№ 85
гр. Горна Оряховица, 08.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, II СЪСТАВ, в публично
заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Еманоел В. Вардаров
при участието на секретаря Милена Гр. Димитрова
като разгледа докладваното от Еманоел В. Вардаров Гражданско дело №
20214120101734 по описа за 2021 година
Предявен иск по реда на чл.415 от ГПК относно установяване на вземане по: чл.79
ал.1 ввр. чл.240 от ЗЗД ввр. чл.9 от ЗПК, чл.92 от ЗЗД ввр. чл.19 от ЗПК, чл.86 от ЗЗД ввр.
чл.33 от ЗПК.
Неприсъствено решение по реда на чл.239 от ГПК.
Ищецът „Агенция за събиране на вземания”ЕАД с ЕИК:****(чрез юрисконсулт Kристина
М., юрисконсулт Г.Т.Г. и юрисконсулт Ц.П.), твърди в молбата си, че между „Ай Ти Еф
Груп“АД(кредитодател) и М. Г. М.(kредитополучател) бил сключен Договор№105261/19.11.2015г.
за потребителски кредит, съгласно който kредитодателят се е задължил да предостави на
kредитополучателя потребителски кредит, който kредитополучателят се задължава при условията
и сроковете на договора да усвои и върне, като заплати на kредитодателя уговорената лихва за
ползване на кредита. С подписването на договора за кредит страните са се съгласили и
декларирали, че договорът за потребителски кредит е сключен на основание Предложение за
сключване на договор за потребителски кредит, отправено от kредитополучателя към
kредитодателя и Стандартен Европейски формуляр предоставен предварително от kредитодателя
на kредитополучателя, в който са посочени индивидуалните условия на потребителския кредит.
Кредиторът предоставил кредита на Кредитополучателя чрез системата на ePay.bg. Договарянето
между страните се е осъществило чрез средствата за комуникация от разстояние/електронна поща,
уеб-сайт и телефон/, като договорът се сключва във формата на електронен документ или на
хартиен или друг траен носител и правоотношението се реализира при спазване на изискванията
на ЗПФУР, ЗЕДЕП и ЗПК. Кредиторът уведомил кредитополучателя за одобрението за отпускане
на кредита чрез изпращане на съобщение до електронната му поща и/или със sms. В случай на
одобряване на отпускането на кредита кредитора изпраща на електронната поща на
kредитополучателя договора за кредит, ведно с ОУ и Стандартния европейски формуляр за
1
предоставяне на информация за потребителски кредити съгласно Приложение№2 от ЗПК.
Договорът за кредит се счита за сключен след изпращане от кредитополучателя на кредитора
съгласието за сключване на договора за кредит и ОУ, като отговорът на кредитополучателя
потвърждава неговото желание за незабавното превеждане на кредита по неговата банкова сметка
или чрез система ePay.bg. Съгласно т.1.3.1 от договора за потребителски кредит,
кредитополучателят дължи на кредитодателя годишна лихва за ползване на кредита в размер на
41.00% върху главницата по кредита, като лихвата за ползване на кредита на ден е в размер на
1/365 от годишната лихва за ползване на кредита. Общата дължима сума от страна на
кредитополучателя е посочена в Погасителен план към договора(неразделна част от договора
кредит). Погасяването на кредита се извършва на равни погасителни вноски в размер и изискуеми
на дата, определена съгласно Погасителния план към договора за кредит. Погасителните вноски,
които кредитополучателят се задължава да изплаща на кредитодателя, съставляват изплащане на
главницата по кредита, ведно с надбавка, покриваща разноските на кредитодателя по подготовка и
обслужване на заема и определена добавка, съставляваща печалбата на кредитодателя, като
лихвеният процент е фиксиран за срока на договора. С подписването на договора кредитодателят
се задължил да предостави на кредитополучателя парична сума в размер на 1500.00лв.,
представляваща главница и чиста стойност на кредита, като кредитополучателят се е задължил да
върне на кредитодателя общата стойност на плащанията по кредита, която е в размер на 1853.64лв.
Така, уговорената договорна лихва по кредита е в размер на 353.64лв. Съгласно Погасителния
план, кредитополучателят се задължил да върне кредита в срок до 13.11.2016г.(на 12 равни
месечни погасителни вноски по 154.47лв.), като падежът на първата погасителна вноска е
19.12.2015г., а падежът на последната погасителна вноска е 13.11.2016г. Срокът на договора е
изтекъл с падежа на последната погасителна вноска - 13.11.2016г. и не бил обявяван за
предсрочно изискуем. Съгласно т.3.2. от договора за потребителски кредит, при забава на което и
да е парично задължение кредитопопучателят дължи законна лихва за забава върху неплатената
главница за времето на забавата. На посоченото основание, на длъжника била начислена лихва за
забава в размер на действащата законна лихва, за периода: 20.01.2016г.-23.07.2021г.(датата на
подаване на заявлението) в общ размер на 699.06лв.(за периода: 13.03.2020г.-14.07.2020г. не била
начислявана лихва за забава или неустойка, в изпълнение на разпоредбата на чл.6 от
ЗМДВИПОРНС). Било подписано Приложение№1/26.11.2020г. към Договор за продажба и
прехвърляне на вземания/цесия/ от 26.11.2020г., сключен между „Ай Ти Еф Груп“АД и „Агенция
за събиране на вземания“ЕАД, по силата на което вземането на „Ай Ти Еф Груп“АД, произтичащо
от Договор№105261/19.11.2015г. за потребителски кредит било прехвърлено в собственост на
„Агенция за събиране на вземания“ЕАД, ведно с всички привилегии и обезпечения и
принадлежности, включително и всички лихви. ОУ към договора за потребителски кредит
съдържат клауза, която дава право на кредитодателя по всяко време да прехвърля правата си по
договора на избрано от него трето лице. Твърди се, че длъжникът бил уведомен за станалата
продажба на вземането от името на „Ай Ти Еф Груп“АД с Уведомително писмо с изх.№УПЦ-П-
АТФ/105261/07.12.2020г., изпратено с известие за доставяне от страна на „Агенция за събиране на
вземания“ЕАД(пълномощник на цедента). Твърди се, че длъжникът не бил заплатил дължимия
паричен заем към дружеството. Предявени са искове по реда на чл.415 от ГПК относно
установяване на вземане по: чл.430 от ТЗ ввр. чл.286 от ТЗ ввр. чл.79 ал.1 ввр. чл.240 от ЗЗД ввр.
чл.9 от ЗПК, чл.92 от ЗЗД ввр. чл.19 от ЗПК, чл.86 от ЗЗД ввр. чл.33 от ЗПК, по издадената
Заповед№803/26.07.2021г. за изпълнение на парично задължение, издадена по
ч.гр.дело№1480/2021г. на ГОРС за: сумата 1500.00лв., представляваща неиздължена главница по
2
Договор№105261/19.11.2015г. за потребителски кредит, сключен между „Ай Ти Еф
Груп“АД(кредитодател) и М. Г. М.(кредитополучател), като впоследствие вземането по договора е
прехвърлено от страна на „Ай Ти Еф Груп“АД в полза на „Агенция за събиране на вземания“ЕАД
по силата на Приложение№1/26.11.2020г. към Договор за продажба и прехвърляне на
вземания/цесия/ от 26.11.2020г., ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на
заявлението в съда - 23.07.2021г. до окончателното и изплащане; сумата 353.64лв., представляваща
договорна лихва за периода: 19.01.2016г.-13.11.2016г.(падеж на последна погасителна вноска);
сумата 699.06лв., представляваща обезщетение за забава за периода: 20.01.2016г.-23.07.2021г.
(датата на подаване на заявлението в съда)/за периода: 13.03.2020г.-14.07.2020г. не е начислявана
лихва за забава или неустойка, в изпълнение на разпоредбата на чл.6 от ЗМДВИПОРНС/.
Претендират се и направените по делото разноски, както и разноските в заповедното
производство.
Ответницата М. Г. М. в срока за отговор на исковата молба, не депозира отговор на
исковата молба, не взема становище по предявения иск.
След като обсъди доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства и ги
прецени съобразно правилата на ГПК, съдът приема за установено следното:
Не се спори, че между „Ай Ти Еф Груп“АД(кредитодател) и М. Г. М.(kредитополучател)
бил сключен Договор№105261/19.11.2015г. за потребителски кредит, съгласно който
kредитодателят се е задължил да предостави на kредитополучателя потребителски кредит, който
kредитополучателят се задължава при условията и сроковете на договора да усвои и върне, като
заплати на kредитодателя уговорената лихва за ползване на кредита. С подписването на договора
за кредит страните са се съгласили и декларирали, че договорът за потребителски кредит е
сключен на основание Предложение за сключване на договор за потребителски кредит, отправено
от kредитополучателя към kредитодателя и Стандартен Европейски формуляр предоставен
предварително от kредитодателя на kредитополучателя, в който са посочени индивидуалните
условия на потребителския кредит. Кредиторът предоставил кредита на Кредитополучателя чрез
системата на ePay.bg. Договарянето между страните се осъществило чрез средствата за
комуникация от разстояние/електронна поща, уеб-сайт и телефон/, като договорът се сключва във
формата на електронен документ или на хартиен или друг траен носител и правоотношението се
реализира при спазване на изискванията на ЗПФУР, ЗЕДЕП и ЗПК. Сключването на договора за
кредит е инициирано от страна на кредитополучателя, който попълва заявка за кандидатстване,
като кредитополучателят посочил, че е съгласен с приложимите ОУ. След изпращане на заявката
за кандидатстване kредитополучателят получава ПИН-код под формата на кратко електронно
съобщение/sms/ на посочения от него телефонен номер, както и линк на посочената от него
електронна поща. Кредитополучателят потвърдил заявката си като активира линка. Кредиторът
уведомил кредитополучателя за одобрението за отпускане на кредита чрез изпращане на
съобщение до електронната му поща и/или със sms. В случай на одобряване на отпускането на
кредита кредитора изпраща на електронната поща на kредитополучателя договора за кредит, ведно
с ОУ и Стандартния европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски
кредити съгласно Приложение№2 от ЗПК. Съгласно т.1.3.1 от договора за потребителски кредит,
кредитополучателят дължи на кредитодателя годишна лихва за ползване на кредита в размер на
41.00% върху главницата по кредита, като лихвата за ползване на кредита на ден е в размер на
1/365 от годишната лихва за ползване на кредита. Общата дължима сума от страна на
кредитополучателя е посочена в Погасителен план към договора(неразделна част от договора
3
кредит). Погасяването на кредита се извършва на равни погасителни вноски в размер и изискуеми
на дата, определена съгласно Погасителния план към договора за кредит. Погасителните вноски,
които кредитополучателят се задължава да изплаща на кредитодателя, съставляват изплащане на
главницата по кредита, ведно с надбавка, покриваща разноските на кредитодателя по подготовка и
обслужване на заема и определена добавка, съставляваща печалбата на кредитодателя, като
лихвеният процент е фиксиран за срока на договора. С подписването на договора кредитодателят
се задължил да предостави на кредитополучателя парична сума в размер на 1500.00лв.,
представляваща главница и чиста стойност на кредита, като кредитополучателят се задължил да
върне на кредитодателя общата стойност на плащанията по кредита, която е в размер на
1853.64лв.(уговорената договорна лихва по кредита - 353.64лв.) Съгласно Погасителния план,
кредитополучателят се задължил да върне кредита в срок до 13.11.2016г.(на 12бр. равни месечни
погасителни вноски по 154.47лв.), като падежът на първата погасителна вноска е 19.12.2015г., а
падежът на последната погасителна вноска е 13.11.2016г. Срокът на договора изтекъл с падежа на
последната погасителна вноска - 13.11.2016г. и не бил обявяван за предсрочно изискуем.
Съгласно т.3.2. от договора за потребителски кредит, при забава на което и да е парично
задължение кредитопопучателят дължи законна лихва за забава върху неплатената главница за
времето на забавата - в размер на действащата законна лихва, за периода: 20.01.2016г.-23.07.2021г.
(датата на подаване на заявлението) в общ размер на 699.06лв.(за периода: 13.03.2020г.-
14.07.2020г. не била начислявана лихва за забава или неустойка, в изпълнение на разпоредбата на
чл.6 от ЗМДВИПОРНС).
Било подписано Приложение№1/26.11.2020г. към Договор за продажба и прехвърляне на
вземания/цесия/ от 26.11.2020г., сключен между „Ай Ти Еф Груп“АД и „Агенция за събиране на
вземания“ЕАД, по силата на което вземането на „Ай Ти Еф Груп“АД, произтичащо от
Договор№105261/19.11.2015г. за потребителски кредит било прехвърлено в собственост на
„Агенция за събиране на вземания“ЕАД, ведно с всички привилегии и обезпечения и
принадлежности, включително и всички лихви. Било изпратено до М. Г. М. Уведомително писмо с
изх.№УПЦ-П-АТФ/105261/07.12.2020г., изпратено с известие за доставяне от страна на „Агенция
за събиране на вземания“ЕАД(пълномощник на цедента), за станалата продажба на вземането от
името на „Ай Ти Еф Груп“АД
С Разпореждане по подадено заявление от „Агенция за събиране на вземания”ЕАД срещу
М. Г. М. е било образувано ч.гр.дело№1480/2021г. на ГОРС, като е била издадена
Заповед№803/26.07.2021г. за изпълнение на парично задължение, за: сумата 1500.00лв.,
представляваща неиздължена главница по Договор№105261/19.11.2015г. за потребителски кредит,
сключен между „Ай Ти Еф Груп“АД(кредитодател) и М. Г. М.(кредитополучател), като
впоследствие вземането по договора е прехвърлено от страна на „Ай Ти Еф Груп“АД в полза на
„Агенция за събиране на вземания“ЕАД по силата на Приложение№1/26.11.2020г. към Договор за
продажба и прехвърляне на вземания/цесия/ от 26.11.2020г., ведно със законната лихва за забава от
датата на подаване на заявлението в съда - 23.07.2021г. до окончателното и изплащане; сумата
353.64лв., представляваща договорна лихва за периода: 19.01.2016г.-13.11.2016г.(падеж на
последна погасителна вноска); сумата 699.06лв., представляваща обезщетение за забава за
периода: 20.01.2016г.-23.07.2021г.(датата на подаване на заявлението в съда)/за периода:
13.03.2020г.-14.07.2020г. не е начислявана лихва за забава или неустойка, в изпълнение на
разпоредбата на чл.6 от ЗМДВИПОРНС/. Издадената заповед за изпълнение била връчена на
длъжника М., която депозирала възражение по чл.414 от ГПК. С Разпореждане ГОРС е указал на
4
заявителя, че в едномесечен срок от връчване на препис от настоящото разпореждане може да
предяви против длъжника иск за установяване на вземането си по заповедта за изпълнение, като
довнесе дължимата държавна такса.
При така установената фактическа обстановка настоящата инстанция прави следните
правни изводи:
От събраните по писмени доказателства, се установява, че между страните по делото е
налице валидно сключено облигационно правоотношение, по силата на което „Ай Ти Еф Груп“АД
сключило с М. Г. М. договор за потребителски кредит. Според характера това е договор за заем -
чл.286 ал.3 от ТЗ, тъй като едната от страните по сделката е търговец и договорът е сключен с
оглед упражняването на търговската му дейност.
Относно характера на сключения договор, съдът намира за необходимо да изложи, че
договорът е неформален и реален. Заемът за потребление е реален договор, който се счита
сключен не в момента, когато между страните е постигнато споразумение: едната да заеме, а
другата да получи в заем пари или заместими вещи, а когато въз основа на това споразумение
заетите пари или заместими вещи бъдат предадени на заемателката. Установяването на този факт е
в тежест на ищеца съгласно чл.154 ал.1 от ГПК, който следва да установи възникването на
облигационната връзка между страните, въз основа на която претендира изпълнение, като
установи вземането си по основание и размер, както и че ответницата-длъжник е уведомена за
извършената цесия съгласно разпоредбата на чл.99 ал.3 от ЗЗД. В тежест на ответницата е да
проведе насрещно доказване чрез установяване на плащане в уговорените срокове на месечните
вноски, дължими по договора за кредит.
Процесният договор за кредит не е оспорен като неавтентичен/в частта относно подписа на
ответницата/, поради което макар и частен диспозитивен документ, има материална
доказателствена сила спрямо ответницата М. - отразените в него неизгодни за страната факти са
верни. Така безспорно се установява наличието на валидно възникнало договорно правоотношение
между ответницата и „Ай Ти Еф Груп“АД, както и неговото съдържание. От съдържанието на
настоящия договор може да се изведе изводът, че сумата, уговорена в заем, е реално предадена на
заемателката М. Г. М., което било удостоверено с подписа и в самия договор, като заемателката се
е задължила да върне на заемодателя заетата сума, като към 23.07.2021г.(датата на подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК в ГОРС) същата не е изпълнила поетото по договора задължение.
По безспорен начин от събраните по делото доказателства се установи, че след сключването
Договор№105261/19.11.2015г. за потребителски кредит, вземането по него е било цедирано на
26.11.2020г.(подписано Приложение№1/26.11.2020г. към Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания /цесия/ от 26.11.2020г.) на „Агенция за събиране на вземания”ЕООД, т.е.
към датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК титуляр на вземането по договора за
кредит е правоприемникът „Агенция за събиране на вземания“ЕАД. При това положение, освен
промяна в субектите на облигационното правоотношение - кредитор става цесионерът, на когото
цедентът е прехвърлил вземането си, то също така вземането е преминало от предишния кредитор
върху новия кредитор в момента на сключване на Договора, като правото на цесионера е все още
неконсолидирано до момента на съобщаване на длъжника за цесионния договор.
Установеното в чл.99 ал.3 от ЗЗД задължение на цедента да съобщи на длъжника за
извършеното прехвърляне на вземането има за цел да защити длъжника срещу ненадлежно
изпълнение на неговото задължение, т.е. срещу изпълнение на лице, което не е носител на
5
вземането. Следва да се отбележи в тази връзка, че уведомяването на длъжника няма отношение
към валидността на цесионния договор, а има отношение за момента, от който новия кредитор
може да поиска изпълнение на вземането си като насочи претенцията си към вече уведомения
длъжник. Със сключването на договора за цесия, т.е. с постигане на съгласие, вземането преминава
от цедента(неговия носител към същия момент) върху цесионера(приобретателя на вземането). С
постигане на съгласието цесионерът придобива вземането в сътоянието, в което то се е намирало
към същия момент, заедно с акцесорните му права - по аргумент на чл.99 ал.4 от ЗЗД. Вярно е, че
съгласно чл.99 ал.3, ал.4 от ЗЗД предишният кредитор е длъжен да съобщи на длъжника
прехвърлянето, което има действие спрямо третите лица и длъжника от деня, когато то бъде
съобщено на последния от предишния кредитор, но неуведомяването на длъжника не води до
недействителност на прехвърлянето. Само това уведомяване би създало достатъчна сигурност за
длъжника за извършената замяна на стария му кредитор с нов и ще обезпечи точното изпълнение
на задълженията му, т.е. изпълнение спрямо лице, което е легитимирано по смисъла на чл.75 ал.1
от ЗЗД.
В тази насока по делото е налице доказателство - уведомително писмо от 02.12.2020г.,
изходящо от „Ай Ти Еф Груп“АД чрез „Агенция за събиране на вземания”ЕООД, изпратено с
известие за доставяне, ведно с покана за доброволно изпълнение. Приложеното по делото
уведомително писмо, подписано от представляващият цедента, е изпратено от цесионера до
длъжника, съгласно чл.4.4 от договора за цесия, съгласно който, цесионерът се е задължил в шест
месечен срок от подписването на договора, от името на цедента и за своя сметка да изпрати
писмени уведомления до длъжниците за сключения договор за цесия. Писмото не е било връчено
на ответницата-длъжник. Последното се установява от отбелязването в известие за доставяне и
бележка от Пощенска станция Г.Оряховица при „Български пощи“ЕАД като неполучено от
ответницата-длъжник с отбелязване „непотърсено“. Въпреки обстоятелството, че на ответницата
не било съобщено за извършеното прехвърляне с горепосоченото уведомително писмо, съдът
намира, че цесионерът-ищец по делото е носител на процесното вземане. Законът не поставя
специални изисквания за начина, по който следва да бъде извършено уведомяването и тъй като
цесионерът действа като пълномощник на цедента - налице е изрично овластяване на цесионера да
уведоми длъжника за извършеното прехвърляне, чрез обсъденото по-горе пълномощно - в случая
препис от уведомителното писмо е връчен на ответника, заедно с препис от исковата молба,
поради което съдът намира, че цесията е съобщена(Решение№123/24.06.2009г. по
т.дело№12/2009г. на ІІт.о. ВКС, постановено по реда на чл.290 от ГПК). Освен това длъжникът
може да възразява успешно за липса на уведомяване само ако едновременно с това твърди, че вече
е изпълнил на стария кредитор или на овластено от този кредитор лице до момента на
уведомяването, доколкото уведомяването по чл.99 ал.4 от ЗЗД има това значение, че стабилизира
правата в лицето на цесионера и не може да бъде изпълнено валидно другиму. В случая
ответницата не твърди, че е извършила плащане на прехвърлената с цесията сума, поради което
ищецът се явява носител на процесното вземане.
Поради това, съдът счита, че е налице надлежно уведомяване на ответника за извършеното
прехвърляне на вземането и спрямо него цесията е породила действие, като налице е задължение
на М. Г. М. към „Агенция за събиране на вземания”ЕАД. Безспорно се установи фактът, че
ответницата-заемател не е погасила изцяло задълженията си по договора. Така, за ищеца
възникнал правен интерес, съобразно разпоредбата на чл.240 ал.1 ЗЗД и общата такава на чл.79 от
ЗЗД да търси реално изпълнение на задължението по договора.
6
Всяко задължение възниква в момента на настъпването на пораждащия го конкретен
фактически състав. От този момент длъжникът е обвързан да изпълни това задължение. Като
правопораждащ факт се счита онзи факт, с настъпването на който едната от страните придобива
субективното право да иска от другата страна спазване на определено поведение, което право е
гарантирано с по-нататъшната възможност да се търси съдействието на държавната принуда за
осъществяването му. Изискуемостта на едно задължение означава не само че то е възникнало, но и
че са били настъпили други юридически факти, след настъпването на които носителят на
субективното право има право на иск за изпълнение на задължението. В конкретния случай налице
е едно неизпълнение от страна на ответницата-заемополучател в договорения между нея и ищеца-
заемодател - просрочени са били повече от две последователни месечни вноски - в предварително
договорения срок, ответницата не е осъществила действия iure et facto - да върне заетата сума. В
този смисъл претенцията на ищеца относно дължимостта на сумата 1500.00лв. е основателна и
следва да се приеме за установено по отношение на М. Г. М., че същата дължи на „Агенция за
събиране на вземания”ООД сумата 1500.00лв., представляваща неиздължена главница по
Договор№105261/19.11.2015г. за потребителски кредит, сключен между „Ай Ти Еф
Груп“АД(кредитодател) и М. Г. М.(кредитополучател), като впоследствие вземането по договора е
прехвърлено от страна на „Ай Ти Еф Груп“АД в полза на „Агенция за събиране на вземания“ЕАД
по силата на Приложение№1/26.11.2020г. към Договор за продажба и прехвърляне на
вземания/цесия/ от 26.11.2020г.
Съгласно разпоредбата на чл.92 ал.1 от ЗЗД, която е правното основание на исковата
претенция, неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи за обезщетение на
вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. Освен обезпечителна и
обезщетителна функция, не на последно място, неустойката изпълнява и наказателна функция, тъй
като кредиторът е в правото си да претендира неустойка и когато вреди изобщо не са настъпили
или не са настъпили в предвидения размер. Съгласно чл.19 от ЗПК годишният процент на
разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи
(лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия
размер на предоставения кредит. Във формуляра на договора за потребителски кредит страните са
се договорили, че плащанията ще се извършват на 12бр. месечни погасителни вноски в размер на
по 154.47лв., считано от 19.12.2015г.(датата на първата погасителна вноска). Падежът на
последната погасителна вноска е 13.11.2016г. В чл.12 от ОУ по договора и според чл.9 от ЗЗД
страните са се споразумели, че при забава се дължи договорна лихва върху просрочената главница,
както и законна лихва до окончателното изплащане на задължението(и по аргумент на чл.86 от
ЗЗД). Лихвата при договорите за заем, респ. договорите за потребителски кредит не е мораторна
лихва, дължаща се при забавено изпълнение на парично вземане, а представлява възнаграждение,
което се заплаща на кредитора за ползването на предоставените му парични средства. Съгласно
чл.33 от ЗПК при забава на потребителя кредиторът има право на лихва върху неплатената в срок
сума за времето на забавата. С оглед на това и чл.162 от ГПК, то следва да се приеме за
основателна претенцията на ищеца относно дължимостта, като се приеме за установено по
отношение на М. Г. М., че същата дължи на „Агенция за събиране на вземания”ЕАД и: сумата
353.64лв., представляваща договорна лихва за периода: 19.01.2016г.-13.11.2016г.(падеж на
последна погасителна вноска); сумата 699.06лв., представляваща обезщетение за забава за
периода: 20.01.2016г.-23.07.2021г.(датата на подаване на заявлението в съда)/за периода:
7
13.03.2020г.-14.07.2020г. не е начислявана лихва за забава или неустойка, в изпълнение на
разпоредбата на чл.6 от ЗМДВИПОРНС/; законната лихва върху сумата 1500.00лв., считано от
датата на завеждане на заявлението – 23.07.2021г.до окончателното и изплащане.
Съдът, след като взе предвид направеното от ищцовата страна искане по реда на чл.238 ал.1
от ГПК и като прецени изискванията на закона за постановяване на неприсъствено решение, счита,
че са налице предпоставките да бъде постановено такова решение. Видно от материалите по
делото, на ответницата по надлежен ред е извършено връчване препис от исковата молба по
месторабота: ДП НК“ЖИ“ Поделение „Управление на движението на влаковете и гаровата
дейност“ гр.Г.Оряховица с адрес: гр.Г.Оряховица ул.“Цар Освободител“№97, след като не е
намерена на нейния постоянен адрес: гр.Г.Оряховица ул.**** вх.Б ет.II, респ. настоящ адрес с.П.
ул.**** Общ.Г.Оряховица. Писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК не е депозиран. Ответницата
е призована за съдебното заседание на 23.01.2021г. според изискванията на ГПК(по месторабота),
но същата не се явява, не е направила искане делото да бъде разглеждано в нейно отсъствие, като
с оглед на тези обстоятелства, съдът намира, че следва да пристъпи към постановяване на
неприсъствено решение. Съдът намира също така, че са налице и предпоставките на чл.239 ал.1 от
ГПК, а именно: на ответницата с разпореждането от 30.09.2021г. са указани какви са последиците
от неспазване на сроковете за размяна на книжата и неявяването и в съдебно заседание, както и
възможността при тези условия ищецът да поиска постановяване на неприсъствено решение. От
друга страна, налице е и визираната в чл.239 ал.1 т.2 от ГПК предпоставка, а именно, от
представените по делото писмени доказателства може да се направи извод за вероятната
основателност на предявения от ищеца иск. По делото са представени и приети достатъчно
писмени доказателства, установяващи основанието и размера на претенцията на ищеца. Не се
съдържат изрични доказателства, които да опровергават соченото от ищеца неизпълнение от
страна на ответната страна. Твърдението за неизпълнение е за отрицателен факт, който обръща
тежестта на доказване и в тежест на ответницата е да докаже, че е изпълнила договорното си
задължение, каквито доказателства по делото не са събрани. Ето защо, съдът следва да пристъпи
към постановяване на неприсъствено решение при условията на чл.238 и чл.239 от ГПК.
При този изход на делото, на основание чл.78 ал.1 от ГПК, ответницата следва да
заплати на ищцовата страна сумата 308.95лв., представляваща направени в производството по
гр.дело№1734/2021г./ДТ по чл.1 от Тарифа към ДТССГПК - 108.95лв. и юрисконсултско
възнаграждение – 200.00лв. според чл.25 от ЗПП/.
Разноските в заповедното производство са законова последица от уважаването на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК и с оглед на това
отговорността за заплащането им е обусловена от изхода на заповедното производство, а в
случаите на предявен от заявителя-кредитор иск по чл.415 от ГПК - и от изхода на исковия процес.
Предвид установения в чл.6 от ГПК принцип на диспозитивното начало, произнасянето
предполага изрично заявено в исковата молба искане за разпределяне на отговорността за разноски
в заповедното производство. Съгласно т.10 от Тълкувателно решение№4/2013г. от 18.06.2014г. на
ОСГК – ВКС, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл.422 респ. чл.415 ал.1 от ГПК,
следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство,
като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в
заповедното производство. При този изход в производството в полза на ищеца-заявител следва да
бъдат присъдени разноски в заповедното производство(ч.гр.дело№1480/2021г. на ГОРС) в размер
на 201.05лв./ДТ по чл.12 от Тарифа към ДТССГПК - 51.05лв. и юрисконсултско възнаграждение –
8
150.00лв./.
Водим от горното и на основание чл.239 ал.4 от ГПК, чл.7 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по предявен иск от страна на „Агенция за събиране на
вземания”ЕАД с ЕИК:****, със седалище и адрес на управление: гр.София-1335 бул.„Д-р Петър
Дертлиев”№25, офис-сграда „Лабиринт” ет.II офис№4, представлявано от Изп.директор Ю.Х.Ю.,
против М. Г. М. с ЕГН**********, с постоянен адрес: гр.Г.Оряховица ул.**** вх.Б ет.II, с настоящ
адрес с.П. ул.**** Общ.Г.Оряховица, с адрес за призоваване по месторабота: ДП НК“ЖИ“
Поделение „Управление на движението на влаковете и гаровата дейност“ гр.Г.Оряховица с адрес:
гр.Г.Оряховица ул.“Цар Освободител“№97а че М. Г. М. дължи на „Агенция за събиране на
вземания”ООД с ЕИК:****, по Заповед№803/26.07.2021г. за изпълнение на парично задължение,
издадена по ч.гр.дело№1480/2021г. на ГОРС: сумата 1500.00лв., представляваща неиздължена
главница по Договор№105261/19.11.2015г. за потребителски кредит, сключен между „Ай Ти Еф
Груп“АД(кредитодател) и М. Г. М.(кредитополучател), като впоследствие вземането по договора е
прехвърлено от страна на „Ай Ти Еф Груп“АД в полза на „Агенция за събиране на вземания“ЕАД
по силата на Приложение№1/26.11.2020г. към Договор за продажба и прехвърляне на
вземания/цесия/ от 26.11.2020г., ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на
заявлението в съда - 23.07.2021г. до окончателното и изплащане; сумата 353.64лв., представляваща
договорна лихва за периода: 19.01.2016г.-13.11.2016г.(падеж на последна погасителна вноска);
сумата 699.06лв., представляваща обезщетение за забава за периода: 20.01.2016г.-23.07.2021г.
(датата на подаване на заявлението в съда)/за периода: 13.03.2020г.-14.07.2020г. не е начислявана
лихва за забава или неустойка, в изпълнение на разпоредбата на чл.6 от ЗМДВИПОРНС/.
ОСЪЖДА М. Г. М. с ЕГН**********, с постоянен адрес: гр.Г.Оряховица ул.**** вх.Б ет.II, с
настоящ адрес с.П. ул.**** Общ.Г.Оряховица, с адрес за призоваване по месторабота: ДП
НК“ЖИ“ Поделение „Управление на движението на влаковете и гаровата дейност“
гр.Г.Оряховица с адрес: гр.Г.Оряховица ул.“Цар Освободител“№97а, ДА ЗАПЛАТИ на
„АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ”ЕАД с ЕИК:****, със седалище и адрес на
управление: гр.София-1335 бул.„Д-р Петър Дертлиев”№25, офис-сграда „Лабиринт” ет.II
офис№4, представлявано от Изп.директор Ю.Х.Ю.: сумата 308.95лв./триста и осем лева и
деветдесет и пет стотинки/, представляваща направените разноски в производството по
гр.дело№1734/2021г. на ГОРС; сумата 201.05лв./двеста и един лева и пет стотинки/,
представляваща направените разноски в производството по ч.гр.дело№1480/2021г. на ГОРС.
Решението не подлежи на обжалване.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Горна Оряховица: _______________________
9