№ 36
гр. гр. Добрич , 14.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на деветнадесети май,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Галатея П. Ханджиева Милева
Членове:Десислава Б. Николова
Жечка Н. Маргенова Томова
при участието на секретаря Румяна Ив. Радева
като разгледа докладваното от Десислава Б. Николова Въззивно гражданско
дело № 20213200500180 по описа за 2021 година
намира следното:
Производството е образувано по реда на член 258 и сл. от ГПК, по
въззивна жалба с вх.№ 260539/17.02.2021 г. ( по регистратурата на ГТРС ),
подадена от ищеца Д. Г. Д. от град Д. чрез адвокат Е.Т. , срещу Решение №
260003 от 21.01.2021 г. на Генералтошевския районен съд по гр.д.№ 330/ 2020
г. , с което са отхвърлени предявените от него отрицателни установителни
искове за парични вземания поради погасяването им по давност.
Въззивната жалба съдържа оплакване за допуснато нарушение на член
116, б.“в“ от ЗЗД , член 433,ал.3 и ал.5 от ГПК и разясненията по т. 10 от ТР
№ 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Неправилно първоинстанционният съд е
приел, че давността е прекъсната с налагането на възбрана по изп. д. №
31/2004 г., по – късно прекратено на основание член 433, ал.1,т.8 от ГПК.
Въззивникът счита, че всички изпълнителни действия по прекратеното
1
изпълнително дело ( независимо от основанието за прекратяване ) са
обезсилени по право и ответникът е загубил правото си да се позове на
прекъсващия давността ефект на същите. Към образуване на второто
изпълнително дело ( изп.д.№ 245/2020 г. по описа на ЧСИ ) срокът на
давността е изтекъл и вземанията са погасени. Иска се отмяна на решението и
уважаване на претенциите и присъждане на разноските.
Въззиваемата страна – „ Геотерм“ АД, град Г.Т. изразява чрез
пълномощника си – адвокат Е.Р. – становище за неоснователност на
въззивната жалба .
При проверката на обжалваното решение с оглед оплакванията в
жалбата, доводите на въззиваемия и съобразно член 269 от ГПК, въззивният
съд намира, че то е валидно, допустимо и правилно .
Искът с правно основание член 439,ал.1 от ГПК на Д.Д. срещу „ Геотерм
“ АД, град Г.Т. е за признаване несъществуване на вземанията на дружеството
, установени с влязло в сила решение от 24.03.2014 г. по арбитражно дело №
32/2013 г. по описа на Арбитраженсъд за търговски спорове – Бургас и
удостоверени в изпълнителен лист от 2.09.2014 г. по т.д.№ 3298/2014 г. по
описа на СГС , в размер от 3 163,81 лева - неплатен остатък от цена на
продадени горива и масла, ведно със законни лихви до плащане и в размер от
600 лева – разноски , поради погасяването им по давност.
Първоинстанционният съд е приел, че погасителната давност за
вземанията е 5 годишна съгласно член 110 от ЗЗД , че е прекъсната на
основание член 116,б. „в “ от ЗЗД с налагането през месец октомври 2015 г. на
изпълнителна възбрана върху поземлени имоти на ищеца – длъжник по
изпълнително дело № 31/2014 г. по описа на държавния съдебен изпълнител
при РС – град Г.Т., прекратено впоследствие на основание член 433,ал.1,т.8 от
ГПК и че до налагането на запори върху негови банкови сметки и едно МПС
на 24.02.2020 г. по новобразуваното изпълнително дело № 245/2020 г. по
описа на ЧСИ- Л.Т. петгодишният срок по член 110 от ЗЗД не е завършен.
Правилно в обжалваното решение е прието, че погасителната давност за
вземанията е 5 – годишна, но приложимото правило е друго - член 117, ал.2
от ЗЗД , до колкото вземанията са установени с влязло в сила решение на
2
арбитражен съд , приравнено по последици на съдебно решение – член 404,т.1
от ГПК. Давността се прекъсва на 28.10.2004 г. с образуването на
изпълнително дело № 31/2004 г. по описа на ДСИ при ГТРС и спира да тече
при висящността му с оглед разясненията на ППВС № 3 / 1980 г. , но до
26.06.2015 г. , когато то е обявено за загубило сила с т.10 на новия
тълкувателен акт – ТР № 2/ 26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС по тълк.д.№
2/2013 г. За периода след 26.06.2015 г. , за който се прилага новото
разрешение в ТР на въпроса за спиране и прекъсване на давността в
изпълнителния процес основанието за спиране по член 115,ал.1, б.“ж“ от ГПК
е неприложимо и давността е продължила да тече. Вярно е, че
изпълнителното дело е прекратено с влязло в сила постановление от
20.12.2018 г. на основание член 433,ал.1,т.8 от ГПК - непоискано от
взискателя в продължение на две години извършване на нови изпълнителни
действия. Но доказателствата по изпълнителното дело сочат, че това
основание е осъществено след наложената на 23.10.2015 г. възбрана върху
собствените на длъжника – ищец две ниви, с № 105024 и с № 115003 по
плана на село К. . Тя е последното валидно изпълнително действие по
прекратеното изпълнително производство , от датата на чието извършване
започва да тече нова давност - т.10 от ТР №2/2015 г. на ОСГТК на ВКС.
Както е посочено в ТР прекъсването на давността в изпълнителното
производство е уредено в отделно правило – член 116,б.“в“ от ЗЗД , без да
бъде възпроизведено правилото на член 116,б.“б“ от ЗЗД за отпадане на
ефекта на прекъсването на давността в исковия процес, ако той приключи с
отхвърляне на иска или с прекратяване. По липса на изрично правило следва
да се приеме, че прекратяването на изпълнителния процес не води до
отпадане на ефекта на прекъсване на давността. От налагането на
изпълнителната възбрана на 23.10.2015 г. до подаването от въззиваемото
дружество на молбата от 24.02.2020 г. за образуване на новото изпълнително
дело № 207370400245 по описа на ЧСИ – Л.Т. , в която е поискано налагане
на запори върху банкови сметки на длъжника , са изминали по – малко от 5
години . А дори да се приеме, че тази възбрана няма прекъсващо давността
действие , то от 26.06.2015 г. до 24.02.2020 г. са изминали по – малко от 5
години също . Следователно вземанията не са погасени по давност и
отхвърлянето на отрицателните установителни искове за тях е
законосъобразен резултат. Въззивният съд потвърждава решението и
3
присъжда на въззиваемото дружество сторените във въззивното производство
разноски за платено адвокатско възнаграждение от 300 лева. Въззивникът е
останал задължен с ДТ в размер от 13 лева за исковото производство съгласно
определение № 42 от 31.03.2021 г. и следва да бъде осъден за заплащането й с
решението.
Воден от горните съображения , ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 260003 от 21.01.2021 г. на
Генералтошевския районен съд по гр.д.№ 330/ 2020 г.
ОСЪЖДА Д. Г. Д., ЕГН: ********** от град Д., ул.“К.Д.“ № 9 да
заплати на “ Геотерм“ АД,град Г.Т., ул. „ В.А.“ № 2 разноски за въззивното
производство в размер от 300 ( триста ) лева.
ОСЪЖДА Д. Г. Д., ЕГН: ********** от град Д., ул.“К.Д.“ № 9 да
заплати държавна такса в размер от 13 ( тринадесет ) лева по сметка на ДОС.
РЕШЕНИЕТО Е ОКОНЧАТЕЛНО .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4