РЕШЕНИЕ
№ 143
гр. гр. Своге, общ. Своге, обл. София, 01.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВОГЕ в публично заседание на дванадесети
септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Лидия Ант. Георгиева
при участието на секретаря Мария Н. Т. Кръстанова
като разгледа докладваното от Лидия Ант. Георгиева Гражданско дело №
20241880100117 по описа за 2024 година
Съдът е сезиран с искова молба от „....“ ЕООД, ЕИК .... против „...“
ЕООД, ЕИК ..., с която са предявени обективно кумулативно съединени
осъдителни искове, с които се претендира ответникът да бъде осъден да
заплати на ищеца следните суми: на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. 372, ал. 1,
вр. чл. 367 ТЗ сума в размер от 2 227, 02 лева с ДДС, представляваща
оставаща част от дължимото възнаграждение за превоз на стоки ( навло ) по
Договор за превоз от 09.04.2023 г., за което ищецът е издал фактура № ... от
14.04.2023г.; на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сума в размер от 218, 92 лева,
представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 14.04.2023 г.
до 17.01.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на исковата молба в съда / 15.02.2024г./ до окончателното й
изплащане; на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. 372, ал. 1, вр. чл. 367 ТЗ сума в
размер от 6 216, 68 лева с ДДС, представляваща възнаграждение за превоз на
стоки ( навло ) по Договор за превоз от 07.04.2023 г., за което ищецът е издал
фактура № ... от 14.04.2023 г.; на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сума в размер от
611, 12 лева представляваща мораторна лихва върху главницата, дължима за
периода 14.04.2023 г. – 17.01.2024 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда /
1
15.02.2024 г. / до окончателното й погасяване.
В исковата молба се твърди, че между ищцовото и ответното дружество е
сключен договор за превоз от 07.04.2023г. във връзка с подадена от ответника
заявка от 28.03.2023 г. По силата на посочения договор, ищецът се е задължил
да извърши превоз на товар от място на товарене Р. Б., гр. К. до адрес на
разтоварване в гр. Х., Ф. Р. Г. Цената на превоза по договора била 6 216, 68
лева с ДДС, която следвало да бъде изплатена в рамките на 45 дни след
извършване на доставката и представянето на фактура заедно с ЧМР и всички
придружаващи товара документи. Стоката била превозена до своето
местоназначение на дата 12.04.2023г. и получателят я приел, като не били
релевирани възражения във връзка с превоза. Във връзка с това била
съставена товарителница по международен образец (CMR) и била издадена
фактура от 14.04.2023г., в която била посочена договорената стойност на
превоза. Сочи, че падежът на вземането за превозно възнаграждение е
настъпил, но плащане не последвало.
Излагат се твърдения и че на 09.04.2023 г. между страните е възникнало
правоотношение по сключен договор за превоз във връзка с подадена от
ответника заявка от 29.03.2023 г. По силата на посочения договор, ищецът
като превозвач е поел задължение да превози стоките, дадени от ответника -
товародател от адрес в Р. Б., гр. К. до адрес в гр. Х., Ф. Р. Г. Превозът бил
осъществен, като получателят получил стоките без да направи възражения.
Във връзка с превоза била съставена и международна товарителница,
отговаряща на стандартите по Конвенцията за договора за международен
автомобилен превоз на стоки (CMR). Следвайки приемането на превозвания
товар, молителят издал фактура № ..... от 14.04.2023 г., в която била посочена
договорената стойност на превоза в размер на 6 227, 02 лева с ДДС. Фактурата
била изпратена на ответника, като по нея постъпило частично плащане в
размер от 4000 лева, като останало непогасено задължение по фактурата в
размер от 2 227, 02 лева. Моли се предявените искове да бъде уважени изцяло.
Претендират се сторените разноски.
Ответникът, макар и редовно уведомен, не е депозирал в законоустановения
за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор на исковата молба и не се
представлява в открито съдебно заседание. Не е направено и искане делото да
се разгледа в негово отсъствие. Ответникът е уведомен за процесуалните
2
последици на чл. 238 ГПК ( видно от Разпореждане № 189 от 06.03.2024 г. на
Районен съд- Своге; Определение № 307 от 29.07.2024 г. на Районен съд-
Своге и призовка от 29.07.2024 г.).
В становище вх. № 3215 от 10.09.2024 г., ищцовото дружество, чрез
процесуалния си представител, изрично е поискало постановяване на
неприсъствено решение.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и
твърденията на страните, счита следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 238, ал.1 ГПК, ако ответникът не е
представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание
по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие,
ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу
ответника. Предпоставките за постановяване на неприсъствено решение
съгласно чл. 239, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК са следните: на ответника да са указани
последиците от неспазване сроковете за размяна на книжа и неявяването му в
съдебно заседание; искът да е вероятно основателен с оглед наведените в
исковата молба обстоятелства, както и представените по делото
доказателства.
В настоящия случай, препис от исковата молба и приложенията към нея
са редовно връчени на ответното дружество на дата 29.05.2024 г. по реда на
чл. 50, ал. 4 ГПК. В законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК
ответникът не е депозирал писмен отговор на исковата молба. Въпреки че
ответното дружество е редовно призовано за датата и часа на първото по
делото открито съдебно заседание, в откритото съдебно заседание ответникът
не изпраща представител. Макар и редовно призован и уведомен за
последиците по чл. 238 ГПК ( с Разпореждане № 189 от 06.03.2024 г. на
Районен съд- Своге; Определение № 307 от 29.07.2024 г. на Районен съд-
Своге и призовка от 29.07.2024 г.), ответникът не е проявил процесуална
активност под каквото и да било форма. Едновременно с това, в становище вх.
№ 3215 от 10.09.2024 г., ищцовото дружество, чрез процесуалния си
представител, отправя изрично искане за постановяване на неприсъствено
решение.
Предвид изложеното, налице са предпоставките за постановяване на
неприсъствено решение, регламентирани в чл. 239, ал.1, т. 1 и т. 2 ГПК, а
3
именно: ответникът не е депозирал писмен отговор в законовия срок по чл.
131, ал.1 ГПК, уведомен е за последиците на чл.238 ГПК, не е изпратил
представител в първото съдебно заседание и не е изразил воля делото да се
гледа в негово отсъствие. Същевременно, от наведените в исковата молба
обстоятелства и представените писмени доказателства, се извежда заключение
за вероятната основателност на предявените искове.
Съгласно чл. 239, ал. 2 ГПК неприсъственото решение не се мотивира.
Поради това, след като са налице предпоставките за постановяването му,
следва предявените искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. 372, ал. 1,
вр. чл. 367 ТЗ, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД да бъдат уважени изцяло.
По отношение на разноските:
Съобразно изхода на спора, право на разноски на основание чл. 78, ал. 1
ГПК се поражда в полза на ищцовата страна. Представени са доказателства за
заплатена сума за разноски в общ размер от 1637, 75 лв., формирана както
следва: 437, 75 лева- държавна такса за образуване на исковото производство,
1200,00 лева- заплатен адвокатски хонорар за процесуално представителство в
исковото производство. Предвид изложеното, ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца сума в размер от 1637, 75 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. 372, ал. 1, вр. чл. 367 ТЗ, вр.
чл. 86, ал. 1 ЗЗД „...“ ЕООД, ЕИК ...., да заплати на „....“ ЕООД, ЕИК .....,
следните суми: сума в размер от 2 227, 02 лева с ДДС, представляваща
оставаща част от дължимото възнаграждение за превоз на стоки ( навло ) по
Договор за превоз от 09.04.2023 г., за което ищецът е издал фактура № ... от
14.04.2023г.; сума в размер от 218, 92 лева, представляваща мораторна лихва
върху главницата за периода от 14.04.2023 г. до 17.01.2024 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба в съда / 15.02.2024г./ до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. 372, ал. 1, вр. чл. 367 ТЗ,
вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД „....“ ЕООД, ЕИК ......, да заплати на „.....“ ЕООД, ЕИК ....,
следните суми: сума в размер от 6 216, 68 лева с ДДС, представляваща
4
възнаграждение за превоз на стоки ( навло ) по Договор за превоз от
07.04.2023 г., за което ищецът е издал фактура № ......от 14.04.2023 г.; сума в
размер от 611, 12 лева представляваща мораторна лихва върху главницата,
дължима за периода 14.04.2023 г. – 17.01.2024 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда /
15.02.2024 г. / до окончателното й погасяване.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „.....“ ЕООД, ЕИК ...., да
заплати на „....“ ЕООД, ЕИК ... сума в размер от 1637, 75 лв., представляваща
сторени разноски в рамките на исковото производство.
Решението не подлежи на обжалване, като ответникът може да
търси защита по реда на чл. 240 ГПК пред Софийски окръжен съд в
едномесечен срок от връчването му.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Своге: _______________________
5