Р А З П О Р Е Ж Д А Н Е
гр.Пазарджик,02.07.2015г.
Днес,
на 02.07.2015г.Ани Харизанова, в качеството си на съдия-докладчик при
администриране на гр.д.№1810/2015г. по
описа на РС-гр.Пазарджик и на основание чл.129,ал.4 във вр.с ал.2 и чл.127, ал.1 от ГПК:
Р А З П
О Р Е Д И:
ОСТАВЯ
ИСКОВАТА МОЛБА БЕЗ ДВИЖЕНИЕ
УКАЗВА
на ищеца в едноседмичен срок от получаване на съобщението :
1.
Да изложи конкретни обстоятелства във връзка
с претенцията си по чл.225, ал.1 от КТ.
2.
Да се конкретизира по размер и период претенцията
за лихва за забава върху главницата от 1141лв., претендирана
като обезщетение поради незаконно
уволнение за периода 13.12.2014г до 23.01.2015г.
3.
Да се конкретизира по размер и период претенцията
за лихва за забава върху главницата от 3 684 лв., претендирана
като обезщетение поради незаконно
уволнение за периода 02.02.2015г до 13.06.2015г.
Разпореждането
е по движението на делото и не подлежи на обжалване.
Препис от разпореждането да се връчи на ищцовата
страна.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.Пещера,01.11.2002г.
Пещерският районен съд, гражданска колегия, в открито
заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНИ ХАРИЗАНОВА
при секретаря Снежана Янева
като разгледа докладваното от районния съдия Ани Харизанова гр.д.№170 по описа
на съда за 2002г.и за да се произнесе, взе предвид следното:
В исковата си молба против Георги Стоилов Анев от
гр.Пещера, ул.”Симон Налбант”№4 ищецът “Мобилтел”ЕАД със седалище и адрес на
управление гр.София, ул.”Балша”№8, представлявано от изпълнителния директор
Румяна Лалева Кючукова, твърди, че между страните по делото е сключен договор
за предоставяне на GSM услуги от 28.12.2000г.По този договор е било
налице непогасено задължение към ищеца в размер на 436.39 лв.съгласно данъчни
фактури, издадени от дружеството, съответно на 22.01.2001г.и на
22.02.2001г.Стойността на всяка от фактурите включвала такса разговори за
изминалия месец, абонамент за следващия месец и ДДС.Ищецът твърди, че съгласно
Раздел II,т.5 от
договора ответникът е изпаднал в забава след изтичане на 15 дневен срок от
датата на издаване на съответната фактура, като за този период се начислява
мораторна лихва.В цената на иска е посочена лихва в общ размер на 21.53 лв.представляваща сбор от изтеклата
по двете фактури за периода от крайния
срок на плащането до 03.04.2002г.Моли се да бъде осъден ответникът да заплати
на ищеца исковата сума в размер на 457.92 лв.,съставляваща главница и мораторни
лихви , ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата
молба, ведно с направените по делото деловодни разноски , включително и
юристконсултско възнаграждение в размер на 40 лв.
В съдебно заседание ищецът, чрез пълномощника си,
поддържа предявените искове, като в подкрепа на твърденията си сочи
доказателства.
Ответникът, редовно призован, не се явява и не се
предствлява в съдебно заседание. Същият не изразява становище по исковите
претенции.
Районният съд, след като се запозна с твърденията,
изложени в исковата молба, след като обсъди и анализира събраните по делото
доказателства поотделно и в съвкупност, съблюдавайки разпоредбата на чл.188 от ГПК, прие за установено следното:
Не е спорно по делото, а това се установява и от
представените писмени доказателства, че на 28.12.2000г. страните по спора са
сключили договор, по силата на който ищецът, наричан “оператор” е предоставял
на ответника, наричан”потребител” услуги от GSM –
мрежа, чрез включването му в клетъчна радиотелефонна мрежа на
оператора.Страните по договора са се уговорили потребителят да заплаща
ежемесечно и не по- късно от 15 дни след издаване на фактурата цената на
предоставената му от оператора услуга. Според изрична клауза в договора
неполучаването на фактура не освобождава потребителя от задължението му за
заплащане на дължимите суми.Сключвайки договора, ответникът е приел и “Общите
условия”/приложени като доказателства по делото/`` ,установени от търговеца
ищец.Съгласно т.49.2 от същите при регистрацията на потребителя-ответник
ищцовото дружество го уведомява за дата от месеца, на която ще му бъде издадена
фактурата ,както и че неполучаването на съответната фактура на освобождава
ответникът от задължението му да заплаща дължимите суми.
За изясняване на правния спор по делото са представени
два броя фактури. Видно от издадената на 22.02.2001г.данъчна фактура,
ответникът дължи сумата от 390.79лв./ включваща абонамент за следващ месец,
такса за разговори и ДДС/с краен срок за плащане 09.03.2001г.Видно от издадена
та 22.01.2001г. фактура ответникът дължи на ищеца сумата от 45.60 лв.с краен
срок за плащане 06.02.2001г. Съдът приема за безспорно установено , поради
липса на възражение от страна на ответника, че тези срокове са му били известни
и за изпадането в забава не е било необходимо връчване на фактурите или на нарочна
покана за изпълнение на паричното задължение.Предвид обстоятелството, че
фактурите са били издадени точно преди 15 дни преди посочения краен срок за
плащане , то на основание “Общите условия”със самото му изтичане длъжникът е в
забава. Следва да се отбележи, че дори и да не е бил уведомен предварително за
датата на издаване на фактурите, ответникът следва да се счита в забава по
отношение на процесните задължения от
момента на получаване на преписа от исковата молба.
Ответникът не ангажира доказателства, опровергаващи
фактическите твърдения в исковата молба, че задълженията по посочените по-горе
фактури не са погасени.
Въз основа на така изложеното и прието за установено от
фактическа страна, от правна страна съдът приема следното:
Предявени са обективно съединени искове, черпещи правно
основание в чл.286 от ТЗ във вр.с чл.79 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
Безспорно се установи от обсъдените по-горе
доказателства, че страните по спора са сключили търговска сделка, по силата на
която ищецът/търговец/е предоставил ползването на услуги, чрез включване на
потребителя в собствената му клетъчна радиотелефонна мрежа, а
ответникът/физическо лице/ се е задължил да му заплаща определена месечна
абонаментна такса и цена на предоставените услуги.Безспорно се установи, че
отношенията си спорещите страни са регламентирали, чрез постигане на писмено
съглашение, което по своята правна природа е форма за доказване и изявление за
приемане на установените отнапред общи условия на съконтрахента-търговец.Нма
спор , че ищецът е изпълнил с грижа на добър търговец своите договорни
задължения като е осигурил ползването на желаните GSM услуги
през процесния период, след което е издал данъчни фактури за размера на
задълженията. Потребителят не ги е заплатил в сроковете, установени от общите
условия, за които срокове е бил известен още при сключване на договора.Ето защо
като изправна страна ищецът има право да иска реално изпълнение на
задълженията, както и обезщетение за забава.
Безспорно се установи, че общият размер на неизплатените
парични задължения възлиза на сумата от 436.39 лв., поради което главният иск
като основателен и доказан следва да се уважи изцяло в така претендирания
размер, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска-22.04.2002г.
до окончателното изплащане ан сумата.Що се касае до акцесорната претенция за
заплащане на обезщетение за забавено парично задължения, то същата следва
съдбата на главния иск и се явява доказана по основание, но не и по размер, тъй
като ищецът не ангажира доказателства в тази връзка. Ето защо претенцията за
сумата от 21.53 лв.не следва да се уважава.
С оглед изхода на делото и на основани е чл.64 от ГПК
следва да бъде осъден ответникът да заплати в полза на ищеца сторените по
делото разноски/ДТ и юрисконсултско възнаграждение/ съразмерно уважената част
от иска, а именно- сумата от 57.39 лв.
Воден от горното ПЕЩЕРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Георги Стоилов Анев ЕГН ********** *** да заплати на
“Мобилтел”ЕАД със седалище и адрес на управление гр.София, ул.”Балша”№8,
представлявано от изпълнителния директор Румяна Лалева Кючукова, на основание
договор от 28.12.2000г.за предоставяне на услуги от GSM-мрежа
и приетите от потребителя “Общи условия” сумата от 436.39 лв./ четиристотин
тридесет и шест лева и 39 ст./, представляваща сбора от абонаментна такса и
неплатени услуги за периодите от 22.01.2001г.до 22.02.2001г.и от 22.02.2001г.до
22.03.2001г., ведно със законната лихва въру тази сума, считано от датата на
предявяване на иска-22.04.2002г. до окончателно изплащане на сумата.
ОСЪЖДА Георги Стоилов Анев с посочен
по-горе адрес и ЕГН да заплати на “Мобилтел”ЕАД с посочено по-горе седалище и
адрес на управление, представлявано от изпълнителния директор Румяна Лалева
Кючукова сумата от 57.39 лв./петдесет и седем лева и 39 ст./, представляваща
сторените по делото съдебно деловодни разноски, съразмерно уважената част от
иска.
ОТХВЪРЛЯ предявения от “Мобилтел”ЕАД с посоченопо-горе
седалище и адрес на управление, представлявано от изпълнителния директор Румяна
Лалева Кючукова иск за заплащане на обезщетение за забава за периода от
07.02.2001г. до 03.04.2001г. в размер на 2.39 лв. И зе периода от 10.03.2001г.
до 03.04.2001г. в размер на 19.14 лв.или в общ размер на 21.53 лв.
Решението е неокончателно и подлежи на обжалване пред
Пазарджишкия окръжен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: