Р Е Ш Е Н И Е
Номер 03.06.2019г. Град Перник
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият районен съд ІX състав
На двадесет и седми май Година
2019
В открито заседание в следния
състав:
Районен
съдия: Петър Боснешки
Секретар: Цветелина Малинова
Като разгледа докладваното от
председателя гр.д. №01783 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството
по делото е по реда на чл.415, ал.1 ГПК, вр.чл.410 ГПК.
Предявени са обективно съединени искове от “Топлофикация Перник” АД, с ЕИК:********* и със седалище и адрес на управление:гр.Перник, жк. „Мошино“, ТЕЦ “Република”, срещу П.Е.Г., с адрес: ***, с правно основание чл.415, ал.1 ГПК, вр.чл.410 ГПК, с които се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 361,80лв., представляваща неплатена главница за доставена и ползвана топлинна енергия на апартамент, находящ се в гр.Перник, ул.“Радомир“, бл.3, ап.15, за периода от 01.05.2016г. до 30.04.2018г., сумата от 45,84лв., представляваща лихва за забава за периода от 10.07.2016г. до 07.11.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издавана на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена Заповед №6052/22.11.2018г., издадена по ч.г.д.№08217/2018г. на ПРС.
В законоустановения срок ответникът П.Е.Г. е подал отговор, с който е оспорил частично вземанията по основание и размер, поради което и иска отхвърлянето им като неоснователни. Ответникът признава, че е собственик на 1/ 2 идеална част от процесния апартаменти по наследство от баща си, като признава исковете за половината от претендираните суми.
След като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл.235 ГПК, Пернишкият районен съд приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
По допустимостта:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.415, ал.1, вр.чл.410 ГПК за процесните суми, за които е издадена Заповед №6052/22.11.2018г., издадена по ч.г.д.№08217/2018г. на ПРС, поради което и съдът намира производството за процесуално допустимо.
По основателността:
Ищецът “Топлофикация-Перник”ЕАД, освен производител на топлинна енергия, извършва и пренос на тази енергия, съгласно легалната дефиниция на $1 т.44 ДР към ЗЕ, поради което се явява и топлопреносно предприятие по смисъла на чл.129 ал.1 ЗЕ, чиято дейност е рамкирана от задълженията, предвидени в разпоредбата на чл.130 от същия закон.
При осъществяването на дейността си по централизирано подаване и продажба на топлинна енергия, дружеството се съобразява с разпоредбата на чл. 150, ал. 1 от ЗЕ /изм. ДВ, бр. 54 от 2012 г./, която предвижда, че продажбата на топлинна енергия на клиенти на топлинна енергия за битови нужди, вкл. за общите части в сгради - етажна собственост, се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Следователно облигационната връзка възниква ex lege, по силата на закона, от момента, в който за определено лице възникне качеството “клиент на топлинна енергия за битови нужди”.Това качество е определено в разпоредбата на чл. 153, ал.1 ЗЕ, според която клиенти на топлинна енергия са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. От анализа на горепосочените разпоредби е видно, че за да са налице отношения на покупко-продажба на топлоенергия за битови нужди не е необходимо да се сключва писмен договор, като съдържанието на облигационната връзка се определя от закона и се доразвива с общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР.
В съдебно заседание на ПРС от 27.05.2019г. съдът е определил като безспорно между страните и съответно, ненуждаещо се от доказване, че ответникът П.Г. е собственик на 1/ 2 идеална част от процесния апартаменти по наследство от баща си, като признава исковете за половината от претендираните суми.
Предвид гореизложеното съдът намира, че следва да признае за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 180,90лв., представляваща неплатена главница за доставена и ползвана топлинна енергия на апартамент, находящ се в гр.Перник, ул.“Радомир“, бл.3, ап.15, за периода от 01.05.2016г. до 30.04.2018г., сумата от 22,92лв., представляваща лихва за забава за периода от 10.07.2016г. до 07.11.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена Заповед №6052/22.11.2018г., издадена по ч.г.д.№08217/2018г. на ПРС.
За разликата до пълните предявени размери на исковете за главница и обезщетение за забава исковете следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.
По разноските:
Съгласно Тълкувателно решение №4/2013г. на ОСГКТ с решението по установителния иск съдът се произнася по дължимостта на разноските както в заповедното, така и в исковото производство.
Ищецът претендира направените по делото разноски, като ищецът е бил представляван от юрисконсулт както в заповедното, така и в исковото производство. На основание чл.78, ал.8 ГПК, вр. чл. 37, ал.1 Закона за правната помощ, вр. чл.26 Наредбата за правната помощ, съдът следва да определи размера на юрисконсултското възнаграждение. В процесния случай, след като взе предвид конкретния интерес, както и фактическата и правна сложност на делото, ПРС намира, че следва да определи юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00лв. общо за заповедното и исковото производства.
Предвид гореизложеното съдът намира, че ищецът е доказал разноски за държавни такси и юрисконсултско възнаграждение в заповедното и исковото производство в общ размер на 150,00лв., от които в съответствие с уважената част от исковете му се дължи сумата от 75,00лв., която и следва да му бъде присъдена.
Ответникът е направил разноски в за адвокатско възнаграждение за исковото и заповедното производства в общ размер на 600,00лв., от които в съответствие с отхвърлената част от исковете следва да му бъде присъдена сумата от 300,00лв.
С оглед изложеното Пернишкият районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове, предявени от “Топлофикация- Перник”АД, с ЕИК:********* и със седалище и адрес на управление:гр.Перник, жк. „Мошино“, ТЕЦ “Република”, срещу П.Е.Г., с адрес: ***, че ответникът дължи на ищеца сумата от 180,90лв., представляваща неплатена главница за доставена и ползвана топлинна енергия на апартамент, находящ се в гр.Перник, ул.“Радомир“, бл.3, ап.15, за периода от 01.05.2016г. до 30.04.2018г., сумата от 22,92лв., представляваща лихва за забава за периода от 10.07.2016г. до 07.11.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена Заповед №6052/22.11.2018г., издадена по ч.г.д.№08217/2018г. на ПРС, като ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ ИСКОВЕТЕ за разликата до пълните претендирани за установяване размери на иска за главница от 361,80лв. и на лихва за забава от 45,84лв.
ОСЪЖДА П.Е.Г., с адрес: ***, да заплати на “Топлофикация- Перник”АД, със снети по делото данни, сумата от 75,00лв., представляваща направени в заповедното и исковото производство разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в съответствие с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА “Топлофикация- Перник”АД, с ЕИК:********* и със седалище и адрес на управление:гр.Перник, жк. „Мошино“, да заплати на П.Е.Г., с адрес: ***, сумата от от 300,00лв., представляваща направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение в съответствие с отхвърлената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЛЕД влизане на решението в сила ч.г.д.№08217/2018г. на ПРС да бъде върнато на съответния състав, като към него се приложи и препис от влязлото в сила решение по настоящето дело.
Районен
съдия: