Определение по дело №251/2013 на Окръжен съд - Благоевград

Номер на акта: 2810
Дата: 12 юли 2013 г.
Съдия: Иво Харамлийски
Дело: 20131200200251
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 12 юли 2013 г.

Съдържание на акта

Публикувай

Решение № 31

Номер

31

Година

7.3.2011 г.

Град

Велико Търново

Окръжен съд - Велико Търново

На

02.18

Година

2011

В публично заседание в следния състав:

Председател:

Секретар:

Прокурор:

като разгледа докладваното от

Мария Гаджонова

дело

номер

20114100100011

по описа за

2011

година

за да се произнесе взе предвид следното:

С решение № / 10.02. 2010г. постановено по в.т.д. № / 2009г. Великотърновският апелативен съд е обезсилил решение № / 23.10. 2009г. по гр./т./д. № / 2008г. на ВТОС в частта в която е отхвърлен установителен иск по чл.252 ГПК/отм/, предявен от "Х.- Х." гр.С. З. против "З.М.Б." О., гр.К.- да се признае за установенопо отношение на последното, че дължи сумата от 381,44 щатски долара- неустойка по договор за покупко-продажба на обособена част от "Х.- ХМК" С. З., сключен на 14.04. 2000г., на основание чл.109, ал.1 от ГПК/отм/ и е върнал делото за произнасяне, но по иск с правно основание чл.92 от ЗЗД. В мотивите ВТАС е приел, че първоинстанционният съд неправилно се е произнесъл по установителен иск, какъвто не е е бил предявен. Предявен е осъдителен иск от "Х.- Х." гр.С. З. против "З.М.Б." О., гр.К. за заплащане на сума от 381,44 щатски долара. Правното основание на така предявения иск е чл.92 от ЗЗД и вземането представлява неустойка от сключен между страните договор за покупко-продажба.

При настоящето разглеждане на делото ищецът "Х.-Х." гр.С. З., чрез адвокат М. С., поддържа искането за заплащане на неустойка в размер на 381,44 щатски долара, съгласно приватизационен договор от 14.04.2000г., която неустойка се отнася за период 14.04.2003г.- 14.06.2003г., върху просрочена вноска от сума в размер 11 558,86 щ.д. Твръди, че съгласно договора заплащането на одоговорената продажна цена следва да става на вноски, като по отношение на посочената вноска, която е просрочена ,се дължи и съответната договорена неустойка.Няма претенция за разноски за това разглеждане на делото.

Ответната страна "М. З. Б." О. гр.К., чрез адвокат Г.Н., оспорва предявения иск . Счита, че претендираната неустойка не е дължима, тъй като плащанията между страните са предоговорени, на основание подписана между тях спогодба от 2001г. и анекс от 04.09.2002г., т.е. всички плащания след 15.11. 2001г. са съобразени със спогодбата и анекса, в които страните са предоговорили сумите и сроковете за заплащане на цената на приватизационния договор. Към 14.04. 2004г. дружеството не е изпаднало в забава по плащането на втората вноска, поради което и искането за заплащане на неустойка върху тази вноска е неоснователно. Моли съда да отхвърли предявения иск. Няма претенции за разноски.

Великотърновският окръжен съд, след като взе предвид становищата на страните, доказателствата по делото и указанията дадени от въззивния съд, приема за установено следното:

Предявен е иск с правно основание чл.92 от ЗЗД- заплащане на дължима договорна неустойка.

Безспорно установено е по делото, че страните са имали договорни отношения във връзка с покупко-продажба по силата на която "М.З. Б." О. е купило обособена част от имуществото на "Х.-Х." , подробно описана в договор от 14.04. 2000г., на стойност 510 000,00 щатски долара. Договорено е изплащане на задължението по вноски и периоди. Между договарящите страни е предвидена неустойка в полза на изправната страна, в случай на неизпълнение на задълженията на купувача да заплаща определената цена в догорените срокове. Между страните е бил сключен анекс на 04.09. 2002г. в допълнение на спогодба от 15.11. 2001г. за разсрочено плащане на задълженията. По спогодбата и анекса е предвидено крайният срок на издължаване на задължението на купувача по заплащане на цената на обекта, да бъде 3- годишен, считано от датата на спогодбата- 15.11. 2001г. Предвидено е, че след предоговарянето дължимите вноски се заплащат както следва: до края на първата година- 15.11. 2002г.- 2000,00 щ.д.; до 15. 11. 2003г.- 3000,00 щ.д. и до 15.11. 2004г. - 3000,00 щ.д. Това са сроковете и вноските, които са уточнени между страните и по силата на договарянето са задължителни. Съдът не възприема изложеното от ищеца, че тези съглашения / спогодбата от 2001г. и анекса от 2002г./ не следва да се имат предвид, тъй като тези два договора са нищожни. В хода на съдебното производство не са събрани доказателства от които да се установи, че е налице някоя от предпоставките на чл.26 от ЗЗД, така както твърди ищецът. Договорът е съглашение между две или повече лица, за да се създаде, уреди или унищожи една правна връзка между тях, посочва чл. 8 от ЗЗД. Страните могат свободно да определят съдържанието на договора, както и да променят първоначално договорени условия. По този начин са подходили страните по първоначално сключения договор, като са предоговорили, уредили са правните отношения по начин, различен от първоначалния. Безспорно, че при предоговарянето страните са имали предвид и бързо променящите се условия - обективни и правни, като всички видове плащания , извършени от купувача , са приети от продавача. Съгласно предоговарянето забавяне на плащания от страна на купувача към продавача няма. Всъщност такова заавяне не се и твърди в исковата молба. Претенцията на ищеца е за заплащане на дължима договорна неустойка на основание първоначално сключения договор, но тази претенция, предвид последвалото предоговаряне между страните, се явява неоснователна. Дължима неустойка е изчислявана и от вещото лице по делото, на само като се имат предвид първоначално договорените срокове, поради което съдът не следва да обсъжда заключението, като неотносимо към спора.

Искането за заплащане на договорна неустойка в размер на 381,44 щатски долара, се явява неоснователно.

Разноски не се претендират затова и не се присъждат.

Водим от горното, съдът:

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ предявения иск от "Х.-Х." гр.С. З., бул. "П. Е." № 23 против "М.З.Б." О. гр.К., ул."К." № 12 за заплащане на неустойка в размер на 381,44 щатски долара, съгласно приватизационен договор от 14.04.2000г., дължима за период 14.04.2003г.- 14.06.2003г., върху просрочена вноска от сума в размер 11 558,86 щ.д.,като неоснователен.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред ВТАС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Окръжен съдия :

Решение

2

943502C8C1ED461AC2257847002ABC47