Определение по дело №686/2019 на Софийски окръжен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

гр. София, 07.10.2019 г.

 

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в закрито заседание на седми октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВГЕНИЯ ГЕНЕВА

                                            ЧЛЕНОВЕ:               ДОРА МИХАЙЛОВА

               РОСИНА ДОНЧЕВА

 

като разгледа докладваното от съдията Михайлова ч. гр. д. № 686 описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното.

 

Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК, във вр. с чл. 83, ал. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба на С.Г.К., регистриран като едноличен търговец с фирма „Л.– С.К.“, срещу определение от 08.08.2019 г. по гр. д. № 549/2015 г. по описа на Районен съд – гр. Самоков, с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателя за освобождаване от държавна такса за въззивно обжалване на решение № 124/20.06.2019 г., постановено по гр. д. № 549/2015 г. по описа на Районен съд – гр. Самоков.

Жалбоподателят твърди, че обжалваното определение е неправилно, тъй като всички предпоставки за уважаване на молбата за освобождаване от държавна такса по делото са били налице, но съдът без убедителни аргументи е отхвърлил същата.

Софийският окръжен съд намира жалбата за допустима, тъй като изхожда от легитимирана страна с правен интерес да обжалва определението на първоинстанционния съд, като жалбата е подадена в преклузивния 1-седмичен срок.

Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.

С решение № 124/20.06.2019 г., постановено по гр. д. № 549/2015 г. по описа на Районен съд – гр. С., ЕТ „Л. – С. К.“ е осъден на основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД да заплати на о.С.  сумата 25 711. 72 лв. с ДДС, представляваща общ размер на неплатена цена на добита и извозена дървесина, дължима на основание сключен на 12.10.2010 г. договор за предоставяне на сечище – обект № 02.10, включващ отдел 1009, подотдел „а“, както и сумата 16 241. 92 лв. с ДДС, представляваща неплатена цена на добита и извозена дървесина, дължима на основание сключен на 15.07.2011 г. договор за предоставяне на сечище – обект № 20.10, включващ отдел 1158, подотдел „а“, ведно със законната лихва върху всяка от тези суми, считано от 18.09.2014 г. до окончателното им изплащане. С решението е отхвърлено изцяло  възражението на ЕТ „Л. – С.К.“ срещу о.С. за прихващане на горепосочените суми с негови насрещни вземания в общ размер 27 013. 05 лв., от които: 4 369. 77 лв.– внесена гаранция за изпълнение по договора от 12.10.2010 г.; 2 184. 88 лв. – авансова вноска по същия договор; 2 505. 60 лв. – гаранция за изпълнение по договора от 15.07.2011 г.; 1 252. 80 лв. – авансова вноска по този договор; 13 200. 00 лв. – възнаграждение по договор за извършване на услуга – сеч и извоз на дървесина, сключен на 30.10.2009 г. и 3 500 лв. – вноска за дървесина от 25.05.2010 година. С този съдебен акт е прекратено производството по делото в частта му по исковете на о.С. за осъждане на ЕТ „Л. – С.К.“ да заплати разликата над сбора от горепосочените главни парични задължения по договор за предоставяне на сечище от 12.10.2010 г. и по договор за предоставяне на сечище от 15.07.2011 г., а именно 41 953. 64 лв. до сумата 82 479. 90 лева. С решението на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД ЕТ „Л. – С.К.“  е осъден да заплати на о.С. сумата от 7 525. 07 лв., представляваща обезщетение за забавено изпълнение, дължимо в размер на законната лихва върху главница в общ размер 25 711. 72 лв. с ДДС по договор за предоставяне на сечище от 12.10.2010 г. за период от 08.11.2011 г. до 17.09.2014 г., както и сумата 45 50. 65 лв., представляваща обезщетение за забавено изпълнение, дължимо в размер на законната лихва върху главница от 16 241. 92 лв. с ДДС по договор за предоставяне на сечище от 15.07.2011 г. за период от 22.12.2011 г. до 17.09.2014 година. С решението са отхвърлени предявените от о.С. срещу ЕТ „Л. – С.К.“ искове с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за разликата над сбора от присъдените суми 12 075. 72 лв. до общия им предявен размер 29 125. 97 лв., формиран според ищеца като сбор от сумата 14 259. 83 лв., претендирана като лихва за забава върху главници за период от 21.10.2010 г. до 10.12.2012 г., и сумата 14 866. 14 лв., претендирана като лихва за забава върху главници за период от 10.12.2012 г. до 17.09.2014 година. С този съдебен акт е отхвърлен предявеният от ЕТ „Л. – С.К.“ срещу о.С. насрещен иск с правно основание чл. 82, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на сумата 7 700. 00 лв., представляваща обезщетение за пропуснати ползи от неизпълнение на формално договорно задължение на о.С. да приспадне извършени от ЕТ „Л. – С.К.“ разходи в този размер за извършен през м. октомври 2011 г. ремонт на горски път от местността „С. Г.“ в землището на с. Р. до местността „Барбово торище“ и ремонт на мост на разклона за местността „Барбово торище” от основния път за Ибър /кота 1900/, от цената на получени от ЕТ „Л.– С.К.“ иглолистни трупи по договор за предоставяне на сечище, сключен с О. С. на 15.07.2011 година. С решението на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК ЕТ „Л. – С.К.“ е осъден да заплати на о.С. сумата 2 861. 17 лв. за разноски по делото за внесена държавна такса по уважените искове, юрисконсултско възнаграждение и внесен депозит по изплатено възнаграждение на вещо лице по съдебно-счетоводна експертиза. С решението е прекратено производството по делото и в частта му по предявените от о.С. срещу ЕТ „Л. – С.К.“ искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за установяване съществуването на вземания, посочени по основание и размер в Заповед № 890 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, издадена на 30.12.2014 г. по ч. гр. д. № 957/2014 г. по описа на РС – Самоков.

Срещу решението е депозирана въззивна жалба от ЕТ „Л. – С. К.“, която с разпореждане на районния съдия от 18.07.2019 г. е оставена без движение с указания за представяне на доказателства за внесена по сметка на окръжния съд държавна такса за въззивно обжалване в размер на 1 234. 59 лева в 1 – седмичен срок от съобщението.

В рамките на този срок районният съд е бил сезиран с искане за освобождаване от таксата за въззивно обжалване, тъй като жалбоподателят не разполагал с достатъчно средства за заплащането й – не извършвал фактически търговска дейност, бил над 80—годишен, не притежавал депозити в банки, здравословното му състояние било влошено. 

Приемайки, че нормата на чл. 83, ал. 2 ГПК не намира приложение по отношение на търговците, районният съд е отхвърлил молбата на жалбаподатгеля.  

Изводите на районния съд са правилни. Посочената разпоредба предвижда възможност такси и разноски по производствата да не се внасят, но само от физически лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят. Липсата на достатъчно средства за погасяване на задължения чрез плащане от регистрирани като търговци лица (еднолични търговци или юридически лица), в това число на задължения за държавни такси и разноски, предполага изпадането им в състояние на неплатежоспособност, което може да се установи в производството по несъстоятелност. В тази хипотеза е предвидено освобождаването им от предварително внасяне на държавна такса – чл. 620, ал. 1 ТЗ.

Едноличният търговец е физическо лице и последният отговаря с цялото имущество за поетите задължения в качеството му на търговец. Посоченото обстоятелство не е основание за прилагане на разпоредбата на чл. 83, ал. 2 от ГПК и по отношение на едноличните търговци, тъй като същата визира физически лица, явяващи се страна в производството именно в това им качество (по аргумент от личния характер на критериите, които се вземат предвид при освобождаването по посочения ред). Разпоредбата на чл. 83, ал. 2 ГПК е неприложима по отношение на физически лица, осъществяващи търговска дейност, и не е налице основание за разширителното й тълкуване, поради което определението на районния съд е правилно и следва да бъде потвърдено.

Така мотивиран, Софийски окръжен съд

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА  определение от 08.08.2019 г. по гр. д. № 549/2015 г. по описа на Районен съд – гр. Самоков, с което е оставена без уважение молбата на С. Г. К., регистриран като едноличен търговец с фирма „Л.– С.К.“ за освобождаване от държавна такса за въззивно обжалване на решение № 124/20.06.2019 г., постановено по гр. д. № 549/2015 г. по описа на Районен съд – гр. Самоков.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване при условията на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК пред ВКС на Р България в 1 – седмичен срок от съобщаването му на жалбоподателя с препис.

 

                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ:   1.

 

                        2.