№ 4875
гр. София, 17.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА
при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело
№ 20211110131541 по описа за 2021 година
Предявен е за разглеждане отрицателен установителен иск с правно
основание чл.439 ГПК.
Производство по делото е образувано по искова молба от С.Ю. К. против С.О., с
която е предявен отрицателен установителен иск за признаване за установено по
отношение на ответника, че ищецът не му дължи сумата от 200,00 лева,
представляваща парично задължение за глоба, наложена с наказателно постановление
№ 328618/13.02.2018 г., за събирането на която е образувано изпълнително дело №
20208490404975 по описа на ЧСИ А.П., с рег.№ 849 на КЧСИ, с район на действие
СГС, поради настъпила давност съгласно чл.82, ал.1, б.“а“ ЗАНН.
В исковата молба ищецът твърди, че с наказателно постановление №
328618/13.02.2018 г., издадено от заместник кмет на С.О. й била наложена глоба в
размер на 200,00 лева, което й било връчено на 27.07.2018 г. и влязло в сила на
08.08.2018 г. За събиране на вземането било образувано изпълнително дело №
20208490404975 по описа на ЧСИ А.П., след като вземането вече било погасено по
давност. Според ищеца, в случая е приложима разпоредбата на чл.82, ал.1, б.“а“ ЗАНН,
т.е. административното наказание не следва да се изпълнява, тъй като са изтекли две
години от влизане в сила на процесното наказателно постановление. По изложените в
исковата молба доводи и съображения ищецът обуславя правния си интерес от
предявения иск като оспорва дължимостта на сумата, за чието събиране е образувано
изпълнителното производство. Претендира направените по настоящото
1
производството разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение.
В срока по чл.131 ГПК ответникът е подал отговор, в който изразява становище
за нередовност на исковата молба, а по същество за нейната неоснователност. Сочи, че
в случая не било ясно на коя разпоредба се позовава ищецът, тъй като погасителната
давност по смисъла на ЗЗД и изпълнителната давност по смисъла на ЗАНН, са два
различни института. Излагат се доводи, че настъпването на погасителна давност не
преклудира правото/вземането на кредитора, макар последния да е лишен от
възможността да събере вземането си принудително. Поддържа още, че съгласно
чл.118 ЗЗД, ако длъжникът изпълни задължението си след изтичане на давността, той
няма право да иска обратно платеното. Отделно от предходното, след като не е оспорил
наложеното административно наказание в законоустановения срок, единствената
възможност процесната сума да бъде призната за недължима е по реда предвиден в
ЗАНН за възобновяване на административнонаказателното производство. На последно
място се излагат доводи, че не следва да се приема, че изпълнителната давност
погасява самото вземане, тъй като това би противоречало на принципа, че никой не
може да черпи ползи от собственото си противоправно поведение. Моли за отхвърляне
на исковата претенция. Претендира разноски, вкл.юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност, и като взе предвид становищата на страните, приема за установено
следното от фактическа страна:
По делото е приложено Наказателно постановление № 328618/13.02.2018 г. на
Зам.Кмет на С.О., с което на С.Ю. К. – настоящ ищец е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 200,00 лева. Видно от отбелязването върху
наказателното постановление е, че същото е влязло в сила на 08.08.2018 г.
От приложения към настоящото дело заверен препис от изпълнително дело №
20208490404975 е, че същото е образувано на 25.11.2020 г. по подадено възлагателно
писмо за събиране на публични вземания на ответната община, въз основа на
гореописаното и влязло в сила наказателно постановление, с длъжник – ищеца в
настоящото производство.
Видно от материалите по изпълнителното делото е, че след неговото образуване
ЧСИ е извършил справки относно проучване на имущественото състояние на
длъжника.
Със запорно съобщение от 07.04.2021 г. ЧСИ е наложил запор върху трудовото
възнаграждение на длъжника – настоящ ищец, а на 16.04.2021 г., на 16.06.2021 г. и на
06.07.2021 г. – запор върху вземания по сметки в „Пейнетикс“ АД, Банка ДСК АД и
ОББ АД.
Други изпълнителни действия в хода на изпълнителното производство не са
извършвани.
Други относими и допустими доказателства не са представени.
2
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
Настоящият съд приема, че предявения иск е допустим, доколкото наличието на
висящ изпълнителен процес за събиране на вземането по влязло в сила наказателно
постановление е достатъчно основание за пораждане на правен интерес у длъжника за
предявяване на иска по чл.439 ГПК, с който се оспорва изпълнението.
Предявеният иск е основан на твърдения, че ищецът не дължи процесната сума
поради новонастъпили обстоятелства - погасяване на вземането поради изтекла
погасителна давност.
Вземанията по влезли в сила наказателни постановления представляват
публични държавни /общински/ вземания, съгласно чл.162, ал.2, т.7 ДОПК. Съгласно
чл. 171, ал.1 ДОПК публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен
давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е
следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък
срок. В чл. 172, ал.2 ДОПК е предвидено, че давността се прекъсва с издаването на
акта за установяване на публичното вземане или с предприемането на действия по
принудително изпълнение, като от прекъсването на давността започва да тече нова
давност /чл.172, ал.3 ДОПК/. По отношение на вземанията по влезли в сила
наказателни постановления обаче е налице специална правна уредба, регламентираща
давността за изпълнение на наложените административни наказания, вкл. погасителния
давностен срок и началния момент, от който този срок започва да тече – чл.82 ЗАНН.
Съгласно разпоредбата на чл.82, ал.1, б.„а” ЗАНН административното наказание не се
изпълнява, ако са изтекли две години, когато наложеното наказание е глоба. В ал.2 на
чл.82 ЗАНН е предвидено, че давността започва да тече от влизане в сила на акта, с
който е наложено наказанието, и се прекъсва с всяко действие на надлежните органи,
предприето спрямо наказания за изпълнение на наказанието. След завършване на
действието, с което е прекъсната давността, започва да тече нова давност. Според
чл.82, ал.3 ЗАНН независимо от спирането или прекъсването на давността,
административното наказание не се изпълнява, ако е изтекъл срок, който надвишава с
една втора срока по ал.1, като съгласно ал.4 на чл.82 ЗАНН разпоредбата на ал.3 не се
прилага по отношение на глобата, когато за събирането й в срока по ал. 1 е образувано
изпълнително производство.
С оглед предходното, при прилагането на специалната нормативна
регламентация по чл. 82, ал.1, б. „а” във вр. с ал.2 ЗАНН, следва извода, че по
отношение на публичните вземания за глоби по посоченото по-горе наказателно
постановление, погасителният давностен срок е започнал да тече от датата на
влизането в сила на същото. В конкретния случай, видно от приложеното по делото
наказателно постановление е, че същото е влязло в сила на 08.08.2018 г., т.е. до датата
на образуване на изпълнителното дело - 25.11.2020 г., давността за събиране на
3
наложената глоба е изтекла.
С оглед предходното съдът приема, че предявения иск за недължимост на сумата
от 200,00 лева е основателен и доказан, поради което следва да бъде уважен.
По разноските:
При този изход на спора на основание чл.78, ал.1 ГПК в полза на ищеца следва
да бъдат присъдени направените от него разноски по делото, съразмерно на уважената
част от предявените искове. Видно от приложения по делото списък на разноските по
чл.80 ГПК и данните по делото е, че ищецът е направил разноски за държавна такса в
размер на 50,00 лева и сумата от 300,00 лева – платено в брой адвокатско
възнаграждение. С оглед предходното, съразмерно на уважената част от исковете на
ищецът следва да бъдат присъдени разноски в размер на 190,74 лева.
На основание чл.78, ал4 ГПК на ответника следва да бъдат присъдени разноски
при съобразяване на прекратената част от производството. Видно от данните по делото
е, че ответната община е представлявана от юрисконсулт, поради което и на основание
чл.78, ал.8 ГПК съдът определя юрисконсултско възнаграждение в минимален размер
от 100,00 лева. Това е така, тъй като делото не е от фактическа и правна сложност,
юрисконсулта е изготвил единствено писмен отговор на исковата молба, но не се е
явил в проведеното открито съдебно заседание. По делото няма данни за направени от
ответника разноски. С оглед предходното, съразмерно на уважената част от исковете
ищецът следва да заплати на ответника сумата от 45,50 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявен от С. ЮЛ. Л., ЕГН **********
против С.О., представлявана от Кмет Й.Ф., с адрес: [АДРЕС], иск с правно основание
чл.439 ГПК, вр.чл.124, ал.1 ГПК, че ищецът не дължи на ответника сумата от 200,00
лева, представляваща наложено административно наказание „глоба“ с наказателно
постановление 328618/13.02.2018 г., за събирането на която е образувано изпълнително
дело № 20208490404975 по описа на ЧСИ А.П., с рег.№ 849 на КЧСИ, с район на
действие СГС, поради настъпила давност.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК С.О., представлявана от Кмет Й.Ф., с
адрес: [АДРЕС] да заплати на С. ЮЛ. Л., ЕГН ********** сумата от 190,74 лева,
представляваща направени разноски по производството съразмерно на уважената част
от исковете.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.4 ГПК С. ЮЛ. Л., ЕГН ********** да заплати
на С.О., представлявана от Кмет Й.Ф., с адрес: [АДРЕС] сумата от 45,50 лева,
представляваща направени разноски по производството съобразно прекратената част
от производството.
4
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5