РЕШЕНИЕ
№ 131
гр. Пловдив, 03.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Весела Ив. Евстатиева
Членове:Миглена Р. Маркова
Иванка П. Гоцева
при участието на секретаря Анелия Ас. Деведжиева
като разгледа докладваното от Миглена Р. Маркова Въззивно наказателно
дело от частен характер № 20245300602275 по описа за 2024 година
Производството е по реда на Глава XХІ от НПК.
С присъда № 114/04.06.2024г., постановена по НЧХД № 1006/2024г.,
Районен съд –Пловдив, Х-ти н.с е признал подсъдимата: С. Г. К. за виновна в
извършване на престъпление по чл.182 ал.2 предл.1- во, във вр. с чл.26 ал.1 от
НК, като на осн. чл.78а от НК я е освободил от наказателна отговорност и й е
наложил административно наказание глоба в размер на 1500 /хиляда и
петстотин/ лева, като на осн. чл.304 от НПК и я е оправдал в извършване на
престъпление по чл.182 ал.2, предл.2-ро, във вр. с чл.26 ал.1 от НК- да е
осуетила изпълнението на съдебното решение и случаят да е особено тежък.
Вещественото доказателство- 1бр. диск е постановено да остане по
делото до изтичане срока на съхранението му.
Срещу постановената присъда е постъпила бланкетна жалба от адв.В.
К. – защитник на подсъдимата С.К., в която се твърди, че същата е
незаконосъобразна, неправилна и необоснована. Иска се присъдата да се
отмени и да се постанови нова, с която подсъдимата да бъде призната за
невиновна по предявеното й обвинение.
1
В съдебно заседание адв.В.К. поддържа жалбата си. Излага
съображения, че не е доказано деянието да е осъществено от субективна
страна, предвид липсата на умисъл за извършването му, както и че не е
установено дали детето е желаело да се среща с баща си на инкриминираните
дати, за които подсъдимата е уведомявана със съобщения от частния тъжител.
Сочи се, че показанията на свидетеля М. Т. следва да се изследват обстойно,
доколкото същия не е придружавал тъжителя до вратата на подсъдимата, а го
е изчаквал в колата, поради което и не е категорично доказано, че тъжителят е
позвънил на звънеца на подсъдимата и тя не е отворила. Иска се присъдата да
се отмени като подсъдимата бъде призната за невиновна по предявеното й
обвинение и й се присъдят направените по делото разноски.
Подсъдимата С. К. редовно призована в съдебно заседание не се явява и
не взема становище.
Частният тъжител Е. М. и повереника му адв. А.Б. молят да се потвърди
първоинстанционния съдебен акт като правилен и законосъобразен. Излагат
се съображения, че при новото разглеждане на делото РС-Пловдив е изпълнил
указанията на въззивната инстанция, като обстойно е изследвал и установил
фактическа обстановка по делото и е извършил задълбочен анализ на
събрания доказателствен материал като е формирал правилни правни изводи.
Молят да им бъдат присъдени направените разноски пред въззивната
инстанция.
Пловдивският окръжен съд, след като обсъди доказателствата по
делото, изразеното от страните в жалбата и пред настоящия съдебен състав и
съобразно правомощията си по чл. 313 и чл.314 от НПК, като провери изцяло
правилността на присъдата по посочените от страните основания и извън тях,
намира и приема за установено следното:
Жалбата е процесуално ДОПУСТИМА, подадена в срок, от
процесуално легитимирано лице и е насочена срещу подлежащ на обжалване
по реда на глава ХХІ от НПК съдебен акт. Разгледана по същество е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
За да постанови присъдата си, Районен съд Пловдив е възприел за
установена по несъмнен и категоричен начин следната фактическа
обстановка:
Подсъдимата С. Г. К. е родена на *** ***, живуща ******, б., българска
2
гражданка, със средно-специално образование, разведена, работеща,
неосъждана, с ЕГН: **********.
Частният тъжител Е.М. и подс. К. били съпрузи, като бракът им бил
прекратен с развод през 2012г. По време на брака им се родили децата им – Е.
М. и В. Е. М.., като последното било предадено за отглеждане на подс. К.. С
решение № 1943/07.06.2016 г. влязло в законна сила на 11.01.2017 г.,
постановено по гр.дело № 13481/2014 г. по описа на ПРС, ІІІ-ти бр. състав, бил
определен режим на лични отношения на тъжителя М. с детето В. Е. М..,
както следва: всяка втора и четвърта събота и неделя от месеца с преспиване
от 10.00ч. в събота до 19.00 ч. в неделя; през зимните месеци, т.е. от 01.11. до
31.03. - всяка втора и четвърта събота и неделя от месеца от 10.00ч. в събота
до 19.00ч. в неделя с преспиване; а през топлите месеци, считано от 01.04. до
31.10. – всяка втора и четвърта седмица от 19,00ч. в петък до 17,00ч. в неделя
с преспиване;
- за празниците – на четна година детето да бъде през Великденските
празници и на Нова година с майката, а през нечетните години да бъде при
бащата за по 5 дни . Обратно за Коледните празници – за четните години
детето да бъде при бащата за 5 дни, а за нечетните години да бъде при
майката, с начало от 2012г. с оглед периода на адаптация;
- за рождения ден на детето – през четните години детето да празнува
рождения си ден с бащата с преспиване, от 10ч. на съответния ден до 18ч. на
следващия ден , а ако денят е учебен – личният контакт да се осъществи с
преспиване в събота и неделя на същата седмица в посочените часове, а
нечетните години – детето да празнува с майката;
- през лятото детето да прекарва с бащата два пъти по 15 дни, които да
не съвпадат с годишния отпуск на майката.
Поради неспазване на така установения режим за лични контакти срещу
подсъдимата било образувано НЧХД № 5570/2020г. по описа на РС-Пловдив,
V-ти н.с., което приключило със спогодба влязла в сила на 30.06.2021г., според
която : подс. К. се извинявала на тъжителя Е. М., като се признала за виновна
и обещала за в бъдеще да не допуска нарушаване, осуетяване режима на лични
отношения между детето В. М. и баща му Е. М., определен с решение №
1943/07.06.2016 г. влязло в законна сила на 11.01.2017 г., постановено по
гр.дело № 13481/2014 г. по описа на РС-Пловдив.
3
Частният тъжител М. желаел да вземе детето си В. М. за 15 дни през
лятото, считано от 06.07.2022 г., за което свое намерение информирал
подсъдимата предварително със CMC от преден ден. Подсъдимата след като
прочела изпратеното й текстово съобщение го уведомила, че тогава била в
отпуск и имала резервация за морето. На 06.07.2022г. тъжителя М. отишъл до
жилището на подсъдимата *** на *** заедно със св. Т., позвънил, но
подсъдимата не се появила и предаване на детето не било осъществено.
На 14.07.2022г. тъжителя М. изпратил отново текстово съобщение до
подс. К., че ще вземе детето на следващия ден в 9,00 ч. и след като не получил
отговор, в уговорения час сутринта на 15.07.2022 г. отишъл заедно със свид.Т.
пред жилището на подс. К., където тя живеела заедно с детето им. Двамата
почакали около половин час, но подсъдимата не се показала и те си тръгнали,
като детето отново не било предадено. За случилото се тъжителя М. подал
сигнал до РП-Пловдив и след извършена предварителна проверка по случая
бил постановен отказ да се образува досъдебно производство по пр. пр. №
7951/2022 г., с аргумент, че престъплението по чл.182 ал.2 от НК е от частен
характер.
На 11.08.2022 г. тъжителят М. изпратил до подсъдимата CMC, че ще
взема детето на следващия ден съгласно режима, определен от съда. На
12.08.2022г. подс. К. му отговорила с СМС, че не може да предаде детето, тъй
като ще е на почивка с него. Той обаче вече бил тръгнал към дома й ***
заедно със св. Т.. Чакал я, но тя не предала детето, поради което и той
позвънил на тел. 112 за съдействие, като му било указано да чака пред адреса.
Впоследствие операторът му разяснил, че следва да спази процедурата чрез
подаване на жалба за неспазване на съдебно решение.
На 26.08.2022 г. М. изпратил до подсъдимата CMC, че ще вземе В.
същия ден по-късно вечерта, на което не получил никакъв отговор. В 19 ч.
отишъл пред дома на подсъдимата заедно със св. Т., като детето отново не
било предадено. Позвънил на тел.112, където сигнализирал отново за случая,
казали му да изчака на линия, и след като била осъществена връзка с
полицията, му отговорили, че не могат да вземат отношение по този сигнал и
му указали да търси правата си по законовия ред.
С оглед спазване установения режим на контакти, още след
прекратяване на брака им частния тъжител М. подал молба, ведно с
4
изпълнителен лист до ЧСИ -Л. М. с район на действие ОС Пловдив.
Образувано било изп.дело № 2128/2012 г. по описа на ЧСИ М., в хода на което
били извършвани различни изпълнителни действия и били налагани глоби на
подсъдимата при неизпълнение на установения режим. На 15.07.2022г., той
подал молба с която уведомил ЧСИ, че на 15.07.2022г., както и преди това на
06.07.2022г., опитал да вземе детето си, като предварително уведомил
подсъдимата за това чрез СМС за деня и часа на взимане, но предаване не
било осъществено, въпреки отиването му до адреса и звъненето по телефона.
Изпратено било на 29.07.2022г., от ЧСИ електронно писмо до имейла на
подсъдимата, с което била уведомена, че следва в едноседмичен срок от
уведомяването да посочи дните – дати, в които ще бъде предадено детето на
тъжителя, както и периода през лятото, през който детето ще прекара с него
два пъти по 15 дни. На 16.08.2022г. по имейл тъжителя М. отново уведомил
ЧСИ, че подсъдимата отказала да предаде детето. На 24.08.2022г. по имейл
подс. К. уведомила ЧСИ, че не е била уведомявана от тъжителя предварително
за датите и периода, в който иска да вземе сина им, така, че да не съвпадат с
нейния отпуск, като посочила, че СМС съобщение от предната вечер за
следващия ден не счита, че е нормално като не посочила дата, на която ще
предаде детето. Изискана била справка за трудови договори на подс. К., от
която се установило, че е работела до 05.04.2022г. при работодател ***, а на
10.09.2022г. започнала работа в ***. Така в периода от 05.04.2022г. до
10.09.2022г. няма данни подсъдимата да е работила по трудов договор.
Възприетата фактическа обстановка първостепенният съд изградил въз
основа на: показания на свид. Т. и частично на обяснения на подс. К.;
писмените доказателства и доказателствени средства – Решение №
1943/07.04.2014г. по гр. д. № 13481/2014г. на РС-Пловдив, Постановление за
отказ да се образува досъдебно производство от 02.08.2022г., Справка за
трудови договори на подс. К., писмо рег. № 105850- 162/06.03.2023г. от
Дирекция „Национална система 112“, Протокол № 3457/30.06.2021г. по НЧХД
№ 5570/2020г. на РС-Пловдив, Месечни извлечения от „Българска
телекомуникационна компания“ ЕАД на клиент Е. А. М., копие от
изпълнително дело № 20128190402128 на ЧСИ М., справка за съдимост,
Определение № 10511/03.10.2022г. по гр. д. № 8911/2022г. на РС-Пловдив,
писмо вх. № 44728/24.04.2024г. от Виваком България ЕАД, разпечатки на
изпратени СМС-и и др.; приобщеното веществено доказателство – диск от
5
тел. 112;
Обосновано обясненията на подс. К. не са ценени с доверие, доколкото
твъденията й, че свид.М. не е идвал да взима детето, поради което и тя не му
го е предавала се явяват изолирани такива и не се подкрепят от показанията на
свид.Т., подадените сигнали до тел.112 и органите на реда, както и молбите до
частния съдебен изпълнител от тъжителя, в които същият еднопосочно е
заявявал, че подсъдимата не е била на адреса си и не е изпълнила съдебното
решение относно установените му лични контакти със сина му – В., поради
което и правилно е прието, че се касае за нейна защитна теза,
некореспондираща на останалите събрани в хода на производството
доказателства.
Правилно са кредитирани показанията на св. Т. като безпристрастни,
убедителни и логични, както и подкрепящи се от събраните писмени
доказателства по делото. Направеното възражение от адв.В.К. пред въззивния
съд е неоснователно, доколкото свидетелят в показанията си е обяснил
причините, поради които е идвал с тъжителя до Пловдив, а именно, че
подсъдимата не му е давала детето, а той имал физическата възможност да го
придружава. Твърдението, че е бил в колата изчаквайки тъжителя, поради
което и не е доказано че последният е звънил на подсъдимата да предаде
детето им е лишено от логика, доколкото тъжителя не живее в гр.Пловдив и е
идвал в града на посочените дати единствено, за да вземе сина си и да го види.
При така възприетата и от въззивния съд фактическа обстановка се
налага правния извод, че правилно е приложен и съответния на нея
материален закон, като първоинстанционният съд е приел, че подс. С. Г. К. е
осъществила от обективна и субективна страна престъплението по чл. 182, ал.
2, предл. 1, във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, като в периода от 06.07.2022г. до
26.08.2022г. включително, в гр. Пловдив, при условията на продължавано
престъпление – с повече от две деяния, които осъществяват поотделно един
или различни състави на едно и също престъпление, извършени през
непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при
еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и
субективна страна продължение на предшестващите, не е изпълнила съдебно
решение № 1943/07.06.2016 г., влязло в сила на 11.01.2017 г., постановено по
гр. дело № 13481/2014 г. по описа на Районен съд – Пловдив относно лични
6
контакти между Е. А. М. и детето му В. Е. М.., като не е присъствала на
мястото на предаване на детето в определените дни и часове и за това не е
предприела необходимите действия за предаване на детето на неговия баща Е.
А. М., както следва:
- на 06.07.2022 г., в гр. Пловдив, не е изпълнила съдебно решение №
1943/07.06.2016 г., влязло в сила на 11.01.2017 г., постановено по гр. дело №
13481/2014 г. по описа на Районен съд – Пловдив относно лични контакти
между Е. А. М. и детето му В. Е. М.., като не е присъствала на мястото на
предаване на детето в определения ден и час и за това не е предприела
необходимите действия за предаване на детето на неговия баща Е. А. М.;
- на 15.07.2022 г., в гр. Пловдив, не е изпълнила съдебно решение №
1943/07.06.2016 г., влязло в сила на 11.01.2017 г., постановено по гр. дело №
13481/2014 г. по описа на Районен съд – Пловдив относно лични контакти
между Е. А. М. и детето му В. Е. М.., като не е присъствала на мястото на
предаване на детето в определения ден и час и за това не е предприела
необходимите действия за предаване на детето на неговия баща Е. А. М.;
- на 12.08.2022 г., в гр. Пловдив, не е изпълнила съдебно решение №
1943/07.06.2016 г., влязло в сила на 11.01.2017 г., постановено по гр. дело №
13481/2014 г. по описа на Районен съд – Пловдив относно лични контакти
между Е. А. М. и детето му В. Е. М.., като не е присъствала на мястото на
предаване на детето в определения ден и час и за това не е предприела
необходимите действия за предаване на детето на неговия баща Е. А. М.;
- на 26.08.2022 г., в гр. Пловдив, не е изпълнила съдебно решение №
1943/07.06.2016 г., влязло в сила на 11.01.2017 г., постановено по гр. дело №
13481/2014 г. по описа на Районен съд – Пловдив относно лични контакти
между Е. А. М. и детето му В. Е. М.., като не е присъствала на мястото на
предаване на детето определения ден и час и за това не е предприела
необходимите действия за предаване на детето на неговия баща Е. А. М..
Правилно е прието, че с действията си подсъдимата е осъществила
изпълнителното деяние- неизпълнение на съдебно решение, чиито субект
може да бъде единствено страната по съдебен спор разрешен със сила на
присъдено нещо по отношение на родителски права или режим на лични
контакти и същото е на формалното извършване. В настоящия случай
подсъдимата безспорно има качеството на родител, спрямо когото е налице
7
задължение да изпълнява установен със съдебно решение режим на лични
отношения между тъжителя и сина им- В. М., което не е сторила на
посочените дати.
Обосновано е прието, че от субективна страна деянието е извършено с
пряк умисъл. Неоснователно е възражението на адв.К., че деянието е
несъставомерно от субективна страна, доколкото не е налице комуникация
между подсъдимата и тъжителя, а само изпращани от него текстови
съобщения на коя дата и в колко часа ще дойде да вземе детето, което и с
оглед възрастта на детето към инкриминирания период може да не е
изпълнено, поради изразеното му несъгласие за това. В тази насока следва да
се отбележи, че становището на детето е ирелевантно, доколкото спрямо
подсъдимата е налице задължение, което тя не е изпълнила като не е предала
детето съобразно установения режим на лични контакти. В случай, че детето
не е желаело да се види с баща си е можело същата да го уведоми или да
предостави възможност лично тъжителя да се запознае с желанията на сина
си, което тя не е сторила, поради което и направеното възражение следва да се
приеме като защитна теза на подсъдимата и защитника й.
Обосновано съдът е приел, че не е осъществено другото изпълнително
деяние визирано в нормата на чл.182 ал.2 от НК, а именно осуетяване
изпълнението на съдебно решение, с оглед липсата на установени активни
действия на подсъдимата в тази насока, както и че случая не може да се
квалифицира като особено тежък, поради което и законосъобразно е оправдал
подсъдимата по така повдигнатото й обвинение.
Пловдивският окръжен съд намира, че първоинстанционния съд
правилно е приел, че в конкретния случай е приложима нормата на чл.78а от
НК, допускаща освобождаване на лица от наказателна отговорност с налагане
на административно наказание. Отчетени са правилно индивидуализиращите
отговорността на подсъдимата обстоятелства, предвид които и
индивидуализирано административното наказание в размер над минималния,
а именно в размер на 1500 лева е законосъобразно и аргументирано с оглед
наличието на предходно образувано наказателно производство срещу
подсъдимата за идентично престъпление приключило със спогодба, по силата
на която същата е обещала, че занапред ще спазва установения режим на
лични контакти на тъжителя със сина им. По изложените съображения
8
въззивният състав намира, че така определеното административно наказание
глоба в размер на 1500 лева би постигнало нужния ефект, а именно
поправяне и превъзпитание на лицето и оказването на необходимото
предупредително и възпиращо въздействие върху обществото.
Първостепенният съд се е произнесъл правилно относно приложените
по делото веществени доказателства, пропуска му да се произнесе по
направените разноски следва да бъде отстранен в производство по чл.306 от
НПК.
С оглед на изложеното Пловдивският окръжен съд намира, че
атакуваната присъда следва да се потвърди като правилна и законосъобразна.
Жалбата срещу нея като неоснователна следва да се остави без уважение.
Пред настоящата инстанция са направени разноски от частния тъжител
за адвокатско възнаграждение като с оглед потвърдената осъдителна присъда
следва подсъдимата С. Г. К.. да бъде осъдена да заплати на Е. А. М. разноски
за адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв. /петстотин лева/.
Следва подсъдимата С. Г. К.. да се осъди да заплати и сумата от 6лв.
държавна такса за образуване на делото пред въззивната инстанция.
С оглед на изложеното и на основание чл.334 т.6 и и чл.338 от НПК
Пловдивският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда №114/04.06.2024г., постановена по НЧХД №
1006/2024г., Районен съд –Пловдив, Х-ти н.с.
ОСЪЖДА С. Г. К.. да заплати на Е. А. М. разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 500 лв. /петстотин лева/.
ОСЪЖДА С. Г. К.. да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на ОС-Пловдив, държавна такса в размер на 6 /шест/лева за образуване
на въззивното производство.
Решението е окончателно и не подлежи на протест и обжалване.
Да се уведомят страните, че решението е изготвено.
Председател: _______________________
9
Членове:
1._______________________
2._______________________
10