Р Е
Ш Е Н
И Е
№
337
гр.
Враца, 16 .10.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ВРАЦА, III състав,
в публично заседание на 17.09.2020 г. /седемнадесети септември две хиляди и
двадесета година/ в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: СЕВДАЛИНА ВАСИЛЕВА
при
секретаря ДАНИЕЛА ВАНЧИКОВА и с участието на прокурора ВЕСЕЛИН ВЪТОВ като
разгледа докладваното от съдия ВАСИЛЕВА адм. дело № 307 по описа на АдмС -
Враца за 2020 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на
чл. 203 и сл. от АПК вр. с чл. 1, ал. 1
ОТ ЗОДОВ.
Предявен е иск от П.В.Д. ***, чрез
пълномощника му * М.С.,***, с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и цена на
иска – 285,00 лева. В исковата молба се твърди, че ищецът е претърпял
имуществени вреди в размер на търсената сума, изразяваща се в заплащане на
адвокатско възнаграждение за оспорване на НП, което е прието за
незаконосъобразно и е отменено частично,
с влязло в сила решение по АНД № 89/2018 г. на Районен съд – Козлодуй.
Претендира се заплащане на обезщетение за тези претърпени имуществени вреди,
заедно със законната лихва, считано от датата на влизане в сила на решението -
06.06.2018 г. до окончателното му изплащане. Претендират се и направените в
настоящото производство разноски.
В съдебно заседание ищецът, редовно
призован, не се явява и не се представлява. От процесуалния му представител е
депозирано писмено становище за разглеждане на делото в отсъствие на
представител на ищеца, като са изложени доводи по същество на спора.
Ответникът – ОДМВР - Враца, редовно
призован не се представлява в съдебно заседание и не изразява становище по
предявения иск.
Представителят на Окръжна прокуратура
– Враца дава мотивирано заключение за неоснователност на предявения иск, тъй
като правораздавателният акт не е отменен изцяло.
По делото са представени писмени
доказателства. Изискано и приложено е АНД № 89 по описа за 2018 г. на РС –
Козлодуй, предмет на разглеждане по което е било НП № 17-0288-001118/24.11.2017
г., издадено от Началник група в към ОДМВР – Враца, РУ - Козлодуй.
Съдът,
след преценка на представените по делото писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа страна следното:
По делото няма спор и от приетите писмени
доказателства се установява, че с НП № 17-0288-001118/24.11.2017 г., издадено
от Началник група в към ОДМВР – Враца, РУ - Козлодуй на ищеца е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 200,00 /двеста/ лева на основание
чл. 179, ал. 2, пр. 1 за нарушение по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП и глоба в размер на
10 /десет/ лева на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 2 ЗДвП за нарушение по
чл. 100, ал. 1, т. 1 от същия закон.
С Решение № 42 от 21.05.2018 г.,
постановено по АНД № 89/2018 г. по описа
на Районен съд – Козлодуй е отменено цитираното по-горе наказателно
постановление, в частта за нарушение по чл. 20, ал. 2 ЗДвП. Решението не е
обжалвано и е влязло в сила на 06.06.2018 г.
В производството пред Районния съд
ищецът е ползвал адвокатска защита, видно от приложения договор за правна
защита и съдействие от /л. 11 от АНД № 89/2018 г./, с договорено и заплатено в
брой възнаграждение от 300 лева.
При
така установената фактическа обстановка, Административен съд - Враца, намира от
правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 203 АПК
гражданите и юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за
вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на
административни органи и длъжностни лица. Съгласно чл. 204, ал.
1 от АПК, за да е допустим искът по чл. 203 от АПК във вр. с чл. 1 от ЗОДОВ, е необходимо същият да е предявен след отмяна на
административния акт по съответния ред. За квалифициране на иска, като такъв по
чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ определяща е дейността на органа издал оспорения акт.
Наказателното постановление се издава от административен орган, в изпълнение на
нормативно възложени задължения, при упражняване на административнонаказателна
компетентност, законово предоставена на органите в рамките на административната
им правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на
административна дейност. Административния характер на дейността по издаване на
НП, при или по повод на която са причинени вреди на гражданите или юридическите
лица, определя правното основание на иска за вреди от незаконосъобразните НП
като такова по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. В този смисъл е и приетото в т. 1 от
Тълкувателно постановление № 2/19.05.2015 г. на ОСГК на ВКС и І и ІІ колегия на
ВАС, постановено по тълк. дело № 2/2014 г.
Безспорно се установи, че НП, от което
се твърди, че са настъпили вредите, в една част е отменено с влязло в сила
решение, а искът е предявен против юридическото лице, чийто орган го е издал,
което съгласно чл. 205 АПК е пасивно легитимирано да отговаря за причинените
вреди. НП е издадено от Началник група към ОДМВР – Враца, а съгласно чл. 37,
ал. 2, пр. 2 от ЗМВР, областните дирекции са юридически лица.
Предвид това предявеният иск е насочен
към надлежен ответник и е процесуално допустим за разглеждане от настоящия
административен съд по реда на чл. 203 и сл. от АПК, във вр. с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.
Разгледан по същество е и основателен
по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1
от ЗОДОВ държавата и общините отговарят
за вредите, причинени на гражданите и юридическите лица, произтичащи от
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни
лица при и по повод изпълнение на административна дейност. Исковете се
разглеждат по реда на чл. 203 и сл. АПК, към който препраща и чл. 1, ал. 2 ЗОДОВ. Основателността на иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от
3ОДОВ предполага установяването на кумулативното наличие на следните
предпоставки: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или
длъжностно лице на държавата или общината, при/или по повод изпълнение на
административна дейност, отменени по съответния ред; вреда от такъв
административен акт, действие или бездействие; причинна връзка между
постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия
вредоносен резултат. При липса на някой от елементите на посочения фактически
състав не може да се реализира отговорността на държавата или общината по
посочения ред.
В случая наказателното постановление е
частично отменено като незаконосъобразно, с влязло в сила съдебно решение, т.е.
незаконосъобразността на част от акта е установена по надлежния ред. Не се
споделят възраженията на участващия в съдебното производство прокурор, че след
като наказателното постановление е частично отменено, то същото е останало да
съществува и не е налице отменен като незаконосъобразен акт. С Тълкувателно
решение № 77/29.11.1984г. по н.д. № 68/1984г. на ВС, ОСНК е прието задължително
тълкуване на закона в смисъл, че „съгласно изричната разпоредба на чл. 18 ЗАНН,
когато едно лице извърши няколко отделни нарушения, се налагат отделни
наказания за всяко едно от тях.“ Посочено е в тълкувателното решение и това, че
в административнонаказателния процес „..не се прилагат разпоредбите на чл.
23-26 от НК и затова, ако са извършени две или повече деяния, за всяко едно от
тях ще се наложи отделно административно наказание и няма да се определя общо
наказание. Няма пречка обаче нарушенията да се констатират с един акт и да се
издаде едно наказателно постановление.“
Именно такъв е настоящия случай – с
обжалваното пред съда наказателно постановление са били установени и наказани
две самостоятелни административни нарушения, които са били обследвани от съда
отделно едно от друго и е налице различен резултат от обжалването им, макар
търсещото защита лице да е заплатило за това на адвоката общо възнаграждение в
посочения в договора за правна защита и съдействие размер от 300 лева. Ето
защо, съдът намира за доказана първата група от предпоставки за уважаване
исковата претенция по чл.1 ал.1 ЗОДОВ – отменен, макар и частично, като
незаконосъобразен административен акт, в случая наказателно постановление.
Направените разходи за адвокатска
защита по соченото АНД се квалифицират от съда като имуществени вреди,
настъпили от незаконосъобразен акт, издаден при упражняване на административна
дейност, доколкото ако наказателното постановление в отменената му част не бе
издадено, вредите нямаше да настъпят. Необходимостта от заплащане на адвокатски
хонорар е възникнала именно поради нуждата на ищеца да се защити от
санкциониращият го незаконосъобразен акт. Предвид изложеното съдът приема, че е
налице причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилия вредоносен
резултат, поради което в полза на ищеца е възникнало право да търси обезщетение
за причинени имуществени вреди от ответника.
Доколкото основателността на иска
произтича от резултата от оспорването на наказателното постановление, то
размера на обезщетението също стои в зависимост от този факт. Иначе казано
обезщетение се дължи дотолкова, доколкото оспорената пред съда административна
дейност се е оказала незаконосъобразна. Присъденото обезщетение следва да е
съответно на размера на възнаграждението, заплатено на адвоката не общо за
защита по делото, а за защита в тази му част, касаеща отменената част на
наказателното постановление. При това положение независимо, че съгласно
договора за правна защита и съдействие е изплатен в брой пълния договорен
размер от 300 лева, с исковата молба ищецът е предявил претенция за сумата от
285,00 лева, която е съразмерна с отменената част от НП и съдът намира, че в
този размер искът следва да се уважи.
По изложените съображения, настоящият
състав приема за доказани всички предпоставки за ангажиране отговорността на
ответника на основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, във вр. с чл. 203 АПК. Предявеният иск
е изцяло основателен и доказан и следва да се уважи в претендирания размер,
ведно със законната лихва, така както е поискана – от датата на влизане в сила
на отменителното решение, до окончателното
изплащане.
При
този изход на делото и предвид текста на чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ,
която норма е специална по отношение на чл.143 АПК, ако искът бъде уважен
изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по водене на
съдебното производство, както и възнаграждение за един адвокат, ако е имал
такъв, съразмерно с уважената част от иска. В настоящото производство ищецът е
претендирал разноски за държавна такса и процесуално представителство. По
делото е представен договор за правна защита и съдействие от 23.07.2019 г. /л.
14 от адм. д. № 307/2020 г. на АдмС – Враца/, от който е видно, че ищецът е
представляван пред съда от * М.С. с договорено и заплатено в брой
възнаграждение от 300 /триста/ лева, представен е и платежен документ за
заплатена държавна такса от 10 /десет/лв. При така констатираното следва да му
бъдат присъдени разноски за това производство в размер на 310/триста и
десет/лв.
Водим от гореизложеното и на основание
чл. 172 от АПК съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ОДМВР – Враца ДА
ЗАПЛАТИ на П.В.Д. *** сумата от 285 (двеста осемдесет и пет) лева обезщетение за претърпени от него
имуществени вреди, вследствие на отменено частично с влязло в сила решение НП № 17-0288-001118/24.11.2017 г., издадено
от Началник група в към ОДМВР – Враца, РУ – Козлодуй, ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от 06.06.2018 г. до окончателното ѝ изплащане.
ОСЪЖДА ОДМВР – Враца ДА
ЗАПЛАТИ на П.В.Д. *** разноски по делото в общ размер на 310,00 (триста и
десет) лева.
Решението подлежи на обжалване пред
ВАС в 14-дневен срок от уведомяване на страните, на които на основание чл. 138 АПК да се изпрати препис от същото.
АДМ. СЪДИЯ: