МОТИВИ ПО НОХД
№ 145 /2021 година
РП-Враца ,
ТО-Мездра е внесла обвинителен акт по
реда на чл. 247 ал.1 т.1 НПК срещу подс.И.К.Й. - роден на ***
***. Българин, с българско гражданство, с основно образование, разведен,
осъждан, работи като „шофьор“ във фирма „ЕМКО 2009“ гр.Козлодуй, с ЕГН **********,
За това , че след като с влязъл в сила на
18.04.2013 г.съдебен акт – Решение № 19/18.04.2013 г. по гр.дело № 42/2013г. по
описа на РС-Мездра, е осъден да издържа свой низходящ – дъщеря си Мирела Ивайлова Йотова, ЕГН ********** от гр.Мездра, заплащайки по
180 лева месечна, чрез нейната майка и законна представителка Р.Т.В. ***, и с
влязъл в сила на 29.08.2016 г. съдебен акт – Протокол за одобряване на спогодба
от 29.08.2016 г. по гр.дело № 833/2016 г. по описа на РС-Мездра, е осъден да
издържа свой низходящ – сина си К.И.Й., ЕГН ********** ***, заплащайки по 105
лева месечно със съгласието на законния му представител – майката Р.Т.В. ***,
съзнателно не е изпълнил тези свои задължения за повече от две месечни вноски -
за периода от началото на месец септември 2014 г. до 31.01. 2021 г. включително
- общо 77 месечни вноски на обща сума от 13050 лева по отношение на дъщеря си М.
Й., и за периода от началото на месец септември 2016г. до 12.07.2019 г.
включително - общо 35 месечни вноски на обща сума от 3675 лева по отношение на
сина си К.Й., или общо дължима сума в размер на 16 725 лева, като деянието
е извършено повторно - престъпление по чл.183 ал.4 в.в ал.1 от НК.
В РЗ от 14.05.2021 г. страните
направиха искане за съкратено съдебно следствие
при хипотеза на чл.371 т.2 НПК .
Делото е разгледано незабавно на основание чл.252 ал.1 НПК
по този ред след провеждане на разпоредителното заседание.
В съдебно заседание РП гр. Мездра
поддържа обвинението така, както е възведено в обвинителния акт. Пледира подсъдимият да бъде признат за виновен по предявеното обвинение и му се наложи
наказание „пробация“ и кумулативното „обществено порицание“.
Защитникът адв.М.Н.
*** поддържа изложеното от представителя
на прокуратурата.
Подсъдимия по реда на чл. 372 ал.1 вр. чл. 371 т.2 НПК
признава фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителният акт и даде
съгласие да не се събират доказателства за тези факти. Съжалява за извършеното.
Съдът на основание чл. 370
ал.1 НПК запозна подсъдимия с реда
за разглеждане на делото по глава 27 НПК при хипотеза на чл. 371 т.2 НПК
, при което той направи самопризнания, съобразно
разпоредбата на 372 ал.1 вр.чл.371 т.2 НПК. Разяснено му бе ,
че съответните доказателства от досъдебното производство и направеното
самопризнание ще се ползват при постановяване на присъдата .
По реда на чл. 372 ал.4 НПК, се
установи, че така даденото самопризнание се подкрепя от събраните в
досъдебното производство доказателства, като съдът обяви, че при постановяване
на присъдата ще се ползва самопризнанието ,
без да се събират доказателства за фактите изложени в обстоятелствената част на
обвинителният акт.
Съгласно чл. 373 ал.3 НПК в
случаите по чл. 372 ал.4 НПК, съдът в
мотивите си на присъдата приема за установени
обстоятелствата изложени в обвинителния акт, като се позовава
на направеното самопризнание и на доказателствата събрани в
досъдебното производство, които го подкрепят .
Установената фактическа обстановка е следната :
Подсъдимия И.Й. бил осъден с Присъда № 54/ 18.12.2014 г.
по НОХД № 560/ 2014 г. по описа на РС-Мездра за престъпление извършено за
времето от 01.03.2014 г. до м.август 2014 г. в гр.Мездра по чл.183 ал.1 вр. чл.54 от НК на шест
месеца „пробация“. Присъдата е в сила от 06.01.2015г. Престъплението предмет на
настоящия обвинителен акт, подсъдимия И.Й.
е извършил след като е бил осъден с
влязла в сила присъда за друго такова престъпление и преди да е изтекъл срока
по чл.30 ал.2 вр. ал.1 от НК – пет години от
изтърпяването на наказанието по нея. На лице са условията по чл.28 от НК - повторност.
Св.Р.Т.В. ***
и подсъдимия И.Й. *** сключили
граждански брак през месец май 2000г. През 2001г. им се родило детето К.Й. –
роден на ***г. През 2005г. двамата се развели. През месец май 2007г. двамата
отново сключили брак. Родило им се и второто дете – М. Й. – родена на ***г.. Между двамата отново се появили проблеми и
от януари 2012 г. двамата се разделили. На 18.04.2013г. двамата се разделили
окончателно със Решение № 19/ 18.04.2013 г. по гр.дело № 42/2013 г. на
РС-Мездра, влязло в законна сила на
18.04.2013г.. С Решението дъщерята М.Й. останала за отглеждане при майката Р.В.,
а другото дето – К.Й. останал при бащата И.Й.. Съдът определил майката Р.В. да
заплаща издръжка на детето си К.Й. в размер на 80 лева месечно, а бащата И.Й.
следвало да плаща месечна издръжка на дъщеря си М. Й. в размер на 180 лева.
Заради
системното неплащане на присъдената от съда издръжка, срещу И.Й. било
образувано и наказателно производство. С Присъда № 21/25.03.2014г. по НОХД №
75/2014г. Районен съд Мездра признава същия за виновен в извършване на
престъпление по чл.183 ал.1 от НК, но тъй като е приложена нормата на чл.183
ал.3 от НК – внасяне на дължимата сума, същият не е осъден.
Въпреки това, подсъдимия
И.Й. отново не плащал определената му издръжка и затова било образувано второ
наказателно производство срещу него. С
Присъда № 54/18.12.2014г. по НОХД № 560/2014 г. на Районен съд гр.Мездра го
признава за виновен в извършване на престъпление по чл.183 ал.1 от НК за неплащане на дължимата издръжка в периода от 01.03.2014 г. до месец август
2014г. включително и му налага наказание „пробация“ за срок от шест месеца. Съдебния
акт е в сила от 06.01.2015г., като
на 16.07.2015г. наказанието е изтърпяно.
През 2016г. подсъдимия
И.Й. влязъл в Затвора за изтърпяване на ефективна присъда от 9 м. „лишаване от свобода“ по НОХД № 234 /16 г. на
РС-Мездра при „строг“ режим , в сила 13.06.2016 г. , изтърпяна на 27.01.2017
г. . Затова Р.В. и подсъдимия постигнали
допълнително споразумение, одобрено от РС-Мездра с Определение от 29.08.2016г.
по гр.дело № 833/2016 г.. С него двамата се съгласяват родителските права над
детето им К.Й. да преминат върху майката Р.В., а бащата И.Й. да заплаща
издръжка за сина си в размер на 105 лева. Решението
на съда е в сила от 29.08.2016г.
Независимо от
доброволната спогодба относно родителските права над сина им, подсъдимия И.Й. продължил да не изплаща никаква издръжка,
както по отношение на дъщерята М. Й., така и по отношение на сина им К.Й..
Затова от държавен съдебен изпълнител при РС-Мездра била сезирана РП-Козлодуй,
тъй като обвиняемият се преместил да живее и работи в гр.Козлодуй, а по двете
образувани изпълнителни дела не постъпвали никакви суми по наложения му запор
над заплатата. От РП-Козлодуй по компетентност била сезирана РП-Мездра, относно
не плащането на присъдените издръжки и след извършена проверка било образувано
и настоящето ДП. От събраните
доказателства е видно, че за периода от началото на месец септември 2014г. до
края на месец януари 2021г. подсъдимия Й.
не е изплатил 77 месечни вноски по 180 лева всяка, за дъщеря си М. Й., в общ
размер от 13 050 лева. Установено е също, че за периода от началото на
месец септември 2016 г. до 12.07.2019 г. /когато К.Й. навършва пълнолетие/,
обвиняемия Й. не е изплатил 35 месечни вноски по 105 лева всяка, или общо
дължима сума от 3 675 лева. Така общата дължима сума по издръжката на
двете му деца възлиза на стойност
16 725 лева.
Фактическата обстановка се установява от
събраните по досъдебното производство доказателства: показания на св. Р.В. /л.32-33/;
св. М. Й. /л.34/;
св. К.Й. /л.35/.Тази свидетели установяван размера , основанията и периода на
неплатената издръжка .В тази насока са и заверен препис от Решение по гр.дело № 42/2013
г. по описа на РС-Мездра и протокол от
29.08.2016г. по гр.дело № 833/2016 г. по описа на РС-Мездра /л.37-41/;
писмо от ДСИ при РС-Мездра /л.42-43/; писма и
справки от Служба по вписванията – Мездра, ТД на НАП-Велико Търново – офис
Враца, Бюро по труда – Мездра и Община Мездра, /л.45-60/;
справка за съдимост на подсъдимия И.Й. /л.65-66/;
характеристика на подсъдимия И.Й. /л.64/;
декларация за семейно и имотно състояние на подсъдимия И.Й. /л.69/, обяснения
на обвиняемият с признание за вина на фаза ДП /л.68/ .
Пред
съда подсъдимият също признава вината си.
Всички
доказателства са логични , последователни и взаимно допълващи се , поради което
подкрепят обвинението в пълен обем .
От
изложената фактическа обстановка е видно, че подсъдимия И.Й. е извършил престъпление против брака и
семейството. След като с влязъл в
сила на 18.04.2013 г.съдебен акт – Решение № 19/18.04.2013 г. по гр.дело №
42/2013г. по описа на РС-Мездра, е осъден да издържа свой низходящ – дъщеря си
М.И. Й., ЕГН ********** от гр.Мездра, заплащайки по 180 лева месечна, чрез
нейната майка и законна представителка Р.Т.В. ***, и с влязъл в сила на
29.08.2016 г. съдебен акт – Протокол за одобряване на спогодба от 29.08.2016 г.
по гр.дело № 833/2016 г. по описа на РС-Мездра, е осъден да издържа свой
низходящ – сина си К.И.Й., ЕГН ********** ***, заплащайки по 105 лева месечно
със съгласието на законния му представител – майката Р.Т.В. ***, съзнателно не
е изпълнил тези свои задължения за повече от две месечни вноски - за периода от
началото на месец септември 2014 г. до 31.01.2021 г. включително - общо 77
месечни вноски на обща сума от 13050 лева по отношение на дъщеря си М. Й. и за
периода от началото на месец септември 2016г. до 12.07.2019 г. включително -
общо 35 месечни вноски на обща сума от 3675 лева по отношение на сина си К.Й.,
или общо дължима сума в размер на 16 725 лева, като деянието е извършено
повторно.
От
обективна и субективна страна е осъществил състава на чл. 183 ал.4 вр. ал.1 от НК. Действал е умишлено. Съзнавал е, че е
задължен да се грижи за непълнолетните си деца М. Й. и К.Й., като техен баща. Подсъдимият е съзнавал
обществено опасният характер на деянието си ,но поради финансови затруднения не
могъл да изпълни това си
задължение,което не го оправдава
–аргумент от чл.143 ал.2 СК Според съдебната практика /Вж. Решение № 188/2011
г. на ВКС по НД № 1157/2011 г. на ІІІ-то НО/, за реализиране състава на чл.183
ал.1 НК е без значение от обективна и субективна страна трудовият статус и
получаваното възнаграждение на осъдения на издръжка родител, неговото
здравословно състояние, поведението и финансовите му възможности, както и
поведението и финансовите възможности на родителя, комуто са възложени
родителските права, предварителната уговорка между двамата родители да не се
плаща издръжка и др.
Разпитан на
досъдебното производство Й. се признава за виновен, като твърди, че съжалява за
деянието си и дава съвсем бегли обяснения. Обещава да започне да плаща
издръжката за следващите месеци.
Предишното
му осъждане за същото по вид престъпление и лошите характеристични данни,
следва да се приемат от съда като отегчаващи отговорността му обстоятелства.
Изразеното съжаление, макар и формално е смекчаващо отговорността му
обстоятелство.
Подсъдимия
И.К.Й. е роден на *** ***. Българин, с българско гражданство, с основно
образование, разведен, осъждан, работи като „шофьор“ във фирма „ЕМКО 2009“
гр.Козлодуй. Често употребява алкохол, с 5 полицейски регистрации и 5
осъждания. Не се ползва с добро име сред съселяните и съседите си, изразява
съжаление за извършеното .
За
престъплението по чл.183 ал.4 НК се предвижда наказание „лишаване от свобода“
до две години или „пробация“ , както и „обществено
порицание“ ,като размерът на наказанието „пробация“ е
от шест месеца до три години на основание чл. 42а ал.3 т.1 НК .
Налице са многобройни отегчаващи отговорността обстоятелства, поради което по справедливост съдът наложи съобразно
чл.54 НК предвиждащото се в разпоредбата на чл.183 ал.4 пр.2 алтернативно
наказание „пробация“ с приложение на пробационните
мерки „задължителна регистрация“ по настоящ адрес за максимален срок от три години с периодичност на подписване два пъти седмично
на основание чл.42а ал.2 т.1 НК и „задължителни срещи с пробационен
служител“ също за максимално дълъг срок
от три години на основание чл.42а ал.2
т.2 НК .
Съдът наложи и кумулативно предвиденото наказание „обществено порицание“
, което следва да се изпълни чрез залепване на съдебният акт на информационното
табло в Община-Козлодуй по местоживеене на подсъдимия .
Наложените наказания са
справедливи и съответстват не деянието и личността на деееца
, като в този вид и размер ще бъдат достатъчни да постигнат целите на чл.36 НК свързани с личната ,
специалната и генералната превенция .
Съдът не наложи предвиденото първо алтернативно наказание „Лишаване от
свобода“ до две години за деянието по чл.183 ал.4 НК , тъй като подсъдимият
упражнява трудова дейност и ефективното изтърпяване на това наказание,предвид
обремененото му съдебно минало , ще го лижи от редовни трудови доходи с цел реална
възможност за изплащане на дължима издръжка и за в бъдещ период, като няма
възможност предвид предходно осъждане на „лишаване от свобода“ по НОХД № 234/16
г. на РС-Мездра , изтърпяно на 27.01.2017 г. и за което не е реабилитиран съгласно т.5 от справката за съдимост , да се
приложи института на условното осъждане по чл.66 НК.
При изложените доводи съдът постанови своята присъда .
Районен съдия: