Р Е Ш Е Н И Е
№ 49
гр. Габрово 04.02.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ГАБРОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД в публично
заседание на двадесет и осми януари през две хиляди и двадесета година в състав
:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ВЕЛЕМИРА ДИМИТРОВА
при
секретаря ВИОЛИНА ТОДОРОВА като разгледа докладваното от съдията Димитрова гр.
дело № 908 по описа за 2019 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявеният иск е с правно основание чл.232
ал.2 от ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че на 28.08.2011г.
между ищците Т.В.Т. и М.В.Т. и ответниците Б. и М. Б.
е сключен договор за наем на следния недвижим: къща, състояща се от две стаи,
баня с тоалетна и маза, находяща се на адрес: гр. Габрово, ул „****** № 25. По
силата на този договор наемателите се задължават да заплащат на наемодателите общо наемна цена в размер на 100 лв.
месечно. Така определената наемна цена, съгласно чл.4.1 от горепосочения
договор следва да бъде плащана ежемесечно, като падежът на задължението за
плащане е 10-то число на всеки текущ месец.
Съгласно договора, ответниците са били задължени да плащат всички консумативни
разходи, които са свързани с ползването на вещта - ток и вода.
Ответниците считано от м. декември
2017г. до м. май 2018г. не са заплащали дължимият месечен наем общо в размер на
600 лв., като в средата на месец Юни 2018 са освободили и напуснали имота. За
отчетните периоди 06.03.2018г. - 04.04.2018г., 05.04.2018г. - 04.05.2018г. и
05.05.2018г - 04.06.2018г. наемателите също не са заплащали и ползваната от тях ел. енергия за имота, като по
тази причина ел. захранването на имота е било прекъснато. Наемателите не са
заплащали и дължимата и ползвана за имота
вода за
периода от 25.07.2017г. до 29.06.2018г.
Наемодателите са заплатили дължимите суми
за ползваната за посочените по- горе периоди ел. енергия общо в размер на
357.92 лв., включ. дължимата сума от 19 лв. за възстановяване подаването на ел. енергия за
обекта. Заплатили са и дължимата сумата в размер на 349.49 лв. за ползвана
вода. Към настоящият момент Б.С.Б. и М.П.Б. не са заплатили на ищците дължимите суми, както следва: за наем за периода м.12.2017г - м.05 2018г. общо в размер на
600 лв, за използвана ел. енергия за периода
06.03.2018г. - 04.06.2018г. вкл. възстановяване захранване на обекта общо
сумата в размер на 357.92 лв., както и за използвана вода за периода
25.07.2017г. до 29.06.2018г. общо сумата в размер на 349.94 лв. При подписването на договора за наем, наемателите е следвало да депозират
сумата от 200 лв, която наемодателя задържа при неплатени консумативи или
наемни вноски, но такава не е заплатена. Предоставена е само сумата от 100 лв. във формата на капаро.
Тази сума е приспадната от претендираните задължения.
С оглед на гореизложеното ищците
правят искане съдът да постанови решение, с което да осъди солидарно съпрузите
ответници да заплатят на ищците общо сумата от 1226,41 лв., съставляваща
неплатените наемни вноски за периода м. Декември 2017г. - м. Май 2018г. Вкл.,
както и използвана ел. енергия за периода 06.03.2018г. -
04.06.2018г. вкл. възстановяване захранване на обекта общо сумата в размер на
357.92 лв. и за използвана
вода за периода 25.07.2017г. до 29.06.2018г. общо сумата в
размер на 349.94 лв.,
както и да им присъди направените по делото разноски.
В законния срок е постъпил отговор от ответниците, които оспорват изцяло предявеният иск. Твърдят, че са изплатили всички задължения свързани с
наема и разходите за потребена ел. енергия и вода.
Твърдят, че са заплатили всички наеми
до м. март 2018 год. /включително/, като са заплащали наемите на ръка
на майката на ищците - Р.Т., защото ищците живеят постоянно в Англия. Наемите
за м. април и м. май 2018 год. също не са дължими от тях, защото следвало да се
приспаднат от платеният депозит - 200 лв., представляващ предварително платен
наем за 2 месеца. Твърдението в исковата молба, че
платеният депозит е 100 лв., не отговаря на истината, защото при наемането на
жилището действително били платено само 100
лв., но при плащането на първия наем ответниците
доплатили и останалите 100 лв. депозит, съгласно договора. За целият
8 годишен период на наемното правоотношение, наемодателите никога не са им издавали писмен документ за платените наеми.
За посочените суми за разходи /ток и вода/, ответниците твърдият че през
м. юни 2018 г. в кафето на магазин „Била" са предали на ищеца Т.Т.
сума от 700 лв., за което не им бил издаден
документ, защото Т. твърдял, че му дължат още 300
лв.
Освен това, като наематели при ползването на имота през 2017
год. Ответниците допълнително
поставили вътрешна
алуминиева врата на стойност 250 лв., за което представят писмени доказателства. За това
подобрение в имота уведомили
наемодателя и то било извършено с
ненегово знание и съгласие. В тази връзка ответниците претендират за
прихващане на сумата от 250 лв. представляваща направен от тях разход .
С оглед гореизложеното считат предявеният иск за неоснователен и молят съда да го отхвърли изцяло.
От събраните по делото доказателства преценени поотделно и в тяхната съвкупност съдът намира за установена следната фактическа обстановка :
От представеното от ищците копие
на
договор за наем сключен с
ответниците Б. и М. Б., се установяват
изложените в исковата молба твърдения за
съществуването на наемно отношение между страните за процесния период. Обект на
това отношение е къща с адрес гр. Габрово, ул. „******” № 25 , за ползването на
която е уговорена наемна цена от 100.00 лева месечно, платима не- по- късно от
10-то число на текущия месец. Уговорено е, че при подписването на договора наемателят следва да заплати 200 лева
депозит, който подлежи на възстановяване при изтичане на договора, освен ако
към този момент наемателят има неразплатени разходи във връзка с ползването на
имота. В такъв случай депозитът служи за погасяването на тези задължения. В
договора изрично е отразено, че при подписването му е заплатен депозит от 100
лева.
Ищците са представили и копия от
фискалните бонове за заплатена
от тях вода използвана в имота за периода 25.07.2017г. - 29.06.2018г. на обща стойност 349.94 лева и
електроенергия за периода 06.03.2018г. - 04.06.2018г. и такса
за възстановяване на ел. захранване на обекта на обща стойност 357.92
лева.
Ответникът не е
оспорва факта, че е ползвал имота на ищците до края на м. май 2018г. Твърди
обаче, че е заплащал уговорения месечен наем на ръка на майката на ищците, без
от нейна страна да му бъде предоставяна разписка за това.
Твърди също, че през м. юни 2018г. се е срещнал с ищеца Т.Т. в
кафето на магазин „Билла” и му е заплатил 700 лева за консумираните ток и вода
за времето до прекратяване на наемното
отношение. Т. не му издал разписка за сумата с аргумента, че ищците му дължат и
сума за неплатен наем. Ответникът Б. отрича това, като твърди, че след
сключването на договора с Туневи при заплащането на първата наемна вноска е
заплатил на тяхната майка и останалите 100 лева от уговорения депозит, за което
не му бил издаден документ. Освен това твърди, че е заплатил наемните вноски за
м. февруари и март 2018г. през м. април,
същата година. За нито едно от плащаният не сочи доказателства.
За установяване твърденията
на ответника бе разпитана майката на ищците Р.Т.. Свидетелката заяви, че след
като синовете й заминали за Англия, наемателите са заплащали месечните наемни
вноски на нея. Като правило плащали нередовно като изтъквали различни причини. Т.
твърди, че за заплатените суми е издавала разписки на наемателите. С екземпляра, който оставал при нея отчитала
сумите на синовете си. Твърди, че не е запазила разписките. Последният наем,
който й бил заплатен бил за м. септември
2017г. Освен това след като наемателите напуснали имота и оставали неплатени
сметки за електричество и вода, тя лично заплатила тези разходи. През м. юли
2018г., когато синът й Т. се завърнал в страната, се срещнал в кафето на
магазин „Билла” с ответника Б., за да
уредят отношенията си. Върнал се много ядосан, като обяснил на свидетелката, че
Б. отказва да плати сметките за ток и вода, както и неиздължените наеми и
твърди, че имат някакви неуредени отношения.
От показанията на
свидетелката Т., както и от свид. Е.К. се установява, че по време на наемното
отношение, наемателите Б. са монтирали алуминиева врата между антрето и
коридора на наетия имот. За нея съгласно приложения по делото – приемо –
предавателен протокол са заплатили на фирмата на свидетеля 250.00 лева. Според К.
вратата е монтирана на съществуваща от преди това дървена каса и няма никакъв
проблем да бъде демонтирана от там.
При така
установената фактическа обстановка, съдът намира, че
предявеният иск с правно
основание чл.232,ал.2 във вр. чл. 128 от ЗЗД е
основателен и доказан, както досежно претенцията за
заплащане на 6 месечни наемни вноски по 100 лева за периода от м. декември 2017г. до м. май 2018г. вкл., или
общо за сумата 600 лева, така и за
сумата от 375.92 лева за използвано електричество и 349.94 лева за
потребени ВИК услуги. Ответниците не доказаха твърденията си за заплащане на
дължимите наемни вноски на ръка, като доказването на тези твърдения е в тяхна
тежест. Недоказано остана и твърдението на
Б.Б., че при срещата си с ищеца Т.Т. в кафето на магазин „Билла” му е
заплатил сумата от 700 лева за използваните
в периода на наемното отношение ток и вода.
Възражението на
ответника Б. за прихващане на вземането на наемодателите с направените от него
разходи за поставяне на алуминиева врата в имота, съдът намира за
неоснователно. Поставянето на тази врата не представлява подобрение, нито
необходими и полезни разноски за запазването на имота, като по делото се
установи, че вратата лесно може да бъде демонтирана и ответникът да си я вземе.
С оглед на горното предявеният
иск следва да бъде уважен изцяло.
Ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищците
направените по делото разноски в размер на 450.00 лева.
Водим от гореизложеното съдът
Р
Е Ш И
:
ОСЪЖДА Б.С.Б., ЕГН ********** и М.П.Б., ЕГН**********, двамата с адрес ***, ДА ЗАПЛАТЯТ СОЛИДАРНО на Т.В.Т., ЕГН ********** и М.В.Т., ЕГН **********, двамата с адрес *** и със съдебен адрес ***- чрез адвокат Е.П., сумата от 1 226.41 лева / хиляда двеста двадесет и шест лева и четиридесет и една стотинки/, ведно със законната лихва, считано от влизане на решението в сила, формирана от незаплатени 6 броя месечни наемни вноски по Договор за наем от 28.08.2011г., за периода месец декември 2017г. - месец май 2018г. /вкл./ на стойност 600 лева /шестстотин лева /, използвана електроенергия за периода 06.03.2018г.- 04.06.2018г. и такса за възстановяване на електрозахранването на стойност 357.92 лева /триста петдесет и седем лева и деветдесет и две стотинки/ и използвани ВиК услуги за периода 25.07.2017г.– 29.06.2018г. на стойност 349.94 лева / триста четиридесет и девет лева и деветдесет и четири стотинки/, на осн. чл. 232 ал.2 във вр. с чл. 228 от ЗЗД.
ОСЪЖДА Б.С.Б., ЕГН ********** и М.П.Б., ЕГН**********, двамата с адрес ***, ДА ЗАПЛАТЯТ СОЛИДАРНО на Т.В.Т., ЕГН ********** и М.В.Т., ЕГН **********, двамата с адрес *** и със съдебен адрес ***- чрез адвокат Е.П., направените по делото разноски в размер на 450.00 лева / четиристотин и петдесет лева/, на осн. чл. 78 ал.1 от ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Габровски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :