Р Е Ш Е Н И
Е
гр. София, 18.11.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, II Е въззивен състав, в публичното съдебно заседание на осемнадесети
октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА
ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР
САНТИРОВ
мл. с. АДРИАНА АТАНАСОВА
при участието на секретаря Елеонора Георгиева, като
разгледа докладваното от съдия Иванка Иванова гр. д. № 1270 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 -
чл.273 от ГПК.
С решение № 500741 от 04.10.2018 г.,
постановено по гр. д. № 84422/2017 г. на СРС, I ГО, 51 състав, е признато за установено, че Н.П.Д. дължи на „Т.С.“ ЕАД, на
основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД вр. с чл. 200, ал.1 ЗЗД вр. с
чл.150 ЗЕ, сумата от 111, 71 лв., представляваща стойност за доставена топлинна
енергия през периода от м.07.2014 г. – м.04.2015 г. в топлоснабден имот –
апартамент № 176, находящ се в гр. София, ж. к. „******бл.******, аб. № 46900,
ведно със законната лихва, считано от 24.07.2017 г. до окончателното изплащане,
както и на основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. с чл. 79, ал.1 ЗЗД – сумата от 8, 40
лв., представляваща възнаграждение за услугата дялово разпределение на топлинна
енергия за периода м.05.2013 г. до м.04.2015 г., ведно със законната лихва от
24.07.2017г. до окончателното погасяване на задължението, за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 ГПК по
ч. гр. д. № 50045/2017 г. по описа на СРС, 51 състав. Искът за главницата за
доставена топлинна енергия е отхвърлен над уважения до пълния предявен размер
от 259, 70 лв. за
периода от м.05.2013 г. до м. 06.2014 г., а искът за дялово разпределение – над
уважения до пълния предявен размер от 28, 44 лв. Изцяло отхвърлени са
предявените искове за мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия в
размер на 62,18 лв. и за мораторна лихва върху възнаграждението за дялово
разпределение на топлинна енергия в размер на 7, 45 лв. за периода от
15.08.2014 г. до 28.06.2017 г. Ответницата е осъдена да заплати на ищеца, на
основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 169, 54 лв. - разноски в исковото и сумата
от 25, 18 лв. разноски в заповедното производство. Решението е постановено при
участието на трето лице – помагач „Т.С.“ ЕООД.
Срещу така постановеното съдебно
решение в частта, с която са отхвърлени предявените искове е депозирана
въззивна жалба от ищеца „Т.С.“ ЕАД. Излага съображения, че първоинстанционният
съд неправилно е приел, че всички дължими суми по фактури за периода м.05.2013
г. – м. 06.2014 г. са погасени по давност. Вземанията за процесния период,
обективирани във фактура № 00511501731/30.06.2014 г., са със срок за плащане 15.09.2014
г., а тези във фактура № **********/31.07.2015 г. са със срок на плащане
15.09.2015 г. След изтичане срока за плащане е започнала да тече давността,
която е била прекъсната на 21.07.2017 г. с подаденото заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. Твърди,
че в раздел VII от Общите условия - „Заплащане на ТЕ“, чл.32, ал.1 са
определени редът и срокът за заплащане месечните дължими суми за топлинна
енергия, а именно: в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят. В този смисъл, срокът на задължението за заплащане на дължимите суми в
размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури, е най-късно до края на текущия
месец, следващ месеца на издаването. Първоинстанционният съд не е съобразил, че
изискуемостта на вземането по фактури за м.06.2014 г. настъпва едва м.09.2014
г., поради което задължението по посочените фактури не е погасено по давност. Отделно
от това сочи, че по делото не е установено ответницата да е упражнила правата
си по чл.150, ал.3 от Закона за енергетиката, поради което спрямо същата са
влезли в сила и Общите условия за продажба на топлинна енергия от
топлопреносното дружеството. Моли съда да отмени решението в обжалваната част и
да постанови друго, с което да уважи изцяло предявените искове, като му присъди
направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК не е
постъпил писмен отговор на въззивната жалба от ответницата Н.П.Д., както и
третото лице – помагач на ищеца „Т.С.“ ЕООД.
Решението в частта, с която са
уважени предявените искове, е влязло в сила като необжалвано.
Съдът, след
като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с
оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, намира следното:
Първоинстанционният
съд е сезиран с обективно кумулативно съединени положителни установителни
искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. ал.415, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.86, ал.1 ЗЗД. Ищецът твърди,
че ответницата е клиент на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на
чл.153, ал.1 ЗЕ за топлоснабден имот – апартамент № 176, находящ се в гр. София,
ж. к. „****- 1“, бл. ******, като му дължи сумата от общо 357, 77 лв., от която:
259,70 лв. - главница, представляваща цена на незаплатена топлинна енергия за
периода м.05.2013 г. – м.04.2015 г., както и такива отразени в общи фактури №
**********/30.06.2014 г. и № **********/31.07.2015 г.; 62, 18 лв. –
законна лихва за забава за периода 15.08.2014
г. – 28.06.2017 г., както и сумата от 28, 44 лв. - стойността на услугата
дялово разпределение за периода м. 05.2013 г. – м.04.2015 г. и сумата от 7, 45
лв. - законна лихва за забава върху нея за
периода 15.08.2014 г. – 28.06.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата до
окончателното изплащане на вземането. Във връзка с подадено на 24.07.2017 г.
заявление, по ч.гр.д. № 50045/2017 г. на СРС, 51 състав, е постановена заповед
за изпълнение по чл.410 ГПК за дължимите суми, срещу която в срока по чл.414 ГПК ответницата е депозирала възражение. Ищецът претендира установяване на
вземанията му, предмет на издадената заповед за изпълнение, както и сторените
по делото разноски.
С постъпилия в срока по чл.131 ГПК писмен отговор на
исковата молба ответницата оспорва предявените искове. Счита, че ищцовото
дружество не е ангажирало доказателства относно доставената в имота топлинна
енергия на претендираната стойност. Твърди, че отоплителните тела в процесния
имот са демонтирани, а лирата в банята е изключена от отоплението. Ползва единствено
топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване, като услугата не е в
необходимото качество. Прави възражение за погасяване по давност на предявените
вземания. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск.
На 24.07.2017 г. „Т.С.“ ЕАД е депозирала пред СРС заявление за издаване
на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу Н.П.Д. за сумата от 288, 14 лв. –
главница, както и 69,63 лв. – мораторна лихва за периода 15.08.2014 г. –
28.06.2017 г. В т.12 от заявлението е пояснено, че длъжникът е ползвал
доставена от ищеца топлинна енергия за периода м.05.2013 г. – м.04.2015 г.,
както и дължима сума за реално потребена енергия отразени в общи фактури с № **********/30.06.2014
г. и № **********/31.07.2015 г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж
.к. „********, абонатен № 046900. Посочено е, че дължимите суми са, както
следва: за потребена топлинна енергия: 259,70 лв. - главница и 62,18 лв. лихва, а за дялово разпределение: 28, 44 лв. -
главница и 7, 45 лв. - лихва.
С разпореждане от 01.08.2017 г. по ч. гр. д. № 50045/2017 г. на СРС, 51
състав, съдът е постановил исканата заповед за изпълнение, като е присъдил на
заявителя и сторените в заповедното производство разноски в размер на 25 лв. -държавна
така и 50 лв. - юрисконсултско
възнаграждение.
В срока по чл.414, ал.2 ГПК е депозирано възражение от длъжника, с което
оспорва вземанията по издадената заповед за изпълнение.
В срока по чл.415, ал.4 ГПК ищецът е предявил искове за установяване на
вземанията си по исков ред.
Видно от представения протокол от проведеното Общо събрание на собствениците
на етажна собственост, находяща се в гр. София, ж. к. „******1“, бл. ********от
15.10.2001 г., етажните собственици са взели решение да се сключи договор с „Т.С.“
ЕООД, което дружество да извършва дялово разпределение на топлинната енергия в
сградата в режим на етажна собственост. В този протокол е съставен и списък на
етажните собственици, които с подписите си са удостоверили горното решение.
На 19.10.2001 г. е сключен договор № 1133 между „Т.С.“ ЕООД и етажната
собственост с адрес: в гр. София, ж.к. „************, по силата на който
дружеството се е задължило да достави и монтира необходимите уреди за
регулиране и отчитане на консумацията на топлинна енергия, както и да изготвя и
предоставя на насрещната страна обща и индивидуални изравнителни сметки за
консумираната топлинна енергия в срок до 45 дни след предоставяне на информация
от „Т.С.“ ЕАД за показанията на топломера за отчетния период.
Пред СРС е ангажиран договор № УN94/01.11.2007 г., сключен между „Т.С.“ ЕАД –
възложител и „Т.с.“ ЕООД – изпълнител, при общи условия за извършване на
услугата дялово разпределение на топлинната енергия по чл.139в, ал.2 ЗЕ. По
силата на договора възложителят е възложил на изпълнителя, който е приел да
извършва услугата дялово разпределение на топлинната енергия между
потребителите в сгради етажна собственост или в сграда с повече от един
потребител в гр. София, при спазване на изискванията на Общите условия за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия, одобрени от
ДКЕВР с решение № ОУ-024/10.08.2007 г., срещу насрещното задължение на
възложителя да заплаща договореното възнаграждение.
От заключението на вещото лице инж. В.Т.по изслушаната пред СРС съдебно - техническата експертиза по делото, се
установява, че общият топломер в абонатната станция се
отчита по електронен път в началото на всеки месец, като с помощта на т. нар.
„терминал“ се снема показанието на топломера в 0:00 часа на първо число на
месеца. Общият
топломер в абонатната станция е отчитан по електронен път в началото на всеки
месец, който топломер е преминал първоначална и последваща метрологична
проверка съгласно изискванията на Закона за измерванията, като технологичните
разходи са приспаднати за сметка на ищцовото дружество. Размерът на сумите за
потребена топлинна енергия през процесния период м.05.2013 г. - м.04.2015
г. възлиза на стойност 259, 70 лв.,
която представлява сбор от сумите за топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация и топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване. Начислената сума
по фактури е на стойност от 320, 85 лв. от нея е приспадната сумата за връщане
от изравнителните периоди на стойност от 61, 15 лв. Не е начислена топлинна
енергия за отопление на имота, тъй като в последния има един брой радиатор,
който е трайно демонтиран. Според вещото лице дялово разпределение на
топлинната енергия в сградата, където се намира процесния имотът, е извършено
правилно в съответствие с действащата нормативна уредба.
При така установената
фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Въззивната
жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК, изхожда от легитимирана
страна, като същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна.
Съгласно нормата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
При извършената служебна проверка въззивният съд установи, че
първоинстанционното решение е валидно и процесуално допустимо.
В предмета на
делото е включен установителен иск, предявен от кредитор, в чиято полза е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, при
направено възражение от длъжника в срока по чл.414, ал.2 ГПК, в рамките на
установения в чл.415, ал.4 ГПК срок. Целта на ищеца е да се установи със сила
на присъдено нещо спрямо другата страна съществуването на вземането, предмет на
издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.
Съгласно
нормата на чл.153 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или
към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия.
С
ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г.,
постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, т.1, са дадени
задължителни разяснения относно хипотезата, при която топлоснабденият имот е
предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, какъвто обаче не
е разглежданият случай. В мотивите на същото тълкувателно решение е посочено,
че предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на
топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР
публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си
качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното
правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна
енергия за битови нужди (чл.153, ал.1 ЗЕ) и дължат цената на доставената
топлинна енергия.
Собственикът
или титуляр на вещно право на ползване в имот, под режим на етажна собственост,
по презумпция на закона се смята потребител на отдадена от сградната инсталация
и отоплителните тела на общите части на сградата топлинна енергия. По силата на
закона между битовия потребител и топлопреносното предприятие възниква
правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи
условия, без да е необходимо изричното им приемане от потребителя. Достатъчно е
взето решение на Общото събрание на етажните собственици за присъединяване към
топлопреносната мрежа, за да бъде всеки етажен собственик потребител на
постъпилата в сградата топлинна енергия.
Страните
не спорят относно обстоятелството, че ответницата е собственик на процесния
имот и в това си качество е клиент на топлинна енергия и съответно, че са
обвързани от облигационна връзка с предмет – доставка на топлинна енергия.
Доводи в тази насока не са релевирани от страните и във въззивното
производство. Его защо и с оглед разпоредбата на чл.269 ГПК този въпрос е извън
пределите на въззивния контрол.
Съгласно разпоредбата на чл.139,
ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост,
се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на
дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ (чл.139 – чл.148) и Наредба №16-334
от 06.04.2007 год. за топлоснабдяването, обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 год.).
В случая измерването на
индивидуалното потребление на топлинна енергия и вътрешното разпределение на
разходите за отопление и топла вода между топлоснабдения имот в сградата в
режим на етажна собственост е възложено от етажните собственици на „Т.С.“ ЕООД
с договор, сключен от упълномощен представител на етажните собственици. Третото
лице – помагач е осъществявало услугата дялово разпределение за топлоснабдения
имот за исковия период.
В нормата на чл.156 ЗЕ е
регламентирано уреждане на отношенията между топлопреносното предприятие и
потребителите на топлина енергия в сгради – етажна собственост, въз основа на
принципа за реално доставената на границата на собствеността топлинна енергия,
като всеки потребител дължи заплащането на реално потребената въз основа на
отчетните единици топлинна енергия от средствата за дялово разпределение,
монтирани на отоплителните тела в жилището и съответната част от стойността на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация.
За установяване стойността на
доставената до имота топлинна енергия по делото е допуснато изслушването на
съдебно - техническа експертиза. Експертното заключение е изготвено въз основа
на приложените по делото и допълнително изискани от фирмата за топлинно
счетоводно документи, въз основа на
които вещото лице е дало заключение относно реално потребената от ответника
топлинна енергия през процесния период, в съответствие с разпоредбите на раздел
VІ от глава Х на ЗЕ. Вещото лице е съобразило, че дяловото разпределение на
топлинната енергия за имота през процесния период е извършено правилно,
съобразно изискванията на действащата през периода нормативна уредба. Вещото
лице е установило, че стойността на потребената топлинната енергия за периода
от м .05.2013г. до м.04.2015 г. възлиза на сумата от 259, 70 лв. Ответницата е
оспорила експертното заключение, но не е ангажирала доказателства във връзка с
направеното отпорване. Съдът изцяло възприема експертното заключение, тъй като
същото е компетентно дадено, обстойно мотивирано и обосновано. Изводите на
вещото лице изцяло кореспондират с ангажираните по делото доказателства, като
не са представени такива, които да разколебават доказателствената му стойност.
Ответницата своевременно е релевирала
по делото – с депозирания писмен отговор на исковата молба, възражение за изтекла
погасителна давност. Същото е разгледано от решаващия съд. Като е приложил
института на погасителната давност, първоинстанционният съд е приел, че
вземанията на ищеца за исковия период са частично погасени.
С ТР № 3 от 18.05.2012 г. по
тълк. д. № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, вземанията на топлоснабдителните дружества
са периодични по смисъла на чл.111, б.„в“ ЗЗД, поради което се погасяват с
изтичането на тригодишна давност. Задълженията на потребителите на
предоставяните от тези дружества стоки и услуги са за изпълнение на повтарящи
се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт – договор, чийто падеж
настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите им са
изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с еднакъв
или различен размер.
Предвид обстоятелството, че Тъй
като настоящият иск се счита предявен от момента на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение – 24.07.2017 г., на основание чл.422, ал.1 ГПК, към този момент е изтекла погасителната давност за вземания, станали
изискуеми преди 24.07.2014 г., каквито в случая се явяват вземанията за
стойността на топлинна енергия за периода от м.05.2013 г. – м.06.2014 г.
По отношение на вземанията за
периода м.05.2013 г. – м.02.2014 г. приложение намират Общите условия на ищеца,
одобрени с решение № ОУ-001/07.01.2008 г. на ДКЕВР, публикувани във вестник
„Дневник“ от 14.01.2008 г. Съгласно чл.33, ал.1 от Общите условия от 2008 г.,
купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в
30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Давността за тях
започва да тече от момента, в който вземането е станало изискуемо съгласно
чл.114, ал.1 ЗЗД. По отношение на вземанията за периода м.03.2014 г. –
м.04.2015 г. приложение намират Общите условия за продажба на топлинна енергия
от ищцовото дружество на потребители за битови нужди в гр.София, одобрени с
решение № ДУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР, публикувани във вестник „24 часа“ –
броя от 10.02.2014 г. и вестник „19 минути“, в сила от 12.03.2014 г. Съгласно
чл.33, ал.1 от Общите условия от 2014 г., купувачите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия в 30-дневен срок от датата на
публикуването им на интернет страницата на продавача. Ищецът не е ангажирал по делото доказателства относно момента на
публикуване на месечните суми за исковия период на интеренет страницата си, а и
липсват признания за това от насрещната страна, поради което и на основание
чл.114, ал.2 ЗЗД, следва да се приеме, че давността започва да тече от деня, в
който задължението е възникнало. Предвид обстоятелството, че искът се счита
предявен на 24.07.2017 г., към този момент е изтекла погасителната давност за
вземания, станали изискуеми преди 24.07.2014 г., в каквато насока са изводите и
на СРС. Това в случая се явяват вземанията за м.05.2014 г. – м.06.2014 г.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя,
че не са погасени по давност вземанията по фактури № 00511501731/30.06.2014 г. Релевантен в случая е периодът на потребление
на топлинната енергия, за който се отнася посочената фактура: м.05.2013 г. –
м.04.2014 г., а не датата на издаване на фактурата и посочения в последната
срок за плащане. Издаването на общата фактура и изравнителната сметка не
установява нововъзникнало задължение на клиента на топлинна енергия, а
съставлява способ за определяне окончателния размер на консумираната топлинна
енергия. Ето защо се налага извода, че периодът
на потребление на топлинна енергия, за който фактурата е издадена: м.05.2013 г.
– м.04.2014 г., е покрит от изтеклата погасителна давност. За този период е
погасено по давност и вземането за дялово разпределение.
Съгласно заключението на вещото
лице по изслушаната съдебно -техническата експертиза непогасените по давност вземания
за периода от м.07.2014 г. до м.04.2015 г. са в размер на 111, 71 лв. Предвид
броя на измервателните уреди и извършените отчети на водомера през посочения
период, стойността на дяловото разпределение възлиза на 8, 40 лв., в каквато
насока са и изводите на СРС.
Жалбоподателят се позовава на
чл.32, ал.1 от общите условия относно момента на изискуемост на вземанията му.
За периода, който не е погасен по давност – м.07.2014 г. – м.04.2015 г.,
отношенията между страните се регулират от Общите условия за продажба на
топлинна енергия от ищцовото дружество на потребители за битови нужди в
гр.София, одобрени с решение № ДУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР. В чл.33, ал.1 от същите е предвидено, че купувачите са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 30-дневен срок
от датата на публикуването им на интернет страницата на продавача. По делото не
са ангажирани доказателства относно момента на публикуване на месечните дължими
суми на интернет страницата на ищеца, поради което следва да се приеме, че
същият не е установил момента, от който ответницата е поставена в забава. Ето
защо исковите претенции за заплащане на лихва за забава се явяват изцяло
неоснователни.
Тъй като крайните изводи на двете
инстанции съвпадат, решението в обжалваната част следва да се потвърди.
По разноските по производството:
Ответницата по
жалбата не е ангажирала доказателства относно размер на сторените разноски във
въззивното производство, поради което такива не следва да й се присъждат.
Воден от
гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 500741 от 04.10.2018 г., постановено по
гр. д. № 84422/2017 г., по описа на СРС, I ГО, 51 състав, в
ОБЖАЛВАНАТА ЧАСТ, с която са отхвърлени предявените от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК********,
с адрес ***, срещу Н.П.Д., ЕГН **********, с адрес ***. к. „******- 1“, бл.******,
ап. 176, искове с правно основание по чл.422, ал.1 ГПК, вр. с чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. с чл.200, ал.1 ЗЗД, вр. с чл.150 ЗЕ за горницата до претендираните
259,70 лв. за периода от м.05.2013 г. до м.06.2014 г.; по чл. 422, ал. 1 ГПК вр.
с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за горницата над 111, 71 (сто и единадесет
лева и седемдесет и една стотинки) лв. до 259, 70 (двеста
петдесет и девет лева и седемдесет стотинки) лв.; за горницата над 8, 40
(осем лева и четиридесет стотинки) лв. до 28, 44 (двадесет и осем лева и четиридесет
и четири стотинки) лв., както и исковете с правно основание чл.422, ал.1 ГПК,
вр. с чл.86, ал.1 ЗЗД - за сумите от 62, 18 (шестдесет и два лева и
осемнадесет стотинки) лв. - обезщетение за забава върху стойността на
топлинната енергия за периода от 15.08.2014 г. до 28.06.2017 г. и сумата от 7,
45 (седем лева и четиридесет и пет стотинки) лв. – обезщетение за забава
върху възнаграждението за дялово разпределение на топлинната енергия за периода
от 15.08.2014 г. до 28.06.2017 г.
Решението в частта, с която са уважени
предявените искове, е влязло в сила като необжалвано.
Решението е постановено при участието на трето
лице - помагач на ищеца: „Т.С.“ ЕООД, ЕИК********, с адрес ***.
Решението не подлежи на касационно обжалване,
на основание чл. 280, ал.3, т.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.