№ 215
гр. П., 16.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – П., XIX СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Галя Г. Костадинова
при участието на секретаря Цветелина П. Бакалова
като разгледа докладваното от Галя Г. Костадинова Търговско дело №
20245300900503 по описа за 2024 година
Предявени са искове по чл.45 от ЗЗД във вр. с чл. 432 КЗ и чл.86 ЗЗД във
вр. с чл.429 КЗ.
Ищците Л. Я. И. ЕГН **********, действаща лично и в качеството си на
законен представител – майка, на малолетната Д. Д. М. ЕГН **********, и
двете от ****, със съдебен адрес ****, чрез адв. Н. Д., искат осъждане на ЗД
„БУЛ ИНС“ АД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.
София, пк 1407, район Лозенец, бул. „Джеймс Баучер“ № 87, ет.2, да плати на
Л. Я. И. сумата от 250 000лв. обезщетение за претърпени неимуществени
вреди от смъртта на Д. Д. М., и на Д. Д. М., действаща чрез своята майка и
законен представител Л. Я. И., сумата от 300 000лв. обезщетение за
претърпени неимуществени вреди от смъртта на баща й Д. Д. М., причинена
от ПТП от 15.04.2024г., осъществено около 16.20 часа на главен път I – 8, км
247.000, между с. Ч. и с. П., при сблъсък между лек автомобил „Мазда“, модел
3, с рег. № ****, управляван от Т.Г.Ж., и лек автомобил „Мазда“, модел 6, с
рег. № ****, управляван от Д. Д. М., като лекият автомобил „Мазда“, модел 3,
с рег. № **** е със сключена застраховка Гражданска отговорност при
ответника, както и законна лихва върху всяка главница от 05.06.2024г. до
изплащане на сумата.
Ищцата Л. Я. И. ЕГН **********, иска осъждане на ответника ЗД „БУЛ
ИНС“ АД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, пк
1407, район Лозенец, бул. „Джеймс Баучер“ № 87, ет.2, да й плати сумата от
80 000лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди и сумата от
1
1380лв. обезщетение за претърпени имуществени вреди от ПТП, настъпило на
15.04.2024г., осъществено около 16.20 часа на главен път I – 8, км 247.000,
между с. Ч. и с. П., при сблъсък между лек автомобил „Мазда“, модел 3, с рег.
№ ****, управляван от Т.Г.Ж., и лек автомобил „Мазда“, модел 6, с рег. №
****, управляван от Д. Д. М., като лекият автомобил „Мазда“, модел 3, с рег.
№ **** е със сключена застраховка Гражданска отговорност при ответника,
както и законна лихва върху главниците от 05.06.2024г. до изплащане на
сумата.
Ищцата Л. И. е живеела на семейни начала с Д. Д. М., с когото са
родители на малолетната ищца. На 15.04.2024г. ищцата Л. И. пътува на предна
дясна седалка в управлявания от Д. М. лек автомобил „Мазда“, модел 6, с рег.
№ ****, от гр. П. за гр. Х. по път I – 8, и двамата с поставени предпазни
колани. Между селата Ч. и П., област П., в насрещната пътна лента на същия
път I – 8, в посока от гр. Х. за гр. П., се движи Т.Г.Ж. в управлявания от нея
лек автомобил „Мазда“, модел 3, с рег. № ****. Около 16.20 часа, на прав
участък от пътя, при ясно, слънчево време и натоварено движение, в
нарушение на ЗДвП, Т.Ж. напуска лентата си за движение, навлиза в лентата
за насрещно движение, и удря челно, в предна лява част, движещия се там със
скорост от около 90 км/ч лек автомобил „Мазда“, модел 6, с рег. № ****.
В резултат настъпва ПТП, от което загива Д. Д. М., а Л. И. получава
контузия на гръдния кош, контузия на белия дроб с наличие на контузионни
промени вляво, контузия капитис, фрактура на акромеона вляво, фрактура на
тялото на лакътната кост закрито, фрактура диафизис улне син, фрактура на
трето ребро вляво по предна аксиларна линия и фрактура на седмо и осмо
ребро вляво по скапуларна линия.
Л. И. е приета в УМБАл „Св. Г.“ ЕАД, където претърпява операция за
открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация, репонирана и
фиксирана със заключваща плака и 8 заключващи винта, и престоява от
13.04.2024г. до 19.04.2024г. От 28.05.2024г. до 04.06.2024г. е приета и
провежда лечение в „МБАЛ – Х.“ АД за физикална терапия и рехабилитация
при болести на опорно – двигателния апарат поради счупване диафизата на
лакътната кост.
Образувано е ДП № 50/2024г. на РТП при ОбД на МВР П..
Твърденията са, ищците и Д. М. са живеели в едно домакинство до
датата на ПТП. Приживе М. се е грижил за семейството си както финансово,
така и морално, бил е опора и център на своята общност както в личен, така и
в социален и трудов план. Ищците разчитали изключително много на него, М.
възпитавал дъщеря си и бил неотлъчно до И.. М. бил изключително
любвеобилен, мил и всеотдаен, грижел се за семейството си – за детето си и за
2
спътничката си в живота, осигурявал всичко за тях. Бил жизнен, деен,
отзивчив, инициативен, изпълнен с желание да живее, приятел, помагал на
всички, бил усмихнат, весел, приятен човек. М. бил възпитан, трудолюбив
млад мъж, трудовоангажиран – 18 години е работил като служител в „Тех Ко“
ООД ЕИК *********, от 01.01.2011г. бил управител на търговски център в
град Х., отличавал се с високи лични и професионални качества, с чувство за
отговорност, оперативност и човечност, изключително уважаван и ценен.
Двете ищци са се гордеели с постиженията му и с факта, че винаги и
независимо от обстоятелствата се е грижил за тях, в емоционален план им
осигурявал подкрепа и любов.
Ищцата Д. Д. губи баща си в ранна възраст на 5 години и търпи
изключително тежко тази загуба. Имала е силна емоционална връзка с този
родител и го загубва в момента, когато има най – голяма нужда от него. Д. Д.
преди ПТП се радвала на сплотена семейна среда, спокоен живот, срещи с
близки и приятели, а след ПТП става по – уязвима, по – неуверена и
несигурна, поведението й е променено, станала избухлива, сприхава,
плачлива, отказва да играе и контактува с други деца. Развива високо ниво на
тревожност, страх и безпокойство, страхови очаквания, че всеки момент ще се
случи нещо лошо, бързо се разстройва и е много емоционална. Детето
посещава ДГ „Осми март“ в гр. Х., където преди инцидента е имало регулярни
срещи с психолога на заведението за свикване с поведение, съобразно с
нормите на детската градина. След ПТП срещите са възобновени два пъти
седмично, имало периодични въпроси от детето как се е стигнало до
катастрофата, често говорело за баща си, споделя моменти с него и че той й
липсва много. При разговор за случки с бащата често бъркала сегашно с
минало време, започнала да осъзнава липсата му и това засилило тревогата и
тревожността й. Към момента все още не се е върната в семейния дом, който е
обитавала преди ПТП.
Ищцата Л. И. е била на 38 години към датата на ПТП, когато губи
бащата на детето си и човека, с който е създала семейство и живее. Загубва
емоционалната и духовната си подкрепа в негово лице. Става свидетел на
смъртта му, при която не успява да му помогне и да го спаси, което
допълнително засилва болките и страданията й. Изживява много тежко
загубата му, защото остава сама, без любимия човек до себе си. Преди ПТП е
била активен, борбен и силен човек, радвала се е на изградения с Д. живот, на
детето им, на близките и приятелите. Имала е силна емоционална връзка с Д.
и го губи, когато има най – голяма нужда от помощта му за отглеждане и
възпитание на детето им. Страда от нарушен сън, концентрация, емоционална
депресия, отрича случилото се, избягва стимули, свързани с катастрофата. До
момента не се е отърсила от случилото се, все още има нарушен сън, чести
3
главоболия, тревожност, наличните здравословни проблеми се задълбочават и
се развиват отрицателно. Страда от карцином на щитовидната жлеза, на
21.11.2023г. претърпява операция на лимфни възли, пак провежда терапия по
повод злокачественото образование и се страхува от развитие на болестта и от
реалната възможност дъщеря й да загуби и втория си родител.
След ПТП Л. И. става по – уязвима, неуверена, несигурна във
възможностите си, поема изцяло отглеждането на детето си. Поведението й се
променя, става избухлива, сприхава, плачлива, затворена, самовглъбена,
постоянно мисли за оцеляването на Д. и за себе си, чувства се самотна и
безпомощна, с безпереспективни мисли за бъдещето и това на детето й, с
безпокойство как ще продължи живота им.
По отношение на претърпените от ПТП травматични увреждания от Л.
И. се посочва, че след приключване на болничното лечение тя продължава
лечение в домашни условия, нужда се от чужда помощ за ежедневните си
занимания, тоалет, и за отглеждане на детето си, изпитва болки, пие
обезболяващи. Влошеното здравословно състояние се отразява на психиката й
– чувства се много зле, става потисната, затваря се в себе си, страхува се,
тревожна е, безпокои се, губи апетит, страда от безсъние, стряска се, има
кошмари, трудно се концентрира, трудно се грижи за себе си и детето,
разсеяна е, раздразнителна, самовгръбена. Пред ПТП е била много дейна,
щастлива и позитивна, излизала е с приятелки, сега преминава през чести
депресии, много е тъжна, несигурна дали ще може да се възстанови. Все още е
тревожна, иска да остане сама, има кошмари, чувства се непълноценна,
защото дълго време е била зависима от чужда помощ както за себе си, така и
за грижите за детето си.
Към датата на ПТП лек автомобил „Мазда“, модел 3, с рег. № **** има
действаща застраховка „Гражданска отговорност на автомобилисти“ по
полица № BG/02124001086089 с ответника, пред когото на 05.06.2024г. с вх.
№ ОК – 404935 ищците, в качеството си на увредени лица от смъртта на Д. М.,
предявяват претенции за обезщетение, по които са образувани щети №
********** и № **********. На същата дата с вх. № ОК – 404935 ищцата Л.
И. предявява пред ответника претенция за обезщетение за претърпените лично
имуществени и неимуществени вреди, по която е образувана щета №
**********. На 24.06.2024г. е получен отговор от застрахователя, с който се
изискват за представяне краен съдебен акт от наказателното производство и
други неизготвени към онзи момент документи, поради което ищците сезират
съда.
Ангажират доказателства, претендират разноски, представят справка по
чл.80 от ГПК.
4
Ответникът не признава исковете по основание и размер. Признава
наличие на валидно застрахователно правоотношение по договор за
застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите по отношение на
МПС с рег. № **** към 15.04.2024г., както и настъпване на ПТП на тази дата с
посочените от ищците участници.
Не признава виновно причиняване на ПТП от Т.Ж. като водач на
застрахованото при него МПС. Причината за ПТП не е установена. Не
признава механизма на ПТП, няма установени данни за прилагане на
презумпцията на чл.45 ал.2 от ЗЗД, водачите и на двата леки автомобила,
участвали в ПТП, са починали.
Не признава исковете и по размер, който е завишен, противоречи на
принципа на справедливостта по чл.52 ЗЗД.
Възразява, че ищцата И. не е легитимирано лице по ПП 4/68 и 5/69 на
ВС, за да получи обезщетение от смъртта на М., тъй като тя е разведено лице,
което не е било в брак с М..
Възразява, че М. е съпричинил резултата, защото е пътувал без поставен
предпазен колан, при наличието на който би понесъл настъпване на телесни
увреждания така, както ищцата И., които биха били по – леки и съвместими с
живота му.
Не признава наличие на причинно - следствена връзка между ПТП от
15.04.2024г. и злокачественото заболяване на ищцата И. поради краткия
период на установяване след злополуката – в началото на август 2024г., и
поради липса на твърдения в тази насока.
Ангажира доказателства, претендира разноски, представя справка по
чл.80 от ГПК.
Съдът, след преценка на ангажираните по делото доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, и като взе предвид въведените
доводи и възражения, приема за установено следното:
Съгласно Удостоверение за раждане № ********** на Община Х., Д. Д.
М. е родена на ****г. с родители Д. Д. М. и Л. Я. И.. Постоянният адрес на
детето към момента на раждане е ****. От 18.12.2018г. до момента е ****,
който е и настоящ адрес от 22.11.2018г. до момента. Същият съвпада с
настоящия адрес на бащата Д. М., който е домашния му адрес от раждането му
на 17.05.1985г. Д. М. е променил само постоянния си адрес от **** на
17.04.2021г.
Втората ищца Л. И. е с настоящ адрес ****, от 13.10.1994г. до
13.08.2008г. От 13.08.2008г. до 27.07.2010г. той е ****. От 27.07.2010г. до
5
момента е ****.
Постоянният адрес на Л. И. също е променян: от 31.07.2000г. до
13.08.2008г. е ****; от 13.08.2008г. до 28.01.2013г. е ****; от 28.01.2013г. до
17.01.2023г. е ****; от 17.01.2023г. до момента е ****. Последният адрес е
административният адрес на недвижимия имот, който Л. И. и Д. М. закупуват
на 28.06.2019г. с НА № 96, том 2, рег. № 1858, дело № 240/2019г. на Нотариус
Христина Колева с рег. № 081 на НК, при равни права.
Д. М. е единствен наследник по закон на Д. М., съгласно приложеното
удостоверение за наследници.
По делото няма спор, че Л. И. и Д. М. не са сключили граждански брак.
От показанията на изслушаните свидетели Я.И.Я., баща на Л. И. и дядо
на Д. М., Д. М. Д., баща на Д. М. и дядо на Д. М., чийто показания
кореспондират изцяло на писмените материали по делото, логични,
последователни са, без вътрешни противоречия, поради което съдът им дава
вяра, както и от показанията на свидетеля Р.И.И., се установява, че Л. И. и Д.
М. се познават от ученическите си години, били са т. нар. „ученическа любов“.
Л.И. заминава да учи в гр. П. висше образование, където започва работа, в
резултат на което прекъсват връзката си. Л. М. сключва граждански брак и
живее в гр. Р., което – съгласно посочените удостоверения за промяна на
постоянен и настоящ адрес, настъпва през август 2008г., но се развежда и се
връща в дома на родителите си в с. **** от 27.07.2010г.г. След това подновява
отношенията си с Д. М.. Двамата имат връзка, събират се да живеят заедно в
родния дом на Д. М. в с. ****, в къщата на родителите му, но самостоятелно -
на втори етаж. По това време Д. М. работи в „Тех – Ко“ ООД и от януари
2011г. става управител на търговския обект на дружеството в гр. Х..
М. и И. имат желание за дете, но настъпилите три бременности при И.
завършват със спонтанни аборти, което, след медицински прегледи и лечение
е с диагностицирана причина – генетично заболяване. И. се подлага на
лечение и чрез медикаменти, при лекарско наблюдение и проследяване, има
успешна бременност, в резултат на която се ражда Д., макар и в по – ранна
седмица. През цялото време Д. М. е неотлъчно до И., подкрепя я, заедно
посещават лекари, прегледи и консултации, и е нейна опора и надежда. И за
двамата Д. е дълго чакано и много обичано дете както от родителите си, така и
от бабите, дядовците и роднините.
Съгласно Епикриза от 24.11.2023г. на Клиника по хирургия към УМБАЛ
„Каспела“ гр. П., Л. И. е диагностицирана със злокачествено новообразувание
на щитовидната жлеза, съпроводено с вторично злокачествено
новообразувание на лимфни възли на глава, лице и шия, с придружаващо
заболяване есенциална хипертония. Престоява в болницата от 20.11.2023г. до
6
24.11.2023г., при което по оперативен път е отстранена щитовидната жлеза.
Съгласно показанията на свидетелите, независимо от здравословните
проблеми на И., М. винаги се е грижел за нея и това не е довело до влошаване
на отношенията им или отчуждаване – напротив, били сплотени, имали
планове за бъдещето, особено след раждане на детето, двамата били винаги
заедно, по празници се събирали с приятели и роднини, отглеждали Д. с любов
и подкрепа от бабите и дядовците. През 2019г. съвместно закупуват жилище в
гр. Х., където се пренасят да живеят, но продължавали през почивните дни и в
края на работната седмица да се прибират в с. **** при роднините.
На 15.04.2024г. Д. М. и Л. И. се връщали от преглед на И. в гр. П., в
УМБАЛ „Каспела“, по повод направената й операция, като М. шофирал.
От представените Констативен протокол за ПТП с пострадали лица №
2024 – 1024 – 506780 от 15.04.2024г., Протокол за оглед на
местропроизшествие от същата дата, Албум от оглед на местопроизшествие,
изготвени по образуваното ДП № 50/2024г. по описа на ОД на МВР П., Сектор
РПТ гр. П., както и от изслушаната САвТЕ на в.л. инж. И. Г., изготвена
обективно, компетентно и безпристрастно, неоспорена от страните, която
съдът кредитира, се доказва, че на 15.04.2024г., около 16.20 часа, на главен път
I – 8, км 247+600, в светлата част на денонощието, при нормална видимост,
при движение на лек автомобил „Мазда 3“ с рег. № ****, управляван от
Т.Г.Ж., със скорост от 88 – 89 км/ч, в посока от изток на запад, по северна
лента на пътното платно, променя посоката си на движение, навлиза в лентата
за насрещно движение, която е южна пътна лента, с косо движение на
югозапад, и след 0.52 секунди настъпва неизбежен сблъсък между л.а. „Мазда
3“ с рег. № **** и лек автомобил „Мазда 6“ с рег. № ****, управляван от
Д.Д.И. със скорост от 64 – 65 км/ч в посока от запад на изток по южната лента
на пътното платно.
Ударът е настъпил в дясна, южна лента, която е лентата за движение в
посока запад – изток и по нея се е движел лек автомобил „Мазда 6“ с рег. №
****, управляван от Д.Д.И..
За л.а. „Мазда 3“ с рег. № **** ударът е челен, ексцентричен, отляво в
посока отпред – назад, а за л.а. „Мазда 6“ с рег. № **** ударът е челен,
ексцентричен, отляво в посока отпред – назад.
В резултат на ПТП е причинена смъртта на двамата водачи и телесни
повреди на Л. И..
Вещото лице е изчислило, че при скорост преди момента на удара на л.а.
„Мазда 3“ с рег. № **** от 88,63 км/ч, опасната зона за спиране е 78 метра и тя
се изминава за 4.99 секунди.
7
При скорост преди момента на удара на л.а. „Мазда 6“ с рег. № **** от
64.48 км/ч, опасната зона за спиране е 48 метра и тя се изминава за 4.01
секунди.
Моментът на възникване и възприемане на опасността за водача на л.а.
„Мазда 6“ с рег. № **** съвпада с началния момент на пресичане на осевата
линия между двете платна от л.а. „Мазда 3“ с рег. № **** при навлизането му
в лентата за насрещно движение. Съгласно направеното от вещото лице
графично мащабно построение, л.а. „Мазда 3“ с рег. № **** е изминал
разстоянието от 12.86 метра до мястото на удара за 0.522 секунди и това е
време, в което е променил траекторията си на движение и е възникнала
опасността за насрещно движещия се л.а. „Мазда 6“ с рег. № ****,
респективно това е разполагаемото време за реакция за л.а. „Мазда 6“ с рег. №
****. В този момент – на възникване на опасността, л.а. „Мазда 6“ с рег. №
**** се е намирал на 9.35 м от мястото на удара, поради което за неговият
водач е било технически невъзможност да спре при спирачен път от 48 метра и
време за изминаването му от 4.01 секунди.
От техническа гледна точка причини за настъпване на ПТП е промяна на
посоката на движение на л.а. „Мазда 3“ с рег. № ****, навлизането му в
южната лента за насрещно движение, при косо движение на югозапад, по
начин и в момент, когато това не е било безопасно поради насрещно
движещия се в този момент там л.а. „Мазда 6“ с рег. № ****, при което
траекториите на движение на двата леки автомобила са се пресекли по време и
място.
В.л. Г. е констатирало от протокола за оглед и фотоалбума, за нуждите на
експертизата му /л.420 от делото, т.6/, че л.а. „Мазда 6“ с рег. № **** след
сблъсъка е намерен с табло на автомобила, изкривено навътре, воланът с
мерните уреди е изкривен към центъра на автомобила с разпънат, блокиран
колан на предните седалки и издути въздушни възглавници, което сочи, че
шофьорът и пасажера на предни седалки в момента на удара са били с
поставени предпазни колани.
Съгласно СМЕПДТ на в.л. Б. П., изготвена обективно, компетентно и
безпристрастно въз основа на материалите по делото, която съдът кредитира,
се установява, че при ПТП на Д. М. е причинена тежка множествена съчетана
гръдна и коремна травма, причинила масивни вътрегръден /1100 мл/ и
вътрекоремен /300 мл/ кръвоизлив, довел до остра кръвозагуба, която е
настъпила в резултат на разкъсване на аортата, белите дробове, слезката и
черния дроб, предизвикали спиране на сърдечната дейност и дишането.
Вещото лице установява наличие на причинно – следствена връзка между
ПТП от 15.04.2024г. и получените при него травматични увреждания и
последвалата от тях смърт на Д. Д. М..
8
От изслушаната СМЕ на в.л. д-р М., дадена обективно, компетентно и
безпристрастно въз основа медицинската документация по делото и личен
преглед, неоспорена, която съдът кредитира, се доказва, че след ПТП ищцата
Л. И. е откарана по спешност в УМБАЛ „Св. Г.“ ЕАД гр. П., където след
преглед от специалисти се установява закрито счупване на средна трета на
лява лакътна кост; фрактура на 3 – то, 6 – то и 8 – мо ребро в ляво по предно –
аксиларна /мишнична/ линия и скапуларна /лопаткова/ линия; счупване на
акрамиона /израстък на лопатката/ в ляво; контузия на гръден кош, бели
дробове и глава; контузия в коремната област и долната част на гърба и таза.
Приета е по спешност с ИЗ № 26863 и след предоперативна подготовка е
оперирана под блок анестезия – открито наместване и вътрешна фиксация с
метална плака и винтове. Има гладък следоперативен период,
антитромботична, антибиотична и болкоуспокояваща терапия. Поставена е
гипсова имобилизация. Изписана е на 19.04.2024г. с указания за сваляне на
конци на 14 – я ден. Сваля гипсовата имобилизация на 35 – я ден и постъпва в
МБАЛ – Х. АД, във Физикална и рехабилитационна медицина, на 28.05.2024г.
с ИЗ № 10062, поради намалена мускулна сила на лява ръка, ограничени
движения и в съседни стави, наличие на болка в лява лакътна става. След
проведен курс се изписва на 04.06.2024г. с указания за продължаване на
рехабилитация и лечение.
За тези увреди ищцата е била в отпуск по болест 155 дни, като
придвижването й в първите 45 – 50 дни е било в инвалидна количка.
При извършен клиничен преглед на 22.01.2025г., вещото лице М.
констатира, че ищцата е с почти възстановена от претърпяната травма, с
изключение на ограничена външна ротация с 5 градуса в лява лакътна става и
оплакване от изтръпване на 2 – ри, 3 –и и 4 – ти пръст на лява ръка. Има
оплаквания от периодични болки при натоварване и промяна на времето по
хода на цялата ръка, наличен е първично зараснал оперативен цикатрикс на
лява предмишница в средна трета и големина 11 см.
Вещото лице дава заключение, че описаните травматични увреждания
при Л. И. са настъпили по начин, описан от нея – при ПТП, като пътник, на
предна дясна седалка на лек автомобил, поради което има пряка причинно –
следствена връзка между ПТП и травматичните увреждания.
Оздравителният период при констатирания вид травми е 60 – 70 дена, а
възстановителният може да бъде различно дълъг в зависимост от това кога се
възстановява нормалния обем на движение на съседните стави. При добро
стечение на обстоятелствата и липсващи усложнения, той е в рамките на 4 – 5
месеца.
Представената по делото фактура № ********** от 15.04.2024г.,
9
издадена от УМБАЛ „Св. Г.“ ЕАД П. на ищцата, за заключваща
реконструктивна плака РХ 3.5 мм 1 бр. и заключващи винтове, самонарезни,
3.5 мм, 8 бр., всичко на стойност 1380лв., платени с фискален бон от същата
дата, е за металната остеозинтеза, поставена при операцията, за фиксиране на
счупената кост. Разходът, според вещото лице, е основателен, защото не се
поема от Здравната каса, поради което е в пряка причинно – следствена
връзка с ПТП.
От изслушаните показания на казаните свидетели Я.И.Я., Д. М. Д. и Р.
И. И., които са вътрешно кореспондиращи си, логични и последователни,
поради което съдът им дава вяра, се установява, че Л. И. научава впоследствие
за смъртта на Д. М., в болницата, на втория ден, от психолог на здравното
заведение, и го приема много тежко. По нейно настояване е изписана по –
рано от здравното заведение, за да може да присъства на погребението му, и
поради неподвижността й към този момент с оглед нанесените травми, е била
транспортирана със специализиран транспорт.
В болницата придружител на Л. И. бил баща й, трябвало да я вдига от
леглото, да я мести от едната страна на другата, за да не се залежи. След
прибиране майката на Д. М. – Д., се грижила за Л., защото не можела да се
обслужва сама, което продължило към три месеца. През това време била в с.
****. Започнала постепенно да се изправя, след това провела рехабилитация,
но грижите за нея продължили няколко месеца. Изпитвала болки, за което
взимала лекарства, чувствала се зле. Променила се много, сега й е тежко, има
мъка, има и затруднения, защото сама отглежда детето си. Шокът за всички
бил много голям. Преди Л. била слънчев човек, излизали с Д. с приятелски
семейства, събирали се по празници, сега е променена, много по – обрана,
рядко се вижда с приятелите си, изцяло се е отдала на грижите за детето си,
притеснена е както поради загубата, така и заради поставената й диагноза –
страхува се, ако се случи нещо с нея, няма вече кой да гледа детето в бъдещ и
че то ще остане само.
От изслушаната СПХЕ на в.л. д-р К., дадена обективно, компетентно и
безпристрастно, която съдът кредитира, като намира оспорването й от ищеца
за формално, голословно, неаргументирано и направено без ангажиране на
каквито и да било доказателства, опровергаващи някой от изводите на
експерта, изложени на база специалните му знания и компетентност, се
доказва, че смъртта на Д. М., като партньор на Л. И., е било тежко и
неочаквано събитие и е предизвикало негативни чувства, довели до реакция
на стрес и последващо разстройство в адаптацията в рамките на шест месеца.
Научава за смъртта на М. в болницата и го приема тежко, преустановява по –
рано лечението си в болницата, за да присъства на погребението му. За нея
значително се променя структурата на семейството, отлага онкологичното си
10
лечение за август поради травмите. Връща се на работа през септември 2024г.,
където първоначално се справя с помощта на колеги. Определя М. като
„кураж и сила“, водил я навсякъде по прегледите, влизал с нея при лекарите,
имали надежда за успешно приключване на онкологичното лечение, а след
ПТП „всичко ми се промени, сякаш за първи път се учех да живея, да
прохождам“, без него при лечението се почувствала много самотна.
Според вещото лице, в периода след ПТП са по – силно изразени
негативни емоции като тревожност, чувство за самота, безсъние и други
невротични реакции. Негативните чувства са в резултата на комбинираните
травматични събития – от една страна физическата травма, понесена от И., и
от друга психическата и психологична загуба от смъртта на партньора. И. не е
приемала и не са й били необходими психотропни медикаменти за
преодоляване на травматичното събитие. Към момента стресът като цяло е
преработен, спомените за събитието избледняват, то не е дало трайно
негативно отражение върху психичното и цялостно й функциониране като
майка и дъщеря. Преодоляна е емоционалната травма, получена
непосредствено след смъртта на М., няма данни за влошено соматично
състояние и обостряне на онкологичното заболяване, за което лечението
протича по протокол. Има много близка и доверителна връзка с дъщеря си Д..
Ищцата се е справила със здравословните, житейски и лични проблеми и
натоварвания с помощта на разширените семейства на своите родители и тези
на М.. Състоянието й позволява да се грижи пълноценно и за потребностите
на малолетната си дъщеря. Ищцата постепенно е преминала през етапите на
психологична травма като нежеланото събитие е отзвучало и няма данни за
промяна в цялостния й живот.
След ПТП, Д. е гледана от родителите на Д. М. и Л. И. в **** през
първите месеци изцяло, защото Л. не е може да се грижи за нея както поради
необходимост от лечение и възстановяване от получените от ПТП травми,
така и поради необходимост да продължи лечение на диагностицираното й
онкологично заболяване, датиращо преди датата на ПТП, което е извършено в
периода от 12.08.2024г. до 16.08.2024г. с поемане на радиоактивен йод в
болнични условия, съгласно Епикриза от Клиника по Лъчелечение към
УСБАЛО „Проф. И. Черноземски“ ЕАД гр. София, както и последващ
ползван болничен по втора Епикриза от 19.08.2024г. на същото болнично
заведение и Болничен лист за периода 18.08.2024г. – 16.09.2024г.
Първите месеци не казвали на детето, след това бабите и дядовците й
казали какво се е случило. Д. в първия момент разбрала сама и горе – долу го
приела спокойно, но после започнала да пита постоянно за баща си, било й
мъчно. И сега, когато дойде в ****, постоянно пита за баща си, иска да
говорят за него, иска да ходи на гробищата. Д. станала по – тревожна,
11
натъжава се, променяла настроенията си - както си играе спокойно, щастлива
е и в един момент като че се сеща за баща си, става коренно различна, затваря
се. Загубата на бащата си личи, че й се отразява, често говори за баща си, че го
няма, отказала да се снима на семейна снимка, защото баща й го няма и това
не е семейство. Преди ПТП Д. била щастлива, обичана, Д. М. активно
участвал във възпитанието й, а сега пак е обичана, но се усеща загубата на
баща, детето не е същата.
Изслушана е СПЕ на в.л. Д. Т. касателно Д. М., която отново е оспорена
от ищцовата страна. И тук съдът констатира формално, необосновано,
неубедително и неподкрепено с доказателства оспорване на експертизата,
което не може да се възприеме. Дава вяра на констатациите и изводите на
вещото лице, установяващо, че детето е в четвърта, предучилищна група на
детска градина, посещавала е заведението без прекъсване, посещава го и в
момента.
Става въпрос за нормално откъм развитие дете, чието психомоторно
развитие съответства на календарната му възраст, речевата продуктивност
също е в норма за възрастта, не са констатирани никакви отклонения. Д. е с
висока степен на интелелктуални възможности при преработка и осмисляне
на информацията, с добра степен на изразеност, бърза и адекватна е.
Проявила е нарастващо вълнение и възбудимост по време на интервюто
по отношение на предмета на делото и трагичното за семейството й събитие.
Повратен момент в досегашния й житейски опит е смъртта на баща й. При
интервюто открито и явно се натъжава, по детски и искрено изразява тъгата
си с думи на болка, липса на починалия си родител и баща. Констатирано е, че
емоционално – чувствителните й преживявания и ситуации за трагичния
повод са отразени и в нейн сън и се явяват травмиращо и шоково преживяване
на смъртта на баща й в ранната й детска възраст. С изказа и темперамента на
цялостната си лицева експресия и двигателни стереотипи, с оглед възрастта й,
ясно е изразила своята болка, липса, „празнота“, която към момента
преживява от загубата на баща си. Многократно по време на интервюто
повтаря „тъжно – тъжно ми е“ и тези думи са подкрепени с двигателни
стереотипи като зачервяване на лицето, овлажняване и зачервяване на очите,
пипане и въртене на косата, ставане от място, въртене по цялата дължина на
дИ.а, на който е настанена по време на разговора, местене и наместване,
тъжно гледане на ръцете и гривна, с която си играе, клатене на краката. Тези
двигателни стереотипи установяват ясно изразена вегетативна симптоматика,
нервна възбудимост, напрегнатост, породени от ситуативната тревожност,
която предизвиква припомнянето на травмиращото събитие и „емоционалния
вакуум“ на преживяване на болка, тъга и липса на родител, пречупени през
емоционално – чувствителния свят на детето, през призмата на досегашния му
12
детски опит.
При детето е констатирана една зрялост и „борбеност“ при
първоначалното поетапно преодоляване и преживяване на травмата и
„празнотата“, която е оставила липсата на родител в този възрастов период,
ясно онагледено от думите й „Не плача…Не, не плача....Никъде не плача…“,
представляващи зараждащи се умения за контрол и емоционална
интелигентност в емоционално – волеви аспект.
Вещото лице е констатирало по отношение на състоянието на семейните
взаимоотношения наличието на конструктивно – доверителни
взаимоотношения и взаимодействия между родител – баща и дете, когато е
бил жив, като съвместни игри, дейности, споделяне, емоционална и дейностна
ангажираност на Д. М. към детския свят и дейност на своето дете Д..
Установена е изградена емоционално – доверителна връзка между Д. и М.,
както и изградени емоционално – доверителни отношения на обич, сигурност,
подкрепа, доверие, споделяне. Били са задоволени базовите потребности на Д.
в този възрастов период от починалия родител.
Вещото лице сочи, че тъгата, болката и липсата са травма с отложен
характер за Д. и въпрос на време и индивидуален механизъм за справяне е за
всеки индивид с тях. Към момента Д. е преодоляла първоначалния шок от
загубата на родител, но при децата справянето с емоционалните състояния с
травмиращ характер е поетапен процес на съпреживяване във времето, често
съпътстван с израз на различни емоционални състояния и преживявания,
защото децата в този възрастов период нямат опита, капацитета, волевия
ресурс и адекватен потенциал за справяне и превъзмогване на стресови
ситуации с травмиращ фактор в емоционално – чувствителната сфера. В този
възрастов период децата са с ниска устойчивост на фактор стрес и травма в
психологическо отношение – нямат адекватно изработен „механизъм“ за
справяне. Поетапно и с развитие на личностово – обусловени механизми и
психологически структури като качества на личността и характера,
емоционално – волеви сфери, емоционална интелигентност, които се
формират постепенно и индивидуално във всеки индивид, децата се справят с
дадена травма и болка в психологическото си развитие и това е характерно и
за Д..
Вещото лице е отчело данни за наличие на средна степен на ситуативна
тревожност при Д. към момента на експертизата по отношение на разбиране,
осмисляне и преживявания на смъртта на баща й и последиците от това.
В резултат на използваните от вещото лице методи се установява, че Д.
поставя себе си в средата между двамата си родители и по този начин изразява
усета си за центрираност и цененост, обич, грижа и сигурност в бившата вече
13
„пълнота“ на своето семейство с двама родители – своята удовлетвореност от
това и че се е чувствала защитена, значима, сигурна и обичана. Изразява
хармония, радост, взаимозачитане, подкрепа, сътрудничество и уважение в
семейните отношения преди смъртта на баща си Д. М.. Възприемала го е като
доминираща фигура – израз на функцията, ролята на мъжкия принцип в
семейството, който е обгрижвал детето и майката като родител и съпруг, както
и авторитета му в съзнанието на детето, обичта и зачитането на бащата като
родител. Д. определя, разбира и оценява грижата, сигурността, защитата,
която е чувствала в дуалността на своето семейство. Тя разбира загубата на
своя родител и баща, но на ниво осъзнаване пречупва това през своя си
емоционално – чувствен свят без фиксация върху самата смърт на бащата. В
този възрастов и календарен период на детето това е способ, начин и
механизъм за справяне с „емоционалния вакуум“ на емоции и чувства като
тъга, болка, „отхвърляне“ на емоциите и чувството на „празнота“ и липса на
фигурата на бащата като социално значима роля в живота на детето като
родител.
Вещото лице обяснява, че принципът на дуалност в семейството – с
двама родители, е важен за осмислянето, пълнотата и принципите на
семейната структура. Йерархичността и функционирането на семейството се
развиват, осмислят и надграждат при децата от ранна детска възраст, през
пубертета и юношеството със свои специфики за ролята на мъжкия и женския
принцип на родителството като функция. Ролята на бащата с оглед правилното
психологично развитие на детето е мъжкия принцип на грижа, морални устои,
обезпечаване на семейството и в емоционален и социален план, в частност
самото дете. При момичетата бащата е пример за сила, обич, задоволяване на
базови потребности, морални устои, сигурност, закрила, споделяне, коректив
и авторитет във възпитателната норма при децата. Тези характеристики и
функции на бащата са характерни за правилното и личностово изграждане на
децата от петгодишна възраст до осемнадесет годишна възраст и в частност за
развитие на момичетата. Те важат с пълна сила и за развитието на Д. М..
Израстването на дете, включително Д., без баща, има многопластови
последици и рискове като могат да се различат в различни възрастови периоди
на детето. Липсата на родител, обгрижващ и задоволяващ базовите
потребности на детето, може да доведе до нарушения в преживяванията и
разбиранията на емоционално – чувствения свят на детето, трудности при
формиране в характеро – обусловен и личностен аспект, девиантно поведение
в периода на юношеството и пубертета, неправилно формиране на
възприативно – представен мироглед за мъжкия принцип на родителството.
Няма възраст, в която бащата да не е необходим като родител в семейството.
Последиците за психологическата стабилност на детето в тази възраст са
14
липсата на всички характеристики и показатели за норма на правилно
израстване и възпитание в семейството като функция в обществото.
При Д. е констатирано, че дори в тази възраст разбира липсата на
родителя като устои, грижа, внимание, обич, силна значимост и сигурност в
семейството и ежедневен бит. При изградена емоционално – доверителна
връзка между родителя и детето „баща – дъщеря“ от най – ранна детска
възраст и модел на пълно семейство и родителство, травмата във психо –
емоционално отношение като тъга, липса, празнота от ролята на бащата като
родител при Д. М. е с рисков показател и отложен характер. Изградената
емоционално – доверителна връзка между Д. и баща й от самото й раждане,
както и обезпечаването й от сигурност, обич, грижа, защита, възпитание,
бащинство, усет за центрираност и значимост, са без аналог на „заместител“ и
компенсация в психо – емоционалното и социално – обществен аспект в
социума.
Ответникът признава, че има възникнало застрахователно
правоотношение по имуществена застраховка Гражданска отговорност на
автомобилисти лек автомобил „Мазда“, модел 3, с рег. № ****, по полица №
BG/02124001086089. С молба на 05.06.2024г. с вх. № ОК – 404935 ищците, в
качеството си на увредени лица от смъртта на Д. М., предявяват претенции за
обезщетение, по които са образувани щети № ********** и № **********. На
същата дата с вх. № ОК – 404935 ищцата Л. И. предявява пред ответника
претенция за обезщетение за претърпените лично имуществени и
неимуществени вреди, по която е образувана щета № **********. Не се
спори, че обезщетения не са определени и изплатени от ответника.
При тези данни исковете са доказани по основание и частично по
размер.
Приетата фактическа обстановка обосновава извода, че Т.Г.Ж., като
водач на лек автомобил „Мазда“, модел 3, с рег. № ****, на 15.04.2024г., около
16.30 часа, нарушава правилата на чл.5 ал.1 т.1 и чл.16 ал.1 т.1 от ЗДвП, в
резултат на което по непредпазливост причинява настъпване на ПТП с водача
на лек автомобил „Мазда“, модел 6, с рег. № ****, управляван от Д. Д. М., при
което причинява смъртта на Д. М. и телесни увреждания на ищцата Л. И..
Според посочените норми от ЗДвП, всеки участник в движението по
пътищата с поведението си не трябва да поставя в опасност живота и
здравето на хората и да причинява имуществени вреди. На пътно платно с
двупосочно движение на водача на пътно превозно средство е забранено,
когато платното за движение има две пътни ленти - да навлиза и да се движи в
лентата за насрещно движение освен при изпреварване или заобикаляне.
15
Т.Ж. е предприела отклонение на управлявания от нея лек автомобил
наляво, пресичане на хоризонталната маркировка на разделителна линия
между двете платна за движение, навлизане и движение в лентата за насрещно
движение без причина, в момент и по време, когато там насрещно се е движел
управлявания от Д. М. лек автомобил, в резултат на което, след 0.52 секунди
след навлизането й в насрещното платно между двата леки автомобила
настъпва сблъсък.
Това поведение представлява деликт по смисъла на чл.45 ал.1 от ЗЗД
като вината на извършителя се презюмирана от чл.45 ал.2 от ЗЗД. Фактите по
делото не опровергават презумпцията.
От изслушаното заключение на съдебно - медицинската експертиза на
труп и представения препис – извлечение от акт за смърт се доказа, че в
резултат на сблъсъка, на Д. М. е нанесена съчетана политравма с травматични
увреждания, несъвместими с живота, в резултат на които лицето почива.
От изслушаното заключение на съдебно – медицинската експертиза на
живо лице се доказаха вида и броя на причинените травматични увреждания
на Л. И.: закрито счупване на средна трета на лява лакътна кост; фрактура на 3
– то, 6 – то и 8 – мо ребро в ляво по предно – аксиларна /мишнична/ линия и
скапуларна /лопаткова/ линия; счупване на акрамиона /израстък на лопатката/
в ляво; контузия на гръден кош, бели дробове и глава; контузия в коремната
област и долната част на гърба и таза, и факта, че травматичните увреждания
са настъпили като пряк и непосредствен резултат от ПТП. За оздравяване е
ползван отпуск по болест 155 дни, като придвижването й в първите 45 – 50
дни е било в инвалидна количка, след това е провеждана рехабилитация. През
първите три месеца Л. И. е ползвала чужда помощ в ежедневието си, от която
е била зависима.
Гласните показания и изслушаните психологическа и психиатрична
експертизи установиха интензитета и продължителността на изживените от Л.
И. болки и страдания от травматичните увреждания и от загубата на
партньора й и интензитета и продължителността на изживените от Д. М.
болки и страдания от смъртта на баща й, както и влиянието на това житейско
обстоятелство за последващото й развитие с оглед възрастта на лицето.
Съгласно чл.51 ал.1 от ЗЗД, обезщетение се дължи за всички вреди,
които са пряка и непосредствена последица от увреждането като то може да
бъде платимо еднократно или периодично. Обезщетението за неимуществени
вреди се определя от съда по справедливост – чл.52 от ЗЗД.
Към датата на ПТП Л. И. е бил на 38г., трудоспособна и
трудовоангажирана, живееща на семейни начала с Д. М., с когото е имала едно
дете, с диагностицирано онкологично заболяване в етап на лечение. Съдът,
16
съобразявайки се с вида и характера на доказания вредоносен резултати -
доказаните по делото по вид, характер, обем и продължителност изживени
болки и страдания от получените травматични увреждания, периода на
ползван болничен и период на възстановяване, указанията на ВКС за
съобразяване на социалните и икономически условия, като съдът приема за
доказани и прилага тези в страна към 15.04.2024г. /МРЗ към датата на деликта
е 933лв./, намира за справедлив размер на обезвреда на неимуществените
вреди от преживени болки и страдания от получените травматични
увреждания сумата от 65 000лв. До този размер претенцията е доказана и
следва да се уважи като за разликата над него до заявения от 80 000лв. ще се
отхвърли.
Доказана е и претенцията за имуществени вреди в размер на заплатените
консумативи за операцията на ръката – заключваща реконструктивна плака и
самонарезни заключващи винтове, от 1 380лв., намиращи се в пряка причинно
– следствена връзка с деликта, поради което този иск ще се уважи в пълен
размер.
От обсъдените писмени и гласни доказателства съдът приема за
доказано, че Л. И. и Д. М. са живеели на семейни начала, без сключен
граждански брак, над десет години преди датата на ПТП, в едно домакинство
– първоначално в родния дом на Д. М. в с. **** в къщата на родителите му, но
самостоятелно на втория етаж, след това живеят през седмицата в съвместно
закупен апартамент в гр. Х. като за почивните дни отново се връщат в с. ****.
Лицата се познават от ученическите си години, имали са връзка тогава. Имат
родено едно дете при съвместното си съжителство – ищцата Д., през 2018г.,
което са отглеждали заедно. На база гласните показания и СПХЕ съдът
приема за доказано, че между Л. И. и Д. М. са изградени здрави, трайни,
дълбоки и постоянни лични и интимни взаимоотношения на обич, подкрепа,
споделеност и сплотеност, не са се отказали пред срещнатите трудности по
повод здравословните проблеми на И., преодолявали са ги заедно, в резултат
на което се ражда дъщеря им Д.. За Л. И. Д. М. е бил не само личен партньор,
но и сигурност и опора както в ежедневието, така и по повод новопоявилото
се онкологично заболяване и отглеждането, бъдещото, грижите и сигурността
за детето й Д.. Обстоятелството, че СПХЕ констатира към датата на
обследване преодоляване на първоначалния шок и траурното събитие от Л. И.
не означава, че те не са настъпили и не са изживени. Наличната мобилизация в
личността на И. е с оглед продължилата и след смъртта на Д. М. необходимост
от лечение на онкологичното й заболяване с оглед възможността за полагане
на грижи в ежедневието и отглеждане на Д. М., което, съгласно свидетелските
показания, се е превърнало в основна цел на ежедневието й сега.
С оглед на изложеното, съдът приема, че за Л. И. се доказва заявената
17
материална легитимация да бъде обезщетена за изживените болки и страдания
от смъртта на Д. М. при условията на изключението по смисъла на
Тълкувателно решение № 1 от 21.06.2018 г. на ВКС по тълк. д. № 1-2016 г.,
ОСНГТК, докладчик съдия Веска Райчева, като лице, което е създало трайна и
дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт
продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо
да бъдат обезщетени.
Към датата на ПТП Л. И. е бил на 38г., трудоспособна и
трудовоангажирана, живееща на семейни начала с Д. М., с когото е имала едно
дете, с диагностицирано онкологично заболяване с предприето лечение.
Съдът, съобразявайки се с вида и характера на доказания вредоносен
резултати - доказаните по делото по вид, характер, обем и продължителност
изживени болки и страдания от смъртта на Д. М., указанията на ВКС за
съобразяване на социалните и икономически условия, като съдът приема за
доказани и прилага тези в страна към 15.04.2024г. /МРЗ към датата на деликта
е 933лв./, намира за справедлив размер на обезвреда на неимуществените
вреди от преживени болки и страдания сумата от 120 000лв. До този размер
претенцията е доказана и следва да се уважи като за разликата над него до
заявения от 250 000лв. ще се отхвърли.
Към датата на ПТП Д. М. е бил на 5г., с нормално за възрастта си
развитие, интелигентно, будно дете. Съдът, съобразявайки се с възрастта на
пострадалото лице, с доказано изградените с починалия родител и оттук със
съществувалото до ПТП дуално семейство с взаимоотношения на обич,
сигурност, внимание, грижа, защита, хармония, радост, цененост, значимост,
доверие, стабилност, с констатираните негативни преживявания на
първоначален шок, свързани с честа смяна на настроението, тревожност, плач,
избухливост, затваряне и отдръпване от игри, сън, в който пресъздава
трагедията си, както и последващите тъга, болка, липса, празнота,
емоционален „вакуум“, проявявани все още вегетативна симптоматика при
обсъждане на темата – нервност, възбудимост, напрегнатост, породени от
ситуативната тревожност, наличната още средна степен на тревожност,
загубата на съществувалата емоционално – доверителна връзка с бащата и
оттук загуба на мироглед, сигурност, опора в емоционалния й свят и бит,
отражението на смъртта на Д. М. върху бъдещото изграждане на личността й
при израстването и преминаването през последващите етапи на детството, на
юношеството и на пубертета като рисков фактор, указанията на ВКС за
съобразяване на социалните и икономически условия, като съдът приема за
доказани и прилага тези в страна към 15.04.2024г. /МРЗ към датата на деликта
е 933лв./, намира за справедлив размер на обезвреда на неимуществените
вреди от преживени болки и страдания сумата от 250 000лв. До този размер
18
претенцията е доказана и следва да се уважи като за разликата над него до
заявения от 300 000лв. ще се отхвърли.
Възражението на ответника за съпричинява поради непоставен
предпазен колан от Д. М. е неоснователно, защото от изслушаната САвТЕ, на
база протокол за оглед и фотоалбум, се доказа, че предпазният му колан е
намерен разпънат и блокиран, а въздушните възглавници – издути.
Извънсъдебното сезиране на ответника е с молба от 05.06.2024г. По
заявените с нея претенции не е извършено плащане, поради което молбата е
поставила застрахователят в забава и това е основанието да се дължи
обезщетение за забавено изпълнение, което при парично задължение е по
чл.86 от ЗЗД – законна лихва. Обезщетението се дължи от датата на забавата,
претендира се от този момент и следва да се присъди върху уважената част от
исковете.
Съобразно изхода на делото подлежат на разпределяне и разноските
както следва:
За уважената част от исковете ответникът дължи на съда държавна такса
в размер на 17 455,20 лв. и разходи за вещи лица от 2001лв., общо 19 456.20
лв.
На адв. Н. Д., предостави безплатна правна помощ на двете ищци по
делото, съобразно уважената част от исковете, се дължи възнаграждение от
12 032.40лв. за правна защита на Л. И. и 16 583.40лв. за правна защита на Д.
М. по НМРАВ, с начисляване на ДДС с оглед представените данни за
регистрация на лицето по ЗДДС.
За отхвърлени претенции на ответника се дължи по съразмерност
пратено възнаграждение за един адвокат от общо 10 791.60лв. от Л. И. и
3 406.80лв. от Д. М..
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС“ АД ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. София, пк 1407, район Лозенец, бул. „Джеймс Баучер“ № 87,
ет.2, да плати на Л. Я. И. ЕГН ********** от ****, със съдебен адрес ****,
чрез адв. Н. Д., сумата от 120 000лв. /сто и двадесет хиляди лева/ обезщетение
за претърпени неимуществени вреди от смъртта на Д. Д. М., и на Д. Д. М. ЕГН
**********, действаща чрез своята майка и законен представител Л. Я. И.
ЕГН **********, и двете от ****, със съдебен адрес ****, чрез адв. Н. Д.,
сумата от 250 000лв. /двеста и петдесет хиляди лева/ обезщетение за
претърпени неимуществени вреди от смъртта на баща й Д. Д. М., причинена
19
от ПТП от 15.04.2024г., осъществено около 16.20 часа на главен път I – 8, км
247.000, между с. Ч. и с. П., при сблъсък между лек автомобил „Мазда“, модел
3, с рег. № ****, управляван от Т.Г.Ж., и лек автомобил „Мазда“, модел 6, с
рег. № ****, управляван от Д. Д. М., като лекият автомобил „Мазда“, модел 3,
с рег. № **** е със сключена застраховка Гражданска отговорност при
ответника, както и законна лихва върху всяка главница от 05.06.2024г. до
изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска на Л. Я. И. ЕГН ********** за
разликата над уважения размер от 120 000лв. до предявения от 250 000лв., и
иска на Д. Д. М. ЕГН **********, действаща чрез своята майка и законен
представител Л. Я. И. ЕГН **********, за разликата над уважения размер от
250 000лв. до предявения от 300 000лв., ведно с лихви върху отхвърлените
главници от 05.06.2024г.
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС“ АД ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. София, пк 1407, район Лозенец, бул. „Джеймс Баучер“ № 87,
ет.2, да плати на Л. Я. И. ЕГН ********** от ****, със съдебен адрес ****,
чрез адв. Н. Д., сумата от 65 000лв. /шестдесет и пет хиляди лева/ обезщетение
за претърпени неимуществени вреди и сумата от 1380лв. /хиляда триста и
осемдесет лева/ обезщетение за претърпени имуществени вреди от ПТП,
настъпило на 15.04.2024г., осъществено около 16.20 часа на главен път I – 8,
км 247.000, между с. Ч. и с. П., при сблъсък между лек автомобил „Мазда“,
модел 3, с рег. № ****, управляван от Т.Г.Ж., и лек автомобил „Мазда“, модел
6, с рег. № ****, управляван от Д. Д. М., като лекият автомобил „Мазда“,
модел 3, с рег. № **** е със сключена застраховка Гражданска отговорност
при ответника, както и законна лихва върху главниците от 05.06.2024г. до
изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска за неимуществени вреди за
разликата над уважения размер от 65 000лв. до предявения от 80 000лв., ведно
с лихви върху отхвърлените главници от 05.06.2024г.
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС“ АД ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. София, пк 1407, район Лозенец, бул. „Джеймс Баучер“ № 87,
ет.2, да плати на Окръжен съд П. държавна такса в размер на 17 455,20 лв. и
разходи за вещи лица от 2001лв., общо 19 456.20 лв. /деветнадесет хиляди
четиристотин петдесет и шест лева и двадесет стотинки/.
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС“ АД ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. София, пк 1407, район Лозенец, бул. „Джеймс Баучер“ № 87,
ет.2, да плати на адвокат Н. Н. Д. ЕГН ********** от ШАК, личен номер
**********, служебен адрес ****, възнаграждение за предоставена безплатна
правна помощ от 12 032.40лв. /дванадесет хиляди тридесет и два лева и
четеридесет стотинки/ за правна защита на Л. И. и 16 583.40лв. /шестнадесет
хиляди петстотин осемдесет и три лева и четеридесет стотинки/ за правна
защита на Д. М..
20
ОСЪЖДА Л. Я. И. ЕГН ********** от ****, със съдебен адрес ****,
чрез адв. Н. Д., да плати на ЗД „БУЛ ИНС“ АД ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление гр. София, пк 1407, район Лозенец, бул. „Джеймс Баучер“
№ 87, ет.2, сумата от 10 791.60лв. /десет хиляди седемстотин деветдесет и
един лева и шестдесет стотинки/ разноски по делото за отхвърлената част от
исковете.
ОСЪЖДА Д. Д. М. ЕГН **********, действаща чрез своята майка и
законен представител Л. Я. И. ЕГН **********, двете от ****, със съдебен
адрес ****, чрез адв. Н. Д., да плати на ЗД „БУЛ ИНС“ АД ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр. София, пк 1407, район Лозенец, бул.
„Джеймс Баучер“ № 87, ет.2, сумата от 3 406.80лв. /три хиляди четиристотин и
шест лева и осемдесет стотинки/ разноски по делото за отхвърлената част от
исковете.
Решението може да бъде обжалвано пред Апелативен съд гр.П. с
въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – П.: _______________________
21