯВА Договор за
потребителски кредит №*** от ***г., сключен между „ЛЕНДИВО” ООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Ш., общ. Ш., обл. Ш., пл. „Оборище“ № 13Б,
представлявано от управителите С.Н.Т. и С.Н.С., в качеството на кредитодател и Н. М. А., с
ЕГН **********, от гр. Н., общ. Н., обл. Ш., ул. ***, в качеството на кредитополучател, за
недействителен.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 415 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, във вр.
с чл. 240 от ЗЗД, спрямо Н. М. А., с ЕГН **********, от гр. Н., общ. Н., обл. Ш., ул. ***, че
вземането на „ЛЕНДИВО” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Ш., общ. Ш., обл. Ш., пл. „Оборище“ № 13Б, представлявано от управителите С.Н.Т. и
С.Н.С., за сумата от 1000,00 (хиляда) лева, представляваща непогасена главница по
Договор за потребителски кредит №*** от ***г., ведно със законна лихва за период от ***г.
(датата на подаване на заявлението в съда) до изплащане на вземането – СЪЩЕСТВУВА и
се дължи, като вземането е присъдено по Заповед за изпълнение №** от ***г., по ч.гр.д.
№***г. на НПРС.
ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 415 от ГПК вр. 124 от ГПК вр. чл. 86 от ЗЗД на „ЛЕНДИВО”
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Ш., общ. Ш., обл. Ш., пл.
„Оборище“ № 13Б, представлявано от управителите С.Н.Т. и С.Н.С., срещу Н. М. А., с ЕГН
**********, от гр. Н., общ. Н., обл. Ш., ул. ***, за признаване съществуването на
10
вземането за сумата от за сумата от 30,00 (тридесет) лева –възнаградителна (договорна)
лихва за период от ***г. до ***г., присъдена по Заповед за изпълнение №** от ***г., по
ч.гр.д. №***г. на НПРС.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1 от ГПК, Н. М. А., с ЕГН **********, от гр. Н.,
общ. Н., обл. Ш., ул. ***, ДА ЗАПЛАТИ на „ЛЕНДИВО” ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Ш., общ. Ш., обл. Ш., пл. „Оборище“ № 13Б,
представлявано от управителите С.Н.Т. и С.Н.С., направените по делото разноски за адв.
възнаграждение и за държавна такса, в общ размер на 314,08 (триста и четиринадесет лева
и осем ст.) лева, като отхвърля искането за разликата до поисканите 323,50 лева.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1 от ГПК, вр. т.12 от ТР № 4/18.06.2014 г. по
тълк.дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, Н. М. А., с ЕГН **********, от гр. Н., общ. Н.,
обл. Ш., ул. ***, ДА ЗАПЛАТИ на „ЛЕНДИВО” ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Ш., общ. Ш., обл. Ш., пл. „Оборище“ № 13Б, представлявано от
управителите С.Н.Т. и С.Н.С., направените по заповедното дело разноски, съразмерно
уважените искове, за адв. възнаграждение и за държавна такса, в общ размер на 204,61
(двеста и четири лева и шестдесет и една ст.) лева, като отхвърля искането за разликата до
поисканите 210,75 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Ш. в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
На основание чл. 7, ал.2 от ГПК препис от решението да се връчи на всяка от страните.
Препис от решението, след влизането му в сила, да се приложи по ч.гр.д. №***г. на
НПРС.
Съдия при Районен съд – Н.: _______________________
11