№ 369
гр. Русе , 31.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и шести май, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Ивайло Д. Иванов
при участието на секретаря Елисавета Я. Янкова
като разгледа докладваното от Ивайло Д. Иванов Гражданско дело №
20214520101119 по описа за 2021 година
Ищцата Л. М. П. твърди, че с ответника били в трудово правоотношение по силата на
сключен трудов договор № 12/12.09.2019г., по силата на който заемала длъжността
„продавач бюфет” в ответното дружество, с уговорено месечно трудово възнаграждение в
размер на 610.00 лева, като изпълнявала трудовите се задължения в обект, нает от
работодателя в училищна лавка в ОУ „Любен Каравелов” – гр.Русе, на адрес: гр.Русе,
ул.”Велико Търново” № 19. С предизвестие № 1/07.12.2020г., получено от нея на
07.12.2020г. чрез „Български пощи” ЕАД, работодателят й я уведомил, че трудовият й
договор ще бъде прекратен след изтичане на 30 дни, на основание чл.328, ал.1, т.12 от КТ –
при обективна невъзможност за изпълнение на трудовия договор. На 07.01.2021г. чрез
„Български пощи” ЕАД й бил връчен Акт /заповед/ за прекратяване на трудовия договор №
12/12.09.2019г. на основание чл.328, ал.1, т.12 от КТ с посочени причини за прекратяването
на трудовия договор: „чл.328, ал.1, т.12 от КТ при обективна невъзможност за изпълнение
на трудовия договор”, като в него е посочено и че следва да й се изплатят обезщетения
съгласно чл.224 от КТ за 5 дни. Същото прекратително основание – чл.328, ал.1, т.12 от КТ
било вписано и в трудовата й книжка. Твърди, че прекратяването на трудовия й договор е
извършено незаконосъобразно. Работодателят в предизвестието и в Акта /заповедта/ за
прекратяване на трудовия й договор единствено е възпроизвел законовия текст на
основанието чл.328, ал.1, т.12 от КТ „обективна невъзможност”, без да уточнява и посочва
никакви фактически обстоятелства, които да обуславят обективната невъзможност ищцата
да изпълнява трудовите си задължения. Актът /заповедта/ за прекратяване на трудовото й
правоотношение е незаконосъобразен, поради липсата на каквито и да било изложени
мотиви, което е съществен порок, водещ до нарушаване на законните й права и интереси.
1
Така е ограничена възможността й за защита срещу неправомерното уволнение, защото тя е
в неизвестност за конкретните фактически обстоятелства, които според работодателя
обосновават основанието „обективна невъзможност”. Именно обективният характер на това
основание предпоставя задължението на работодателя да мотивира заповедта за уволнение,
като посочи конкретните факти, които го осъществяват. Ищцата нямала никаква яснота, в
какво всъщност, според ответника се състои обективната невъзможност, налагаща
уволнението й, дали според него причините са при нея, свързани с нейна правоспособност,
здравословно състояние и др. или са при него, свързани с проблеми на фирмата му или от
друг характер, това не е разяснено дори най-лаконично в предизвестието и в акта за
прекратяване на трудовия договор. При това „обективна невъзможност” за работа, която
изцяло да препятства действието на трудовия му договор, изобщо не е налице. Не е ясно
какви точно са били съображенията на работодателя му за неговата преценка, при
положение, че обектът /училищната лавка/ съществува и до момента, не е закрит, погинал,
разрушен; няма предписания на санитарните власти за затварянето му; наемният договор за
обекта, сключен на 01.03.2018г. между ОУ „Любен Каравелов” и работодателя е действащ и
до момента; ако според работодателя „невъзможността” се дължи на причини, свързани с
ищцата – няма такива, защото тя не е в невъзможност да изпълнява трудовото си
задължение по здравословни или други причини; не е нелоялна – в периоди с по-малък
поток на ученици в свой ущърб и в интерен на работодателя е ползвала неплатен отпуск,
макар пак да е имало условия за работа на обекта при наличие в училището на учители и
помощен персонал /лавките в другите училища работят и до сега/, въобще – липсват
основания, преграждащи изцяло възможността за изпълнение на трудовите й задължения.
Ако пък работодателят е преценил, че обектът не е рентабилен или е имал някакви други
съображения, е следвало да прекрати трудовия договор на някои от другите основания по
КТ, като съответно мотивира и разясни причините, налагащи това. Счита, че причините за
уволнението й са изцяло от субективен характер, вероятно вследствие на междуличностни
отношения и уволнението й е незаконно. Неправилно е определен и периода, за който й се
дължи обезщетение за неизползван платен годишен отпуск. С писмо от Инспекция по труда
– гр.Русе била уведомена, че в издадения акт за прекратяване на трудовия договор,
работодателят е посочил дължимо обезщетение за неизползван платен годишен отпуск от 5
дни, а й се полага обезщетение за 10 дни в размер на 284.31 лева. За това нарушение от РИТ
на работодателя е наложена ПАМ “задължително предписание” – да определи в пълен
размер паричното й обезщетение за неизползван платен годишен отпуск. Ползваните от
ищцата отпуски са както следва: за времето от 12.03.2020г. до 12.05.2020г. /периода на
обавеното извънредно положение/ и 13.05.2020г. до 15.09.2020г. /периодът на лятната
ваканция на учениците/ е била в неплатен годишен отпуск, разрешен със заповед от
работодателя. За времето от 23.12.2019г. до 03.01.2020г. /зимна ваканция/ и 01.02.2020г. до
07.02.2020г. е била в платен годишен отпуск, разрешен със заповед от работодателя. Поради
това й се дължи обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 10 дни в размер на
284.31 лева. За м.ноември 2020г. ответникът й заплатил трудово възнаграждение в размер
на 100.00 лева и остават да й се дължат още 390.35 лева, като не й е заплатено трудовото
2
възнаграждение за м.декември 2020г. в размер на 490.27 лева и за трите работни дни в
периода 1-6 ануари 2021г. в размер на 75.00 лева, всички в нетен размер, без дължимите от
работодателя внесени осигуровки и данък. Дължи й се и обезщетение за времето, през което
е останала без работа поради незаконното уволнение. След прекратяването на трудовия
договор, на 11.01.2021г. се ригестрирала като безработна в Агенция по заетостта, Дирекция
„Бюро по труда” – гр.Русе и към настоящия момент все още не е започнала работа. Поради
това моли съда да постанови решение, с което да бъде признато уволнението й за незаконно
и бъде отменен Акт /Заповед/ за прекратяване на трудов договор № 12/12.09.2019г., издаден
от „ТК – Владов” ЕООД, с която е прекратен трудовия й договор на основание чл.328, ал.1,
т.12 от КТ – при обективна невъзможност за изпълнение на трудовия договор, като
незаконосъобразна, като се извърши и съответната поправка в трудовата й книжка; да бъде
осъден ответника да й заплати обезщетение за времето, през което е останала без работа
поради уволнението за периода 07.01.2021г. до 07.06.2021г., изчислено в размер на
минималната работна заплата за страната, за 2021г.; да бъде осъдено ответното дружество да
й заплати обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 10 работни дни през 2020г.
в размер на 284.31 лева, ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на
предявяване на иска до окончателното й изплащане и да бъде осъден ответникът да й
заплати сумата от 956.27 лева в нетен размер, представляваща неизплатени трудови
възнаграждения за периода м.ноември 2020г. до 06.01.2021г. включително, ведно със
законната лихва върху главницата считано от датата на предявяване на иска до
окончателното й изплащане. Претендира и направените по делото разноски.
Съдът, като взе предвид изложените от ищцата в исковата молба фактически
обстоятелства, на които основава претенциите си и формулираните петитуми, квалифицира
правно предявените обективно съединени искове по чл.344, т.1 и 3, чл.242 и чл.224, ал.1 от
КТ.
Ответникът „ТК – Владов” ЕООД със седалище и адрес на управление: гр.Русе,
ул.”Плиска” № 56, вх.6, ет.1, ап.1, представлявано от управителя Камен Илиев Владов, в
срока за отговор на исковата молба не е представил такъв, не се явява негов представител в
първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово
отсъствие.
Съдът като взе предвид, че ответникът не е представил в срок отговор на исковата
молба, не се явява негов представител в първото заседание по делото, без да е направил
искане за разглеждането му в негово отсъствие, намира, че са налице предпоставките на
чл.238, ал.1 от ГПК и следва да бъде постановено неприсъствено решение, каквото е и
желанието на ищцата, като предявените обективно съединени искове следва да се уважат
изцяло, като бъде признато уволнението й за незаконно и бъде отменен Акт /Заповед/ за
прекратяване на трудов договор № 12/12.09.2019г., издаден от „ТК – Владов” ЕООД, с която
е прекратен трудовия й договор на основание чл.328, ал.1, т.12 от КТ – при обективна
невъзможност за изпълнение на трудовия договор, като незаконосъобразна, като се извърши
3
и съответната поправка в трудовата й книжка; да бъде осъден ответника да й заплати
обезщетение за времето, през което е останала без работа поради уволнението за периода
07.01.2021г. до 07.06.2021г. в брутен размер от 3 250.00, изчислено в размер на
минималната работна заплата за страната, за 2021г. месечно, ведно със законната лихва
върху главницата считано от 08.06.2021г. до окончателното й изплащане; да бъде осъдено
ответното дружество да й заплати обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 10
работни дни през 2020г. в размер на 284.31 лева, ведно със законната лихва върху
главницата считано от датата на предявяване на иска – 26.02.2021г. до окончателното й
изплащане и да бъде осъден ответникът да й заплати сумата от 956.27 лева в нетен размер,
представляваща неизплатени трудови възнаграждения за периода м.ноември 2020г. до
06.01.2021г. включително, ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на
предявяване на исковете – 26.02.2021г. до окончателното й изплащане.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК и предвид уважаването на предявените искове,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата направените по делото разноски в
размер на 970.00 лева – заплатено възнаграждение на редовно упълномощения адвокат.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК и предвид уважаването на предявените искове,
ответникът следва да бъде осъден да заплати по бюджетната сметка на Районен съд –
гр.Русе, държавна такса за производството по делото в размер на 181.62 лева – определена
върху единият неоценяем иск за отмяна на уволнението и уважените размери на останалите
искове.
Мотивиран така и на основание чл.238, ал.1 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ уволнението извършено с Акт /Заповед/ за
прекратяване на трудов договор № 12/12.09.2019г., издаден от „ТК – Владов” ЕООД със
седалище и адрес на управление: гр.Русе, ул.”Плиска” № 56, вх.6, ет.1, ап.1, ЕИК *********,
представлявано от управителя Камен Илиев Владов, с която е прекратен трудовия договор
на Л. М. П. от *******, с ЕГН: **********, на основание чл.328, ал.1, т.12 от КТ – при
обективна невъзможност за изпълнение на трудовия договор, като незаконосъобразна, като
се извърши и съответната поправка в трудовата книжка на Л. М. П..
ОСЪЖДА „ТК – Владов” ЕООД със седалище и адрес на управление: гр.Русе,
ул.”Плиска” № 56, вх.6, ет.1, ап.1, ЕИК *********, представлявано от управителя Камен
Илиев Владов, да заплати на Л. М. П. от *******, с ЕГН: **********, сумата от 3 250.00
/три хиляди двеста и петдесет/ лева, представляваща обезщетение за времето, през което е
останала без работа поради уволнението, считано за периода 07.01.2021г. до 07.06.2021г. в
брутен размер, ведно със законната лихва върху главницата считано от 08.06.2021г. до
окончателното й изплащане; сумата от 284.31 лева /двеста осемдесет и четири лева и
4
тридесет и една стотинки/, представляваща обезщетение за неизползван платен годишен
отпуск за 10 работни дни през 2020г., ведно със законната лихва върху главницата, считано
от 26.02.2021г. до окончателното й изплащане; сумата от 956.27 лева /деветстотин петдесет
и шест лева и двадесет и седем стотинки/ в нетен размер, представляваща неизплатени
трудови възнаграждения за периода м.ноември 2020г. до 06.01.2021г. включително, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 26.02.2021г. до окончателното й
изплащане, както и сумата от 970.00 /деветстотин и седемдесет/ лева – направени по делото
разноски.
ОСЪЖДА „ТК – Владов” ЕООД със седалище и адрес на управление: гр.Русе,
ул.”Плиска” № 56, вх.6, ет.1, ап.1, ЕИК *********, представлявано от управителя Камен
Илиев Владов, да заплати по бюджетната сметка на Районен съд – гр.Русе, сумата от 181.62
лева /сто осемдесет и един лева и шестдесет и две стотинки/ - държавна такса за
производството по делото.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
5